Joomla Software solutions Template

Payday loan

Обект на изследването: Допълнителното задължително пенсионно осигуряване

Предмет на изследване : Стабилност и устойчиво развитие на ДЗПО

Цел: Да се докаже стабилността в развитието на ДЗПО.Да се аргументира необходимостта от намаляването на осигурителната тежест и нарастването на вноската за втория стълб на пенсионната система.

Задачи: 1.Да се представи същността и проблемите на пенсионното осигуряване в България.

2. Да се докаже нуждата от усъвършенстване на нормативната база в полза на капиталовата част от системата.

3. Да се изследва влиянието на първия стълб на пенсионно осигуряване върху макроикономическите показатели

4.Да се разгледа повишената роля на ДЗПО като реален инвеститор- темп на нарастване на финансовите активи,доходност на инвестиционните партиди.

5.Да се анализира обхвата на ДЗПО – брой на осигурените лица.

6.Да се докаже нуждата от постепенно увеличаване обхвата на частно управляваната капиталовопокривна система чрез трансфер на част от вноските от разходопокривната система.

7.Създаване на нови стимули за осигурители и осигурени лица за осъзнато и мотивирано изпълнение на задълженията към пенсионното осигуряване и излизане от сянката на „ сивата икономика”, както и за допълнително инвестиране в своето бъдеще.

8.Да се докаже,че увеличаване на вноските по ДЗПО способства за Постигане на по-голяма социална справедливост в пенсионното осигуряване;Повишаване равнището на пенсионната защита – по-добро материално състояние на сегашните и бъдещите пенсионери;Финансово стабилизиране на системата в средносрочен и дългосрочен план;

Обосновка на актуалността на темата на дипломната работа

През 1999 -2000 г. в България е осъществена мащабна пенсионна реформа, с която се възприема тристълбовият пенсионен модел на Световната банка. Този модел има своя действащ прототип в страните от Латинска Америка и е възприет от редица централно- и източноевропейски страни. След голямото разширяване на ЕС през 2003 г. този модел навлиза и в ЕС чрез пенсионните системи на новоприети страни като Полша, Унгария, прибалтийските държави и др.

С извършената през 2000 г. реформа се дава началото на задължителното пенсионно застраховане и доброволното осигуряване. При недостатъчната ефикасност на Държавното обществено осигуряване и неблагоприятната демографска тенденция новите форми на пенсионно осигуряване са шанс за по-висок пенсионен доход и по-достойни старини. Това трябва да доведе до повишаване на пенсионните доходи, като се допълни държавната пенсия с допълнителна пенсия, размерът, на която зависи от осигурителните вноски през годините на осигуряване. Допълнителната пенсия се получава от пенсионни фондове за допълнително задължително и за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Тези фондове се управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.

Актуални въпроси които вълнуват всички са:  каква да бъде организацията на пенсионната система, какво да бъде участието на държавата във финансирането на пенсионното осигуряване, как да се разпределят вноските, какво да бъде участието на останалите страни, каква да бъде организацията на фондовете и как да става тяхното образуване.

Пенсионната система е така изградена, че солидарният стълб да доминира над втория /капиталов/ стълб на пенсионно осигуряване.И точно тук се крие най-големия недостатък на пенсионната реформа. Солидарният стълб има един фундаментален дефект,  той разрушава, на индивидуално ниво, връзката между вноски и пенсии – с други думи между усилие и отплата-вноските които се внасят в него са за сметка на работещите и са предназначени за пенсионерите.

Два външни фактора усложняват последиците от този дефект: глобалната демографска тенденция към намаляване на темповете на раждаемост и медицинските постижения, които удължават живота. Като резултат по-малко работници трябва да издържат повече и повече пенсионери. Тъй като увеличаването на осигуровките създава безработица, рано или късно обещаните пенсии трябва да бъдат намалени.

Ниските доходи на населението, както в трудоспособна така и в нетрудоспособна възраст, нарастващият дял на населението в нетрудоспособна възраст, отрицателният прираст на населението, наличието на категории труд, за които се предвижда по-ранно пенсиониране, ниската събираемост на пенсионните осигуровки и съществуващата тенденция за не осигуряване на работещите или осигуряването им на минимално ниво налагат промените в пенсионната система.

След всички „изкривявания" на заобикалящата среда, съвсем естествено е дефицитът във фонд „Пенсии" вместо да намалее, да се увеличи.

Предвидените промени през 2009 г., според които държавата ще стане официално трета страна в процеса на осигуряване (като прави трансфер във фонд „Пенсии” на НОИ в размер на 12% от осигурителните доходи на лицата в икономиката), не са структурна реформа в системата на държавното социално осигуряване, а представляват само параметрична промяна, при която ще се запази статуквото. И в момента държавата покрива дефицита на НОИ чрез трансфер от централния бюджет. По този повод архитектът на пенсионната революция в света, бившият министър на труда и социалното осигуряване в Чили, д-р Хосе Пинера, коментира следното: „По-този начин само се удължава агонията на фалиращата държавна пенсионна система”.

Политиката на правителството за „осигуряване на финансова стабилност на пенсионната система” е създаването на така-наречения Сребърен фонд, в който ще се събират 25% от излишъка, 90% от приходите от приватизация и 100% от приходите от концесии. Според изчисления на ИПИ след 10 години натрупаните средства в Сребърния фонд ще бъдат между 8% и 12% от БВП. В същото време разходите, свързани със застаряване на населението, ще достигнат 21% от БВП през 2050 г. според прогнози на Агенцията за икономически анализи и прогнози, което означава, че Сребърният фонд ще има само временна роля за стабилизиране на фискалния дисбаланс в държавната осигурителна система.

Изводът от всичко това е несъмнено един – сегашната пенсионна система е неефективна – тя се нуждае от високи осигуровки, внасяни от работниците, за да плаща ниски пенсии на пенсионерите. Поради тази причина вероятно е дошло време за по-сериозно обмисляне насоченo към увеличаване процента на капиталонатрупващата част от пенсионните осигуровки.

„Това е така, защото именно едновременното и адекватно развитие и управление на втория и третия стълб  може да доведе до заветното число за коефициент на заместване в размер на 80% от дохода преди пенсиониране.

През 2007 г. е достигната определената с Кодекса за социално осигуряване (КСО) вноска от 5% за универсалните пенсионни фондове за допълнителното задължително осигуряване и законът не предвижда тя да нараства в бъдеще. В същото време тази вноска е твърде ниска и недостатъчна. На такива изводи навежда и опитът на други държави, които реформират пенсионните си системи. Тази вноска трябва да нарасне поне до 7–7,5 на сто. Такъв е размерът на вноската в Македония, Хърватска, Словения, Чехия, които започнаха реформите след България, но фондовете им натрупаха по-големи активи много по-бързо от българските пенсионни фондове. Повишаването на вноската за втория стълб на базата на съответното намаление на вноската за първия стълб има още една положителна характеристика, а това е, че по този начин ресурсът, образуван от тези вноски, на практика ще остане в осигурителната система, а заедно с това включването му във втория стълб ще започне да работи за осигурените лица и ще започне да им носи допълнителен доход. От друга страна, освободеният финансов ресурс ще се инвестира в икономиката на страната чрез инвестициите на средствата на пенсионните фондове. От трета страна, такава стъпка ще мотивира излизането от сивия сектор и ще намали стремежа към неплащане на осигуровките за пенсия, защото тези вноски пряко и конкретно ще се натрупват в индивидуалните партиди на осигурените лица. Така всъщност се оформя един кръг, който ще донесе полза както на осигурените лица, така и на работодателите, а също и за държавата.”

Никола Абаджиев председател (БАДДПО)

Глобалната финансова криза и спадът на фондовата борса в страната през последните 12 месеца няма как да не се отрази негативно върху пенсионните фондове. Но те са дългосрочни инвеститори и постигнатите резултати за кратък период не са определящи за крайния резултат, който ще се постигне от процеса на инвестиране на средствата за пенсия.Комисията за финансов надзор съобщи, че всички фондове за задължително осигуряване са постигнали доходност над определените минимални нива. За период от 24 месеца до септември среднопретеглената доходност на универсалните пенсионни фондове е положителна, в размер на 2,57%. А инвестиционният хоризонт на инвестираните средства в пенсионните фондове е много по-дълъг – средно около 40 години. В този дълъг период е нормално да има спадове и подем на капиталовите пазари, но средната постигната доходност е винаги положителна при професионално управление на средствата. Това е хубавото на капиталовата пенсионна система, основана на лични сметки – пенсионните вноски представляват спестявания, те остават собственост на работещите, които могат да разполагат с тях. Това не важи за държавната осигурителна система (така наречения първи стълб на социално осигуряване), при която работещите нямат правото на избор и пенсиите, които ще получат в бъдеще, се влияят в по-голяма стенен от демографските процеси, макроикономическото състояние на страната и политическата воля, а не толкова от размера на вноските, които са били правени в системата.

Алтернативата на държавното социално осигуряване е частната капиталова пенсионна система, която не само, че е финансово устойчива в дългосрочен план и не се влияе от негативните демографски процеси, но води до по-висок икономически растеж чрез увеличаване на спестяванията и инвестициите в икономиката.

Съдържание на Дипломната работа:

Глава 1 : Солидарната пенсионна система и допълващия добре регулиран капиталов сегмент – задължително и доброволно осигуряване.

1.Преразпределяне при пенсионната система

1.1 Разходо-покривен модел

1.2 Капиталов модел

2. Многостълбовият модел на пенсионно осигуряване

2.1 Държавно обществено осигуряване

2.2 Допълнително задължително пенсионно осигуряване

2.2.1 Универсален пенсионен фонд

2.2.2 Професионален пенсионен фонд

2.3 Допълнително доброволно пенсионно осигуряване

3.Проблеми пред пенсионното осигуряване

3.1 Демографски проблем

3.2 Демотивация за участие в обществената осигурителна система

3.3 Растящи финансови дефицити

3.4 Основни осигурителни рискове и тяхното покритие

Глава 2 : Стабилност и устойчиво развитие на ДЗПО

1.Зависимост на пенсионното осигуряване и макроикономическата среда

1.1 Отрицателното влияние на демографските процеси върху първия стълб на пенсионно осигуряване

1.2Отрицателни ефекти от социалните осигуровки върху икономиката

2.Социален и инвестиционен потенциал на ДЗПО

2.1 Динамика на нетните активи на ДЗПО

2.2Годишна доходност и осигурителни вноски във фондовете на ДЗПО

2.3Динамика на нарастването на броя осигурени лица във фондовете на ДЗПО

3.Кризата на световните капиталови пазари и развитието на ДЗПО

4.Структура на инвестициите във фондовете на ДЗПО

Глава 3 :Тенденции в развитието на ДЗПО

1.Увеличаване процента на вноските за ДЗПО и намаляване общата осигурителна ставка

2.Влияние на променените осигурителни ставки върху икономиката

2.1 Спестявания

2.2 Трудов пазар

2.3 Икономически растеж

Глава 1 : Солидарната пенсионна система и допълващия добре регулиран капиталов сегмент – задължително и доброволно осигуряване

Реформата от 2000 година въвежда в България системата за пенсионно осигуряване предлагана от Световната банка.Системата се базира на три стълба: задължително пенсионно осигуряване,задължително допълнително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Задължителното пенсионно осигуряване е всъщност продължение на опериращата преди това пенсионна система, базирана на разходно-покривния принцип (така наречената pay-as-you-go система), с модификации по някакъв начин да се обвържат вноските на хората с получаваните пенсиите.Осигуряващите се заплащат осигуровки, които се разпределят и изплащат под

формата на пенсия на нетрудоспособните. Задъжителното допълнително пенсионно осигуряване е втория стълб на системата и е базирано на т.н. фондов или капиталов принцип. Вноските на осигурените лица се превеждат на пенсионни фондове, които инвестират ресурсите в инвестиционни инструменти.С навлизане в нетрудоспособност лицата получават направените вноски плюс дохода получен от инвестициите. Според Кодекса за социалното осигуряване, в часта за задължителното допълнително осигуряване, вноски задължително се плащат от лицата родени след 31 декември 1959 година. Третият стълб, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване също се базира на капиталовия принцип и има за цел да даде допълнителен доход на лицата в нетрудоспособност, но се базира на принципа на доброволността.

Разходно-покривният модел

Основната идея стояща зад разходно-покривния модел е, че работещите млади правят вноски към пенсионната система и тези вноски се използват, за изплащане на пенсиите на нетрудоспособните в момента. Моделът може да се приеме като един вид социален трансфер на ресурси между поколенията, младите работят и плащат “социален данък”, а нетрудоспособните получават доход (пенсия), който им осигурява потребление. Този трансфер води до решаването на пенсионния проблем, а именно как да се осигурят средства за потребление на хората в нетрудоспособна възраст.

В равновесно състояние (equilibrium) в разходно-покривната система сумата на направените вноски на работещите трябва да бъде равни на размера на изплатените пенсии. Сумата на направените вноски зависи от броя на работещите, средната работна

заплата и рамера на вноските. Сумата на изплатените пенсии се определия от размера на средната пенсия и броя на пенсонерите. Нагледно това се дава по следния начин:

Размер на вноските*Брой работещи*Средна заплата = Средна пенсия*Брой пенсионери

Съществуването на разходно-покривната система е изправено пред изпитание в съвременния свят. Докато в началото на миналия XX век хората са имали по-ниска продължителност на живота и са имали съществен положителен демографски приръст, то днес хората живеят повече и имат все по-малко деца. Това означава, че отношението на броя пенсионери към броя на работещите ще нараства и системата като цяло ще има отрицателна възвращаемост,което пък означава, че съществуването на разходно-покривната система в дългосрочен план е под въпрос, тя няма да може да изпълнява основната си цел да гарантира приемлив живот на нетрудоспособните. За да се запази системата,може да се направят три неща: да се намали размера на средната пенсия, намали броя на пенсионерите (това може да стане чрез увеличаване на възрастта за пенсиониране или въведът по-строги критерии за получвене на пенсия при нетрудоспособност) или да се увличат вноските в системата. Всяка една реформа от тези е със сигурност непопулярна сред днешните и бъдещите пенсионери.

Според Световната банка, решение за запазване на разходно-покривния модел е системата да бъде подплатена с допълнителна спестовност от страна на хората, като средствата ще бъдат инвестирани По този начин спадът на доходите от разходно-покривната система ще бъде компенсиран с допълнителни доходи и като цяло няма да има срив в доходите след пенсиониране.

Капиталовият модел

Капиталовият модел предполага, работещите да заделят средства от трудовото си възнаграждение, които вместо да се изплащат като пенсии на неработещите, се инвестират в инвестиционни инструменти. При настъпване на нетрудоспособност, осигуряващото се лице получава направените вноски заедно с реализирания доход от инвестициите. Този метод е алтернативно решение на пенсионния проблем.Две са основните предимства на капиталовата система пред разходно-покривната система. Първо, капиталовият модел е независим от демографските тенденции в обществото, а зависи единственно от рентабилността на капитала и действащите лихвени проценти. Поради това, че възвращаемостта на капитала и преобладаващите лихвени проценти са по-високи от естествния приръст на населението, което е възращаемостта на разходно-покривната система, капиталовата пенсионна система е по-ефективна от разходно-покривната система. Единственият риск, който съществува е пазарния риск, но както знаем от финансовата теория този риск може да се сведе до минимум чрез диверсификация на инвестициите. На второ място, капиталовата система създава директна връзка между направените вноски и получаваните пенсии. Тъй като вноските се правят по лична сметка и по тази сметка стоят реални средства, във всеки един момент осигуряващият се може да провери какви средства са набрани по личната сметка. При разходно-покривната система въпреки, че всеки осигуряващ има лична сметка, то реално по тази сметка не стой нищо, освен обещанието на бъдещите поколения.Съществуват изследвания, които твърдят, че капиталовата пенсионна система води до по-високи спестявания в икономиката, а това има ефект върху инвестициите, а от там и върху икономическия ръст.

Първият стълб на българската пенсионна система (задължителното пенсионно осигуряване в Държавното обществено осигуряване (ДОО)) е базиран на разходно-покривния модел. Всеки работодател и работещ в определено съотношение  заплащат по сметка на работещия осигурителна вноска. Тези вноски се изпозват за заплащане на пенсиите на сегашните пенсионери. Нормативната база върху, която е изградена системата е Кодекса за социалното осигуряване, часта за задължителното пенсионно осигуряване.

Вторият и третият стълбове на българската пенсионна система са базирани на капиталовия принцип. Вторият стълб е известен като задължително допълнително осигуряване, а третият като допълнително доброволно осигуряване. Законовата уредба на допълнителното осигуряване се дава в Кодекса за социално осигуряване в часта за допълнително пенсионно осигуряване. Допълнителното задължително осигуряване се осъществява от лицензирани пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях професионални и универсални пенсионни фондове. В тези фондове всяко осигурено лице има лична сметка, по която се натрупват осигурителните вноски и доходите от тяхното инвестиране. Допълнително осигуряване в професионален пенсионен фонд е задължително за всички работещи при условията на І и ІІ категория труд лица.Това осигуряване дава право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране до придобиване право на пенсия от държавното пенсионно осигуряване. Допълнително осигуряване в универсален пенсионен фонд е задължително за всички родени след 31 декември 1959 година, които са осигурени в ДОО. Осигурителната вноска се внася от лицето и от работодателя в съотношението, определено за вноските в ДОО, в избран лично от всяко едно лица универсален пенсионен фонд Този вид осигуряване дава право на допълнителна пожизнена пенсия, която се получава заедно с пенсията от ДОО.Допълнителното доброволно осигуряване се осъществява от лицензирани пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях доброволни пенсионни фондове. Обхваща осигуряването в доброволен пенсионен фонд чрез вноски от работодател или друг осигурител или чрез лични вноски, плащани месечно или еднократно. Този вид осигуряване дава право на допълнителна пенсия, която се получава отделно и независимо от пенсията от ДОО.

Задължителното допълнително пенсионно осигуряване придобива все по-голямо значение в съвременните условия:

• Кризата в системите за задълължително пенсионно осигуряване в страните с застаряващо население
• Ресурсите, управлявани от доброволни пенсионни фондове, значително нарастват и по този начин тези фондове се преврящат в едни от основните инвеститори в икономиката и с това пряко влияят върху темповете на икономически растеж.

“Предпоставка за развитието на ДЗПО е демографското развитие и формиращите се демографски процеси в страната.Като резултат от напредналия стадий на застаряване на населението,през 90-те години се формира ясна тенденция на намаление на относителния дял и числеността на хората,които са в трудоспособна възраст и упражняват активна трудова дейност.Същевременно застаряването на бългаското население е съпътствано с чувствително нарастване на контингента на хората в пенсионна възраст.Така средно на едно лице в трудоспособна възраст днес се пада много повече хора в над и под трудоспособна възраст,което значително увеличава натовареността на трудовоактивното население във връзка с осигуряване на средства за издръжка на неработещите демографски контингенти.

Налице са сериозни дефицити в пенсионната система и в други социални системи, базирани на солидарността между поколенията.Този тип демографска ситуация създава определени проблеми пред функционирането на пенсионните системи от т.нар. разходопокривен тип.Затова един от вариантите за обликчаване на изключителното натоварване на тази система е развитието на алтернативни форми на пенсионно осигуряване, каквато се явява ДЗПО.

Втора предпоставка за развитието на ДЗПО е безработицата в страната.Това са хора в трудоспособна възраст,които предвид своя статут  не могат да дадат съответния принос в поддържането на пенсионната система от разходопокривен тип.Нещо повече, една част от регистрираните безработни ползват финансови средства и услуги от системата за задължително осигуряване при безработица и професионална квалификация.Така на един зает в страната нараства натовареността и финансовият ангажимент,тъй като освен за лицата в над и под трудоспособна възраст е необходими заетите да осигуряват постъпления и за безработните във фондовете за задължително осигуряване.

Като трети фактор за изграждане на системата за ДЗПО може да се определи емиграцията от страната.Емигрантите са хора трудовоактивни, и то сравнително млади.В резултат на този процес страната и фондовете за задължително осигуряване се лишават от значителни постъпления,които трябва да бъдат компенсирани отново чрез наличните заети лица.

Друг фактор е високото равнище на икономиката в сянка в страната.В нея са заети значителен брой хора,които получават своите трудови доходи без определени договорни или други официални отношения и както те така и техните работодатели не правят вноски в системата за задължително обществено осигуряване. В този случай ДЗПО се явява евентуално средство за изваждане на част от скритата заетост в явни и легални форми.

Развитието на частния сектор и официалната политика по доходите в него не дават необходимия принос за финансовото стабилизиране на фондовете за задължително осигуряване.Статистиката показва че половината от официално заетите са именно в частния сектор, но относителния дял на този сектор в общите вноски във фондовете за задължително осигуряване е под 10%.Политиката на официално изплащани ниски заплати и неофициално получавани допълнителни доходи в частния сектор е широко известна и в някои аспекти тя се разглежда като своеобразна реакция срещу сравнително високото данъчно и осигурително облагане.Едва ли може да се предполага че в скоро време този сектор ще увеличи своя принос чрез по-значително увеличение на работните заплати.Големия проблем е чувствителното намаление на броя на участниците в тази система,както и сравнително ниския им осигурителен доход

Съществуват и друга група фактори за развитие на ДЗПО.

На първо място това е натрупаният вече опит в страната в областта на управлението на инвестиции и инвестиционни фондове.Това има много важно значение за ДДПО,тъй като именно управлението на инвестиционния портфейл има основна роля за неговото успешно бъдещо развитие.

На второ място е развитието на съответните капиталови , парични и т.нар.пазари в страната.Независимо от безпорните проблеми и често срещаните критики в страната са положени необходимите основи за такива пазари,които създават постепенно инвестиционната среда за управлението на активите на допълнителните пенсионни фондове.

Не може да не се отчете и нарасналата финансова култура сред населението.Независимо че именно част от населението бе засегнато от някои неблагоприятни последици във финансовата система, дори и на базата на този горчив опит то придоби определени познания и изгради необходими критерии за избора и оценката на съответна финансова институция.

Много важен фактор за развитието на ДЗПО в настоящия момент е и подкрепата на държавата,която законодателно,данъчно и икономически създаде определени условия за по нататъшното развитие на ДЗПО.”¹1.Лалко Дулевски,Любомир Стефанов,Осигурителни системи и фондове в България,София, 1999г.

Глава 2 : Стабилност и устойчиво развитие на Допълнителното задължително пенсионно осигуряване

Зависимост на пенсионното осигуряване и макроикономическата среда

Важно е на първо време да се идентифицират проблемите в първият стълб на пенсионно осигуряване и да се извърши задълбочено емпирично проучване на действащите екзогенни и ендогенни фактори обуславящи необходимостта от увеличаване обхвата на Допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

• Демографското възпроизводство,структурите на населението и неговата икономическа активност
• Параметрите и характеристиките на макроикономическото развитие и растеж
• Реформиращата се социалноосигурителна среда в света

Отрицателното влияние на демографските процеси върху първия стълб на пенсионно осигуряване

Демографското възпроизводство на населението като рамка за протичането на основните демографски процеси е фундаменталната детерминанта за изграждането, реформирането и развитието на пенсионното осигуряване.То е резултат от продължителното пряко и косвено въздействие на многобройните фактори и причини върху интензитета на демографските процеси и движение на населението. Демографските процеси в страната оказват много сериозно влияние върху социалноосигурителната система. От тях зависят както приходите от осигурителни вноски,така и разходите за изплащане на краткосрочни и дългосрочни обезщетения (пенсии).

В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2007 г. Населението на страната е намаляло с 39 050 хил. души, или с 0,5%. Абсолютният брой на естествения прираст (разлика между ражданията и умиранията на 1 000 души от средногодишния брой на населението) е минус 37 655 души. Това е най-малкото намаление на населението в резултат на естествения прираст след 1995 г. Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 5,0‰. Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължаващия процес на застаряване, което води до нарастване на показателя, определящ средната възраст на населението.

Влияние върху обхвата на населението във и над трудоспособна възраст оказва както остаряването на населението, така и въведените законодателни изменения в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. Населението във трудоспособна възраст към края на 2007 г. е 4 817 хил. души, или 63% от цялото население.В сравнение с 2006 г. тази категория население е намаляла с близо 3 хил. души. Населението над трудоспособна възраст през 2007 г. е 1 717 хил. души. За една година то е намаляло с 23 хил. души. Това се дължи не само на естественото движение на населението (смъртността), но и на изключването от тази категория на част от населението поради промяната във възрастовата граница за пенсиониране и отнасянето на тази част към трудоспособното население. Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна тенденция на намаление. Спрямо 2006 г. намалението е 14 хиляди и в края на 2007 г. тази категория население наброява 1 106 хил. души.

В това съзираме неблагоприятен бъдещ демографски ефект върху пенсионното осигуряване,стеснено възпроизводство на родилния контингент с негативен икономически ефект поради бъдещото намаляване числеността на човешките ресурси и на понтенциала за заетост в икономиката.

Постепенното увеличаване на минималната възраст за пенсиониране и намаляване на броя на привилегированите за ранно пенсиониране е основна мярка за справяне с неблагоприятните демографски промени.Българската пенсионна реформа създава известно напрежение на пазара на труда. Увеличаването на възрастта за пенсиониране и възможността да се работи и да се получава пенсия водят до увеличаване на предлаганата работна сила.

Актюерската прогноза, разработена в НОИ през м.май 2006 г. във връзка с последните демографски прогнози за застаряване на населението и на предвижданията за състоянието на икономиката, показва следните тенденции:

Застаряването на населението е свързано не само с увеличаване броя на възрастното население, но и с намаляване броя на населението в най-младите възрасти.

По данни на НСИ се наблюдава увеличаваща се средна възраст на населението, която от 37,5 години през 1990 г. нараства на 38,9 години през 1995 година и достига 39,6 години през 1999 г. Средната възраст на населението общо за страната през 2005 г.  е 41,1 години. По отчетни данни на НСИ за 2004 г. очакваната продължителност на живот от нулева възраст е около 68,68 години за мъжете и 75,59 години за жените, която е по-ниска, отколкото в повечето европейски страни. Очакваната средна продължителност на предстоящия живот за мъжете на възраст 63 г. е 13,91 години, а за жените на възраст 58 г. е 21,31 години.

При така направените допускания през 2030 г. очакваната продължителност на живот от нулева възраст е 71,59 години за мъжете и 78,17 за жените, през 2050 г. – 73,66 за мъжете и 79,01 за жените. Очакваната средна продължителност на предстоящия живот през 2030 г. за мъжете на 65-годишна възраст е 14,69 г., а за жените на 65-годишна възраст – 17,54 г., през 2050 г. – 19,38 за мъжете и 22,99 за жените.

Дългосрочният актюерски модел на НОИ включва предвижданията за актюерското състояние на фондовете на ДОО за период от 2006 г. до 2050 г. на консолидирана основа, тъй като излишъкът в който и да е от фондовете се използва за покриване на дефицита на другите фондове, ако има такъв.

Дългосрочното актюерско състояние на фондовете на ДОО се измерва с “актюерския баланс” за дългосрочен период – от 2006 г. до 2050 г.За целия изследван период актюерският баланс остава отрицателен (-5,86%), което показва, че разходите по фондовете на ДОО непрекъснато надхвърлят приходите.

Два от най-важните показателя, определящи финансовата устойчивост на основното задължително пенсионно осигуряване, са коефициентът на зависимост (пенсионерското число или брой пенсионери на 100 осигурени лица) и коефициентът на заместване на дохода (съотношението на средната пенсия към средния осигурителен доход).Тези коефициенти са ярко проявление на глобалните демографски тенденции,които не ни отминават и които са тясно свързани с три демографски показателя, характеризиращи настоящия момент:

• ниска раждаемост (коефициент на плодовитост – 1,3 при 2,1 за нормално въз-

производство на поколенията);

• подобряване на коефициента на смъртност, изразен в увеличаване на средната продължителност на живот;

• ясно изразена външна миграция.

Като резултат коефициентът на възрастова зависимост на населението (съотношение на населението в над трудоспособна възраст (65 и повече години) към населението в трудоспособна възраст – от 18 до 64 години) се изменя от 26,3 % през 2005 г. на 47,5 % през 2050 г. Коефициентът на зависимост намалява от 88,1 % през 2006 г. до 87,7 % през 2011 г. в резултат от въвеждането на по-строги изисквания за придобиване на право на пенсия и от увеличения брой осигурени лица. Нивото се запазва под 90 % до 2022 г. и след това се покачва почти с 0,5 пункта всяка година поради увеличение на очакваната продължителност на живота и поддържане нормата на раждаемост на 1,7 деца на една жена, което ще доведе до нарастване на коефициента на зависимост до 111 % през 2050 г. Дори всички заети лица да се осигуряват, този коефициент би се подобрил с около 10 на сто.

Нетният коефициент на заместване на дохода  е около 50 % и се задържа на това ниво до 2010 г. и започва да спада бавно, като в края на изследвания период – 2050 г.,ще е 34,4 %. Пенсиите от задължителното пенсионно осигуряване в РБългария са необлагаеми и затова е коректно да се сравняват с нетните доходи преди пенсиониране.

За дългосрочен период нетният коефициент на заместване на дохода спада по осезаемо поради прехода към използване на осигурителния доход за целия осигурителен стаж в пенсионната формула, а също и от намалението на размера на пенсията за лицата, които ще получат допълнителна пенсия от универсалните фондове на втория стълб. Като се съберат коефициентите на заместване на дохода от I-ви и II-ри

стълб, картината е по-различна – през 2050 г. той вече е 45 %.

Отрицателни ефекти от социалните осигуровки върху икономиката

Социалните осигуровки като вид данък водят до изкривявания и свръхданъчно бреме, което променя стимулите в икономиката. Наличието на относително голям сив пазар на труда в България и практиката да не се декларират реалните доходи показва, че за работещите връзката бъдещи пенсии-осигуровки е слаба и за тях по-големият разполагаем доход сега има по-голяма полезност от очакваното увеличение на пенсията в резултат от плащането на пълния размер на осигуровките.

Облагането на труда има следните ефекти върху икономиката:

наличие на свръхданъчнно бреме;

по-висока безработица;

разрастване на неформалния сектор;

по-ниска производителност на труда;

по-високи разходи за труд;

по-нисък разполагаем доход;

по-ниски инвестиции и спестявания в икономиката;

увеличаване на реалния лихвен процент в икономиката;

по-нисък икономически растеж.

Участието в системата на задължително социално осигуряване все още не покрива всички работещи. Съществува значително разминаване между броя на заетите и броя на осигурените лица в икономиката. Според бюджета на ДОО за 2007 г. средногодишният брой на осигурените лица е заложен 2,76 млн. души, докато средногодишният брой на заетите за 2007 г. е 3,25 млн. души по данни на НСИ. Голяма част от земеделските производители не се осигуряват, въпреки че минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители през 2008 г. е 120 лв., а за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които упражняват само земеделска дейност - 60 лв. (а за останалите самоосигуряващи се е 240 лв.).

Другият проблем е недекларирането на реалните доходи, което означава, че хората не плащат пълния размер на социални и здравни осигуровки и данъци. Според проучване на Евробарометър, проведено през 2007 г., България е на първо място в ЕС по показателя оценка на дела от БВП, който се произвежда от работа "на черно" - 35%. Причината за това може да се търси не само в твърде високото облагане на труда, но и в липсата на стимули и отсъствието на достатъчно ясна връзка между личния принос, който прави всеки осигуряващ се, и размера на пенсията, която ще получи, т.е. хората не вярват, че ще получат справедливо възнаграждение срещу вноските, които правят в системата.

Голяма част на проблемите на настоящата система на обществено осигуряване, свързани с ниски пенсии, наличие на относително голям неформален пазар на труда, финансова неустойчивост, неравнопоставеност между различни групи и висока степен на политически риск, могат да се разрешат при увеличаване процента на удръжките за ДЗПО - всички работещи внасят 10% от заплатите в лични партиди в частни пенсионни фондове вместо сегашните 22% за III категория труд (17% за фонд „Пенсии" и 5% в пенсионни фондове за родените след 1960 г.).

Социален и инвестиционен потенциал на ДЗПО

Динамичното развитие на пенсионната индустрия е един от основните фактори за постепенното разширяване на финансовото посредничество през институционалните инвеститори и се отразява върху финансовото богатство на населението. Пенсионната индустрия се налага като един от най-динамично развиващите се сегменти от финансовата индустрия в България и има основен принос за регистрираното разширяване на посредничеството през институционалните инвеститори.

Към края на първото тримесечие на 2005 г. нетните активи на осемте опериращи на пазара пенсионни компании по трите сегмента възлизат на 860.4 млн.лв. За сравнение, през първото тримесечие на 2004 г. нетните активи на фондовете са 567.2. Коефициентът на проникване (измерен посредством съотношението на нетните активи на пенсионните компании към БВП) трайно се разширява – до 2.3 % през март, спрямо нивото от 1.6 %, регистрирано през същия период на 2004г.. Обемът на акумулираните в пенсионната индустрия активи представлява около 5.5 % от общото финансово богатство на населението.

Измерен на годишна база, ръстът на капитализацията на фондовете през първото тримесечие е 51.7 %, отбелязвайки слаб спад спрямо края на 2004 г., когато беше регистриран годишен ръст от 54.2%. По-високият темп на нарастване през 2004г. обясняваме до известна степен с ефекта от увеличаването на вноската за допълнителното задължително осигуряване от 2% на 3% в началото на 2004 г. През 2005г. година размерът на тази вноска се запази непроменен.

Общия размер на нетните активи на трите пенсионни фонда нараства от 1112122 хил.лв към 31,12,2005г на 20 930 991 хил.лв. към 30,09,2008г.(респ. На 17,07% за УПФ,57,08 % за ДПФ и 25,85 % за ППФ).Постигнат е ръст от 19 818 869 хил.лв..

Основен източник за формирането на социалния потенциал на ПФ са постъпленията от осигурителни вноски.През 2005г. Те достигат 308 214 хил.лв., нараствайки с 57,6 % спрямо 2002г.През 2007г. Вноските са равни на 64 147 хил.лв , а в края на септември 2008г. са равни на 57 890 хил лв.

Пенсионноосигурителните дружества приключват  2007 г. с общи приходи в размер на 84 034 хил. лв., което представлява нарастване с 39 658 хил. лв. или 89,37 на сто в сравнение с реализираните приходи през 2006 г.

Към 31.12.2007 г. броят на осигурените лица в трите вида фондове достига 3 440 814 лица, което представлява нарастване с 239 488 лица или със 7,48 на сто спрямо осигурените към края на 2006 г. Относителният дял на мъжете от осигуряващите се лица в универсалните пенсионни фондове е 50,70 на сто, в професионалните - 84,83 на сто, а в доброволните - 57,93 на сто. Средната възраст на осигурените в универсалните фондове е 33,8 г., в професионалните – 41,9 г. и в доброволните – 46,1 г.

Краткия емперичен анализ потвърждава тенденцията на устойчиво увеличаване на социалноосигурителния потенциал на ЧПД ,базиран на акумулирането и пласирането на адекватен инвестиционен ресурс чрез механизма на свободния избор,спестовността и капитализацията на средствата през жизнения цикъл на човешките ресурси.

Кризата на световните капиталови пазари и развитието на ДЗПО

През първото тримесечие на 2008 г. общият размер на нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване достигнаха 2.278 млрд лева. Това сочат обобщените данни на Комисията за финансов надзор към 31 март 2008 г.. В сравнение с края на първото тримесечие на 2007 г. активите отбелязват ръст от 36.91%, но спрямо края на миналата година те намаляват с 40.116 млн.лв. или с 1.73% на сто. От стартирането на пенсионната реформа у нас това е първото тримесечие, в което пенсионните фондове регистрират отрицателен прираст на нетните активи. Причината за спада не е изолирано явление, а отразява ефекта от намалението на цените на финансовите инструменти, търгувани на фондовите борси в страната и по света.

Независимо от общата тенденция за намаляване на активите, броят на осигурените в трите вида пенсионни фонда се увеличава. Към 31 март 2008 г. в тях се осигуряват 3 491 583 души, като нарастването спрямо март миналата година е със 7.34 %. Най-голям е броят на осигурените в универсалните фондове – 2 682 956 души и представляват 76.84% от всички осигуряващи се за допълнителна пенсия. В доброволните фондове осигурените са 598 029, което им осигурява дял от 17.13%, а в професионалните – 210 598 души, което им отрежда 6.03% дял.

Относителният дял на мъжете от осигуряващите се лица в универсалните пенсионни фондове е 50.76%, в професионалните – 84.83%, а в доброволните – 57.87%. Средната възраст на осигурените в универсалните фондове е 33.7 г., в професионалните – 42 г., и в доброволните – 46.1 г., сочи статистиката на КФН.

През първото тримесечие на тази година деветте пенсионни дружества реализираха различен финансов резултат от дейността си. Четири от тях излязоха на печалба – ПОК „Доверие”, ПОД „Алианц България”, ПОД „ Ай Ен Джи” и ПОК „Съгласие”. Останалите пет компании отчетоха загуби.

Универсални пенсионни фондове

През разглеждания период универсалните фондове, които са най-масовите в системата на допълнителното пенсионно осигуряване, са акумулирали средства в размер на 1.246 млрд. лева. УПФ „Доверие” е привлякъл най-много средства – 470 млн. лева, което представлява 37.71% относителен дял по този критерий. На втора позиция се нарежда УПФ «Алианц България” с 278.3 млн. лв. и дял от 22.33%. Третото място се заема от УПФ “ Съгласие” – с 148.6 млн. лв. , което му отрежда 11.92 пазарен дял. Делът на останалите универсални фондове варира между 9.88% и 0.26%.

Към края на март тази година в универсалните фондове се осигуряват 2 682 956 души. УПФ «Доверие» е привлякъл най-голям брой осигурени - 1 милион души, което му отрежда 37.41 % пазарен дял. След него се нарежда УПФ «Алианц България” с 522 608 осигурени и пазарен дял от 19.48%. На трето място по брой осигурени лица е УПФ “ Съгласие”- 340 601 души и съответно пазарен дял от 12.69%. Пазарният дял на останалите фондове варира между 9.58% и 0.39% .

Брутните постъпления от осигурителни вноски в универсалните фондове към 31.03.2008 г. възлизат на 103.901 млн. лв. Средният размер на натрупаните средства на едно лице към разглеждания период е 464.65 лв

През първото тримесечие на тази година универсалните фондове са инвестирали общо 1.187 млрд. лв. Най-много средства са инвестирани в акции и дялове – 346.4 млн.лв. което представлява 29.17% от структурата на инвестиционния портфейл. Инвестициите в ДЦК, които са в размер на 267.957 млн. лева, заемат второ място в структурата на портфейла На трето място се нареждат вложенията в банкови депозити, които възлизат на 248.4 млн. Лв, а това им отрежда 20.92% дял. В акции и права на колективни инвестиционни схеми са инвестирани 107.9 млн. лева , а в акции на дружества със специална инвестиционна цел – 43 млн. лева.

Професионални фондове

Професионалните фондове, чийто пазар е лимитиран по отношение на категориите труд, към разглеждания период е набрал 210 598 осигурени. От тях 74 823 души се осигуряват в ППФ “Доверие”, което му отрежда 35.53% пазарен дял по този критерий. На следващо място е ППФ “Алианц България” с 36 389 осигурени, следван от ППФ „Съгласие” с 35 682 лица.

Размерът на нетните активи, събрани от този вид фондове, към март тази година възлиза на 392.4 млн. лв. Най–голям пазарен дял по този критерий заема ППФ “Доверие” – 38.01%, следван от ППФ “Алианц България” с пазарен дял от 21.37%.

Брутните постъпления от осигурителни вноски към 31.03.2008 г. в професионалните фондове възлизат на 15.956 млн. лв. Средната месечна осигурителна вноска е в размер на 57.89 лв. Средният размер на натрупаните средства на едно осигурено лице в ППФ е 1 863.68 лв. Начислените и изплатени суми от тези фондове на осигурени лица и на наследници са в размер на 352 000 лв.

Пазарът

Резултатите от дейността на частните пенсионни дружества за първото тримесечие на 2008 г. отразяват общото състояние на българския и световния финансов пазар през този период. Негативният тренд на капиталовите пазари в световен мащаб, който започна в началото на годината, се отрази върху дейността на допълнителното пенсионно осигуряване, която за първи път от началото на пенсионната реформа регистрира спад на активите си. Това доведе до намаляване на доходността на средствата, вложени в пенсионните фондове, което обезпокои осигурените лица. Имайки предвид, че парите за втора пенсия са дългосрочна инвестиция, то резултатите от това тримесечие представляват картина на моментното състояние на финансовите пазари, които вече започнаха да преодоляват кризата. Според тях силният ръст на активите през миналата година и постигнатата висока доходност компенсират в известна степен този спад.

В същото време браншът продължи тенденцията на стабилно развитие. За 6 години активна дейност пенсионните компании, подобно на тези в ЕС, се превърнаха в едни от най-развитите финансови институции. Като част от небанковото финансово посредничество, допълнителното пенсионно осигуряване придобива все по-голямо значение за развитието на финансовите пазари. Според анализаторите тенденцията за увеличаване на активите на пенсионните фондове е трайна и необратима и резултатите от едно тримесечие не биха могли да променят оптимистичните прогнози.

КФН определи минималната доходност в задължителните пенсионни фондове за периода от 31.03.2006 г. до 31.03.2008  

Структура на инвестициите

Развитието на пенсионната индустрия се предопределя от наличието на строги регулаторни изисквания, включително по линия на възможностите за инвестиции и за структуриране на портфейлите на фондовете. Наличните ограничения силно стесняват възможностите за преструктуриране на активите с оглед максимизиране на доходността.

Въпреки че се забелязва тенденция към постепенно разнообразяване на структурата на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове, като цяло тяхната инвестиционна стратегия остава консервативна. И в трите сегмента основното инвестиционно перо остават държавните ценни книжа. Подобна структура е обусловена от законовото изискване минимум половината от активите на пенсионните фондове по втория стълб и 30 % от активите на доброволните фондове да се държат под формата на ДЦК.На практика и трите вида фондове поддържат относително високи дялове на инвестициите в ДЦК, но с тенденция към слабо свиване (в момента до около 50-56 %). Подобна относително голяма експозиция е свързана с риск от влошаване на доходността на инвестиционните портфейли вследствие на спад в цените на правителствените книжа.

Въпреки значителната експанзия на българския фондов пазар през последната година, все още инвестиционните инструменти, които предлага този пазар изглежда не позволяват съществена диверсификация на портфолиото на пенсионните фондове в съответствие с регулативните изисквания. Вероятно на това се дължи слабото насочване на средства към инвестиране в акции, като в крайна сметка средната стойност на това инвестиционно перо се поддържа под нормативно разрешените 10 %. При значителния ръст на цените на акциите през последната година, подобна консервативна инвестиционна политика неминуемо се отразява върху доходността на фондовете.

През последните няколко тримесечия ясно проличава засилваща се склонност на фондовете да инвестират в ипотечни облигации и инвестиционни имоти. Това е обусловено до голяма степен от развитието на вторичния ипотечен пазар, т.е. от нарастващия брой емисии на подобни облигации и повишаването на тяхната ликвидност. Появата на акции на дружества със специална инвестиционна цел предоставя допълнителна възможност за подобряване на доходността на портфейла при определено ниво на риск. Все още делът на инвестициите в чуждестранни ценни книжа е незначителен, но в средносрочен план очакваме все по-активно възползване от тази възможност.

Глава 3 : Тенденции в развитието на Допълнителното задължително пенсионно осигуряване

Сегашната пенсионна система е доста нестабилна – тя осигурява ниски пенсии (и обещава ниски пенсии и в бъдеще) и в същото време отнема огромни осигурителни вноски от работещите. Така тя намалява икономическия растеж и не защитава възрастните . Частната капиталонатрупваща част от системата има очевидни предимства – по-високи пенсии, по-ниски осигуровки, лични пенсионни фондове, по-висок икономически растеж и т.н. Ясно е, че е необходимо да се премине към увеличение на вноските за ЗДПО поне до 10% и да се намали общата осигурителна ставка, или тотално да се премахнат вноските към първия стълб на пенсионното осигуряване. Ясно е също така, че това ще донесе изключително големи ползи за гражданите и икономиката.

Как да се “финансира” намалението на данъците ?

1. Заради изискванията на Европейския съюз всяка година в България се повишават косвените данъци. Повишените косвени данъци би трябвало да се насочат към намаление на преките данъци, за да не нараства общата данъчна тежест.

2. През последните години се наблюдава преизпълнение на приходите в бюджета

3. Има възможности за оптимизиране на някои от бюджетните разходи или поне за намаление на скоростта, с която нарастват:

а/ възможно е да се намали числеността на бюджетните служители, които са 440 000 в момента (най-малкото заетите в бюджетната сфера не бива да се увеличават) като за тях се правят разходи в размер на 1.63 милиарда лева. В момента в повечето министерства и държавни структури има с около 25-30% повече служители от необходимите;

б/ постижимо е съкращаване на разходите за издръжка (командировки, материали, телефони, горива и енергия, услуги, ремонти), които са 2.3 милиарда лева;

в/ могат да се намалят субсидиите за губещи дейности, които са 600 милиона лева;

г/ възможно е намаление на разходите за дълготрайни активи - някои от тях могат да се съкратят (например не е нужно толкова много чиновници да се возят на скъпи служебни лимузини или пък да ползват луксозни офиси), а други да преминат в частния сектор (чрез концесия или приватизация). Разходите за дълготрайни активи в момента са 1.33 милиарда лева.

4. Всички изследвания на сивата икономика в България показват, че нейният размер е значителен. От друга страна, е ясно, че в голяма степен сивата икономика се дължи на високото данъчноосигурително бреме. Ниските данъци ще намалят стимулите за укриване на доходи и ще увеличат събираемостта на данъците. Опитът на други страни показва, че намалението на данъците би могло да доведе до увеличение на приходите в държавния бюджет.

5. Ниските данъци насърчават инвестициите, инициативността и икономическата активност, което увеличава икономическия растеж, а следователно и облагаемата база.

6. Възможно е и постигане на увеличение на неданъчните приходи чрез продажба на имущество – апартаменти, сгради, земи, гори и т.н.

7. Бюджетът изплаща обществените осигуровки на държавните служители. Тези осигуровки се изплащат при сегашната ставка от 42.7%. При намаление на ставката до 10% разходите за осигуровки ще могат да се съкратят с поне 600 милиона лева годишно.

8.Сребърен фонд - Парламентът прие на второ четене Законът за създаването на т.нар. Сребърен фонд, който ще подпомага пенсионната система. В него ще постъпват 25 процента от бюджетния излишък, 90 процента от приходите от приватизация, всички концесионни такси и отчисления, както и други средства.

Сребърният фонд ще служи за подпомагане на пенсионната система в частта и държавно осигуряване. Подобни стабилизационни (резервни) фондове са създадени в редица страни от Европа (Норвегия, Белгия, Испания, Ирландия и др.) поради общия проблем, който е надвиснал над пенсионните системи от разходопокривен тип - безпрецедентно застаряване на населението, което означава дългосрочна финансова неустойчивост и ниски пенсии за бъдещото поколение. Подобен фонд би могъл да улесни постигането на дългосрочна стабилност чрез поемане на разходите по извършване на промените в средносрочен план. Преминаването от настоящата пенсионна система към система, която се базира основно на спестяване, се съпровожда за определен период от разход. Колкото по-голяма част от осигуровките постъпват в лична пенсионна сметка, толкова по-малко приходи ще има в първия стълб на пенсионната система. В същото време, разходите на този първи стълб ще се запазят високи до момента, в който започнат да се пенсионират хората, родени след 1959 година. Именно този спад на приходите в НОИ, който би се случил при провеждане на пенсионна реформа, може да се покрие от т.нар. сребърен пенсионен фонд.

Промяната в осигурителните ставки влияе  върху икономиката по няколко основни канала:

Спестявания - частните спестявания в икономиката се увеличават. Опитът на страните в Латинска Америка и Азия показва, че преминаването към капиталова пенсионна система има силен позитивен ефект върху спестяванията и инвестициите в икономиките -  увеличение на спестяванията със средно 1,79% от БВП на година и на инвестициите - с 1,68% от БВП на година до 2050 г.

Трудов пазар -  ще намалеят изкривяванията на пазара на труда чрез значително съкращаване на данъчното бреме и премахване на стимулите за по-ранно пенсиониране. Тези фактори водят до изсветляване на икономиката и по-висок разполагаем доход на хората.

Капиталови пазари – разрастването на ДЗПО ще доведе до появата на нов клас инвеститори на капиталовия пазар, които акумулират значителен по размер ресурс и се насочват към инвестиране в дългосрочни инструменти. Това води до увеличаване на ликвидността на пазара, развитие на нови форми дългосрочни инструменти, намаляване на спреда между цена на търсене и предлагане, създаване на по-добри регулации.

Икономически растеж - увеличаването на спестяванията, намалението на неравновесията и изкривяванията на трудовия пазар и развитието на капиталовите пазари са фактори, които водят до икономически растеж.

Увеличаване на частните спестявания на домакинствата в резултат от задължителните вноски в пенсионните фондове.

Допълнителните частни спестявания в икономиката в резултат от капиталовата пенсионна система са равни на вноските, които правят работещите в пенсионните фондове през годината, намалени с таксите за обслужване. Към тях се прибавя капиталовата печалба в резултат от инвестиране на натрупаните вноски в портфейли от ценни книжа. От тази сума се изваждат разходите за пенсии, дължими при новата капиталова пенсионна система.

Промяна на доброволните частни спестявания като реакция на новата фискална позиция.

Редица емпирични изследвания показват, че частният сектор реагира на намалените публични спестявания чрез увеличаване на частните спестявания. Поведението на икономическите субекти зависи от тежестта на публичния дефицит и от конкретните условия в икономиката.

Емпиричният анализ за българската икономика показва, че вътрешните спестявания, инвестициите и икономическият растеж се увеличават в резултат от  увеличените вноски в ДЗПО -  всички работещи внасят 10% от заплатите в лични партиди в частни пенсионни фондове, вместо сегашните 22% (за фонд „Пенсии" и ДЗПО).

§ Средната оценка от ефекта на реформата върху вътрешните спестявания в икономиката за периода 2007-2050 г. е равна на 1.79% от БВП увеличение на спестяванията на година.

§ По-високите спестявания в икономиката водят до повече инвестиции. Средната стойност на допълнителните инвестиции е равна на 1.68% от БВП на година.

§ Инвестициите създават капитал в икономиката, който е фактор за икономически растеж. Средната оценка на допълнителния икономически растеж в резултат от пенсионните промени е равна на 0.38 процентни пункта на година до 2050 г.

Спестяванията са само един от каналите, по които реформата в пенсионната система оказва положително влияние върху икономическия растеж. Останалите канали - трудов и капиталов пазар и влиянието на реформата върху общата факторна производителност в икономиката също допринасят за по-високия икономически растеж. Но дори само през призмата на спестяванията, можем да заключим, че преминаването към изцяло капиталова пенсионна система е печеливша стратегия както за държавата, така и за бъдещите пенсионери.