Home История Христо Ботев

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Христо Ботев ПДФ Печат Е-мейл

Христо Ботев е роден на 25 декември 1848г. в град Калофер.Бащата на Ботев е дългогодишният учител Ботьо Петков.Майката на Ботев,Иванка Стойкова,е била жена из народа,красива,снажна калоферка,която съхранявала в паметта си стотици народни песни.Следвал първоначално взаимното училище в Карлово,където даскал Ботьо учителству-вал,Ботев завършва трикласното училище в Калофер тъй като бащата се премества там.През 1863г. Ботев е изпратен да учи в Одеса.Там започва да установя-ва връзки с полски революционери и изобщо с хора, настроени опозиционно като него.Той започва да преценява живота чрез произведенията на руските революционно демократи: Херцен,Добролюбов,Чер-нишевски.

Едва 17-годишен,Ботев се издига високо над връстни-ците си.С гениална прозорливост той вижда вече револю-ционната перспектива и се прекланя пред величието на идеала да служи на народа и човечеството.

През есента на 1866г. Ботев напуска Одеса и учителст-вува в българското село Задунаевка.Тук се отдава на порива си за волен,нестесняван от правила и препоръки живот и посвещава времето си на революционна пропа-ганда сред селяните.Тук младият поет живее при много сурови условия.

През пролетта на 1867г. Ботев се завръща в родния си град.Това се отразява благоприятно върху поета.Той е отново в допир с народа,отново вдъхва въздуха на робска-та действителност.И решава окончателно въпроса за лич-ната си съдба:не може да се примири с едно спокойно се-ществуване.В Калофер е зает трескаво с патриотична дей-ност.Като учител събира около себе си свои свои връстни-ци и по-възрастни ученици,упражнява ги в стрелба,подготвя ги за бъдещо въстание.

През есента на 1867г. Ботев трагва за Одеса през Ру-мъния,пристига в Букурещ,където не получава никаква подкрепа,за да продължи образованието си.От Букурещ той заминава през декември 1867г. за Браила,но също не намира средства да продължи пътя си.И съдбата на тоя ве-лик човек се решава окончателно и безвъзвратно:той се отказва от прозата на смиреното научно поприще и пред-почита поезията на бурната,несигурна революционна борба.

Едва 22-годишен започва издаването на в.”Дума на българските емигранти”,вдъхновен от политически орган на революционната емиграция.Първият брой на в. „Дума”излиза на 10 юни 1871г.Чрез в. „Дума” Ботев се стреми да популяризира сред емиграцията своите револю-ционни идеи и принципи.

От 1872г. до 1874г. Ботев сътрудничи на в. „Свобода” и „Независимост” и продължава да живее при твърде тежки условия.В „Свобода”, а след това и в „Независи-мост” печата статии,фейлетони и стихотворения.

Отсъствието на Каравелов от революционната борба подтиква Ботев да започне на 8 декември 1874г. издава-нето на в.”Знаме”,нов орган на революционната емигра-ция.В. „Знаме” свидетелствува за бързия духовен растеж на Ботев,за това,че колкото по-богат е личният опит на поета и по-широк неговият кръгозор,толкова по-зряла и по-дълбока става мисълта му.

Ботев е патриот.Той насочва цялата си дейност в служба на народа,твърдо вярва в неговото бъдеще и е готов да жертвува всичко лично за освобождението на родината и за нейното развитие напред.Ботев обаче е чужд на всякакъв шовинизъм.Той не желае нашият на-род да благоденствува за сметка на други народи и да ги потиска.Той схваща,че е необходимо балканските народи да се федерират в искрен,братски съюз.Само обединени те ще могат да се противопоставят срещу домогванията на европейските капиталистически страни.Ботев зачита пра-вото на всички народи да живеят и да се развиват самос-тоятелно.Мечтае да се постигне разбирателство между народите и те да се обединят в общ съюз.Схваща.че това е възможно само като се унищожат експлоататорските класи и техните правителства,които със своите машина-ции поддържат враждите между народите.Той мечтае за освобождението както на нашия народ,така и на цялото човечество.

Със загиването на Левски и отдръпването на Караве-лов революционната организация остава без водач.С уси-лията главно на Ботев на 12 август 1875г. се събират на за-седание без Каравелов видни революционни дейци,които полагат клетва като членове на нов таен революционен комитет.Задачата на тоя комитет е да подготви въстание.

Пламенният поет застава начело на борческата емиграция,

начело на революционното движение.

Участието на Ботев не продължава дълго.През есента на 1875г. той си подава оставката поради несъгласие с ос-таналите членове.Разногласията възникват поради неосъ-ществяването на плана за въстание през 1875г.Като напус-ка комитета,Ботев не престава да жувее отблизо с револю-цията.Годините 1875 и 1876 са твърде тежки за личния живот на Ботев.През 1875г. той встъпва в граждански брак с Венета Петрова.Поради смъртта на баща му при него се преселват в Букурещ майка му и най-малкият му брат,а в Румъния са другите му по-малки братя.Трябва да се грижи за издръжката на цялото семейство,разчитайки единствено на нищожните  си доходи от преводаческа  и журналистическа работа.Тежестите на всекидневието,ли-шенията,борбата за прехрана на многобройното семейство не убиват нравствените му сили,не потушават огъня на бунтуващото се сърце.

През пролетта на 1876г. в България избухва Априлско-то въстание.То е подготвено от апостолите-членове на Гюргевския революционен комитет.Това въстание е връхната точка на освободителната борба на народа ни.То събужда надеждите на българската емиграция в Румъния и намира отзвук в цяла Европа.Въодушевлението обхваща и Ботев,който бързо решава да вземе участие в борбата с оръжие в ръка.

Още през зимата на 1875/76г. в Румъния започва орга-низирането на чети.Ботев поема задължението да стане воевода на такава чета.Той развива усилено дейност за подготовката и.Сам убеждава мнозина да станат четници,

набвя оръжие и изработва твърде оригинален план за пре-минаване в България.Поетът върши всичко тайно от семейството си,за да не внесе паника и страх у близките си.Той знае,че с неговата възможна гибел във въстанието може да изчезне единствената им опора.Стреми се да запази тайната и от румънската власт.Поставяйки се наче-ло на четата,твърдо вярва,че народът е готов да подкрепи революционната борба.

На 16 май 1976г. в гр.Гюргево започват да се качват четници на парахода „Радецки”.И ето,случва се нещо съвсем необикновено.По реката,към румънското приста-нище Бекет,след като се качват и последните четници и са натоварени и последните сандъци с оръжие, „градинари-те” и „дребните търговци” започват да разбиват сандъците да се обличат с четническа униформа и да се въоръжават.

На 17 май четниците слизат на българския бряг над с.Козлодуй.Това е един от тържествените мигове в исто-рията на нашата многоизстрадала и героична родина.От Козлодуй четниците поемат към Врачанския Балкан.Надеждите на Ботев за радушно посрещане от населението и за готовността му да въстане помръкват.

Първото сражение с турски войски става на 18 май на Милин камък,предпланина на Стара планина.Тук четата прекарва целия ден 19 май и се опитва да се свърже с Враца.През нощта поема кам Балкана,преследвана от турски войски.Тя води няколко сражения с малки почивки.Според ненапълно достоверни разкази,когато на 20 май се спускат към местността Йолковица,а щабът се спира да се съвещава на югоизточния склон на върха Ка-марата,неочаквано изсвирва турска тръба.Ботев се надига да види какво означава сигналът и паднал пронизан от турски куршум.Така,на родна земя,в усоите на Балкана,за-гина този,който някога сам е пял за славна,героична смърт в името на народната свобода и бъдещето на човечество-то.

Завършва великата епопея,започнала с Априлското въстание.Приключва една от най-светлите страници в литературната ни история-творческата и публицистична дейност на Христо Ботев

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG