Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Текстът като обект на познание- Езиковите текстове- митове, легенди, приказки, химни, поеми, разкази за големи приключения или големи катастрофи са били обект на внимание през човешката история. За съхраняването им е имало правила и норми- кой, кога и какво има право да говори; кои са правилните и неправилни начини, кои притежават особена стойност и трябва да се съхранят за поколенията. Текстовете оценявани като важни са с привилегирован статут. Запазвали са се чрез запаметяване, определени ритуали, контролиран достъп, записване, презаписване, тълкуване. Най-ранни занимания с езиков текст се преписват на античната реторика по-късно на стилистиката, като се фокусира в/у стилово-езиковата хомогенност в различни видове текстове. Друга филологическа дисциплина, която се занимава с текстове е поетиката; както и теория на литературата тя акцентира в/у авторовия худ. т. и спецификата му. Друга дисциплина е текстологията, тя събира, описва и съхранява писмени паметници, интересува се от авторството на текстовете, принадлежността им към епоха, школа и корекциите в тях. През първата половина на 20в. на езиците се дава преднина в научните постановки на Фердинанд дьо Сосюр и Блумфиилд, които са мислели езика като социално валидна знакова система те говорят за лингвистика на езика и речта занимаваща се с реалната комуникативна употреба на езика. Пражката лингвистична школа и датската структуралистична през 40-те г. на 20в. обръщат внимание на членението на изреченията и се забелязват подстъпи на връзките м/у отделните изречения. Датския структурализъм изнамира глосематиката. Езикът се схваща, като абстрактна мрежа от връзки и взаимозависимости, в пресечните точки на които са езиковите елементи. В центъра на теорията са двата семеотични плана на езика- изразен и съдържателен , текста остава неизследван. В 1953г. Харис предлага анализ на свързаната реч (дискурс). В резултат Ноъм Чомски извежда нова граматика- трансформационна (генеративна). През 60-те Хартман говори за феноменологична първичност на текста спрямо цялата сфера на езиковостта. Хората говорят не с изолирани думи и изрази а с текстове. Така се полага основата на нова дисциплина- текстолингвистика- в тази област работят Дреслер, Шмит, Барт, Ван Дайк.

Семиология- френския структурализъм 60-70 г. на 20в. който се занимава с анализ на разказан текст. Московско- картувската семиологична школа представя худ.т. като вторично модулирана система. Американците в лицето на Рифатер и Деман представят т. като антиструктуралистична направление.Постструктурализъм (деконструктивизъм) те прилагат в т. деконструкция. Изисвка се подробен прочит чрез разбиване на удобни за анализ фрагменти. Според деконструктивизма смисъла на текста не може да бъде под контрол на автора, той зависи на първо място от интерпретацията на читателя (Роналд Барт). До деконструктивизма се доближава рецептивната естетика, история на четенето.

2. Характеристики на текста- Текстът е обект на дискусии. В съвременната му теория има 2 подхода-  1. откриване на процедури, правила и схеми, които определят структурата на т. ;  2. функционирането и стиловото многообразие на конкретния речеви акт, чиито резултат е текста. Текстът е произведение на речеви творчески процес и притежава завършеност, обективност във вид на писмен документ. Вземаме за отправна точка понятието информация, като основна категория на текста. Съдържателно фактологическа информация – съобщение на факти, събития, процеси от действителната или фиксионалната сфера. Разкрива индивидуалното авторско отношение към описваните явления, причинно следствени връзки и тяхното сложно психологическо и естетико-познавателно значение.

Съдържателно подтекстовата информация е скрита извлечена от съдържателнофактологичата поради способността на текстовите единици да се извличат от асоциативни връзки. За вида на информацията от голямо значение е формата. Информацията е концептуална, съдържателно концептуална, може да е и инфо. в худ. творби, които представляват специфично съдържание. Тази информ. не се възприема еднакво от всички, защото концептуалността остава. Подтекстовата информ. може да се изявява и въз основа на проникването в съдържателно- концептуалната информ. в нейната цялостност защото отделното изречение придобива нов смисъл, когато се разглежда в по-големи отрязъци на изказването. Съдържателно- логическо разчленяване- характерна особеност на т. е разчленяването му, логическо осмисляне и съотношение на частите на текста на преднамерения замисъл на твореца.; обемно разчленяване- откриване на части свързани със структурата на т. ; контекстно разчленяване- откриване на различни форми на речев творчески акт- авторска реч, повествование, природна картина, персонаж, отстъпление на автора. То помага да се приближи читателя към събитията в текста.   Целостта на текста се осигурява от  изложените факти – континиум. Темпоралната пространствена последователност се нарича кохезия. Нейни структурни средства, които имат текстообразуваща функция могат да бъдат асоциативни, образни, композиционно структурни, стилистични. Всеки текст е творчески процес на изразяване на мислите, чувствата, състоянието на автора.

3. Критерии за текстуалност- Понятието текст произлиза от лат. “тексус”- изтъкан, свързан. От гледна точка на лингвистиката т. е организирана единица състояща се от последователност на отделни изказвания.Текстът се разглежда като арена на езикови явления на тяхната реализация в единството и цялостта им. От определението на текста като организирано семантическо (смислово) пространство идва и възможността за неговото декодиране. Разчитането на текста предполага владеене, разбиране на неговия език, код, шифър и др. В литературознанието литературно- художествени произведения или отделни техни части могат да оформят смислови полета. Лит. текст притежава образно езикова структура, алегоричност, иносказателност, експресивност, основен тон (трагически, комичен и т.н.) . Текстът се нуждае от тълкувание, интерпретация, асоциативно изграждане и емпатия. Литературния художествен текст е изцяло изграден върху фикцията и семантиката му не се отнася до означаване на реални събития и личности. В худ. текст  възникват комплексни синтагматични думи, които създават своеобразно значение на образите. Нарушаването на това единство разрушава худ. значение.  Лит.-худ. текст изгражда особена симетрична система от образи – знаци на словесна реч предаващи значения близки до тази на мимиката, жеста, пантонимата- словесната живопис.

Обхват на текста- терминът е основен за текстолингвистиката за теорията на текста, лингвистичния анализ, дискурса и е един от основните за общото езикознание, семиотика, културология, теория на комуникациите и др. Редица обекти се свързват с понятието текст- писмо, роман, стихотворение, съобщение във вестник, статия, публична реч.

Граници на текстуалността или категории:

-    семиотичност- способност на текста да представя и замества намиращ се извън него обект (знак за тревога “Внимание”; “Високо напрежение”).

-    интенционалност- въздействие в/у възприемателя;

-    автономност; комуникационна самостойност; ситуативност.

Всички тези характеристики при своята едновременност дават възможност даден писмен обект да се признае за текст.

Текст е всяко знаково образование, което е умишлено създадено, отличава се със стройна и смислена самостойност и със способност за осъществяване на самостойна комуникативна функция в конкретна ситуация на общуване. Всичко останало не е текст.

4.Групи на текста- В рамките на широките представи на текста, не се поставят въпроси нито за типа знаци, нито за обема и структурната му стойност. За текстове се приемат: писма, романи, епиграми, афиши, реклами, филми и други. Обосновава ме 3 вида текстове според знаковата система.

1.Текстове в тесен смисъл- те са езикови текстове, като строителен материал се използват знаците на естествения човешки език.

2.Не езикови текстове- използват се единици от други не езикови знакови системи.

3.хетерогенни- смесени текстове. Те създават знаци принадлежащи на различни знакови системи. Смесват се знаци от не езикови системи-неми филми. Комбинация м/у езикови знаци и знаци от 1 или повече не езикови системи.

Текста има водеща роля в процеса на общуване и е предмет на специален интерес. Характеристиките на езиковия текст са:

1.текстоалност- като релевантни се очертават: линейност- верижно подреждане на елементи; свързаност- тематично смислова единност и повърхнинна съотнесеност на съставките.

2.завършеност- изчерпаност, затвореност.

Всички тези характеристики са предмет на модерната наука- текстолингвистика.

Езиков текст/не езиков текст

Текста е писмен, монологичен, обработен, смислово единен. Той притежава конкретни лексикално граматически средства.

Езиков не текст като опозиция на езиковия текст: имат 2 разновидности. В езиков смисъл с термина не текст се обозначава всяка механична съвкупност от частни изказвания и самостойни от просто изброени думи, комбинирани м/у 2 или повече езикови единици не свързани помежду си. Не текста е езиково построение лишено от текстоалност. Този текст който не е довършен се нарича рудиментарен текст. Този текст е отхвърлен м/у не текста и текста, но е по близо до не текста с наченки на текстоалност. Моноизреченски текст е поредица от изречения. Едноизреченски текст е съставен от едно просто изречение със самостойна комуникативна функция. Еднословен текст това са минимални текстове с едноизреченски текст. Изписани са в/у врати , стени и др.

5.Категории на текста- В следствие на изследването на структурите на текстовете се основават обши принципи на текстовата свързаност. Систематизирани са основните механизми за нейното реализиране, извлечени са абстрактни модели на темо - ремното преплитане на последователните изречения. Установени са признаци за отчленяване в текста на единици по-големи от изречението. Дреслер схваща текста като структура за завършено и свързано граматическо писмо или на етическо равнище като актуална реализация на това изказване.

-текстема- преписва се на Кох. Това е общото, което лежи в основата на определени конкретни видове текстове.

-текстов модел- поне 1 съобщително изречение описващо определен предмет.

-категорията цялостност характеризира текста, като обединение от компоненти организирани смислово.

-завършеност- тук са работели Тодоров и Изенберг. Според тях това е важен критерии. Това е тематична  смислова изчерпаност.

Текста се смята за завършен ако предела, до който е развито неговото съдържание, съответства на количеството информация предвидена от автора за неговата интерпретация. Една от основните категории е формата, тя включва  композиция и език. Те са съотнесени към тема и съдържание. Това довежда до сюжета. Подходът към анализ зависи от текста, който  се анализира. Композицията на фактите до голяма степен определя подбора на изразните средства. Композицията е схемата, по която се изгражда ясно, точно и пълно идеите на автора. Композицията е комплекс от понятия и образи. Разгръщането на темата може да се изрази в различни композиционни структури в 2 направления.

-линейно- по прост начин на излагане на фактите, последователно утвърждаващи авторовата идея.

-паралелно- допълнително отношение и съпоставени факти.

Усложняването на композицията при паралелно изложение зависи от последователността и пълнотата на изясняването на понятията в основното ядро. Връзките в текста се ограждат по 3 начина:

-индуктивен- посочва примери, разкрива детайли, които водят до широки обобщения.

-дедуктивен- предполагат формулиране на общо приложение, след което се отделят и разкриват отделни моменти, характерни неща и събития.

-традуктивен- разнообразно свързване на различни понятия и отношения.

Други проблеми свързани с формата на текста:

-езиково стилно оформяне- отнася се към стилистичното значение, стилна езикова норма.

-модел на текста- той показва съдържателната и формална цялост на 1 текст.

-атмосфера- в 1 художествен текст старинните думи внасят автентичност към епохата.

-колорит на текста- доближаване до истината.

7. Съдържание, тема, идея- Съдържанието на текста е съставено от факти, явления от действителността за които се дава информация в общуването и се подлага на речева обработка. Съдържанието включва темата и идеята на съобщението, което се представя в текста. Темата обединява в единство фактите, които са предмет на отражение в текста и към които говорещия автор на текста има определени социални и естетически позиции. Идеята се осъществява с главната, основната мисъл на текста, която може да бъде логична или художествена. Отношенията съдържание- тема- идея са твърде различни в различните сфери на речево общуване и в различните текстове. В деловия и научния текст те почти съвпадат. Темата се формулира в самото начало или в заглавието на текста. В литер-я т. темата зависи от творческия размах на творческата ограниченост на твореца. Темата на худ. текст е винаги актуална, за да има вълнуващо, възпитателно за обществото въздействие. Тема и отношението й към съдържнието- това се затруднява от поставянето на проблема на комуникативно- психологическа основа. Съществуват 2 изходни точки:

1. подбор на явления за действителността.

2. позиция на изображението им от автора на текста.

Това дава основание на повечето от авторите, които се занимават с въпроса за отношението съдържание- тема да определят темата като главна мисъл или сума от мисли отразяващи отношението на продуцента към явлението избрано за изследване и изображение в неговата творба. Темата се изгражда в най-тясна връзка със съдържанието, което има предимство в отношението съдържание- форма. Преднината на съдържанието, отличното познаване на материала в/у, който се изгражда текста е забелязан още в риториката. Отношението съдържание- тема- заглавие трудно се определя особено в текстове в  които има много мисли, понятия и образи. Към основните черти на темата трябва да добавим авторовата индивидуалност. Хайтов казва, че не автора избира темата а тя го предизвиква да я вземе. Анализът на съдържанието на текста е един от основните въпроси за развитието на речта. Да се проникне в него значи да се проблематизира по основните въпроси на текста. Към текста често се задават въпросите – защо?; по каква причина?; с каква цел?; какво внушава образа?. Отговорът им се свързва с наблюдение над структурата и езиково- стилните особености на текста. Между категориите съдържание и форма има едно промеждутътъчно понятие - сюжет. Той е свързан със съдържанието на текста- включва експозиция , кулминация и развръзка на изобразяваните събития, взаимните отношения на хората, логиката на развитие на образите. Сюжетът включва събития, изключва изображения.

8 .ТЕМА И СМИСЛОВО ЕДИНСТВО – Присъствието на убедителна тема уеднаквява частните съдържания, представя единна насоченост на отделните съставки и осигурява смислова затвореност и автономност. Темата се мисли като смислов център към който са насочени и от който се извеждат отделните съдържателни линии в текста. Темата се характеризира като смислов концентрат на съдържателния план на текста. Тя е пределно резюме на смисъла изразен в даден фрагмент от текста. Така темата  според Гросюс е имплищитен знак, който управлява глобалното текстово съдържание. Ван Дайк определя темата като дълбочинна макроструктура. Текста се мисли като повърхнинна  структура представяща определена дълбочинна макроструктура. Обвързаността на текстовото съдържание с определен тематичен обединител. Темата се сочи като минимално условие за текстоалност и критерии  чрез които се разграничава от не текста.

9.Тематична структура на текста -Тематична структура на текста се развива на мрежа от взаимоотношения м/у всички представени в даден текст теми. Тема, стоящата в основата на цялостния текст е макротемата. Доколкото текстовото цяло се определя като макротекст спрямо съставящите го части, тя се характеризира и като хипер тема, като обща глобална тема на текста. Темите, които фокусира в себе си съдържанието на някакъв автономен отрязък от текста или обединява смислово само част от неговите единици,  наричаме частни теми. В сравнение с макротемата  частните теми са с по-малък обхват и ниска степен на абстракция. Всяка частна тема, подчинена на друга висша тема, се нарича подтема. Последните най-нисши теми в подтекста се наричат микротеми. Възможно е 1 частна тема  да се представи като по централна, тогава ние назоваваме главна  (основна) и второстепенни теми наречени допълнителни. -глобалната смислена кохерентност може да се направлява от 1 или повече същински тематични ядра. Това предполага да създаваме текстове с различна степен на тематична единност. Текст с една макротема - Рудиментарен текст- без цел. Напълно е възможно да се изгради единен текст в/у поредица от теми, но трябва тези частни теми да показват мотивирани преходи или текстови съставки, които се обединят в едно цяло под формален общ знаменател. Образуванията, основани на верига от теми, се наричат многотематични теми. Това е най-често срещания модел за изграждане на спонтанен устен разговор. Среща се в дискусии, беседи, интервюта. Политематични са и личните писма, дневниковите записки, речниците. Съществуват и а-тематични  текстове, които не представят никаква предметна тема. Изложението се нарича корпос (тяло) на текста - основа. Това е единствения компонент на текста и неговата задача се обуславя от предназначението му да разгърне себе си в дълбинната тема свързана с предмета на комуникацията. Гафовете в публичното говорене са:

-езикови грешки; -прояви на некомпетентност, които допускат в свои изяви известни личности. Тук е важно предварителната подготовка преди изява в публичното пространство. С относително ниска степен на тематичност са отклоненията в художествената литература и всички подобни текстове.

10.Формално изразяване на темата- Темата, лежаща в основата на един текст или някоя негова част, е формално изразена в текстовата повърхнина или не е изразена. Езиковите единици, които служат за формулиране, посочване, изясняване, се наричат тематични изрази /например заглавието/. Общотекстовите и вътрешнотекстовите глави също са тематични изрази, те се групират в 3 категории:

1.тя ни ориентира към жанра /покана, обява, инструкции за употреба/.

2.заглавия на слова /метафорични заглавия, символни, алюзитивни/. Едни заглавия формулират темата глобално, а други частично и бегло, а има и такива, които провокират.

3.провокативни- те объркват читателя. В текстове с преобладаваща осведомителна цел /нормативни текстове/. Отношението тема- заглавие- е от метафоричен порядък, от символен тип, от смесен тип-обяснителни заглавия. Когато текст, снабден с общо текстово заглавие и вътрешно текстово заглавие от тематичен тип, се публикува във вид на книга, те се систематизират в съдържание. Когато различно формулиране на темата е особено важно се подсилва с второ заглавие /подзаглавие/. Подзаглавията са по честа практика на научната литература. Друга формулировка на темата е тематичното резюме- отделно изречение или част от изречение. Ван Дайк говори за тематични изречения. Сбор от тематични изречения дава изреченски комплекса. При липса на заглавие разположението на тематичното резюме може да изпълнява ролята на псевдозаглавие. За весникарската преса е типичен друг вариант тематично резюме с функция на фалшиво заглавие с различно графично учленяване, може да се постави над текстовия корпус. Фалшиво заглавие- същността му на подзаглавие ясно личи от факта , че то остава неделима част от първото изречение на текста. Тази практика не е чужда и на худ.литература, показателни в това отношение са пространните разказвателни заглавия и подзаглавия в романите от 18 век. Срещат се и в детската литература. Заглавни резюмета са типични за бълг. възрожденска книжнина във всичките й разновидности. Оформени като отделна композиционна част, тематичните резюмета са типични за новинарските текстове във вестниците, докато научната литература слага своите тематични резюмета в края. Паратекст- съществуват разнообразни възможности за формално изразяване на темата вън от рамките на самия текст- съпроводителен текст/паратекст/. В сферата на печатната комуникация тематичното резюме  се помества в корисна анотация на книга на издателски или авторски предговор. Видове паратекст- новинарски предавания, емисиите по света и у нас, може да бъде в началото или в края.

11.Разгръщане на темата- При писане на текст темата е началната точка. Изходен пункт на текстопораждащата дейност при възприемането е краен резултат на интерпретационния процес. Това включва разгръщането на темата. За продуцента на текст, за възприемателя осн. въпрос е да извлече темата от текста. Разгръщането на темата е разчленяване, конкретизиране на детайлите на концентрираната в тематичното ядро информация до частни смислови същности, които се разпределят в линейна верига на значещи единици в текстовата повърхнина. Агрикола описва разгръщането на текстовата тема като резултат от паралелно протичане на две процедури- едната е семантична дифузия и синтактична деференциация. Семантичната дифузия е раздробяване на кондензираната в тематичното ядро неразчленена информация до единични смислови фрагменти, които могат да се изразят чрез лексикалните значения на определена съвкупност от определени знаци. Смислов концентрат на темата- Агрикола. Постъпателното движение на изреченските теми и реми разнася изразената в отделни словестни единици информация по протежение на целия текст. Изреченските теми осигуряват придържането към вече въведени частни информации в текста. Ремите въвеждат нови данни и се постига тематична прогресия в текста. По този начин кондензираната в текстовата тема информация се разсейва и разтила в линейната последователност на езиковите единици в текстовата повърхнина. Степента на разгръщане на абстракната тематична информация зависи до някъде от степента на разклоненост на глобалната тематична структура на текста. Този текст е пример за ниска степен на разгърнатост. Определящ фактор на степента на разгърнатост е степента на разработеност на най-малките разклонения на общата тематична структура наречени микротеми. Колкото повече детайли се поднасят по линията на дадена микротема, толкова по широко се разгръща общата му тема. Дълбочинната тема и повърхностния текст са съотнесени с една и съща базова информация. Самият текст се дефинира като разгърната изотематична парафраза на собствената си тема. Това е определение на Агрикола през 1983г.

12. Извличане на темата - Парафрастичното съотнасяне м/у тема и текст позволява от разгърната в повърхнината на текста информация да се извлече темата. Този процес поетапно е синтезиран, обобщаващ частни съдържания до по-общи смислови същности с цел достигане на глобален кондензиран смисъл, който да бъде преписан на фрагмент от цялостния текст. Извличането на темата се мисли, като резултат от паралелно осъществяване на синтакстична редукция на  информацията изразена в линейно подредените единици в текстовата повърхнина. И двата процеса се влияят от определена съвкупност на макроправила. Според Кинч и Ван Дайк тези правила заемат основно място когато се  изпускатна подробностите от текста и обобщаване чрез интегриране на частни до по-обширни понятия, конструиране на глобални смисли. Това се извършва чрез заместване на група пропозиции с една абстрактна пропозиция. Семантичната конценрация протича чрез обощаване на наличните в текстовата повърхнина лексикални и граматични значения. Повторението на значения се нарича семантична рекоренция. Наблюденията над нея и текстовата изотопия, което означава наличието на двойки или вериги от съотнесени едно с друго значения- сгъстяване на съдържанията чрез свеждане на единичните значения до по-общи семантични ядра. Важно място заема мисловното заличаване на маловажни частни изрази и извеждане на преден план по конкретни признаци. Заместване на конкретни с общи понятия. Проследяването на номинативните вериги (последователностите от названията на един и същ текстов обект). Позволява да се идентифицират обектите за които сгъстените повтарящи се или изотопно съотнесени значения важат. Друг важен момент е откриването на най-важните за дадения текст обекти. Те се наричат актанти на текстовия свят. Крайна цел е въз основа на множество частни препозиции в линейната повърхнина на определен текстов отрязък да се констуира хиперпрoпозиция. Най-висшата абстрактна пропозиция извадима чрез обозначаването на отделните хиперпропозиции се нарича макропропозиция. Тя се равнява на микротемата на текст с централизирана тематична структура или обща тема, лежаща в основата на даден фрагмент от политематичен текст. Извличането на темата става чрез предварително формулирана хипотеа за нейната същност. Според Ван Дайк и Кинг, това е процес направляван от специфични макростратегии за разбирането на дискурса. Някои от тях се насочват към контекста – общ културен аспект, актуалната комуникативна ситуация, насоката с цел какво иска да постигне адресанта.

13.Тематични комплекси- Тематичният комплекс това е съвкупност от автономни текстове съотнесени към една и съща тематична област. Тематични  комплекси са обемни статии, текст получен от една и саща тема. Драмата Ромео и Жулиета също представлява тематичен комплекс. Съотношенията в тк са различни. Някои текстове принадлежащи към един тк могат да представляват обемни съдържателни варианти на един и същ текст. Вариацията е свързана с различна степен на разгърнатост. Те се наричат изотематични парафрази.-експозе, реферат, роман и екранизации, печатни преводни издания-метатекстово-основен текст и вторични текстове, които имат за предмет този основен текст-интертекстоалност-съотнасяне на различни видове текстове, мостовете м/у тях. Интертектоалната нишка свързва голям брой текстове от античноста до наши дни. По същата линия могат да се съотнасят оргинален текст.- хипертематичност –частен аспект на една и съща наредба хипер тема/сборник с научни статии/. Тук връзките се съотнасят както верижната структура на молитеничен текст. Такива са темите за катастрофи на различните информационни блокове-денотативна връзка- тя е предметно обусловено м/у компонентите на тематичните комплекси. В основата стои едно и също събитие от действителността. Този текст подобно на вече предложения се базира на един и същ факт; Готвач. Китаец предизвиква суматоха в ресторант. Двата текста имат една и съща предметна основа в един и същ текстоален ресурс. И в двата случая в изложението се представя коментара на персонала, но са различни в своите завършаци. И в двата случая са въведени фразеологизми с китайска тематика. Приликите са големи, че читателя неможе да бъде сигурен дали е един и същ автор. В тематичното отношение има разлика. В едиия случай текстовата тема е свързана с персонала. Суматохата е бедно описана. Във втория текст липсва предмет подлежащ на личностна идентификация. Този текст поставя центъра на вниманието неразбурията в кухнята и разгръща тази тематична структура в повече детайли. Разпостранено е схващането, че във вестниците се пишат едни и съши работи, но само едни и същи са изложенията. Всички тематични комплекси можем да ги разгледаме като различни текстоални картини за действителността

14.Съдържателно-логическо и композиционно разчленяване на текста- Това е компексна дейност при която може да се проникне във фактологическата същност на текста да се преценят неговите композиционни и съдържателни достойнства и недостатъци. Класическата теория на текста обръща внимание на разграничаването му на основни части. В целостността на текста , който дава факти, доказатекства, изводи ,упровержения. Всяка част трябва да се застъпва в правилно съотношение към останалите. Да се свърже с определени връзки към тематиката със съответните езикови и изразни средства.Във въведението на текста да се насочи вниманието към темата, избора и подбудите към него. Да се открие най-обща позиция на автора, към постановката и разрешението. Идеята за всенародно участие в борбата е разкрита в изложението. Това е ядката на текста. Тя включва идеи, факти, обзори или детайлни добавки, които служат за по ясно и пълно разгръщане на темата. В тази част на изложението роля играе мярката на съотношението на най-убедителните факти, начина на свързване, за да има логическо и аргументирано изложение. Заключение третата част, разграничава се от съдържателното, логическото разчленяване на текста, обобщава мислите в първите две части. Така то трябва да стане завършек на разбитото изложение , по дадените в стъпление идеи.Що е хрия в миналото това е старинна схема за подражаване при съставяне на частите на един текст. Схемата се изучава с цел да предпази пишещият от отклонение на единството и последователността. В схемата на хрията се сочат 8 части;въведение, изяснение, причини, достоверно доказателство, примери, свидетелства, заключения, широко възприемане. Проблемното изложение- то е едно от средствата за актоализация на съдържанието на текста. Проблемното изложение не води до утвърждаване или отричане на известна теза, а я поставя на обсъждане и въпреки това проблемното изложение не изключва получаване на богатото информиране. Друг проблем е съотношението на изводи и аргументации в текста- при информативното изложение се дават готови изводи и обобщения за които има илюстративен материал чрез примери, а при проблемното фактите придобиват характер на аргументи. Проблем за разположение на текста и неговите компоненти- пазчленяваме само лабораторна , а всъщност текстовете са ненарушима цялост. Принципът на това единство се търси в идейно смисловият център който обединява разнородни елементи на текста. М/у категориите, съдържание и форма говорим за сюжет. В теоретическите изследвания за словесното изкуство сюжета се е смятал за свързан с родовете и видовете на литературата, а от гледище на съвременната стилистика той е компонент на всички жанрове. При анализа на разчленяването на текста се поставя въпроса за сложната синтактична цялост. Това е синтактична единица в която се разкриват на надфразово равнище характерни структурни особености на текста. Тя съдържа няколко изр.които свързани по между си изказват сложна мисъл. За разлика от от отделните изречения сложната синтактична цялост представлява не само смислово и синтактично, но и комуникативно единство. Сложната синт.цялост в прозата съответства на поетическата строфа в поезията. В ССЦ има 3 компонента /въведение, ядри и завършек/. Колкото по тясна е връзката м/у тях толкова по-висока е смисловата, стилистичната и естетическата стойност на текста. Многообразието на излаганите в ССЦ мисли и становища обославя многообразието на нейната структура. Отделните части са свързани с верижни връзки. Чрез тяхното разграничаване може да се разбере по-добре съдържателната и речева тъкан на текста. Паралелна връзка- смисловта цялост на текста пр. ,,Перущица,, на Вазов. Паралелната връзка м/у изреченията в една синтактична цялост в художествения текст се основава на неговите ритмико-интонационни цялости, повтарянето на еднаквите структури на еднаквите връзки създава тройно емоционални смислови оценки. При верижния начин на свързване на отделните компоненти често за връзка се използват местоименни форми, неутрални в естетично отношение. Такава връзка изключва акцентирането и насочването към определена мисъл, а само посочва последователността на разсъждението като връзка м/у изр.на ССЦ. Важно място заема проблема за абзаца, той също е дискусионен. Едни изследователи го разглеждат като интонационно синтактична единица, др.като стилистично-композиционна, а трети като част от текста със смислово- разграничителна функция. Абзацът има тясна връзка с тематико- смисловата и композиционно-стилистична разчлененост на текста. Той е тематично-смислово и композиционно-стилистична част на речта.

15.Текстът в различни сфери на речта- Научен текст главната цел на този текст е научно съобщение. Предава информация от различни сфери на общественото битие. Разграничаването в научния стил на подсистеми с повече или по-малко значителни диференцирани признаци- различаваме различни начини на функционално-стилистична ориентация към речевите елементи в тези текстове. Текстообразуващите фактори в акта на общуването познават различни подходи за предаване резултатите от научното познание. Различният подход характеризира различни подслоеве и жанрове на научната реч но всички носят общ белег, обобщеност, подчертана логичност на обобщенията спецефичен подбор на изразните средства се проявява едно характерно качество в тази реч, липсата на общодостатъчност. Научната информираност и ограниченост към много клонове на науката за широк кръг читатели се съчетава с характерния начин на научно мислене, използване на дума за обозначаване на общо понятие или абстрактен предмет наред с това към отличителните черти на научния текст се отнася икономията на изразни средства, лаконичност на формата и употребата на термини. Това са спецефични лексикални единици, които на сегашния етап са най-развиващата се част на речевия състав на езика. Терминът трябва да създаде впечатление, че той се създава, а не е даден в езика, че изисква определение, а не тълкуване. Лексикална характеристика на научния текст-многозначните думи се употребяват в едно значение. Морфологическа характеристика –многоименни прилагателни и съществителни форми. Тук може да се изтъкне на безличните форми на глаголите които обикновено са в сегашно време, за да се констатира състояние или движение на предметите в 1л.мн.ч. с така нареченото съвмесно значение, то изразява позицията м/у автора и слушателя, това е употреба, която може да има значение в обществената тактика на обучаваните, когато се водят дискусии. Синтаксисът на НТ- отличава се с логико-информативна наситеност и строга стилистична еднородност. Научно учебен текст/НУТ/ това е разновидност на научната реч  има обобщаващи функции. Има общи черти с научно популярния текст. НУТ за ВУЗ по съдържание, структура и речеви средства се доближава до научна статия и монография. Съдържателно –логическа и композиционна структура- ярко са разграничени и откроени на основни и допълнителни въпроси, чрез които се разработва основната тема- доказателства, теоретически изводи които следват от тях. Същностни черти на НУТ- устно изложение и писмен текст. В него се цитират различни мнения, становища и отношението на автора към тях. Изисква се отношение на обучаващите към текста. Научно популярен текст/НПТ/ разновидности на НПТ- различава се от академичния по съдържание и информация. Предназначен е за неспециалисти. Той не е изчерпателен текст, защото е подробен. Разкрива се чрез средствата на общият лит.ез. Езикът в НПТ има естетическа функция. Отразява избрания обект в образно конкретизирана форма и представлява худ.модел на действителността. Публицистичен текст-най-широко приложим. ПТ има много разновидности и се използва от много издания. Най-важна е силната публицистика, тя зависи от подбора на изразните средства, от значимостта на външнолингвистичните фактори. Черти на ПТ –той е най-познатия има много разновидности. Жанрове –уводна статия, политическа реч,репортаж и др. Езикът на ПТ –забелязва се многократна употреба на имена и съчетания. Художествен текст/ХТ/ изпълнява естетическа функция. В него основна фигура е човека. Той е по-богат от др.текстове. Худ.тъкани на текста съчетават разнородни компоненти подбрани с цел не само на комуникативната, а и на естетическата функция. В ХТ се използват изразни средства от всички стилове. Експресивни средства –подчертават чувствата,отношенията, реакции на психологическото или фисиологическото състояние на автора. Образът на автора-той не е биографична категория. При ХТ се използват много синоними за разлика от др.текстове. Официално  делови текст-съответства на функциите на социално-типизираните официални среди, на междуличностнит отношения и на писменото административно единство. Има 2 проявления-законодателно и канцеларско. -законодателно-закони, държавни нормативни актове;-канцеларско-учрежденска документация.

16.Дискурс и текст- Умението за възприемане и изграждане на текстове се усвоява в процеса на общуване с др.членове на културната общност. Могат да се различат 2 осн.гр.1.до сферата на езиковата комуникация ,2.и в по-тесен смисъл-название на надизреченско единство с ясно различима функция. Дискурс е всеки смислен речеви отрязък по-голям от 1 изр. Също така всяка относително самостоятелна част от текста, всеки цялостен текст, всяко надизреченско единство. Постепенно дискурс се превръща в синоним на езиков текст. Д.излиза извън сферата на езиковата комуникация. Д в широк смисъл означава всяка комуникативна практика. Д като целенасочен обмен на знаково изразена ситуация в реални комуникативни условия. Взаимно препокриване м/у текст и дискурс-метонимичната употреба на дискурса вместо текста. Д създава текст, но не може да се осъществи база, да се материализира в текста. Той е ефективно средство бза реализация на дискурса посредством извършваните от хората социални актове на знаково взаимодействие така че текста е винаги от дискурса. Текстът е зависим от актуалната ситоативна роля на говорещия или пишещия. Социологическите теории за дискурса- мислят го като спецефичен начин на говирене или формиране на нещата в дадена социална сфера и др.практика. Това е свързано с определени институции. Това са властови институсии които управляват реализацията на съответните видове дискурси. През 30-те години на 20 век Михаил Бахтин насочва вниманието към социалната природа на речта и разнородността на езика. Той пръв заговаря за факта кой? С каква цел употребява езиковите изрази. Емил Беневист създава постановка за езиковата комуникация като працес на присвояване на формалния апарат на езика от отделния субект чрез който говоренето определя соц.си позиция спрямо др.субект. Първата  цялостна социологическа теория за дискурса е на Фуко. Той схваща дискурса като начин за говорене за нещата в рамките на определена институционална сфера. Ключов проблем са начините по които отделните типове дискурси са се установили исторически, формирали са правила за употреба на езика в своите рамки. Това са соц.механизми които пораждат и разпостраняват вярвания , идеологически позиции налагат определен начин на говорене. Основен принос имат Пешо, Лиотар, Рорти. Всички те смятат дискурса като материална форма за познание на света.

17.Продукция на езикови текстове - Продукцията на езиковия текст чрез система от речеви актове се предхожда от презкомуникативни етапи за ориентиране в ситуация, възникване на комуникативна интенция, и мислено планиране на речевото участие. Ориентирането в комуникативната ситуация се съотнася с оценяването на поставените от соц.интеракции цели с оглед на тяхната изпълнимост посредством пристъпване към речевата дейност при наличните условия. Мотив за пристъпване към общуване и изгледи за постигане на определен разултат посредством пораждане на реч. При положителна преценка индивида се чувства мотивиран за участие в комуникацията. Комуникативна интенция – най-общ замисъл на изграждането на ез.изказване с дадена илокативна сила /декларация, молба, запитване, багословия/. Ориентирано към определена тема и предназначено за определен възприемател. Интенция за прагматическо въздействие за регулиране на поведението, за предизвикване на някакви емоции и психически нагласи за манипулиране на съзнанието на комуник.партниор. Тук  присъства някакъв аспект-желание за самоопределение, изразяване на емоции, пряко или косвено източване на интелектуалния потенциал или идеологическите възгледи. Планиране то обхваща определяне на границите на текстовата тема и програмиране на разбиването и на подтеми, избор на знаков канал, форма на речта, тактика на провеждане, жанрова форма на текста, избор на изразни средства и др. Зависят от фактора време и характер на комуникативното взаимодействие. Комуникативен план- сценарий за етапите на осъществяване на речевата дейност , композирането на текста и разгръщането  на текстовата тема в определена последователност от езикови изрази. Продукция на текста е непрекъснат процес на вземане на решения. Целият процес на продукция се състои от 3 етапа:започване, разгръщане, завършване. Речевите актове, които изпълняват тези функции се реализират  във вид на определени приветствени и прощални формули, обръщения и др.от речевия етикет, наричат се фактически или контактни. Често се използват изрази с мегакомуникативна роля .

Същински  текст –централна композиционна част на речевия продукт/ изложение, корпус, осн.текст/. Може в текста да няма нищо друго. Може един текст да няма увод , или заключение / но ако няма основен текст е лого/. Разгръщане на темата- единиците от линейната повърхност на речевия продукт. Чрез използване на типове речеви актове с цел отделно тематично подразделение се изграждат съответни комплексни интекстове или целия текст се оформя с еднаква илокотивна сила. Композиране на текст- винаги текста се композира като едно цяло. Разполагане на съставките му в съответната композиционна схема, според изискванията на някаква конвенциална суперструктура. Текстът получава жанрова определеност. Субстанциалната манифестация – въплащаване на плана за използване на езикови знаци в поредица от звукови или графични сигнали. Така текста придобива материална форма и се превръща в преносима в пространството  и времето вещ. Екстериоризация – способност на текста да битува вън от съзнанието на продуцента и да бъде транспортиран до читателя . Така текста получава възможност да изпълни комуникативната си предназначеност да стане текст. Архитектонично оформяне на текст- формалното маркиране на отделните негови композиционни тематични съставки, фокусиране на вниманието в/у отделните фрагменти чрез или подчертаване, неотделимо от субстанциалната манифестация на текста и е поредното условие текста да се превърне в такъв. Процесът приключва когато от гл.т. на автора или всички общуващи в диалогичната ситуация, темата е изчерпана, текстът цялостно композиран , архитектонично оформен , да се изпълнят условията с оглед на времето с което се разполага, да се удовлетворят изискванията на висшестоящата соц.дейност.

18.Трансфер на езикови текстове- Трансфер на текста или част от него протича във вид на транспортиране на неговата материална страна по съответен канал, чрез който тя се доставя до адресата  в отделните типове комуникация- пряко в технически опосредсвено междуличностно общуване и в масовата комуникация. Съществени различия се забелязват в различни типове дискурси, към които текстовете принадлежат. Битово общуване- тип ,,лице в лице,,. Пренасянето на текста се осъществява изцяло от самия продуцент. Трябва да се изговори текста в съответствие с произносителните норми на речевата практика. Той трябва да има и кръг, в който да се изговаря-семеен, приятелски, колегиален. Възможно е веднъж излъчен устен жанр да получи разпостранение в разговорно битовия дискурс през повторно възпроизвеждане  с евентуални вариации от първоначалния адресант или др.репродуцент. Др.начини. В трансфер на писмени художествени текстове участват голям брой хора, издатели, редактори, коректори, художници, оформители и т.н. Авторът на худ.текст за разлика от продуцента в разговорно битови условия в типичния случай не е пряко ангажиран с представянето на своя текст пред аудитория. Активна роля има реципиента, за да се превърне в читател на книгата той трябва да прочети рекламните материали, да вземе книгата от библиотеката, да закупи от книжарницата, да извади на ксерокс. В новинарските дискурси на пресата, радиото, ТВ, търговската реклама всички те пренасят текстовете създатели към консуматори. Общото е съдържателната страна на изграждащите текстови знаци не се пренасят от друг участник в общуването. На транспортиране подлежат въплатените в субстанцията/ звукове, графични, светлинни изразни планове/ на знаците наричани сигнали. Именно те се пренасят до адресата и се декодират до него, за да се реконструира смисъла на отделния текст.

19.Рецепция на езикови текстове- Рецептивният етап може да е паралелен на етапа на пораждането на текста или да започне след като продукцията е привършила и текста вече е излъчен. Дори дълго време след това, ако общуващите са раздалечени във времето и се използват специални средства за съхранението на текста. -перцепция- сетивно възприемане и декодиране на получените звукови или писмени сигнали. Всеки отделен сигнал или комплекс от сигнал, звукова верига, мост или буквена поредица мост при възприемането си бива идентифициран със свой предварително съхранен в паметта на реципиента акустичен образ и чрез него се свързва със значението на съответния езиков знак. Езиковите значения се възбуждат или реконструират чрез възприетите сигнали. Въз основа на предходния контекст и с подкрепата на постъпващата по неезиков път, доловеното значение на отделния знак се актуализира и се съотнася с конкретен референт/предмет, действие, признак, усещане/ от, извън текстовата сфера.Разбиране на текста. Адекватното декодиране на възприетите сигнали и извличане на ез.значения на единичните знаци, думи и изречения е само първоначален етап в многостепенния процес на разбирането на текста. Извличане на темата от макроструктурата на текста и от неговата езикова повърхнина. Осъзнаване на отделните информации разпръснати в линейната повърхнина на текста като свързани с определени по-части или по-общи теми или схващането им като разклонения довежда до ракриване на тематичната структура. Това са множество рецептивни процедури свързани с разбирането на езиковите значения, изпускането на подробности, заместването на по-частни или по-общи съдържания. Смислова интерпретация- започва от извличане на текстовата тема, глобалния смисъл на текста, съвпадащ или несъвпадащ със съдържанието,изразено в езиковите структури на този текст. Езиково съдържание-думи, словосъчетания,изречения,надизреченски единства. Бива пряко, буквално или денонативно значение на текста. Художествените текстове, фейлетони, анекдоти са текстове с двоен смисъл, с метафоричен или символен подтекст. При тях езиковото съдържание не изчерпва това което текста има предвид м/у буквалното езиково съдържание и дълбинното значение, определяно като нарастване на смисъла, капотация, вторичен смисъл и има съществено разминаване при всички езикови текстове , не само при тези с двойствено смислова структура. Дълбочина на разбирането- доколко смисловата интерпретация н адресата се доближава до изходния смисъл на адресанта, както и до неразбиране или криворазбиране. От качеството на разбиране се определя ефективността на комуникацията. Разграничаваме общуване, псевдообщуване и квади-общуване. Същинското общуване предполага съвпадение на фокусите на пораждането на интерпретацията на текста, което довежда до смислов контакт. За абсолютното разбиране говорим при относително кратки и елементарни по съдържание текстове. При текстове с по-голям обем и усложнена смислова структура/художествен, научен/ за адекватно разбиране може да се говори в смисъл на максимално доближаване до интенцията на адресанта.

20.Видове аргументативни текстове и техники за изграждане

Под аргументативен текст разбираме текст получен в резултат на аргументативна комуникационна дейност в, която преобладават аргументативни речеви актове. Идентифицирането на един речев акт като аргументативен ще се извърши въз основа на аргументативен оператор. Аргументативните речеви актове, молба, обещание, заповед- интенционалност, конвенционалност,институционалност, като последната разбираме, като валидност на заключението, до което води поредицата от аргументативни речеви актове се обяснява с понятието топос. Според един от най-изявените френски изследователи Дюкро на аргументативния дискурс топосите са и общите правила, които правят възможен отделния аргументативен акт и принципите регулиращи дискурса. Те показват връзката дискурс- език- институция. Понятието топос може да послужи, като минимална смислова единица на анализ на аргументативен т. схванат като верига от топоси. Топосът е или съдържа гледна точка – според Аристотел в книгата му топик. Топосът селектира предпоставка за доказване на мнение. Франсуа Растие го употребява като единица на наративния анализ, но и като принадлежащ към риторическата традиция. още един класификационен принцип на а.т.  Модуса- отношение на автора към обективното съдържание изведено в процеса на рецепция на текста, като резултат модално маркиране на ез. средства.А.Т.  с преобладаване на епистимологичен модус – говорещия прецизира отношението си към истинността на изказаното пропозиционално съдържание. С изрази като, ясно е, очевидно е, сигурно е, както и техите опозиции, това са текст разсъждение по научен проблем, отговор на научен въпрос. А.Т.  с преобладаване на епистимологичен модус в комбинанация с доксален и афективен модус- при отговор на научен въпрос, текст интерпретация и др. А.Т.   с преобладаващ доксален модус допълнен от епистологичен и фективен модус – при т. разсъждение, есе с информативно познавателни функции.А.Т.    с преобладаващ акционален модус подкрепен от информативни модуси – среща се в есе или текст разсъждение по актуален житейски проблем.

Техники за изграждане на А.Т ; текст разсъждение – най-съществения момент от композицията е решаване на даден проблем, което изисква да се даде оценка – встъпление, представяне на темата, предмета, целта.  Теза- основно твърдение свързано със защитаваната тема. Доказателства и обосноваване чрез доказателства и примери.

Изложение- сърцевината на А.Т. и е комплекс от разсъждения, които коментират, анализират худ. произведения с оглед на постановената тема и доказват тезата, защитавайки нейните сегменти подтезите . Заключение- две изречения с обща функция повтарят основните изводи.