Home Литература Българският език - защита и възхвала на родната реч

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Българският език - защита и възхвала на родната реч ПДФ Печат Е-мейл

Българският език –

защита и възхвала на родната реч

Любовта към “всичко българско и родно” е основно чувство в поезията на Вазов. Творецът възприема родината не просто като географска територия, а като духовно пространство, в което основни опори са родния език и славната българска история. Народният поет създава одата “Българският език”, за да отговори на несправедливите упреци за грубост и неизразителност на родната реч.

Вазовата творба, посветена на една от опорите на българщината, страстно защитава българския език, защото той е неотменима част от духовността на всеки истински родолюбец. Като избира жанра на одата, поетът утвърждава музикалността и изразителността на родното слово. Стихотворението “Български език” е Вазовото послание към бъдещето на родината.

Гневни и възторжени чувства се преплитат във Вазовата ода. Поетът изгражда творбата си като обръщение към езика. Това съответства на художествената задача да се утвърди значимостта на българското слово като една от опорите на нашия народ през вековете. Чрез инверсираните епитети “език свещен”, “език прекрасен” поетът очертава основните характеристики на родната реч. В първа строфа чрез несъгласуваните определения “на моите деди” и “на мъки, стонове вековни” се напомня, че българският език е онази видима нишка, която е откроявала народа ни от останалите поробени народи, дори когато българската държава не е съществувала на картата на света. Всеки сънародник е част от поколенията българи, които чрез думите на “тая дето ни роди” са се преобщавали към голямата народностна общност. Верен на възрожденското разбиране за тъждеството между майка и родина, Вазов не уточнява, че чрез майчиното слово става превръщането на детето в истински българин. Достатъчен за твореца е само акцентът в подчиненото определително изречение “дето ни роди”, за да се разкрие пред родолюбивия читател мъдрата истина, че индивидуалната съдба на всеки българин е пряко свързана чрез езика с общонародната участ.

Достойният отговор на клеветите изисква от твореца да използва майсторски полимичния тон, за да внуши красотата и съвършенството на родната реч. Образът на езика се открова в реторичните въпроси във втора и трета строфа. Творецът вижда красотата на словото в неговата звучност и в способността да изразява най-тънките нюанси на мисълта. Епитетите “език прекрасен”, “звуци сладки”, “речта ти гъвкава, звънлива” насочват читателското внимание към крастотата на родната реч. Особено място заема метафората “руйни тонове”. Необичайното съчетаване на прилагателното “руйни” със съществителното “тонове” показва опияняващата сила на българския език.

Родолюбецът е възмутен от неверните твърдения и ги противопоставя на красивото българско слово. Вазов е подбрал епитети и метафори с негативна оценъчна стойност, за да внуши гнева и омразата си към хулите: “думи кални”, “хули гадки”, “рогателство ужасно, модно”. Творецът е убеден, че отричането на възможностите на българския език има временен характер, затова в текста на стихотворението се появява епитетът “модно”, смислово противопоставен на епитета “език свещен”. Тази опозиция внушава мъдрото убеждение, че родното слово ще надживее клеветите, че е просто “груб брътвеж”. Лирическият говорител, слял се с поета, усеща, че клеветите рушат крехкото национално самочувствие след дългите векове на робски унижения. Вазов е употребил метафоричния глагол “слетя”, за да внуши разрушаващата сила на хулите. Творецът е убеден, че езикът ни притежава възможности сам да се защити от клеветническите твърдения. Именно затова Вазов не се страхува да представи хулите, като чрез преизказните форми на глаголите “не си можал” и “те бил орисал” посочи несъстоятелността на тези твърдения :

Не си можал да въплатиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен гения ти слеп –

за груб брътвеж те само бил орисал!

Болезнено е за родолюбеца, че не само чужденци, но и българи се включват в хора на клеветниците. Ето защо за лирическия говорител, който е и творческа личност, е важно да стори всичко възможно, за да отхвърли чрез прекрасни литературни произведения клеветите спрямо родната реч. Последните две строфи звучат като тържествен обет на поета патриот пред родния език:

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане  мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколение;

Творецът е оптимист, че “бъдещото бодро поколение” ще съхрани родното слово и ще го цени повече, отколкото лекомислените родоотстъпници, изгубили усет към красотата и изразителността на родния език. Утвърждаването на съвършенството на българската реч според Вазов е възможно единствено чрез прекрасни словесни произведения.

Възторжената възхвала и майсторската защита на българския език разкриват народния поет като искрен патриот, смел и мъдър човек. Чрез изразените във вълнуващите стихове чувства Вазов дава разбираем израз на философската връзка между езика, мисленето, и самочувствието на един народ.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG