Joomla Software solutions Template

Payday loan

ДАНИЕЛ ДЕФО

(1660 – 1731)

Даниел Дефо е роден в пуританско семейство на занаятчия. Едни биографи твърдят, че баща му бил касапин, а други – че имал работилница за отливане на свещи. Но както не е сигурно дали е роден през 1660 или 1661 г. и дали това е станало в Лондон, или – в Крипългейт, така и другите факти от биографията на писателя не са съвсем уточнени. Фамилното име на писателя е Фо, но чрез прибавянето на „де” във фамилията, той се е опитвал да мине за благородник. Има сведения, че е правил дори постъпки да бъде удостоен с правото на фамилен герб. Той получава за времето си добро образование в протестантска духовна академия.

През 1684 Даниел Дефо се жени за Мари Тюфлей, дъщеря на търговец. Двамата имат 8 деца, от които 6 оцеляват,а бракът им продължава 47 години, но е изпълнен с много трудности, заради постоянното отсъствие на Дефо, многото му пътувания и нестабилното му богатство. Той се опитва да стане винотърговец и индустриалец, но фабриките за тухли и керемиди, а после и за чорапи, които основава, фалират. Дефо затъва в дългове. Това го принуждава да стане служител на тайните служби. Особено интересен е този период с политическите памфлети, които пише по поръчка на правителствените среди, за да формира общественото мнение. Издател е и на вестници, които също изпълняват пропагандни цели. Многократно е съден за клевета и обида.

През 1703 Дефо е осъден да бъде привързан на позорния стълб и на затвор, именно заради един от тези памфлети, чието име е „Най-краткият начин за справяне с несъгласните". Даниел Дефо е бил първият човек, привързан на позорния стълб, който след това се е превърнал в национален герой.

 В един от периодите, когато е търсен от съдебните власти, е разпространено следното полицейско описание на Дефо: „Слаб човек, среден на ръст, около четиридесет годишен, с мургаво лице и тъмнокестенява коса ,но носи перука. Има извит нос, остра брадичка, сиви очи и голяма брадавица до устата.”

Дефо става един от основоположниците на Английската журналистика. Той въвежда популярното есе, уводната статия, интервюто - жанрове, без които не може нито един вестник. Неговите уводни статии, интервюта, икономически студии, политически прегледи, религиозни трактати, исторически изследвания , есета, памфлети,разкази, романи са неколкостотин. Читатели на изданията на Дефо са главно хора от третата класа – предимно занаятчии и бакали. За тогавашна Англия това е много широка и относително състоятелна публика, със своите вкусове, които Дефо се опитва да задоволи. Същевременно като типичен просвещенски писател той се стреми да възпита своите читатели.

Даниел Дефо има над 250 публикации. Известността му започва през 1701 с написването на поемата "Чистокръвният англичанин", в която защитава Уилиям III и oсмива претенциите на аристокрацията за чистотата на английската кръв. Когато наближил 60-те си години, Дефо започва да пише романи. През 1719 публикува романът, който му донася най-голяма известност - "Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо". Успехът е изумителен и авторът издава две продължения - "Следващите приключения на Робинзон Крузо" и "Сериозни мисли, премислени от Робинзон през течение на целия му живот", но те не достигат популярността на първата книга.

Неговият писателски труд не е мотивиран от някакви високи цели. Основната причина да се захване с писане е нуждата от пари. На преклонна възраст Дефо затъва в дългове. За да бъдат изплатени поне част от тях, за кратко време написава романите „Капитан Сингълтън” (1720), Записки на кавалера” (1720), „Дневника на чумавата година” (1722), „Мол Фландърс” (1722), „Полковник Джак” (1722), „Роксана” (1724).

Романите на Дефо се отличават с някои особености. Преди всичко това е техниката на разказа от първо лице. Героят разказва за своите приключения. Най-често има скандална биография. Разказвачите са подхвърлени деца, проститутки, пирати, престъпници, пътешественици. Всички те са принудени да водят борба за съществуванео си в неблагоприятни условия и поради това понякога извършват престъпления. Важен елемент от техния живот обаче е покаянието. Обикновено разказът е поднесен под формата на дневник, пътни бележки, автобиография. Така се постига внушение за достоверност на изложението и публиката се държи в напрежение. Вторият важен момент е озаглавяването на творбите. Заглавните страници дават резюме на текста, което акцентира върху най-скандалното в предлагания сюжет.Така се прави реклама на книгата, а същевременно читателят се подготвя за съдържанието на разказаната история.

Въпреки големия успех на романите на Дефо до последните дни от живота му той е преследван от кредитори. Умира през 1731 г.