Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Речева комуникация (РК). Характер. Р-ва ситуация. Тема и канал.

1. Същност – речево взаимодействие м/у двама събеседници за размяна на информация под формата на изказване с помощта на езика.

2. Характеристики – Р-вото взаимодействие е р-в контакт с основна цел размяна на инф-я. Събеседниците се наричат комуниканти. В процеса на комуникацията се наричат адредант и адресат. Адресанта дава инф-я –говорещия, а адресата получава инф-я – слушащия. В речевото взаимодействие се създава речев продукт - речево изказване, реч. съобщение. Размяната на инфо става чрез езика. То е средство за общуване и кодирана система от знаци, чрез което се кодира или декодира едно р. съобщение. РК е вербална ком-я, защото се извършва чрез словото. РК е сложен процес с лингвистични, социолингвистични и психолингвистични параметри. Параметри на РК са – речева ситуация, тема на ком-ята  и канала, по който се извършва ком.

Реч. ситуация е съвкупност от условията, при които се осъществява р. общуване. Факторите, които създава РК са:

- ком. фактори. Връзката м/у тях може да е устна, директна, аудиовизуална или писмена. От значение са знанията на комуникантите, соц статус, обща кутура, интереси, емоционално състояние и др.; въздействието, което тр. да постигнат чрез информацията,  паралингвистични средства (мимики, жестове) – пръсъстващи, неучастващи в общуването,  при които говорим, защото тяхното присъствие може да измени изцяло ком.;

- социолонгв. фактор - пол, възраст, образование, професия, соц. статус на участващите в ком.;

- действителността (времето и действието на ком), ком. става винаги някъде и по някое време.

Тема на ком – също е сложен параметър, който се определя от факта, че човешката мисъл скача от тема на тема. Във всеки момент един от комуникантите може да измени темата на разговора. Има теми, които задължават да се задържи вниманието на събеседниците – теми свързани със събитие или общи интереси. Други теми предполагат кратък коментар – стандартни теми: за здраве, за времето. Изборът на тема се определя от образованието и интересите на К-те.

Канал за връзка - при писмен канал за връзка се спазват с по-голяма прецизност езиковите норми на бълг. език. Писменият език предполага общуване от разтояние, затова се характеризира с пълнота на израза с логическа свързаност на изреченията.

2.Лингвистична, ком-вна и езиковедска компетентност.

Лингвистична – с този термин се назовават езиковите знания на носителите на езика. Създава се постепенно, като непрекъснатосе изменя и осъвършенства.

Езиково некомпетентни са: децата до опеделена възраст; хората, които не владеят чужд език по отношение на тези които го владеят; изучаващите даден език преди да са го усвоили; човек може да стане некомпетентен по отношение на родния език ако живота му преминава в чужда езикова среда; езиково некопетентен е диалектния носител на езика. Ез. некомп-ст е в пряка връзка с ез. култура.

Под комуникативна компетентност се разбират знанията и умения за употреба на езиковите средства в подходящ начин и в съответствие с ез. норми. Според Ян Ван Ек езиковата култура за ком. компетентност включва 6 компонента: лингвистична, социолингвистична, дискурсна, стратегическа, социокултурна и социална компретентност.

-социолингв. се изразява в умението да се използва речта според соц. характертистика на събеседника;

-дискурсна - изразява се в умението да се води разговор;

-стратегическа - умението чрез рачта да се постигнат определени цели;

-социкутурна - изразява се в познанието на соц. особености на езика;

-социална - свързва се с желанието на хората да общуват, да създават връзки и взаимоотношения като се използва езика като ком средство.

Езиковедска комп. - теоретичните знания за системата на езика:

-трябва да се владеят правоговорните, правописните и пунтуационни норми;

-изучаването на книж. норми дават възможност на се избягват диалекти и неправилни говори в официалната комуникация. Ако добре се владеят основните езикови понятия в писмената книжовна реч, задължително се спазват правописните и пуктуационни норми.

-езиковедския метаезик добре усвоен е задължителна база за академично изучаване на чужд език.

3.Основни понятия в теорията за РК. Речево поведение. Ком-вна стратегия. Осн. понятия отнасящи се до к-вната стратегия. Ком-вна тактика. Осн. понятия отнасящи се до ком-вната тактика.

Осн. понятия в Т. за РК:

-речево поведение – спазват се общоприетите норми на общуване, регулира се от контрол и самоконтрол;

-норма – правило установено със закон, прието за задължително;

-кодификация – изработване на правилата, подреждане и систематизиране.

Речевото поведение се намира в особена зависимост с общественото мнение.

Речева стратегия – изкуството да се реализират в процеса на комуникативния акт замислените ходове за постигане на комуникативната цел.

Комуникативната цел е резултатът, към който е насочено речевото общуване. Този резултат може да се обсъжда вербално и невербално. Ако в процеса на комуникацията в реалния живот ком. цел се реализира, говорим за ком. перспектива.

Комуникационната компетентност влиза в комуникационната стратегия.

Основни понятия отнасящи се до ком. тактика:

-ком. тактика е начина на действие за постигане на определена ком. цел в процеса на р. общуване. Разликата м/у ком. стратегия и ком.тактика е следната: ком.старатегия се свързва с ком. цел а ком.тактика се свързва с ком. задача;

-ком. задача, това е конкретно практическо ком. действие, което трябва да се изпълни, за да се постигне ком. цел;

-ком. опит - представлява съвкупност от успешни или неуспешни ком. тактики.

Използвайки ком-ята компетентно говорещия си поставя ком. цел и следвайки определена ком. интенция изработва своя ком. стратегия, която се преобразува или не в ком. тактика, като съвкупност от ком. задачи попълвайки ком. опит на говорещия.

4. Речева дейност (РД). Характеристика. Речеви фази.

1. Същност - В лингвистиката съоношението дейност, език, реч се нарича триада. РД е спецефична човешката дейност. Особена проява на човешкото поведение в реч. дейност се отразява в 3 страни: мотивационна, целева и изпълнителна. Основното пренадзначние на РД е да обслужва диалогичните отношения, които се съдържат в два основни компонента: мотивационно смислов и операционален.

-мотивационно смисловия – показва, че е свързана с мотив, без мотив дейност не съществува.

-операционалния компонент е израз на целевата и изпълнителна страна в нея. Всяко р. действие е изградено от речеви операции. Те са различни и зависими от условията за постигане на конкретна цел.

2. Фази на РД - в стуктурата на РД се съдържат следните фази: ориентировка, планиране, реализация и контрол, които се сменят последователно. Структурата на РД е динамична, защото звиси от продължителността на отделните фази.

-ориентировка - говорещия открива своето място и роля  в реч. ситуация, проучва събеседника си.

-планиране - комуниканта подбира съдържанието и създава вътрешна програма на своето р. изказване, което означава че р. изказване се планира във вътрешно речев смислов код.

-реализация - преминава се от вътрешната програма към осъществяването й в езиков код.

-контрол - говорещия съпоставя резултата от РД със задачата на общуване. Получения резултат се сравнява с първоначалния замисъл и се взема решение за превеждане и поправка на резултата в съответствие с първоначалния замисъл.

5. Речев акт. Локутивен акт. Илокутивен акт. Перлокутивен акт.

1. Същност - Основна еденица на речевата дейност е речев акт. Значението на термините речев и комуникативен акт съвпадат. Термина речев акт е с акцент в/у действието, а термина комуникативен акт е с акцент в/у взаимодействието. Предаващата и приемащата страна включват: отправител – получател; производител – говорител; продуцент – реципиент; говорещ – слушащ; адресант – адресат.

2. Видове актове - Речев акт се представя като единно цяло съставено от 3 елемента, наречени 3 нива.

а/речев акт по отношение на използваните в него езикови средства се определя като локутивен акт. Този акт се свързва с реализацията в определен момент на речевата комуникация. В локутивния акт се обединяват 3 акта: фонетичен, фатичен, ретичен;

б/речев акт по отношение на целта и условията за нейното осъществяване. Това се определя като илокутивен акт. С този акт се цели определено въздействие в/у слушатели. Той зависи: от р.ситуация, от социолингвистичните конвенции и отношение м/у комуникантите;

в/перлокутивен акт – изразява се в ефекта на речевия акт в/у слушателя.

3. Класификация - за класификация на видовете речеви актове се приемат следните основни признаци:

а/локутивното намерение и илокутивното предназначение на речевия акт;

б/съответствието на речевия акт спрямо действителността;

в/изразеното психологическо състояние на комуникантиите:

-репрезентативни – описания, обяснения;

-директиви - молби, указания, съвети;

-комисивни - обещание, гаранция;

-експресиви - благодарности, поздравление;

-декларативи - това са речеви актове с които при сполучливо изпълнение се осъществява съвпадение м/у пропозиция и действителност.

6. Речево изказване. Етапи на оформяне и развитие.

1. Същност - Речевото изказване е комунакативна еденица, произнесена в определена р.ситуация. В определен контекст с определена комуникационна цел.

2.Етапи на р. Изказване:

а/подготовка - влючва съзнаване на мотивите потребностите и целите; прогнозиране на резултата на изказване въз основа на миналия опит и на отчитане на обстановката;

б/вътрешна реч - на този етап се извършва превод на вътр. смисъл. Вътрешната реч се обособява като по-сложна езикова цялост с богато психическо съдържание;

в/езикова реализация на изказване - тя се характеризира с двустранност. Езиковата реализация на изказването включва няколко компонента:

-програмиране на граматико синтетичната страна на изказване;

-граматическа реализация на изказването и избор на думи;

-моторно програмиране на компонентите на изказване;

-избор на звучене;

-„изход” - звукова реализация.

Основен принцип за построяване на р. изказване е принципа на обратната връзка. Общите изисквания към модела за изграждане на р. изказване са:

1. Р.изказване е особен вид дейност и има същата структура като всяка друга форма на дейност.

2. Р.изказване е триетапно с фази на планиране, реализация и контрол.

3. Планиране на р.изказване се изгражда по принципа на  изпреварващото отражение на действителността в/у основа на миналия опит.

4. При създаването на р.изказване задължително се използва еврестичния подход.

5. Принципа за активност се отнася и за създаването и за възприемането на р.изказване.

7. Функции на речевото изказване. Х-ка на речевите сфери.

1.Функций на р.изказване - речевите изказвания се различават по основната си цел, поради което имат различна функция, когато изразяват описания. Изказванията са със съобщителната познавателна функция. Когато изразява чувства, преживявания, оценки и отнношение имат емоционална изразителност; когато изразяват молба, заповед, апел, зов имат подбудителна апелативна функция. Речевите сфери формират речевото изказване, когато се характеризират с определена функция, информация и езикова среда.

2.Речева сфера:

-битова - функциониране на р.изказване в неофициална обстановка в различни житейски ситуаций. Информацията, която съдържа за конкретни и единични фактори; Еикови средства: думи в пряко значение.

-научна - характера на общуването е писмено или устно като се използва монологична форма. Ез.ср-ва: употреба на термини.

-обществено-политическа - функциониране в публицистиката. Информацията, която съдържа е за въпроси свързани с живота на личността и живота. Ез.ср-ва: разнообразни експресивни ез.ср.

-административно-делова - в двата основни вида административно-делови документи (законодателни и канцеларски). Информацията е свързана със законносттаи административния ред на общ-вото ни. Ез.ср.: неекспресивни ез.ср, употребени в основното си значение.

-естетическа - функциониране на речевото изказванев художествената литература. Информацията която съдържа е за живота в образи и картини, чрез които автора пресъздава многообразията му изразявайки отношение към проблемите, които го вълнуват като спазва спецификата на худ. литература. Ез.ср.: разнообразни, употребяват се думи с конкретно и с преносно значение, за да се създадат определени представи.

8. Речево изказване. Пресупозиция.

1. Пресупозиция –  предварителната информация, въз основа на която се изгражда изказването или поредицата от изказвания. В съвременността пресупозицията се рзглежда като семантична и прагматична.

Семантичната е необходимо условие р.изказване да има смисъл, да бъде истинно или неистинно.

Прагматичната пресупозиция е съвкупносттана условията, които осигуряват успеха на речевото изказване в определен речев акт от гледна точка на комуникативност и на добро представяне на нещо зададено от събеседник.

1. Говорещия може да не притежава собствен мотив на изказването.

2. В диалога се съчетава задължително приемане и възпроизвеждане.

3. Съществен признак е извесността на темата  на диалога и познаването на ситуацията в която тя протича.

4. В диалога двамата събеседници, непрекъснато сменят комуникационните си роли.

5. Речеви механизми - речевата пресупозиция се създава от двамата събеседници. Това предполага висока степен на интеграция на р.действие на събеседниците, които винаги общуват в един и същи времеви отрязък и при едни и същи соц. условия.

6. При наличие на повече събеседници  диалогичната устна реч придобива и други особености на информационна колективност.

7. Силна ситуативна обусловеност която оформя диалога.

8. Възможност за използване на неезикови средства, които предават спецефичност на нейната структура и изразителността и.

9. Има предимно спонтанен характер, липсва публичности това се отразява на фонетичното, граматичко и стилово оформяне.

10. Диалога е един от способите за общуване с помощта на който събеседниците организират речевите си действия по време на съвместната си дейност.

9. Основни форми на речевото изказване. Устна реч. Писмена реч

1. Основни форми на РИ – същ-ва в 2 осн. форми: устна и писмена. Различават се по речепораждащите ги механизми, което опр-ля техните особености.
2. Устна реч – ситуативно обусловена. В сравнение с писмената тя притежава по-големи изразителни възможности. Говорещият може да използва нагледни ср-ва да се обърне към ситуацията. По-лесно може да установи и поддържа контакт със събеседника си, т.к. вижда неговите реакции и може да промени поведението си. Устната реч е по-несъвършена в стилово-езиково отношение в сравнение с писмената, защото не е подготвена реч. Синтаксисът на устната реч е по-прост, с много проруски, допускат се повторения, неумесно използване на думи, неправилно построяване на изречението или недовършването му. Невинаги се спазват книжовните правописни и пунктоационни норми. Устната реч бива диалогична и монологична.
3. Писмена реч – трябва да изглежда като отражение на уст.реч с помоща на дадена графична система. П.реч е контекстна реч, по-сложна е, по-пълна и нейното съдържание се разгръща само посредством текст. Главната й особеност е нейната монологичност – пишещият няма пряка връзка със своя адресат. П.реч е подготвена реч и предполага по-издържан изказ. Превъзхожда уст.реч по степента на вариантност на речника, избират се най-подходящите думи и се избягват повторенията. Създаването на писм.изказване е свързано и с правописна и пункт. грамотност.

Писм.реч и устната монологична реч в психологически план са еднородни. Различията м/у тях са:

-                    Произнасящият монолога вижда слушателя на речта си и според реакциите му може да прави промени в съставения си план, дори и да го измени изцяло.

-                    Писм.реч се редактира внимателно, но веднъж написана нова редакция не може да се прави.

-                    Монологичната реч въздейства веднага на слушателите, докато писмената допуска повторно обръщение.

10. Устна монологична реч (УМР). Особености.

1. УМР е разгърнато изказване по дадена тема. Притежава характерни особености подчертаващи различието и от диалогичната реч.

-има мотив и план на изложение създадено от говорещия. Задачата на тези два фактора е да се осигури системност и и целенасоченост на монолога и да предпази изказването от излишно повторение на елементи.

-винаги организирана реч – съдържанието й е пълно, подробно и замислено така, че да се възприема лесно от събеседника  за да се вникне в смисъла. Затова се употребяват повече думи – разясняващи, уточняващи, конкретизиращи основната мисъл. При това трябва да се отчита интелигентността на събеседника, освемомеността защото при липсите на тези 2 условия няма да се разбере точния смисъл на изказване.

-отличава се от диалогичната по своя предмет. Ако в диалога предмета на речта често може само да се има впредвид, то в монологичната реч предмета на обсъждане задължително трябва да се назове, а ако слушателите не са запознати с него трябва да се опише или характеризира подробно.

-монологичната реч се създава при липса на външни стимули. Протича при по-голямо духовно напрежение и изисква задължително предварителна подготовка, свързана с принципно важни моменти. Целта на монологичното изказване е да се получи краен резултат който е свързан с интерес към темата, желание за обсъждане, промяна в разбирането на аудиторията. Цялостната представа за монологичното изказване може да  се запази в паметта или да се снеме писмено като план, конспект в зависимост от опита и увереността в собствените сили.

11. Устна диалогична реч. Особености.

Устната реч класифицираме като диалогична и монологична. Диалогичната реч (ДР) се появява или като резговор или под формата на отговори на въпроси. Тя притежава сл. к-вни особености:

1. Възможно е ДР да не произтича от готов вътрешен мотив, поради това, че в диалога процесът на изказването е споделен от двамата събеседници. Мотивът на речевотъо изказване се открива във въпроса на питащия, а отговора логично произлиза от въпроса  зададен от съб-ка. говорещия може да не притежава собствен мотив на изказване.
2. В диалога се съчетава задължително приемане и възпроизвеждане, т.е. рецепция и репродукция.
3. Съществен признак е известността на темата, на диалога и познаването на ситуацията, в която тя протича.
4. В диалога двамата събеседници непрекъснато сменят к-вните си роли като реализират различни дейности –говорене и слушане. Говорещият е активната страна, неговата роля е свързана с кодирането на изказването, на него принадлежи к-вната инициятива. К-вната роля на слушащия е да декодира инф-ят и от степента на нейното осмисляне се определят и к-вните действия на съб-ците. Говоренето и слушането са взаимно обусловени, от тяхното синхронизиране зависи и резултата на диалога като цяло. Непрекъснатата смена на дейностите на к-вните роли предполага видока степен на автоматизация на речевите механизми и гъвкавоср на  навиците и реч. умения.
5. Речев продукт се създава от двама събеседници. Това предполага висока степен на интеграция на реч. действия на събеседниците, които винаги общуват в един и същи времеви отрязък при едни и същи социелни условия.
6. При наличието на повече съб-ци ДР придобива и др. особености: колективност на инф-ята и известна разноплановост, защото се извършва много често преход от тема на тема; засилена субективност в оценката й; реактивност, която се отразява в/у строежа на фразата, на интонацията й;  и езиково-стилистична маркираност.
7. Силна ситуативна обусловеност, която оформя диалога.
8. Възможност за използване на неезикови средства, които предават специфичност на нейната структура и изразителността й.
9. Има предимно спонтанен характер, липсва публичност, а това се отразява на фонетичното й, граматическото и стиловото оформление.
10. Диалогът е един от способите за общуване с помоща на който съб-ците организират (съгласуват, групират, подготвят) речевите си действия по време на съвместната си дейност.

12. Адресант. Комуникативна роля.

­І. Ролята нАдресанта в к-ята.

А-нта е свързан с възникването на к-я. Той е отговорен за началото й, а това означава да поеме отговорност, да продължи и завърши к-вния акт. А-нта направлява схемата на реч. взаимодействие и от него зависи дали тя ще се реализира в хода на к-ята. Първата задача на А-нта е подготовката на к-вния акт. При подготовката той тр. да има следните условия:

1. Потребност или желание да започне организацията на общуването. При нарушение на това условие А-нтът не намира Адресат, получава се аномалия на речевата ситуация от типа „Аз нямам за какво да разговарям с Вас, аз нямам и желание, но да започнем.”
2. Готовност на А-сата за речево взаимодействие. Това означава, че А-нтът добре познава неговата к-вна стратегия. При нарушение на това условие А-нтът загубва А-сата, получава се прагматическа аномалия на речевата ситуация от типа: „Здравей, засега незная за какво ще говоря, но вече започнах”
3. Мотивите са познати от А-сата. При нарушение на това усл-е, А-нтът не се вкл. в реч. к-я. Поучава се аномалията: „Не разбирам за какво, но да говорим.”.
4. Мотивите са приети от А-сата, като достатъчно основание за разговор. При нарушение на това усл-е А-нтът се отказва от речево общуване. Получава се: „Това не се обсъжда с никого, но да го обсъждаме”.
5. Еднаква представа на к-нтите за протичането на к-вния акт. При нарушение к-вния акт не се извършва и се получава аномалия: „Горе ръцете, аз разчитех, че Вие ще ме разцелувате”.
6. Точния момент на началото определен от к-нтите. При нарушение може да се получи комедия на бездействието.

ІІ. Интенция на А-нта – интенцията (намерението) на говорещия е:

a)                      винаги е таматично ориентирана, защото той иска да изясни някакви аргументи, да убеди слушателя си, да го научи на нещо и да представи собствената си гледна точка;

b)                     ориентирана е към някакво действие, защото целта е да се предизвика действие на слушателя, да се оправдаят някои собствени, минали действия, да се установи общ контакт, за да се запази стремежът за контакт у слушателя;

c)                      ориентирана е към изразяваното - говорещия винаги иска да изрази определени чувства – радост, омраза и т.н.

ІІІ. Качества на А-нта – К-вни изисквания:

a)                      знания – познания за света, познание на темата, знания за обществените норми, познаване до съвършенство на ез. норми на книж. език;

b)                     способностите на говорещия – възприемане и създаване на ез. съобщение. Когнитивни способности да разработва проблемите, абстракция и генерализация, способност за съсредоточаване и въвеждане на събеседника в реч. дейност, да осъзнава собствената си роля в осъществяване на к-вния акт;

c)                      обща мотивация на говорещия, желания, потребности, интереси;

d)                     умение да раздвижи своя слушател, да предизвика определено разбиране, да изисква определено речево поведение и да приеме определени задължения за ръководство на к-вния акт.

14. Комуникативен кодекс. Принцип на кооперацията в комуникативния кодекс.

1. Комуникативен кодекс (КК) – всяко речево дейдтвие на събеседниците в комуникативния акт може да се оценява за съзнателност и преднамереност, а това означава, че те отчитат всяка речева постъпка съгласно определената цел. Оценката се свързва с КК.

КК е сложна с-ма от принципи, които регулират речевото поведение на събеседниците в ком-я акт (КА). Основните категории които формулират КК са: ком-вна цел, ком-вно намерение. Те са регулатори на речевото общ-не  и създават принципи на коректно речево поведение, а това означава, че избраната от говорещия ком-вна тактика съответства на ком-вната му стратегия, а ком-вната му компетентност е достатъчна да подчини ком-вните намерения на ком-вната цел. Говорещият трябва да попълни своя положителен к-вен опит с работещи к-вни тактики. Напр: говорещият си поставя за цел да убеди събеседника си с своята правота, в с-мата на к-вните намерения на говорещия влизат две части: аргументи за правотата и анализ на заблуждението на събеседника. За да убедим събеседника е достатъчен тактическия ход – представяне на аргументи.

КА не е застрашен до тогава, докато говорещия остава в границите на първата част на к-вното си намерение. Всяко к-вно намерение потенциално съдържа възможност за конфликт със събеседника, но к-вната цел да убедиш събеседника в своята правота предполага съвършено безконфликтно намерение. Всеки к-вен неуспех се обаснява с противоречието м/у к-вната цел и к-вното намерение. В реалната речева ситуация к-вната цел невинаги се намира в съотведствие с к-вното намерние, това се обяснява или с недостатъчна к-вна компетентност, или с недостатъчен к-вен опит на говорещия. Речевата пректика показва, че к-вния опит на всекиго съдържа достатъчна съвкупност от продуктивни речеви модели на речево поведение за преодоляване на противоречието в обсъждане. В нормалните случаи к-нтите добре знаят, че съгласието за изпълнение на дадена речева задача трябва да се свърже със собствена самостоятелност.

Речев модел – Не съществува образцова к-вна компетентност, по която всеки може да се ориентира както и не същ-ва образцов к-вен опит, който може да се взаимства. Във връзка с това говорим за критерии на КК:

-                      Критерии истинност – определя се като вярност на действителността;

-                      Критерии искреност – вярност на себе си.

КК съдържа някои конкретни принципи, чиято употреба определя успех на к-нтите. Тези принципи са представени от Дж. Лиич и Ханс Грайс. Принципа на кооперацията (Грайс) и пр-п на вежливостта (Лиич) са двата основни пр-па на РК.

2. Принцип на кооперацията (ПнК) в КК – Грайс описва принципа така: това е пр-п на съвместимост, колективност и се дължи на общата цел в РК. ПнК представлява единство на максими (изходно положение приемано без доказателства). Всяка максима се състои от няколко постулата. Максимите според Грайс са 4:

а) пълнота на информацията;

б) качество на инф-ята;

в) релевантност;

г) маниер.

Грайс изтъква, че при описание на максимите се ръководи от категориите на Хант – количество, качество, отношение и способност. Максимите пълнота и качество на инф-ята се свързват с категориите колич. и качество; релевантност с категорията отношение; а маниерите със способността.

Максима „Маниер”

Предполага внимание на начина на предаване на информацията и е свързана не с това какво се говори, а по-скоро с това как се говори. Общия постулат е ‘изразявай се ясно’. Конкретните постулати са:

-                    избягвай непонятните изказвания;

-                    избягвай многозначността (залагай на еднозначност);

-                    бъди кратък (избягвай ненужното многословие)’

-                    бъди организиран.

Частните постулати са свързани с интересите на събеседника, защото речевия контакт се поддържа дотогава, докато се осмисли изказването. Осмислянето на изказването се определя от степента на сложността, която се свързва с трудни за усвояване подробности, лоши фодмулировки и нарушение на баланса известно-наизвестно. По принцип говорещия може да регулира степента на сложност в изказването си когато се чтвства сигурен в знанията си  по обсъжданата тема. Основното му правило трябва да е – възможно повече обяснени непознати понятия, по-бързо разбиране на инф-ята от събеседника.

15. Комуникативен кодекс. Принцип на вежливост в КК

Принцип на вежливост (ПнВ) в КК

1. Същност – при пренебрегване на този пр-п РК се разрушава, защото разрушителната сила на к-вната  стратегия ‘грубост’ е много голяма. Създателя на този пр-п Лиич го формулира като съвкупност от 6 максими – такт, великодушие, одобрение скромност, съгласие, симпатии. Тези максими дават практически съвети за речево поведение и речев етикет. Препоръките осигуряват добри м/уличностни отношения м/у к-нтите. Съблюдаването на ПнВ създава позитивен речев контакт и възможност за реализиране на к-вните стратегии. ПнВ винаги се свързва с непреките фирмулировки. Етичния модел на речево поведение изисква: да се използват прийомите на подразбирането, които създавт т.нар. косвена тактика.

Косвената речева тактика можем да открием в сл. модели на речево поведение:

‘Бихте ли могли да ме изпратите?’

‘Говорят ...х... е добър професионалист’

‘...х..., говорят, че сте безчестен’

2. Максими в ПнВ:

Максима „Такт”

Такта означава да притежаваш чувство за мярка, добре премерено поведение в обществото, в обноските и в постъпките си. В РК тази максима изисква: да се спазва определена дистанция в отношенията м/у събеседноците. Дистанцията се опр-ля като опр-щ фактор, който зависи от: соц-лна йерархия; служебна дисциплина; личните отношения. Тази максима е максима на границите на личната сфера. Понятието граници на личната сфера предполагаразличие на двете части в състава на всеки к-вен акт – общите речеви действия и личните интереси. Съблюдаването на макс. Т означава да се забрани разходката из чужда територия. В състава на личната сфера влизат също и теми, които се смятат за потенциално опасни, това са: личния живот на събеседника; личните му предпочитания изобщо. Не се смята за добър тон да се показва прекалена осведоменост по някои въпроси от личния живот даже тогава, когато събеседника не крие някои моменти от личния си живот.

Максима „Великодушие”

Максимата В е максима за необремененост на събеседника. В практически план това показва, че предложението може да бъде формулирано по такъв начин, че да може да се отклони. Възпитаният събеседник не обвързва партньора си с обещания или клетви. Добрият к-вен акт не трябва да бъде дискомфортен за нито един от събеседниците, но от друга страна трябва да знаем, че к-нтите не се чувстват добре и в прекалено каомфортния к-вен акт. Формите на демонстративно речево поведение са изключени в следните случаи:

1. Съб-ка не трябва да бъде прекалено любезен като се пренася в жертва;
2. Решението да окаже помощ, не тр. да се формулира с реч. модел ‘Това опропастява всички мои планове, но аз разбира се не мога да Ви откажа’;
3. Успокояването не се предлага по модела – ‘Не преживявайте аз се чувствам още по-зле от вас’;
4. Солидарността не се изразява с реч. модел ‘Според мен ти/Вие не си прав, но защото си ми причтел аз ще се съглася с теб’.

Подобни форми на реч. поведение са неприемливи, защото етикетът забранява съб-ка да се поставя в неловко положение. Изследователите на етикета смятат, че ситуацията на к-вния контакт не тр. да се превръща в изпит, защото в к-вния акт съб-те не тр. да се чувстват свързани даже с любезност. Най-добри форми на любезност са формите на косвената реч. тактика.

Максима „Одобрение”

Това е макс. за позитивност в оценката на другите. Това не означава, че к-нтите тр. да се обсипват с комплименти и да не си позвояват никаква критика. Макс О е с реч. модел ‘Не осъждай другия”. Това е макс., която осигурява благоприятни условия за к-вния процес и осигурява необременен реч. фон. Когято говорим за тази макс. тр. да изясним и понятивто ‘речева репутация’, това означава да се състави мнение за стб-ка, тя може да се създаде предварително и да бъде едно от преварителните условия за определени к-вни актове. Механизмът на реч. репутация може да се създаде и предварително и в процеса на общуване, действа по сл. начин:в процеса на к-я к-нтите постоянно оценяват речевите маниери на съб-ка си и подреждат оценките си в списък на положителна речев постъпка и списъка на отрицателна реч. постъпка. От подсъзнателна съпоставка на двата спистка, осъществявана с помоща на к-вния си опит всеки к-нт формира представата си за речева репутеция на събеседника си. Лошата реч. реп-я разрушава к-вния акт.

Максима „Скромност”

Максимата С гласи – не изтъквай своите достойнства и заслуги. Тя се свързва със самооценката на всеки от участниците в к-вния акт. Правилната задълбочена и критична самооценка, която не се отклонява от етичния стандарт помага за разгръщане на к-вния акт. Ако има силно нарушение на етичния стандарт к-вния акт навлиза на ясно изразано разминаване на съб-ците в оцанката на света. Безусловно самооценката се поддава на корекции и ако не става дума за фрапантния случай на проява (‘Аз съм винаги прав’), тя може да се коригира с помоща на събеседника в процеса на самия акт като се опазва пр-па на вежливост (преди вс. максима ‘великодушие’ и ‘симтатия’). Корекцията на самооценката е допълнителна задача в к-вната стратегия на к-нтите и се изисква задължително речево майсторство, за да се запази к-вната цел. Направената реч. ‘терапия’ като правило тр. да бъде запазване на реч. контакт.

Максима „Съгласие”

Това е максима на непротивопоставяне, тя означава, че у к-нтите е налице едномислие и воля за реч. дайствия. Тази максима представлява противоположност на твърденията, че в спора се ражда истината. Съвремената версия на това твърдение е: „В спора се ражда истинате, но загива симпатията, защото знаем, че в РК  стратегиите на к-нтите водят към единна к-вна цел.

Максима „Симпатия”

Свързана е с доброжелателност, склонност да се направи добро, съчувствие и разположение към събеседника. Тази максима създава благоприятен фон за перспактивен диалог. Лиич формулира максимата така ‘Изказвай доброжелателност’. Максимата  „Симпатия” е свързана с максимата „Такт” и е важно условие за нейното реализиране. Сериозан проблем представлява безучастният контакт когато к-нтите без да са врагове не показват симпатия един към друг. Особена група представляват т.н. делови контакти, при което максима „Симпатия” не се появява.