Home История Цар Петър II Делян 1040 - 1041

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Цар Петър II Делян 1040 - 1041 ПДФ Печат Е-мейл

Цар Петър II Делян

/1040 – 1041/

Византийските историци твърдят преднамерено, че „бил от безславен род и си приписвал някакво благородно потекло, наричат го „чудовище, чийто род не бил достоен дори за споменаване. Според други той бил роб на един цариградски жител, а прозвището Делян бил прякор - гръцката дума „долосозначава „хитър, т.е. налице с внушението, че с измамните си слона той убедил българите, че е потомък на Гаврил Радомир, сина на Самуил, и „води потеклото си от народа, който отскоро подложил орат под ярема (на робията) и силно се стремял към свободата. Една добавка към хрониката на византийския историк Скилица го сочи като син на Гаврил Радомир, роден от дъщерята на маджарския крал. която била изпъдена преди раждането му. Петър Делян се родил в Маджарско около 1001 г. Завръщането му в България трябва да се отнесе наскоро след възцаряването на неговия баща, т.е. след 1014 г.

През 1018 г., вече 17-годишен младеж, Петър Делян бил отведен като пленник в Константинопол. Там преживял в неизвестност около 20 години. По-късно сполучил да избяга и „започнал да се скита из България; стигнал до Морава и Белград, като разгласявал своя произход, в смисъл, че е издънка от български корен и потомък на българските царе. Византийските историци признават, че поробените българи „кратко време понасяли поражението и скоро започнали да се връщат към предишната си надменност. Липсата на инициатор и водач отлагала за известно време избухването на въстанието, тъй като „по традиция и закон българите имали обичай да поставят начело на народа люде от царски род. С появата на Петър Делян те вече разполагали с човек „твърде опитен във военното дело, достоен и вещ да даде добър съвет. В кратко време той „сполучил да събуди дързосттана своя народ и да го поведе на открито въстание срещу поробителите. Петър Делян „спечелил съчувствието на целия народ и се облегнал на единодушието на мнозинството.

Въстанието било обявено през 1040 г. в Белград. По стар български обичай Петър Делян бил издигнат на щит и обявен за цар. През Ниш въстаническите войски се отправили към Скопие, „главния град на България. Навсякъде въоръженият народ разнасял името на новия цар, като го славел, а „когато срещнели ромей по пътя си, безпощадно го убивал”. Междувременно въстанали и българите от Драчката тема - те провъзгласили за цар Тихомир, „един войник от своите изпитан по храброст и разум. Така почти едновременно се образували два въстанически лагера, единият от които признавал Делян, а другият - Тихомир. Очертаващото се разединение предвещавало сериозни неприятности. Затова Петър Делян изпратил писмо до Тихомир, като го призовал на лична среща, на която да уговорят задружните си действия срещу ромеите. Когато двете български войски се съединили, Петър Делян произнесъл голяма реч, в която изтъкнал лошите сетнини на двувластието. Той подкрепил мислите си със следните думи: „Един храсталак не може да храни два папагала, нито пък една страна може да процъфтява, ако с управлявана от двама царе.Накрая призовал множеството да отстранят Тихомир, ако са убедени, че той наистина произхожда от Самуиловия род, и да го признаят за едноличен владетел. В противен случай да предпочетат Тихомир и да отстранят него, законния наследник на престола.

Речта на Петър Делян не била лишена от егоистични пристрастия, но същевременно издавала истинска държавническа мъдрост и сочела единствения изход от създалото се положение. След думите му „настанал голям смут и всички казали, че искат само него за самовластен началник. Според твърденията на едни извори нещастният Тихомир бил убит с камъни, а според други - той бил съсечен от развилнялата се тълпа. След като се сдобил със „самодържавната власт, Петър Делян отправил войските си към Солун, където по това време се намирал византийският император Михаил IV. Той така „дръзко подгонил императора, че последният панически побягнал, „изоставяйки целия си обоз, шатрата си и колкото имал злато, сребро и тъкани. След тази победа Петър Делян продължил „все така храбро да ръководи събитията: войските му овладели Драч (на Адриатическото крайбрежие), а една друга част проникнала чак до Тесалия. Решителните действия на въстаниците предизвикали сериозно безпокойство във византийската столица, където трескаво били обсъждани планове за ликвидирането на освободителното движение на българите. Същевременно вестта за надигането на българите стигнала чак до Армения, където император Василий II преселил потомците на последните български царе. Между тях на най-голям престиж се радвал Алусиан, вторият син на цар Иван Владислав. Този „най-приятен от синовете на Владислав човек, с благ нрав, блестящ ум и забележително положение, станал най-важната причина за поражението на въстанието. Преоблечен като наемен войник, той поел дългия път от Армения за Константинопол и въпреки строгите мерки успял да се прехвърли в България - септември 1040 г. Появата на нов претендент за престола означавала ново напрежение във въстаническия лагер. В началото Алусиан не се осмелил да обяви открито истината за своя произход, а се погрижил да потърси съмишленици, предани на неговото семейство. С един таен белег (черно петно върху десния лакът) той ги убедил, че е действително син на цар Иван Владислав, и в скоро време около него се събрали мнозина привърженици.

Петър Делян посрещнал радушно своя братовчед, макар да си давал сметка, че Алусиан е потенциален кандидат за царската власт. Той му дал 40 000-на армия, с която да щурмува Солун. Византийските историци приписват на Алусиан качествата на голям военачалник, но от несръчните му действия пред стените на Солун личи, че той бил далеч от тайните на пълководческото изкуство. Още с приближаването на града той хвърлил в бой изморените си войски, които не издържали удара на гарнизона, който излязъл извън крепостните стени. Безразсъдството на Алусиан струвало на въстаниците 15 000 убити. Сам Алусиан побягнал от полесражението, като захвърлил цялото си въоръжение.

Катастрофата при Солун влошила още повече отношенията между водачите на въстанието - Алусиан, „защото се срамувал от поражението, а Петър Делян, защото подозирал измяна. Алусиан изпреварил събитията и скроил заговор срещу Петър Делян - с тези си действия той се показал „достоеннаследник на своето семейство, чиято „изключителностсе състояла най-вече в сръчността при организирането на дворцови комплоти. Той поканил Петър Делян на обяд, на който верните му привърженици непрекъснато поднасяли на царя чашата с вино. Когато Делян се опил, те се нахвърлили върху него, отрязали му носа и му извадили очите - началото на 1041 г. Престъплението било извършено с готварски нож (което донякъде дава представа за жестокостта на заговорниците). Оттогава „скитският народ отново се обединил под една власт. В началото Алусиан предприел активни действия срещу ромеите, но претърпял ново поражение и трябвало да се спасява с бягство. Това се оказало достатъчно, за да се реши на поредната измяна - Алусиан „тайно съобщил на императора, че ако получи благоразположението му и останалите почести, ще му се предаде с всичко свое. Накрая те стигнали до окончателно споразумение и Алусиан дал вид, че е готов за решително сражение с императора; но когато двете войски се срещнали на бойното поле (лятото на 1041 г.), Алусиан „внезапно изоставил своята войска и минал на страната на императора, т.е. завършил „по достойнствокариерата си на заклет предател спрямо своя народ.

Междувременно император Михаил IV подготвял голям поход за окончателното ликвидиране на въстанието. Той събрал „избрани войски и най-опитните във военното дело стратези и се отправи с тях срещу българите, като напредваше в боен ред и подреждаше войските си съобразно изискванията па стратегията. В редиците на императорската армия имало много наемници, между които бил и норвежкият принц Харолд Хардрад, който още през 1033 г. заедно с 500 свои сънародници се поставил на разположение на ромеите. От Солун Михаил IV навлязъл в България. Решителното сражение е войските на Петър Делян станало при Остров. Българите били окончателно сразени, тъй като „били разкъсани от различни недоразумения и останали без истински вожд. Петър Делян бил заловен и отведен в Константинопол — лятото на 1041 г. Липсват сведения за по-нататъшната му участ.

За разлика от византийските историци, които твърдят, че Петър Делян бил „жалък на вид, „двуличен по нрав и прекалено опитен в измамите, „незаконороден самозванеци т.н., в българските източници личността му с представена в много по-благоприятна светлина. Според твърдението на един български апокриф от XI век Петър Делян бил „много красив, а управлението му било забележително с това, че освен българското той „приел и гръцкото царство. Военните му подвизи украсила героична смърт - съшият летопис отбелязва, че Петър Делян бил „погубен от иноплеменник на Овче поле. В случая вероятно се има предвид Харолд Хардрад, когото норвежките саги величаят като „опустошител и разорител на България”.

 

WWW.POCHIVKA.ORG