Joomla Software solutions Template

Payday loan

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ

Съществително име – СИ

1. Същност и род.

СИ като част на речта означава предмет в широк смисъл на думата-всяко нещо, което се представя като самостойна същина: лица, животни, конкретни материални предмети, географски обекти, абстрактни понятия, в т.ч. – качества и действия, мислени като нещо отделно, самостойно.

СИ в бълг.език има следните граматически категории:

-                    Род – мъжки, женски, среден

-                    Число – единствено и множествено

-                    Определеност – нечленувана и членувана форма

-                    Падеж – като граматическа категория при съществителните имена е отпаднал и днес се срещат само някои остатъци. Звателната форма се е запазила при някои съществителни имена.

Различаване съществителни нарицателни и съществителни собствени. Същ.нарицателни назовават както целия клас предмети, така и отделния предмет от този клас без да го индивидуализират – мъж, град планина, строеж.

Същ.собствени дават индивидуално название на отделни предмети, т.е. даден предмет си има свое собствено название, което го отличава от останалите предмети от същия клас – или лице, или животно. Същ. Собств. Винаги се пишат с главна буква. Те по начало нямат форми за множествено число и не се членуват.

Има и една група съществителни събирателни, които означават множества от еднородни предмети, представени като една цялост, на пример работничество, пролетариат, селячество. Те също нямат по начало форми за множествено число.

Род на съществителните имена – родът е една от основните морфологически категории на имената, която е наследена от старобългарския език в почти непроменен вид. Тази граматическа категория е характерна и за останалите славянски езици, а също по начало и за езиците от индоевропейската група.

Примери за род – един мъж, една жена, едно дете

В съвременния бълг.език изискването за съотвествие между граматически род и естествен пол е валидно само за названия на лица и на някои най-тясно свързани с човека животни. Във всички останали случаи родът на името зависи преди всичко от окончанието (родово окончание). Съществителните имена, които завършват на съгласен звук в т.ч. й, са от м.р., независимо дали означават хора, животни, растения, предмети, абстрактни понятия.

СИ, които завършват на а или я, са от женски род, също така означават лица, животни, растения, предмети и абстрактни понятия.

СИ, които завършват на о и е, са от среден род, независимо дали означават лица, животни, растения, предмети, абстрактни понятие (съмнение, дело, пеене, напредък, строеж, бой, кражба, разсипия).

Има СИ от чужд произход, които завършват на у, ю, и – трябва да се изтъкне, че това не са окончания. За нас крайните гласни са част от корена на думата. Такива съществителни, неоформени с бълг. Родово окончание са от среден род – едно бижу, едно кенгуру, едно такси.

СИ не се менят по род, но много често при имена на лица се образуват с помощта на наставки нови съществителни имена, назоваващи жени: учител-учителка, герой-героиня.

1. Число на СИ – чрез числото се назовава един предмет или много предмети, така се прави разлика между единствено число и множествено число. Мн.число на имената се образува от формата за ед.число с помощтта на окончание. Изборът на окончание, зависи от рода на СИ: – и, -а, -ове. – маса, маси, село, села, стол, столове. Нямат форми за множествено число някои СИ имена, които означават материал, вещество: грис, въздух, пепел, редица абстрактни СИ също нямат мн.ч.: детство, младост, любов, обич.
2. „Бройна форма” за мн.ч. – СИ от мъжки род, които в единствено число завършват на съгласна, имат и една особена форма за мн.ч., която се употребява само след числителни имена и след числителния наречия: колко, няколко, толкова.

В книжовната норма се прокарва разлика между лица и нелица при употреба на „бройната форма”. Препоръчително е при СИ за лица след числителни имена да се употребява обикновено мн.ч, а не „бройна форма”.

Пример:

В нашето училище има 8 учители и 95 ученици, а не „8 учителя и 95 ученика”. Особено недопустима е употребата на „бройна форма” след специалните мъжколични форми на числителните: двама, трима, петима. пример – трима студенти, а не трима студента.

1. Определеност (членуване) – когато назоваваме непознат, неизвестен предмет си служим с основната нечленувана форма на СИ. Когато обаче този предмет е вече назован един път, ние го назоваваме вторично с членуваната форма на СИ. Пример – Срещу нас се появи куче. Кучето ни забеляза и се спря.

Определен следвоталено в граматически смисъл може да бъде само предметът и тогава този предмет в БЕ се назовава с членувано съществително. Тази определеност се нарича – индивидуална, защото чрез членуваното СИ се назовава един точно определен обект. Има и „количествена определеност” – когато членуваното СИ (обикновено в мн.ч) означава „цялото количество, назовани предмети или лица, всички”.  Примери – студентите от четвърти курс- значи всички студенти от четвърти курс, за разлика от студенти от чевтърти курс – значи не всички студенти.

Всички СИ, които завършват на окончание –а, -я, се членуват с член –та, независимо от рода, независимо даже и от числото на СИ.

СИ, които в ед.ч. завършват на окончание –о, -е, се членуват с –то, независимо от рода им.

В мн.ч. изборът на членната морфема зависи също така от оконачнието, по-точно от последната гласна на формата за мн.ч.

СИ с нулево оконачине, т.е СИ, които в ед.ч. завършват на съгласна и нормално са от м.р. се членуват с пълен член –ът, -ят и с кратък член –а, -я. Пример – лен-ленът-лена, ден-денят-деня.

Членните морфеми за мъжки род се делят и на пълни и кратки. пълните форми съдържат съгласната Т, а при крактите тя е изпаднала.

Правописът ни задължава да употребяваме пълния член, когато СИ е подлог или сказуемно определение на подлога, а във всички останали случаи се пише кратък член. понеже между двата варианта на членната морфема няма абсолютно никакво различие в смисъла все едно е да кажем стареца ме попита или старецът ме попита – но при писане сме длъжни да поставим пълен член, докато в изречения като попитах стареца, говорих със стареца -  сме длъжни на напишем краткия член, защото СИ вече не е подлог.

5.Падежни остатъци – преди около хиляда години старобългарският език е имал силно развита падежна система, която е засягала всички имена без изключение.Новобългарският период на книжовния език заварва естествения развой на говоримия народен език в момент, когато са били напълно изчезнали творителният, местният и родителният падеж. Затова в съвременния български език вече падеж като морфологическа категория няма, но остатъци от падежи има. Истински остатъци от падежи при СИ има преди всичко при личните и роднинските имена.

6.Звателна форма – В сърменния български език съществува звателна форма на СИ от мъжки и женски род.

При съществителните от м.р. звателната форма се образува с окончание –е (Петре, господине) или окончание –о (българино), а когато съгласната е мека – с окончание –ю (другарю, славею).

При СИ от женски род окончанията са –о (жено), и –е (моме). Съществителните от женски род, образувани с наставка –ка, имат звателна форма на –е.

Съществителните от среден род, както и всички СИ в мн. ч., нямат звателна форма.

Прилагателно име 

1. Същност,  род и членуване – ПИ като част на речта означава признак на предмет. Особено важно е, че признакът, изразяван от ПИ, е неотделим от предмета, означен със съответно СИ, напр. нов дом, почивен дом. ПИ заедно със СИ като именно словосъчетание изразяват едно понятие.

Прилагателното няма свой собствен граматически род, а се мени по род, за да се съгласува по род със СИ, към което се отнася. ПИ няма и свое собствено граматическо число, а се мени по число в зависимостот числото на съществителното.

ПИ се делят на качествени и относителни. Качествените прилагателни означават такъв признак на предмет, който му е вътрешно присъщ, който характеризира предмета сам по себе си. Относителните прилагателни означават такъв признак на предмет, който не му е вътрешно присъщ, а го придобива само благодарение на отношенията си с други предмети. Това най-често е свързано с мястото, откъдето произхожда или където се намира предметът, веществото, от което е направен предметът,предназначеността на предмета.Относителните прилагателни поначало не се степенуват и това ги разграничава от качествените прилагателни.

Формата за м. р. ед. ч. има или нулево окончание, т.е завършва на съгласен звук, или пък има окончание –и.

Формата за ж. р. на прилагателните се образува винаги с окончание –а (след мека съгласна се пише –я) – бяла,детска, козя.

Формата за ср. р. се образува с окончание –о: бяло, високо. В редки случаи, когато в миналото предходната съгласна е била мека, формата за ср. р. на прилагателното се образува с окончание –е: козе, кокоше.

Формата за мн. ч. на всички ПИ се образува с окончание –и: бели, студени, кокоши.

ПИ в български език се членуват, за да изразят категорията определеност на съществителното, към което се откасят. И тук се проявява граматическата зависимост на прилагателното от съществителното – самото прилагателно не може да бъде нито определено, нито неопределено в граматическия смисъл.

1. Степенуване – много и различни думи в езика изразяват качество, свойство, някакво явление или признак, които могат да бъдат застъпени в по-голяма или в по-малка степен. Това може да се означи със спец думи за количество, на пример – много добър, чете много, твърде интересен, извънредно важен. Ако се сравнява с една степен - значи с признак на един предмет или на повече предмети, но с еднаква застъпеност на признака. Тогава казваме, че имаме „сравнителна степен”.  Пример – Иван е по-висок от Петър. Ако сравняваме с две степени – значи в този случай сравняваме степента на признака на един предмет със степента на същия признак при най-малко други два предмета, използваме „превъзходна степен”. Пример – Иван е най-висок измежду братята. По принцип степенуването съществува при качествените прилагателни имена и при наречията. Качествените прилагателни имат по три форми за степен – положителна(добър), сравнителна (по-добър), превъзходна (най-добър).

Могат да се степенуват и глаголи, тъй като глаголът също изразява признак, но признак във времето. Пример – най обичам да се разхождам.

Частиците по- и най- могат да се поставят и пред съществителните имена винаги, когато чрез съществителното име се изразява и някакво качество. 

Числително име

Числителното име като част на речта означава количество, брой, а също и ред, кратност. Числителните имена изразяват някакъв количествен признак на предметите, също така могат да изразяват и отвлеченото понятия за числата само по себе си – девет се дели на три.

Числителните имена се делят на две основни групи:

1. Бройни – означават броя на предметите като техен количествен признак: пет къщи, седем цветя, нямат род и не се менят нито по род, нито по число. От числителните бройни само едно и две се менят по род, защото все още пазят характера си на прилагателни имена.

Числителните бройни имена при членуване показват редица особености. Числителното един се членува като прилагателно: единият, едната, едното. Числителните, които завършват на –а, се членуват с член –та. Примери – двата, тристата, хилядата. Всички останали числителни се членуват с член –те. Примери – двете, шестте.

1. Числителни редни имена – това са прилагателни имена, които се образуват от бройните числителни с помощта на –и за мъжки род, -а за женски род, -о за среден род, -и за множествено число. Пример – пет пети пета пето пети. Членуват се също така като прилагателните имена: пример – първия-първият. Редното числително първи има и дублетна форма пръв само при нечленуваната форма за мъжки род.

Глагол

1. Същност – глаголът като част на речта означава действие или състояние като процес във времето. Действието винаги е отнесено към лице или предмет. Глаголът има лице, число (РОД), време, вид, залог, наклонение . Глаголът има три граматически лица, две числа, три рода, девет глаголни времена, два вида, два залога, четири наклонения.
2. Простите глаголни времена – сегашно (Present Simple), минало несвършено, минало свършено – имат по шест форми, но сложните глаголни време, които съдържат причастие имат по дванайсет форми. Това е така, защото в единствено число поради начилие на причастия се различават и родови форми. На пример – в минало неопределено време от свършен вид: Решил съм, решил си, решил е, решила съм, решила си, решила е, решило съм решило си, решило е. Особено много глаголни форми има при т.нар. „преизказно наклонение”- когато говорещото лице не е било свидетел на действието, а го „преизказва” по думите на друго лице. Пример – ако сме видели Иван да решава задачи в стаята си, ще кажем: Той решаваше задачи, но ако за това ни е съобщило друго лице, ние сме длъжни вече да кажем: Той решавал задачи.
3. Лице и число на глагола - в граматиката е прието лицето, което е изговорило или написало дадено съобщение да се нарича „говорещо лице”.
4. Залог на глагола – залогът е изразеното от глаголната форма отношение на глаголното лице към глаголното действие. За да определим залога на дадена глаголна форма, след като установим глаголното лице, да проверим какво е отношението на глаголното лице към глаголното действие в смисъл дали глаголното лице е активно. Дадена глаголна форма е от деятелен залог, когато глаголното лице върши действието. Глаголната форма ще бъде от страдалетелен залог, ако глаголното лице е пасивно, т.е. действието. Глаголното лице съвпада с подлога.

Пример – в деятелен залог е глаголната форма „пеят”, защото глаголното лице е активно, върши действието „пеене”. А пък глаголната форма „пеят се” е в страдателен залог, защото глаголното лице е пасивно, то търпи действието.

1. Страдателни глаголни форми – страница 132 Таблица на страдателните глаголни форми – книга „Българска граматика” на Петър Пашов.
2. Видове глаголи:

Според отношението си към лицето глаголите биват:

-                    Лични – притежават категорията лице, имат персонални форми, които изразяват различни отношения на глаголния субект към изказването: пиша, пише, пишеш.

-                    Безлични – нямат категорията лице, т.е. те се представят от немаркираната персонална форма за трето лице, това са ограничен брой глаголи, които обхващат следните семантични области: някои физически и психически състояния – втриса ме, олеква ми, спи ми се, яде ми се; някои природни явления – съмва се, мръква се, вали и др. Някои обобщени изрази за наличие, отсъствие, възможност.

Според някои лексико-синтактични особености глаголите се делят на преходни и не преходни.

Преходните глаголи изразяват действия, можещи да засегнат пряко дадени обекти, което в синтактичен план означава, че те могат да имат пряко допълнение. Пример – пиша писмо, строя къща.

Непреходните глаголи изразяват действия, които не може да засегнат пряко дадени обекти, т.е. в синтактичен план не могат да имат пряко допълнение. Пример – вървя, пътувам, лежа.

Според функционалните си особености глаголите са пълнозначни и спомагателни.

Огромната част от глаголите са пълнозначни, това е норманият тип глаголи, които имат пълна парадигма от форми, изразяващи различните граматични значения на представяната от тях лексема. Пример – рисувам, пиша, пия.

Спомагателните глаголи служат за образуване на аналитични словоформи. Примери – съм, бъда, ща, бива.

В зависимост от това дали има или не възвратно-местоименни частици като се, си глаголите биват невъзвратни, т.е. обикновени или възвратни.

Невъзвратни глаголи са тези глаголи, които нямат се, си. Пример – пиша, чета, лежа.

Възвратни глаголи са тези, които имат се, си. Примери – боя се, усмихвам се, мисля си.

Всички глаголи в българския език могат да бъдат представени в четири наклонения: изявително наклонение (ти четеш, ти чете/прочете, ти ще четеш /прочетеш…), повелително наклонение (чети! / прочети !), условно наклонение (ти би чел / прочел), както и едно ново наклонение за несвидетелско предаване на събития – преизказно наклонение (ти си бил чел / прочел, бил си чел / прочел).