Joomla Software solutions Template

Payday loan

КОИ ЧЕРТИ НА АНТИГОНА ОТКРИВАМЕ У СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА И ДЕВОЙКА

СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Жената. Колкото и да се е изменяла през вековете, в нея има нещо първично, което времето и животът не са успели да разрушат - нейната многообразност. Един път я виждаме твърда и непокорна, а на другия ден - нежна и крехка като цвете. Цветето на Вселена­та. Както в древността, така и в съвременния живот тя се бори за любов и уважение. Пак за нея остава и отговорната и нелека задача - да продължи човеш­кия род.

Смелост изпълва решението на Антигона да пог­ребе брат си Полиник въпреки забраната. Твърда и категорична, решена е, че дори и без чужда помощ ще изпълни дълга към брат си. Нима не е решителна и съвременната жена и девойка?! На какви ли само диети не се подлага тя! Брои калориите, тъпче се по цяла седмица с яйца до пълно изкукуригване, редува дни на протеини с дни на витамини, но така и си остава гладна и... дебела. Не може да разбере защо, след като, спазвайки същия режим, нейната най-доб­ра приятелка намали с два номера размера на дрехи­те си, а тя - напълня с три килограма. Но все пак продължава да опитва, остава с твърдото убеждение, че рано или късно ще успее.

За да спази едни неписани закони, Антигона престъпва писаните. Пред силата на кръвта, обичта, при­вързаността и традициите нищо друго няма значе­ние. Такава е и ценностната система на всяка жена от XX век - било то млада или стара. На първо място за нея остава семейството. Семейството. Звучи като вълшебна дума, нали! То е било, е и винаги ще бъде най-сплотяващото и даващо сила средство в тежкия ни и изпълнен с несигурност живот. Опората, която винаги е подкрепяла всеки. Нима има някой, който да не е изпитал топлотата и любовта, мира и спо­койствието между тези хора, свързани от невидими­те нишки на общата кръв. За коя жена не е удоволствие да бъде домакиня на някой от празниците, кога­то всички са щастливи, добри и обнадеждени. И ма­кар ние, младите, понякога да считаме традициите за глупави и отживели, продължаваме да ги спазваме. Защото именно те, вярата и народността ни обеди­няват в настъпилата, надявам се временна, отчужденост.

Любвеобилни и благородни, Антигона и нейната съвременничка са много дръзки. Дръзновение и буйс­тво личат от самата мисъл на античната героиня да престъпи наредбата. И никоя друга жена по онова време не е имала нейните свобода на мисълта и борбеност на духа. Съвременната жена също се бори за свобода. Събужда се високо тонизирана, в неверо­ятно добро настроение. Тя просто изпитва непреодолимо желание да лети. Едва привършила с неизмитите чинии, се отправя към балкона - там поне ще се налети на воля. Естествено след като... събере пра­нето. Подскачайки неуверено, размахва ръце и по­лита. Тя наистина лети. И ето едно стъкло се разбива на парчета - балконът е остъклен кафез. Не й остава нищо друго, освен да отиде на работа. Слухът за мерака й да лети е стигнал до ушите на шефа. Той внимателно я предупреждава, че това з сериозно учреждение, а не гълъбарник. Тя си сяда на бюрото и започва да се преструва, че работи нещо. Като дру­гите. А й се лети...

Силна и неотстъпчива стои Антигона пред Креон. Знае, че е устояла на принципите си и е изпълнила дълга към умрелия. Такава е и днешната жена - преди всичко принципна. Активна е. Взима инициативата в свои ръце. Винаги подчинява чувствата, импулсите и действията на ценностите си.

Целенасоченост. Това е друга дума, която обеди­нява двете жени. Те знаят как да постигнат целите си. А именно със справедливост, упоритост и непокорство успяват и неуспеха да превърнат в успех. Това е истинска победа.

Ето виждаме Антигона сама. Знае съдбата си, но не съжалява за нищо. Развълнувана и неспокойна скърби по изгубената си младост и неизживените човешки радости. Съвременната жена е също толко­ва емоционална. Странно, че в условия на валутен борд на нея й се пее. И тя запява, но възмутеният глас на една гражданка й припомня, че това е трам­вай. И тя слиза, и се отправя към парка. Там цигани бият полицай и не е удобно за пеене. Прибира се вкъщи - нейният дом, нейната панелна крепост. И съседът препоръчва концертът да се проведе в НДК - като че ли там само нея чакат. Нейна единствена надежда е кварталната бирария. Там е тихо и мрачно. Предната вечер се стреляли някакви групи и посто­янната клиентела си кротува вкъщи. Тогава тя се от­правя вдън горите на Борисовата градина. Клечи в храстите и пее. Наблизо, не щеш ли, се разхожда професор и си мисли: „Това е типичен случай на маниакален синдром в условия на хроничен стрес. В резултат на икономическа и политическа нестабил­ност мнозина подсъзнателно бягат от действител­ността, превъплъщавайки се в нещо красиво - пти­ца, цвете или пеперуда. В случая имаме идентифика­ция със синигер. Синигер ли? Че това не е толкова лошо. Стига да не мине оттук някое момче и да я улучи с прашка.

Нежна и крехка, съвременната жена прилича на Антигона. Съвременните жени различават само две климатични зони - Арктика и Африка. Или зъзнат, или умират от жега. Но повечето мръзнат. Ако пък не, то е защото са загърнати в сакото на любимия.

ОБАЯНИЕТО НА БЪЛГАРКАТА

Сила и нежност, буря и затишие, трептяща струна и спокойна тишина - това е чудото на българската женска душа. Обаяние, съчетало в себе си физичес­ка и духовна красота, висока нравственост и въз­вишени български добродетели.

Българката носи в себе си здравото, разумното начало в живота - самата тя е дарителка на живот. Българската жена е символ на нравственост. Тлас­кана от обич и от чисти пориви на сърцето, тя жи­вее в свят, пълен с хармония и красота. От нея бликат жизнерадост и топлота, лекота и нежност.

Българката е нежна и любяща майка, любима, съпруга. Тя е прекрасна домакиня, пазителка на до­машното огнище, грижовна стопанка, трудолюби­ва и неуморна на полето, горда и непокорна във вековете на робството, пазителка на българските фолклорни традиции, а в днешно време - умна, независима, интелигентна, боравеща с компютри и свръхнови технологии, овладяла сложни профе­сии. През годините тя е вдъхновявала винаги пое­ти, художници, творци. Като се започне от бисерите на народното творчество и се стигне до съвремен­ните поети.

В народните песни откриваме дълбока почит и уважение към нея, достойно оценяване на красотата й. Там тя ни омайва не само с белотата на лицето си, не само с витите си плитки, не само със строй­ната си като фиданка снага и китните си премени, но и с онзи усет към хубавото, със своята решител­ност и самостоятелност, с онази несломима енер­гия да живее и твори красота, да дарява топлота. Лицето е огледало на душата й.

Еднакво обаятелна е, когато шие и везе българс­ки носии и чеизи и когато превива гръб над златни­те снопи по жътва, когато сее на нивата и когато пее приспивни люлчини песни, когато меси хляба.

Очарованието на българката е вдъхновявало и такива български творци на словото като Ботев, Вазов и Йовков. Героините им са толкова истинс­ки, толкова правдиви, защото са взети направо от живота. Те ни завладяват със своята жизнерадост, любов към труда, пориви към свободата, с човеч­ността си. От тях лъха свенливост, векове насажда­на покорност, но лъха и вътрешна сила, бунтовност и горда непримиримост в робството. А каква по-хубава нагледна образност на външната и душев­ната красота бихме могли да добием от картините на Владимир Димитров-Майстора. В тях българката и природата са обединени в едно цяло. Образите притежават обаянието на най-положителното човешко начало. Те са идеалът за българската жена, описана на фона на цъфнали дървета, узрели ябъл­ки, круши, на едри гроздове и слънчогледи. Худож­никът ги рисува на полето, сред ожънати ниви, на коситба, на жътва - там, където се трудят и където са събрани плодовете на техния труд.

Обаянието на българката се корени във всепобеждаващата сила на женската красота, на любов­та, на доброто и възвишено начало. Доброта, която няма граници, топлота на погледа, нежност на усмивката, ласка на дланите. Доброта, която печели сърцата, посява крехкото зрънце на обичта...

Благородните корени на българката са в естест­вената й сила да вдъхва сила и радост.

Нейната външна прелест е осветена от вътрешна красота.

Жената е чудото на живота, защото тя прави чо­века по-мъдър, по-добър.

Затова съвременната българка трябва да отстоя­ва тези позиции, да живее и твори в свят, пълен с хармония и красота. Тя притежава онези ценни чо­вешки добродетели, пренесени през вековете, и е длъжна да ги съхрани, защото всеизвестна истина е, че само красотата ще спаси света!