Home Литература Aнализ на романа Десет малки негерчета от Агата Кристи

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Aнализ на романа Десет малки негерчета от Агата Кристи ПДФ Печат Е-мейл

АНАЛИЗ НА РОМАНА “ДЕСЕТ МАЛКИ НЕГЪРЧЕТА”

АГАТА КРИСТИ

Един психоаналитик би казал, че криминалните истории са толкова увлекателни за нас, защото това е единствената възможност да се занимаваме открито с прикритата си злонамереност. (…)

Що се отнася до мен, не мога да не се съглася с него, ала ми се струва, че криминалното четиво обективира не само нашите латентни престъпни наклоности, но и нашата латентна и необуздана склонност към справедливост ... (Чапек 1988: 131-132)

В покрепа на това твърдение ще анализирам криминалния роман “Десет малки негърчета” на Агата Кристи.

В класическите криминални романи обикновено се откриват основно две истории – на престъплението и на неговото разкриване. В повечето от романите на Агата Кристи задачата за разкриване на престъплението се решава с ролята на частния дедектив – Ъркюл Поаро, симпатичната стара дама Мис Марпал и от друга страна самият читател, защото докато се чете един криминален роман читателят е завладян от загадката, която се крие в извършеното престъпление. Криминалният роман предлага вариант на мита за сблъсъка на Доброто и Злото във формата на някакво закононарушение и усилията на частни лица да се справят с него. Точно този факт може би привлича вниманието на читателя, като добросъвестен гражданин да се пребори с престъпността и да възтържествува справедливостта. Докато четем криминални романи ние сме сякаш герои в тях, изпитваме страх, напрежение, преживяваме заплетената ситуация, тъсим оставените следи от автора за да разгадаем загадката. Криминалните романи се явяват като по-достоверни, по-реалистични, защото сюжетът им винаги се разиграва в някаква доста точно и детайлно описана социална среда. В “Десет малки негърчета” Агата Кристи описва всеки един детайл много подробно, като се започне от градчето, острова, къщата, стаите, с какво се хранят, как са живяли, с какво са се занимавали и как изглеждат в момента нейните герои. Тя не пропуска нищо. Тя разказва за десет души, които са умело примамени да отидат на един изолиран остров. Тези десет души не ги свързват никакви приятелски или роднински връзки, освен, че всеки един от тях е извършил някакво зло-умишлено или неумишлено престъпление т.е. те са виновни  за смъртта на невинни хора.

Благодарение на силите на интелекта и на човешките способности в криминалните романи няма неразгъдано престъпление, винаги има човешко правосъдие. Тъй като прочетох десет малки негърчета и съм запозната със сюжета ще започна да анализирам образа на съдията Уоргрейв – за мен “убиецът” на “убийците”, ако мога така да го нарека. Той е човек, който поради притежаващите си странности решава да раздава правосъдие по собствен начин. Може би подбудата за извършване на тази масова екзекуция е склонността му към справедливостта, че всяко зло трябва да се накаже. Такава е и неговата професия в живота – съдия – “той беси, той коли”. До самия край на романа читателят е в постоянна заблуда кой е действителния убиец. Убийствата се извършват много прецизно, плана по който действа убиеца е гениален – не оставя никакви следи, а само подбужда съмнения. Автора умело успява да заблуди читателя с образа на Блор, като частен дедектив. Той единствен има информаия за гостите на острова. Мистър Блор се явява като героя под прикритие, неговите помисли ни навеждат на мисълта, че може би той е замислил гениалният план на масовото убийство: “Не би трябвало да възникват затруднения. Няма начин да се проваля. Надявам де поне видът ми да не събуди подозрения” (Агата Кристи, 2005, стр. 4) В неговия мислен отговор “За теб, приятелю, съдният ден е по-близо, отколкото за мен ...” (стр. 15) сякаш се опитва да ни насочи, че има план за раздаване на правосъдие, в който изключва себе си. Докато четях книгата бях сигурна, че той е убиецът преди да го убият, бях умело заблудена.

След като прочетем вече романа докрай разбираме кой всъщност е убиеца и се питаме как по време на цялото четене на книгата не сме се усетили, как сме могли да бъдем толкова умело заблудени.

Разбираме цялата заплетена история само от текста на ръкописа на Уоргрейв. Кой всъщност е Уоргрейв – за него не е дадено пълно описание както е с останалите герои.

Съдията Уоргрейв – за него не е дадено пълно описание. Знаем, че е човек излязъл в пенсия. Тъй като е съдия дълги години навярно може да си позволи да купи този имот, единствен  той пътува в I класа от героите. От текста в книгата се разбира, че той е болен от рак – нелечима болест. Това е мотив, който може да го подтикне да извърши престъпление, тъй като може би той е озлобен към хората, защото те няма как да му помогнат и той скоро ще умре.

Авторката може би умело е вмъкнала в ръкописа на Уоргрейв какви са неговите странности, какъв е бил като малък, какво му доставя удоволствие и т.н. може би с цел да изходим от това от неговата психика и да открием какъв е бил всъщност мотивът му да измисли гениален план без да пропуска ни най-малката подробност. Според мен Уоргрейв много дълго е замислял плана си съобразявайки с действията от песничката за десетте малки негърчета. Всеки един герой загива, както загива всяко едно негърче – подробностите с пчелата, часовника – мечка, червеното наметало и преждата. Той е педантично настроен дори и в убийството действа по плана без компромисно. Но все пак той е съдия, той е създаден да раздава правосъдие макар и по свой собствен начин той се опитва да създаде обстановката в залата, като пуска записа от грамофонната плоча. Докато обвиненията текът той наблюдава изражението на всеки един и така се засилва повече инстинкта за справедливост у него, тези виновници трябва да получат възмездие за стореното от тях точно тук и точно сега и точно от него.

В своя ръкопис той се описва като дете притежаващо странности “Изпитвам садистично удоволствие, когато наблюдавам или причинявам нечия смърт”... силен стремеж към справедливост. Мисълта, че мога да стана причина за смъртта или страданието на невинен човек или друго живо същество, ми е ненавистна.”(стр. 79) Решил е да изпълни желанието си “Докато умре, да живее истински”. Под това той разбира да възцари справедливост. Справедливост там където закона е пропуснал т.е. неговите жертви са успели да се прикрият пред закона и да продължат да живеят безнаказано. В името на справедливостта той страда като спира лекарствата си и ги използва, за да убие Мис Брент. Той не се примирява в бавната смърт, както за героите си така и за себе си. Той ги убива последователно като оставя последни тези, които са извършили най-тежки престъпления. Определено Уоргрейв е и психолог – това се проявява най-вече в последното убийство с Вера всъщност тя се самоубийва, обесва се обстановката, която Уоргрейв подготвя и нейната разтроена психика я подтикват да се обеси, тя е била сякаш хипнотизирана.

Уоргрейв гледа на смъртта като на изкуство, той казва “Можех да бъда гений в престъпността” и е сигурен, че почти никой няма да разкрие виновникът за екзекуцията на Негърския острово, затова описва всичко подробно и дава и три указания за разкриване на престъплението, последното от които е много интересно, наситено със символика “Това е начина, по който ме е белязъла смъртта – с белег на челото. Белегът на Каин. (стр. 188)

Не знам точно какво има в предвид. Но от Библията ни е известно, че това е първото убийство може би Уоргрейв е бил сигурен, че това е първият гениален план – за такова масово убийство, който ще остави белег в градчето. Каин убива брат си . Може би Уоргрейв смята за братя и неговите жертви, защото всички са хора и братя на земята. И от друга страна Каин – убива Авел, защото му е завиждал и е извършил убийството съзнателно, както Уоргрейв съзнава какво извършва. Навярно Уоргрейв им завижда, защото те ще могът да живеят, а той трябва да умре и поради тази причина изготвя плана си като включва и себе си да умрат всички като братя изкупили греховете си ...

Както във всички криминални романи така и този не е изключение и ние виждаме основните истории на престъплението и на наказанието. Сякаш романа е разделен на две, в първата част са поднесени едно след друго престъпленията и накрая с няколко реда се разкрива кой е извършителя и случая приключва.

Читателят чете с интерес криминална романи, защото знае че в края на книгата ще намери отговор на всички въпроси, които си е задавал по време на четенето. Криминалните романи са интересни, държат ни под напрежение и се четат в повечето случаи на един дъх, защото читателя е нетърпелив да разбере какво ще се случи, а те са изпълнени с най-заплетените истории поднесени доста реалистично на аудиторията ...

 

WWW.POCHIVKA.ORG