Joomla Software solutions Template

Payday loan

Според най-стария пласт на мита – Богинята-майка Гея моли Зевс да освободи снагата й от нечестивия човешки род. По съвет на бога на злото – Мамон, Зевс решава да организира за хората война. За тази цел се съвъкупява с богинята на отмъщението – Немезида. Немезида  снася яйце, което подхвърля в градините на Тиндарей и Леда. От яйцето се ражда чудно красива девойка – Елена.

Идеята на Зевс е да създаде красота – толкова съвършена, че когато я зърнат мъжете да започнат да се избиват в стремежа си да я притежават. Този мит ражда мотива за погубващата сила на женската красота в литературата.

• След поредица от събития отново Зевс, знаещ тайната на Прометей (ако се ожени за Тетида, тя ще му роди син, който ще узурпира престола му на Олимп),  решава да ожени Тетида за героя Пелей

Зевс – Тетида                                                                                                                  Тетида + Пелей

• Ерида - богинята на раздора, не е поканена на сватбата. Ядосана, че са я пренебрегнали, тя подхвърля на сватбата една златна ябълка с провокативния надпис „За най-хубавата!”; между трите богини – Атина, Хера и Афродита възниква спор – за кого е ябълката, т.е. коя от тях е най-красивата;
• Зевс се разпорежда спорът да бъде решен от Парис (син на Приам и Хекуба – царят и царицата на Троя); на плонината Ида принцът трябва да реши коя от богините е най-красивата. Той избира Афродита, защото тя му обещава за съпруга най-красивата жена на онова време – Елена, съпругата на спартанския цар Менелай.

Защо Парис? - Съществува предсказание, че Парис ще доведе до гибел родната си Троя. Когато се ражда, баща му Приам нарежда да го захвърлят в планината Ида – на вълците; детето оцелява и израства като красив и силен младеж; овчарите го кръщават Парис – Александър, след като, за да ги защити убива с голи ръце мечка (Александър, т.е. пазител на мъже);

• на едно състезание в Троя Парис печели първото място. Разпознат е от сестра си Касандра (пророчица, на която троянците не вярват, защото е прокълната от Аполо), която предупреждава да не допускат момъка в града;
• спорът за притежанието на златната ябълка довежда до отвличането на спартанската цариза Елена и избухването на войната за Троя.

Сватбено тържество в дома на Тиндарей – според горе разказания мит, Зевс успява в намерението си да изтреби човешкия род, подтиквайки мъжете към война – за да притежават Елена.

• Юридическият баща на Елена – Тиндарей, за да прекъсне отвличанията на дъщеря му от дома, решава да я ожени; следвайки античното право на девойката да си избере съпруг, организира сватбено състезание между кандидатите; то е спечелено от Менелай; женихите на Елена, по предложение на Одисей, обещават помежду си да не отвличат Елена, а в случай на нужда да помогнат на бъдещия й съпруг.

От съвременна гледна точка те създават военна коалиция и „подписват”пакт за ненападение.

Войната съществува преди да се мотивират митологическите мотиви. Липсата на реална причина в мита се проявява по особен начин в повтарянето на едно и също събитие, в двойното му изпълнение.

Открадването на Елена - не е нужно мотивирането му - тя е красива и друг път й се е случвало да бъде отвлечена (Тезей). Според Б.Богданов Елена е вегетална богиня (богиня – лебед; затова Немезида снася яйце, от което се „излюпва” Елена); отвличането й носи плодородие на земята, в която пребивава.

Войната на ахейците срещу Троя - едно поколение по-рано срещу Троя воюва Херакъл. Бащата на Приам - Лаомедонт, измамва Херакъл като не му дава обещаната награда за това, че Херакъл спасява дъщеря му от чудовище, изпратено от Аполон и Посейдон. Предрешени боговете издигат стените на Троя; Лаомедонт им отказва възнаграждение. Затова те изпращат чедовището.

Преплитането на всички тези митологически прецеденти ражда мита за Троянската война и използването му като сюжет в “Илиада”.

Троянският цикъл играе ролята на своеобразна национална история. Той носи парадигма, чрез която миналото се поддържа като структура в настоящето. Налице е традиционен епически сюжет - отношението между елини и неелини. Делене на родина и чужбина, наши и чужди, на култура и варварство.

Описвайки само последната година от обсадата на Троя (най-вече един боен ден), епосът “Илиада” е художествен заместител на цялата война. Темата за примирението, с която завършва повествованието, балансира победата, постигната с тотално разрушение.

Сюжет

Сюжетът се реализира върху сюжетно клише - от разгневяване до търсене на възмездие. Дублират се вече известни мотиви (спорът за жена) – Менелай- Парис (Елена). По образец на този спор е описан нов спор за жена - Ахил - Агамемнон (Бризеида). В IХ песен Ахил се аргументира, че гневът му е съвсем основателен, щом войната се води за жена. Връщането на Бризеида слага край на теглата на ахейците, както евентуалното връщане на Елена би прекратило войната. Дублирането се извършва в един божествен паралел:

косвено

Агамемнон----------------------- Хриз ----------------------------- Аполон

косвено

недоволство                                 ахейците                               праща мор

За сюжета е характерна една бинарна схема. Налице е поредица от събития със смисъл на лишение от благо за герой или общност, имащи за цел преодоляването на лишенията в положителен краен резултат.

Особености на сюжетната организация –хипотакса и паратакса

При хипотактичния сюжет между епизодите има взаимнозависимивръзки, т.е. епизодите са съподчинени; това е задължително условие, за да има белетристично произведение.

При паратактичното «налепване» не се добавя нов елемент на сюжета, но се разкрива изобразителната и описателна стихия на литературния текст в тесен смисъл.

“Илиада” има два основни етапа на сюжетния код:

¨                           Конфликтът между Ахил и Агамемнон.

¨                           Помирението между Ахил и Агамемнон

Тези два етапа формулират две, отлично свързани ТЕМИ:

¨                           Гневът на Ахил.

¨                           Отмъщението за Патрокъл.

ДВОЙНА КАЗУАЛНОСТ във фабулата на “Илиада:

¨                           Така са постъпили хората.

¨                           Така са пожелали боговете.

ХИПОТАКТИЧЕН СЮЖЕТ има цялата първа песен на “Илиада” - Първа песен в инвертен порядък разказва събитията, за да обясни: ЗАЩО СЕ ГНЕВИ АХИЛ?

¨           Ахил се гневи, защото Агамемнон му отнема Близеида.

¨           Агамемнон постъпва така, за да компенсира отнетата му Хризеида..

¨           Хризеида не е при Агамемнон, защото е върната на баща си Хриз – жрец на Аполон.

¨           Върнали са я, защото по молба на бащата, Аполон е пратил мор в ахейския лагер, след като Агамемнон не е убажил бащиното желание на Хриз да откупи дъщеря си.

Според проф.Богданов, ако следваше своята експозиция, Омир би създал по-кратка и по-стегната епическа поема, но тя нямаше да се хареса на неговите слушатели. Затова той прави компромис между фолклорната тардиция и изискванията на белетристиката като литературен жанр.

Композиция

От композиционна гледна точка “Илиада” е компромис между фолклорната традиция и новия стремеж към оригиналност на художествената литература.

¨           Експозиция - гневът на Ахил.

¨           Завръзка - Агамемнон връща дъщерята на Хриз и взима Бризеида. Тетида получава обещание от Зевс, че ахейците ще търпят поражение, докато не загладят нанесената обида на Ахил.

¨           Изложение - победи на ахейците - пораженията им - гибелта на Патрокъл, която изисква отмъщение - смъртта на Хектор от ръката на Ахил - изчерпването на гнева на Ахил.

¨           Геометрична композиция. Отделните епизоди се съотнасят паралелно към някакъв център (билатерална, огледална композиция); за композиционен център служи най-подробно описаният боен ден (ХI-ХV); този ден е обграден от подобни комплекси, чиито епизоди си съответстват огледално. II и ХХIII, I и ХIV си сътветстват до подробности. Формално този принцип на композиране е зает от вазовата живопис. ГЕОМЕТРИЧНОСТТА НА композицията на древногръцкия епос визира средиземноморско-малоазийският “символизъм на центъра” като организация на пространството в митологията, а от там като художествен хронотоп.[1]

¨           Закон за хронологическата несъвместимост - Зелински.

¨           Формулен стил с постоянни епитети - бързоногият Ахил, хитроумният Одисей; 3 типа формули: съществително, свързано с прилагателно - “шлемовеецът Хектор”.; изречения, които служат за композиционна връзка, от типа на “Но ще ти кажа и друго, което добре ще запомниш”; група стихове, които винаги се повтарят при описание на еднотипни събития.