Home История Сердика

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Сердика ПДФ Печат Е-мейл

 

Името на града. В официалните надписи, поставени от името на градската управа, Сердика се нарича Сердонполис и даже Лампротати Сердонполис, което значи „Градът на сердите" и „Най-блестящият град на сердите". В тези надписи думата „полис" има значението град, столица, главен град. В надпис, намерен в Атина, оставен там от изселници от Сердика около средата на I в., градът е наречен Астю Тон Сердон. Думата Астю има същото значение: град, столица. В многобройните надписи Сердика е наричана ту Сардика, ту Сердике. Несигурността в изписването на името с А или Е не бива да ни смущава. Записвали са го с гръцки или латински букви хора, които са чували произнасянето му на тракийски и всеки от тях е търсел най-близкия до неговия слух изговор. Запазени са надписи на преторианци в Рим, родени в Сердика. В тях към името на града е добавяно и името на властващия император: Юлия Сердика, Флавия Сердика. Най-разпространено и най-трайно остава името на император Траян (98-117) след Дакийските войни (102-105), когато той реорганизирал градовете в Тракия, благоустроил ги и им наложил общо за източните провинции градско управление. Оттогава Сердика се нарича Улпия Сердика. След VI в. няма надписи, в които да се споменава това име на града.

Населението на Сердика. Съдейки по множеството запазени имена, населението на Сердика е твърде пъстро. Неговият етнически състав се променя с течение на времето. Надписите обаче дават една вярна, макар и не съвсем пълна, картина. За да може по тях да се прецени етническият състав на населението на Сердика, е необходимо да се знаят принципите на именуване в античността. В Източния свят, към който принадлежи и Тракия, хората са носили първоначално едно име. Тези имена са били извънредно много и твърде разнообразни. По този начин всеки е имал лично име, което рядко се е повтаряло. Този обичай се е запазил и в Сердика, но в малко на дписи: Дидза, Мукас и Мукадзенис. Към имената се добавя и професията. По-голям е броят на хората с две имена - собствено и бащино: Дейдис Дидзу - Дейдис, син на Дидза. Този начин на именуване е възприет от населението на Изтока. Към него през римската епоха се придържат не само траките, но и гърците, и малоазийците. Разбира се, модата и изискванията на Рим се налагат постепенно. Така става почетно да се носят три имена, придружени с допълнителни данни, както е било прието на Запад. Ласкателно е било да си римски гражданин и от името ти да личи, че си такъв.

Получилите римско гражданство преторианци са взимали първите две имена на управляващия император, наричали са се негови синове, запазвали са като трето име (когномен) своето тракийско име и са отбелязвали родното ей място: М (arcus) Аur (elius) М (arci) f (ilius) Mestrius d (omo) Serdica; М. Aur. М. F Vellicio Ulpia Serdica и т. н.

В Сердика обаче се е получило смесване на именуването. Формално сердикийци носят три имена: Аурилиос Дидза Лукиу. Първото е римско императорско, фамилно: Аврелий. Второто е тракийско - Дидза, и третото е отново римско, но лично и е поставено в родителен падеж, така че то звучи |с1 ю п римския свят и бихме го превели Аврелий Дидза, син на Луций. Смесват се римски с гръцки - Асклепиадес, син на Гай, или римски с тракийски имена - Аврелий, син на Местрий. Подобни смесени имена преобладават в ениграфските паметници на Сердика.

Разбира се, в надписите на Сердика има и напълно правилно изписани римски имена, но те принадлежат на висши сердикийски чиновници архонти - например това на Флавий Помпей Монтан (161-163) или на римските чиновници, управлявали провинцията.

В група надписи, оставени от преселници от Витиния, се вижда, че те произхождат от град Никея и вероятно са роднини. Запазен е и надписът на Асклениадес Аристон от град Асклавия, също във Витиния, близо до Никея. Повсяка вероятност това не са единствените малоазийски преселници в Сердика. Тяхното присъствие обяснява и някои от разпространените в града малоазийски култове.

Всичко казано дотук за имената на жителите на Сердика се отнася само за мъжете. Надписите, свързани с жени, са значително по-малко. Знаят се имената на две жени с римски имена: Калпурния, която се погрижила за надгробния камък на Дилес, син на Тиран от Никея, и Аврелия Марциана, направила паметник приживе на себе си и на починалия си брат Аврелий Диоген. Запазени са гръцките имена на жени от списъка на почитателките на Майката на боговете Кибела и Атис, както и това на Асклепия Елпидота, съпруга на преторианеца Аврелий Витус, в надпис, намерен в Рим. От него не е ясно дали този сердикийски младеж се е оженил за нея в родината си, или когато вече е бил на служба във Вечния град. За съжаление не е запазено изцяло името на жрицата на неизвестно божество Хиона Ра...

В епиграфските паметници от Сердика са запазени тракийски имена, които не се срещат на друго място. Това са Гайпес, Иискар и Диллес. Последното име е на витинец. В периода I- IV в. жителите на Сердика са преобладаващо тракийци, има и преселници от други провинции. Римските имена показват стремеж към романизация, като много малко от носителите им са наистина римляни или войници, получили имена и римско гражданство във войската.

В следващите три века - от IV до VII - сякаш попадаме в нов свят, в друг град. Възприемането на християнството прави коренна промяна в светогледа, а оттам - и в съдържанието на епиграфските паметници. Това не става изведнъж, а постепенно. Оформянето, външният вид на паметниците се променя, и от големи по размер (1,50-2,50 m височина) те стават малки, небрежно написани плочки с размер около 0,30-0,50 m. Рядко се срещат хора с две имена. В повечето надписи жителите на Сердика носят едно име. Като че ли тракийските имена изчезват, срещат се едновременно гръцки и латински, както и семитски. Изобилстват имена пожелания като Феликс (Щастлив), Флорус (Цъфтящ), Валенциус (Здравстващ). Продължават да се употребяват императорските имена като Юлиус, Констанциус, Максенциус. Появяват се и типично християнски имена като Теопрепиус - Достоен за Бога. При женските имена се наблюдава същото явление. Към тях се добавя и името Мария.

Източната колония вероятно се разширява, но се променя етническият й състав. Явяват се сирийци (Малхос Сириеца), както и хора със семитски имена: Казатеко, Сотаине, Тумане, Самбатине.

Очевидно през този период латинският език и латинските имена са изместили гръцките. Те са претърпели характерното за епохата изменение: прието е да се отбелязва само едно име като знак на подчертано смирение.

Занаяти. Надписите отразяват и препитанието на някои жители на града. В тях невинаги се отбелязва професията, но върху една невзрачна очукана колона четем: Автолик - медникар-ковач; Тиодиксас - вехтошар; Асклепиадес - златар; Валес - търговец на вино; Басианос - обработващ вълна; Север - майстор на ленено платно; Дидза - хлебопекар; Моукас - месар. Друг надпис съобщава името на коневъдеца Гайпес, син на Хермадион. От IV в. се е запазило името на каменоделеца Малхос Сириеца.ного сердикийски младежи отговаряли на тези условия и са служили още от втората половина на I в. в преторианската гвардия, както свидетелстват надписите от Рим. Времето на службата им било 16 години - период, през който те не са имали право да се женят и да имат деца. Познати са и изключения, например на Аврелий Витюс, тубицен от V преторианска кохорта, от центурията на Теодор, живял 38 години, бил войник 15, по националност тракиец от Сердика, бил издигнат надгробен паметник от Асклепия Елпидоте, негова съпруга, и от Аврелий Луций, негов брат. Двамата са записали, че са и негови наследници. Преторианците сердикийци са служили не само като редови войници. Те се издигали до различни нисши длъжности в преторията. Както бе казано, Аврелий Витюс е бил тубицен - тръбач. Това е много отговорна длъжност, тъй като тръбачът предава чрез звук заповедите на командира. Друг сердикиец, Аврелий Зинама, е бил писар на щаба на трибуна (либрариус трибуни). Римските императори са имали освен преторианската и конна гвардия, организирана от император Хадриан (117-138). Войник, роден в Улпия Сердика, чието име не е запазено, живял 35 г., служил 16, и е бил сигнифер на избраната конница на Августите. Починал е през 198 г. Длъжността сигнифер също е много почтена. Той носел отличителния знак на частта - сигнум. През IV в. в Сердика починал на действителна служба Феликс, сигнифер на Нумера Дивитензиум. Това е особена военна част от помощните войски на римската армия в провинциите. Феликс е получавал заплата и половина, тъй като е бил особено добър войник. В неговия надпис изрично е отбелязано, че е жител на град Амбиен (дн. Амиен, Франция).

Управлението на града. В надписите от Сердика за периода I- III в. са отбелязани основните органи на самоуправление на един провинциален град. Сердика има свой съвет (буле), отговарящ на римския сенат. Няма никакви данни относно неговия числен състав. По времето на император Каракала (198 219) този съвет носи прозвището „най-могъщ" (кратистос). В решенията на важни моменти за града участва и неговият народ - демос, наричан „най-свещен" (хиеротатос). Над тези две институции управлява колегията на архонтите. Същността на тази най-висша степен на власт не е изяснена не само за Сердика, но и за останалите градове в Тракия. Не се знае броят на нейните членове. Допуска се, че са били 4, без да е уточнена функцията на всеки. В надписите се отбелязва просто, че някой е архонт, по името на когото се отчита годината. Архонтите се избират ежегодно. Знаят се имената на двама първи архонти: Флавий Помпей Монтат, управлявал Сердика през 161-163 г., и Бассос Мука..., живял във втората половина на II в.

Любопитен е надписът на архонта Ераст син и внук на Ераст, който направил посвещение на бог Асклепий и отбелязал, че е управлявал града многократно и при това безукорно. Друг сердикийски архонт - Аврелий Хераген, син на Хераген, поставил оброчни дарове, между които и статуя на бог Асклепий Колкусен през 231 г. в днешното село Даскалово, Пернишко. В управлението на града имат важна роля съдия, началник на полицията „умиротворител" (иринархос), лице, отговорно за прехраната (ситархос), счетоводител (логистис). В Сердика е съществувала и герузия - колегия от сериозни хора, избрани за герузиасти пожизнено, която има функциите на „Съвета на старейшините" в по-ранно време. Тя управлява имотите на храмовете, разполага с част от средствата им, получава доходи от глоби, налагани за погребения в чужд гроб, закупен за вечни времена. Функциите й все още не са напълно изяснени. Известни са длъжностите герузиарх (ръководител на герузията), ковчежник и синдик (адвокат).

С въвеждането на християнството като основна религия системата на градското управление в римските провинции се променя коренно. Отначало вероятно продължават да съществуват градски съвети, но за Сердика не са запазени никакви сведения. Едва през 580 г. се споменава архиепископ Леонций, по чието настояване е възстановен сердикийският водопровод. Длъжностите епископ и архиепископ от черковни се превръщат в административно-граждански. В началото в християнската община всички членове били равни и имали равни задължения. Представата за постоянно или временно действащи чиновници не съществува. С течение на времето обаче се създава колегия от старейшини (презвитери). Това е съвет, избиран от християнската общност, за да я ръководи и да приема нови членове. Надписите от Сердика пазят имената на трима презвитери: Бураид, Максенций и Леониан, живели през V- VI в. Между старейшините се избират отделни енергични лица - епископите (наблюдаващи). Те поставяли задачи на презвитерите и членовете на християнската общност. Постепенно те заемат постоянно място и управляват града, селището, областта така, както това са правели архонтите. Преки помощници на епископа в неговите грижи за доброто на града са дяконите. Появяват се и други по-нисши длъжности, но в надписите от Сердика са известни само дякони.

От времето на император Елагабал (218-222) на всеки четири години Сердика организирала атлетически състезания, наричани Питийски, по образец на Олимпийските игри. Те са провеждани по заповед и с решение на народното събрание и булето и са уреждани от петчленна комисия от агонотети. За щастие е запазен надпис, съобщаващ за първото такова състезание. Игрите не биха могли да бъдат проведени нито в цирка, нито в гимназиона и затова надписът косвено свидетелства за постройката на стадион.

Надписите не дават сведения за улиците и частните сгради на Сердика, но съобщават за статуи, които ги украсяват. Самите статуи от камък и бронз липсват, запазени са само техните подставки. От надписите по тях се знае, че през 142 г. при провинциалния управител М. Антоний Зенон била издигната статуя от бронз в чест на император Антонин Пий. Фрагмент от база съобщава за статуя на Гета. Съветът и народът поставили друга статуя на неизвестен император, а частни лица - на император Галиен (260-268) и втората му съпруга Корнелия Салонина, наречена „богообична Августа".

Две статуи, едната от името на града, а другата от името на съвета и народа, са поставени в чест на Флавий Помпей Монтан за неупоменати заслуги към Сердика. Народът и съветът на града поставили статуя на Волкейна Прокла, също без да се съобщава защо.

Сердика е имала интересен, съвременен за онова време вид и ненапразно през III-IV в. е била избрана за столица на Вътрешна Дакия.

Богове и светилища. С едно изключение епиграфските паметници, даващи сведения за религиозния живот в античността, са случайни находки. Те обаче дават представа за пъстротата на почитаните божества. Знае се за съществуването на храм, в който се почита Зевс Капитолийски и заедно с него - Хелиос Серапис. В същото време съществува и светилище, в което се почитат Зевс Олимпийски и Зевс Хюпсистос. Почитат се Аполон, Артемида, Асклепий, Митра, Тюхе, Тракийски Херос, Трите нимфи, Великата майка на боговете и Атис, Сабазий. Без да изчерпват гръко-римския, тракийския и малоазийския пантеон, надписите маркират техни почитатели в Сердика. Известно е светилището на Зевс Хюпсистос - край Северната порта на града, извън крепостната стена. Намерени са олтари с надписи, статуи на орли, релефи и метален жезъл. Особеност на олтарите са издълбаните лампи. Посветителите са в повечето случаи траки, но има лица, носещи гръцки и римски имена. Прието е при разглеждането на почитаните божества те да се делят на групи: източни - Серапис, Митра, Кибела, Атис; римски - Зевс Капитолийски; гръко-римски - Аполон, Артемида, Асклепий, Тюхе; тракийски - Тракийски конник, нимфи. Надписите обаче сочат, че местното население е наричало с официални гръко-римски имена божества, на които е давало тракийското им прозвище. Аполон носи прозвищата Ранискеленос и Зелаенос; Асклепий е известен с имената Колкусен и Кейлайден. Тези особености са типични за траките. Те се бояли да назоват бог с истинското му тракийско име и охотно са използвали чуждите гръко-римски имена, като са добавяли и своите тракийски прозвища, свързани обикновено с географско понятие.

Сердика почитала и култа към императора. Храм или други конкретни свидетелства за това не са открити. Вероятно култът се е чествал в храма на Зевс Капитолийски.

Един от паметниците, свързани с религията на населението на Сердика, се отличава сред останалите. Това е малка, счупена плоча (стела), с изгубени части и двуезичен надпис от двете страни. Латинският текст съобщава за издигането на храм на Великата майка на боговете (Кибела) и Атис, за здравето и спасението на император Хадриан. На другата страна е имало по-късен надпис в три колони, съобщаващ имената на участниците в мистериите на Кибела. Това е тайнствена и загадъчна богиня, чийто култ прониква в Тракия далеч преди идването на римляните. Чествана е с тайни мистерии, съпроводени от влудяваща музика и изстъпления, с кървави тавроболии (жертвоприношения на бикове). Нейните жреци са се наранявали и даже кастрирали в желанието си да й служат. Ежегодно статуята на богинята била изнасяна от храма и тържествено изкъпвана в свещен извор (извори в Сердика не липсват), като е обличана в нова дреха. За такава дреха става дума в надписа. Освен жреци са участвали и жени. Именно техните имена са се запазили в надписа. Една от тях носи титлата метер дендрофорон - „майка на носещите дървото". Като част от сложния ритуал било носено свещеното дърво на Атис, символ на вечния живот с етапите му на живот - смърт - живот.

Освен споменатото светилище на Зевс Хюпсистос и Кибела в Сердика с бил построен храм на Зевс Капитолийски и Хелиос-Серапис, от чийто фронтон е запазена лявата половина. Строителен надпис сочи, че е бил построен храм на Сабазий Атюпарен от жреца му Дидза, син на Луций.

Градът на мъртвите. Той е започвал от двете страни на пътищата, изливащи от портите на града. Преди да влезе в живия град, пътникът е минавал през този на мъртвите. В много надписи има изрично поздравление за него - „Здравей, пътниче", един вид „Ние те поздравяваме с добре дошъл и ти желаем здраве". Това приветствие липсва в надписите от IV-VI в. Хората през античността, и особено траките, не се страхували от смъртта и мъртвите. Многобройни са паметниците, издигнати приживе с фразата „жив и в здрав разум". Обичайно е било да се отбележи в надписа какво гробно съоръжение е било направено. В повечето случаи това е стела, но има и други форми. Например първият сердикийски архонт Вассос Мека [...] приживе си направил гроб във формата на малък храм и олтар в него. Вдовицата на тракиеца Епептос направила за него и (приживе) за себе си ложе (паракименон) с надгробна могила (хома). Може би тук е описана гробница, която да бъде засипвана като могила. Отбелязан е и човекът, направил съоръжението. В надгробните надписи изрично е упоменато желанието на починалия в гроба му да не бъдат погребвани други хора. Рядко в надписите се упоменава на колко години е починал. Отбелязаното говори за кратка продължителност на живота - 12, 25, 30 г. Около 30-40 години са живели войниците сердикийци извън родния си град. Тези подробности изцяло липсват в християнската епоха.

Един уникален епиграфски документ - сива, лошо огладена плоча, изписана от двете широки и едната тясна страна, представлява указател, чийто роб къде се намира и колко стъпки е гробното му място. То е било 20 х 20 стъпки (една стъпка е 32 ст). Това е официален документ, тъй като надзорникът на гробището - Барба - изрично е написал, че го „дава" на Казатеко. Имената в надписа са еврейски. Може би това е и първото доказателство за съществуване на еврейски гробища в Сердика през IV в.

Епиграфските паметници от Сердика в много отношения са уникални, нестандартни. Те позволяват да се надникне в живота на града, както във всекидневието, така и в особеностите му. Единственият паметник с портрет на негов богат жител са двата жетона, намерени неотдавна. Не се знае кой е той, но с бил достатъчно заможен, за да си позволи изработка на оловни жетони със своя портрет. Той ги е давал на близките си като входни билети в увеселителни заведения или за отпускане на хранителни помощи.

Надписите от Сердика дават възможност да се прецени, че тя е била във всяко отношение един преуспяващ, богат тракийски град с пищни постройки, площади и статуи, с цирк и стадион, с развито занаятчийство и богати граждани.

Мястото е центъра на София (бул. Дондуков 12 до британското консулство) (по-долу има снимка с ясно означение на входа - това са ламарините от дясно на вашия екран)

западния край на амфитеатър-а (виждат се основите на Гьоте институт). Източния край е във фоайето на хотел Арена Сердика, който още не е отворен и не може да се влиза в него.

В центъра на амфитеатъра се намира сградата на Гьоте институт на улица “Будапеща”, а южната част на древното съоръжение буквално опира до тротоара на бул. “Дондуков”.

Датировката, направена по намерени в разкопаните пластове монети показва, че строежът му е започнат по времето на римския император Диоклециан и най-вероятно е завършен от император Константин Велики през IV век. Арената на амифитеатъра е с дължина 60 метра и с широчина 43 метра, което го прави със средно с около 10 метра по-малък от двете страни от римския Колизеум (70 на 50 метра).

По първоначални проучвания височината на трибуните му е била 20 метра, а гладиаторските борби са можели да бъдат гледани от повече от 20 000 души. Разположените на арената е Изток – Запад, както е при съвременните стадиони. Основната трибуна е вкопана в стръмния склон, който се получава от ул. “Московска” до нивото на бул. “Дондуков”.

Разкопаните до сега стени са с височина близо 5 метра, като те съвсем отчетливо показват краищата на арената. Проблем е обаче разкриването на самата трибуна, защото върху нея са построени множество къщи, включително сградата на британското посолство.

На разкопания терен ясно личат основните ложи, в които са били разполагани важните граждани на Сердика, както и вратата, откъдето са били изкарвани зверовете за гладиаторските битки.

Амфитеатърът в София е 77-ият открит в света, но с големите си размери е безпрецендентен в земите на източните провинции на Римска империя. По големина и разположение той наподобява открития амфитеатър в Париж.

По думите на археолога Жерин Величков българският амфитеатър е уникален в световен мащаб с вписания в него античен театър. Според Величков разкритите до момента части от амфитеатъра са подходящи за туристическа забележителност.

Ето мястото откъдето се влиза в работно време (има една дама която пази мястото защото снимките са забранени заради британското посолство което е над Амфитеатъра ни). При проблеми с достъпа можете да звъните на 0897 87 76 40. Входната врата е ламаринена и изглежда така:

Още снимки

Амфитеатъра вече е в каталозите на няколко туристически агенции и има световна известност.

Повече за амфитеатъра можете да прочетете тук.

Оптималния вариант е Гьоте институт и Британското посолство за да съборят, за да може това чудо да събира десетки хиляди туристи и да носи приходи на София и препитание за холяди софианци.

C какво разполагаме "днес"?

Към днешна дата реалното положение е следното. Една трета от овала на арената (т.е. сценичната площадка, която според археолозите е само с 10 м по-малка като диаметър от Колизеума в Рим!) сега е заета от хотел "Арена ди Сердика" и частично е представена вътре в сградата. Една трета се намира под улица "Будапеща" и двете сгради на бившата Държавна музикална академия. В голямата е настанен институтът "Гьоте". Една трета от овала на арената е място на последните археологически проучвания през 2006 г. Само това е реалното свободно място за проучване, реставрация и консервация. И евентуално - за превръщане отново в сценична площадка.

Що се отнася до местата за публиката, то от тях едва ли са разкрити повече от една десета. Част от седалките са унищожени при изграждането на британското посолство. Повечето са "запазени" под земята по склоновете на хълма над хотел "Арена ди Сердика", под известния ресторант с куличката и останалите постройки по "Московска" - на институтите на БАН по социология и тракология и бившата галерия на Дарин Камбов.

Според археолога Жарин Величков в западната част той е открил "орхестра" - място за хора, който в античните пиеси е поднасял текста "от автора". Открита е и "стена на ехото" или поне нейните основи. Тя е била на мястото на предишните каси на "Енергото", от които е останала само фасадата, укрепена от метална конструкция. Националната електрическа компания очевидно ще получи нов терен за своята административна сграда, а на мястото на разкопките "сезон 2006" може да се работи през следващите години.

Да не се заблуждаваме: абсолютно неизпълнима е цялостната реставрация на римския амфитеатър. Най-много може да се разчита на една трета от овала на арената и 35-40 процента от седалките за публиката. Надявам се, че никой не си представя как разрушаваме хотела и сградата на британското посолство! Евентуално може да се посегне (и то след години) на сградата на института "Гьоте", но нека бъде реалисти: може да бъде разрушено "днес" само зданието на бившия вокален факултет на ъгъла на "Дондуков" и "Будапеща", което кой знае как от държавна се превърна в частна собственост.

 

WWW.POCHIVKA.ORG