Home История Приносът на средните векове за развитието на човешката цивилизация

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Приносът на средните векове за развитието на човешката цивилизация ПДФ Печат Е-мейл

Многото варварски кралства, които ту изниквали – ту изчезвали мимолетно по времето на ВПН, през ХІ век вече са история.

Каролинкската империя разпаднала се през 843 година очертава културите на три бъдещи държави – Франция, Италия и Германия. Отон І-и - Велики имал претенциите да бъде наследник на Карл-Велики и искал с помощта на Папата да възстанови Римската империя в територията на германските земи и част от Италия.

В началото на Средновековието западните страни все още не са централизирани държави. Те  са под формата на кралства, графства и херцогства, които само формално са под властта на кралете. Тези страни са обвързани със сложни лични връзки, сеньор – васал.

През средновековието се формират нови династрии: тези на капетингите с родоначалник Хуго Капет и саксонската династрия – Хайнрих І-ви Птицелов.

В края на Х-ти век властта на династрията Капетинги се простира в Париж и прилежащата му област Ил дю Франс. В северна Франция се формира отделна северно-френска народност, чиито език е в основата и на съвременния френски език. През първите десетилетия на ХІІІ век капетингите подчиняват и част от Южна Франция. През ХІV век  династрията продължава политиката си на централизация. Крал Филип ІV-Хубави присъединява Навара, Шампан и Лионското графство, отвоюва от англичаните южна Аквитания и завладява Фландрия.

В древността често се изтъквало, че могъществото на Англия се дължи на нейното островно положение, но през средновековието това географско положение не винаги дава достатъчно защита на английското кралство. През ХІ век  британският остров притежава завоевание, което дава нови насоки на неговото политическо и обществено развитие. През 1066 година херцогът на Нормандия – Уилиям Завоевател организира грандиозен поход срещу Англосаксонското кралство, защото претендира за права върху престола. Норманското нашествие има пагубен край за Англосаксонската армия. Тя е разбита при Хейстингс и Уилиям е коронясан за английски крал в Лондон.

Норманите налагат суров феодален режим в завоюваните земи и поставят покорените англосакси в тежка лична и поземлена зависимост.

През 1337 година  заради спор между франските и английските крале избухва войната между Бялата и Червената роза. Английските войски печелят решаващата победа при Поатие.

В началото на Х в в Централна Европа се оформя Немското кралство. Първата управляваща династрия на тази държава е саксонската. През 955 година немските рицари разгромяват унгарските племена и слагат край на техните нападения в Западна Европа. Към територията  на немското кралство са присъединени Херцогство Лотарингия и Кралство Италия.

С коронясването на Отон І за римски император започва началото на нова империя на запада – Римо-Германската империя, която оцелява до началото на ХІХ век.

В началото на Х в във Великоморавия нахлуват маджарските племена. Те унищожават тази славянска държава и през целия Х-ти век опустошават обширни области от Западна, Централна и Югоизточна Европа.

Заселването на маджарите в Панония разделя южните и западните славяни и засилва процесите на тяхното обособяване.

Упадъкът на Великоморавия води до обединяване на чешките славянски племена, обитаващи древната област Бохемия. Оформя се Чешко княжество със столица Прага, начело с династрията Пшемислиди.

Образуването на Полската държава също започва през Х-ти век. Княз Мешко І-ви първи обединява полските племена. Столица на новата държава става Гнезно.

Последно на картата се появява Унгария. В началото на ХІ-ти век в Източна Централна Европа вече има три нови държави, свързани духовно с папството – Чехия, Полша и Унгария.

Административните и стопански промени наложени от падането на България под византийска власт не спират усилията на българското общество за самостоятелен политически живот. Големите възстания на Петър Делян и Георги Войтех и цялата поредица от местни бунтове и проява на съпротива, чертаят пътя за възстановяване на погиналото царство. През 1186 г избухва възстание на двамата търновски братя Асен и Петър. През есента на същата година те освобождават Северна България и заявяват че ще обединят Мизия, Тракия и Македония. През 1188 година след неуспешна обсада на Ловеч император Исак ІІ Ангел е принуден да сключи примирие. Той отново напада  България и безрезултатно обсажда Търново (1190 г) , но по обратният път ромеите претърпяват страшен разгром в Тревненския проход. Цар Петър запазва короната си като се отегля в Преслав, а на преден план изпъква Асен. Той освобождава Средец и разбива ромеите в Източна Тракия. Цар Калоян постига победа над унгарците като освобождава Белградската и Браническата област.
През 1204 г България и Римската църква сключват църковна уния. През 1205 година край Одрин нанася катастрофално поражение на западните рицари, смятани през онази епоха за непобедими.

След убийството на Калоян престола е зает от неговия племеник Борил, неуспешното му продължаване на политиката на първите Асеневци довежда България до военни и териториални загуби от страна на латинци и унгарци.

През 1218 г с ловката си дипломация цар Иван-Асен ІІ успява да възвърне част от загубените земи – Унгария отстъпва Белград и Браничево, а отцепелият се в Родопите  деспот Слав се подчинавя на царя от Търново.

След Иван-Асен ІІ България изпада в политическа криза.

Опити за стабилизация прави цар Тодор Светослав. Той връща южното черномори – Несебър, Анхиало и Созопол.

Следващият владетел от династрията Асеневци е цар Иван Александър. Той връща Видин и Поморавието и отвоюва Пловдив. Разделя България между двамата си сина – Иван Шишман, който предпочита за наследник пред по-големия си син Иван Страцимир. По-големият брат е изпратен във Видин. Появява се още едно българско царство на картата на Югоизточна Европа – Видинското.

През втората половина на ХІV век на Балканите има около 40 държавици водещи самостоятелна политика, а България била известна с трите си деспотства – Търновско, Видинско и Доброжанско, но местните „Българии” да повече поради липсата на единство. Мимолетно се появява дори една Беломорска България. Още няколко български държавици се появяват в Македония след разпадането на Сръбското царство на Стефан Душан.

През ІХ – ХІ век в Източна Европа се появява общност от държави, която условно може да се нарече Византийска – България, Сърбия и Киевска Русия, а прец ХІV век  Влахия, Молдова и Албания.

След превземането на Константинопол от западните рицари, византийската държавност се запазва в три ядра на политическия живот и всяко от тях се стреми да възобнови Империята, но трите византийски държавици не само не действат в съюз но и рязко са в открита вражда.

Византия е възстановена от Михаил VІІІ Палеолог.Византия е принудена да даде големи привилегии и важни позиции на Генуа, включително предградието Галата в Константинопол.

След стъпването на османците на Балканите, стопанският живот и политическата слабост на Византия я обричат на неизбежна гибел.

Османската държава завладява Турските белиции , Византия и Балканите.

ПОЛИТИЧЕСКО И  СОЦИАЛНО УСТРОЙСТВО НА                     СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ГРАДОВЕ

В началото на Средновековието свободните общности първоначално са се самоуправлявали от  патрициите. Те имали олигархическо устройство. Патрициите са се занимавали с търговия, но притежавали и поземлени владения, извършват финансови операции, а някой от тях претендират за благороднически произход. В други свободни комуни през ХІІІ и ХІV век властта преминава в ръцете на професионални сдружения на занаятчиите – цехове.

През ХV век някой от силните свободни градове в Италия прерастват в териотриални държави и в тях се установява едноличен режим на управление на отделни фамилии. „Тираничните” режими са преход към създаването на херцогствата.

В свободните градове на Западна и Централна Европа са значимо явление на Средновековието. Тяхното политическо устройство служи по-късно като модел за формиране на републиканските общества на новото време и за формирането на структурите на гражданското общество в Западна Европа.

Структурата на обществото в Средновековието е разделена на феодали, селяни и градско съсловие.

В средновековния Запад обществото се дели на три съсловия – „молещите се”- принадлежащи към духовенството, „воюващите” – формират аристократичното съсловие и „работещите” – селяните и занаятчиите, които осигуряват материалните блага за първите две съсловия. Духовеството се опитва да ограничи насилието, като налага така нареченият „божи мир”, т.е. забранява да се нападат невъоръжени и да се воюва в определени дни : насърчава благотворителността и организира болници и приюти.

В много от държавите през Средновековието съществува цезаропапизма.

Стопанският живот през Средновековието също е добре развит, но първите векове носят и белезите на упадък. В Запада той е съсредоточен в сенорията, която си осигурява всичко необходимо за бита и прехраната на жителите. Земеделската работа се е извършвала с примитивни сечива и техники, добивите са се увеличавали при изсичане на гори  за нови пространства, пресушаване на блата и тригодишно редуване на посевите.

През ХІ и ХІІ в започва демографски растеж, предизвикан и от благоприятни климатични промени, които позволяват култивирането на нови части от континента. Населението на Европа почти се удвоява, продължителността на живот нараства. Основен поминък продължава да бъде екстензивното земеделие.Има много агротехнически нововъведения – хомотът за впрегатните животни, ралото на колела с железен палешник, подковата, тригодишното редуване на посевите. В градовете земеделието отстъпва място на занаятите и търговията, като основни стопански отрасли. В строителството и производството също навлизат нововъведения. Подемни механизми, водни и вятърни мелници, тепавици, ковашки водни чукове, чекръкът и механичният часовник. Възобновените контакти с Изтока разширяват разнообразието на храните на трапезата на европееца с нови култури и екзотични подправки.

Жената в Средновековието е постоянен спътник на съпруга си и участва  в трудовата дейност наравно с него, както в селото така и в града. През Средновековието се развиват занаяти като тъкачеството, което е  основано изцяло върху женския труд.Но през ХІV и ХV в настъпва криза.

Трите основни бедствия – чумата, гладът и войната имат опустошителни размери. Демографският подем е прекратен от „черната смърт”, но европейското население постепенно възобновява своя брой и края на ХV в достига гъстота и численост, които му позволяват да осъществи колониална експанзия.

Търговията също се развива през Средновековието. През ранното средновековие връзките между отделните части на континента и Средиземноморието са затруднени. Търговските кервани са рядкост – пренасят луксозни и скъпи стоки.

Демографският подем и стопанското развитие от ХІ-ХІІ в предизвикват промени в облика на европейската икономика. Кръстоносните походи стимулират възобновяването на търговските връзки. По бреговете на Северно и Балтийско море се оформя нова търговска зона. В Англия израстват мощно средища със занаятчийски центрове. Възстановяват се старите речни пътища. Възникват и постоянни пазарища за определен вид стоки, които често се превръщат в основа на бъдещи градове. През средновековието се стимулира развитието на стоково-паричните отношения. Аграрната икономика, основана на натуралната размяна постепенно отстъпва място на истински пазарни отношения,  в чиято основа стои движението на парите.

Това е период в който се появява и монетосеченето – то е знак на политическа власт. Понякога това е превилегия в полза на сеньора, но то винаги е регално право. Монетата винаги е била показател за икономическо здраве или трудности. Разпространението и е свидетелство за икономическа мощ или експанзия на един град или държава. При цар Иван-Асен ІІ се секат и първите български монети. Българските селяни се препитават със земеделие като използват впрегатен добитък. Наред с нивите за зърнени култури, обработват овошни и зеленчукови градини и лозя. Произвеждат вино с различно качество в зависимост от сортовете грозде. В планинските райони основен поминък е животновъдството. Българските земи са известни с пчеларството, а медът като любима храна на бедни и богати. Българският восък е сред най-качествените в Средновековна Европа. През Средновековието трудът на селяните е тежък и монотонен, напълно зависим от природните бедствия, подчинен на нуждите на държавата и едрите земевладелци и безпощадно ограбван от поредния нашественик.

РЕЛИГИЯ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

През периода 1096-1291 г католическият запад осъществява невиждана по размери експанзия на изток. Средновековието е известно с кръстоностните си  походи. В началото на ХІІІ век перспективите пред кръстоностното движение изглеждат добри, но само век по-късно с появата на Османската еспанзия се слага край на последните кръстоностни владения на изток.

През 1059 г на Латеранският събор се въвежда нов ред за избор на Папа (т.нар.конклав). В църквите и манастирите се полагат и се спазват много строго монашеските обети за безбрачие, аскетичен живот, отдадени изцяло на богослужение и труд.

По-късно папството отбива амбициите за контрол на църквата сред английските и френските крале. Налага се идеята за християнската република на запад, начело на която стои Папата.

През Средновековието окончателно се разграничава и източното православие и римокатолическото християнство. Нов момент в политиката на  папството става униадската политика. През ХІV-ХV век могъществото на Папата е поставено под  въпрос. Кръстоностните владения в близкия Изток са загубени. Към края на ХV в настроенията за реформи в западните църкви стават все по-силни и съпротивата на Папата води до Реформацията – мощно движение, което разделя западното християнство на католицизъм и протестанство и определя политическата и религиозната съдба на Европа за столетия напред.

КУЛТУРА И АРХИТЕКТУРА

През Средновековието с усъвършенстването на сечивата и инструментите се въвеждат в употреба и нови строителни материали. Започват да се строят много катедрали, манастири и храмове. Църквите се издигат солидни и обширни поради нарастналият брой вярващи. Градският площад на средновековния град имал кметство, катедрала, а в центъра си цитадела. Размерите им символизират могъществото на града. Строили са се и големи кораби с цел подобряване на съобщителните връзки. Най-големият средновековен морски съд е „Каракът”, изнамерен е от генуезците. Една от първите синегоги е построена именно през Средновековието. Това е Пражката синегога – в Чехия. Големите градове през Средновековието имат вътрешен и външен град, както и предградия извън крепостните.

В България усилено се строят църкви и манастири и се насърчава развитието на книжовността. Търново става красив и здраво укрепен град – център на политическия и духовния живот на една от най-могъщите страни в Европа. В една от църквите в Несебър са използвани и много строителни материали за украса, като декоративни „панички” с цветна глазура и неконструктини аркади. Тя самата е изградена от тухли и каменни блокове. Подемът в архитектурата на България при династрията Асеновци личи дори и от оскъдните паметници пощадени през вековете. Такива са скалните църкви до с.Иваново – Русенско.

Започват да се строят и първите университети.Те се появяват през ХІІ в. В средновековните университети постъпват само момчета на около 14 годишна възраст за обучение във факултета по изкуства. След завършването на общият курс продължават във факултетите по право, медицина и теология. Завършилите ги студенти вземат магистърска степен, докторската степен е най-високото стъпало. При завършване докторите получават особени знаци на тържествена церемония: пръстен, тога и специална шапка с квадратно дъно.

Степени в университетското образование

Общ курс -> бакалавар – 2 години

Магистър – 2 години

Доктор – 2 години

През Средновековието са намерени много миниатури и  стенописи из църквите.  През ХІ в се развиват особеностите на нов вид изкуство, наречено романско. В него основно се използват камъни при строителството. В това изкуство водеща роля има архитектурата, декоративните изкуства са  й изцяло подчинени. Украсите са вдъхновени от античността и Изтока. Към средата на ХІІ век в изкуството се оформя нов стил наречен готика. Той се появява най-напред във Франция (църквата на абатство „Сен Дени”).Фасадните релефи, мозайките и стенописите в църквите са съхранили хиляди образи на светци. Миниатурната живопис представя живи и реалистични ликове на жени, заети с монотонен всекидневен труд или празнично веселие.

В рицарската литература главна героиня е „дамата на сърцето”, очакваща своя рицар да се завърне от битка или кръстоносен поход.

Много от българските управници през Средновековието стимулират развитието на книжовността. Под ръководството на  патриарх Евтимий разцъфтява Търновската книжовна школа. Този голям интелектуалец се заема с правописна реформа, която да премахне примесите от народен говор и да се доближи до българския богослужебен език – до гръцкия оригинал. Постиженията на Търновската книжовна школа стават образец за литературния живот в Сърбия, Влахия, Молдова и руските земи „чак до Северния океан”.

Средновековието има голям принос за развитието на човечеството. То ни дава модели за нашите бъдещи държави, а многото книги и живопистта запазена от тези векове ни дават възможност да се докоснем до делника на средновековният човек. Средновековието е една голяма крачка към развитието на Новия свят.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG