Joomla Software solutions Template

Payday loan

Творчеството на Атанас Далчев :

1.Обект на изображение-интериора.Далчев не търси обема на пейзажа,външния свят,стреми се да разкрие с поетическо слово натюрморта,тишината,липсата на движение.Така се противопоставя на света,на лудия ритъм,който износва човешката чувствителност.Най-често изобразява къщата или нейните детайли(Често заглавия на стихотворенията).Този урбанистичен поглед отговаря на времето,в което Далчев израства като поет.Той търси паралел между човешкото тяло и духа,между материалното и неземното.

2. Вглеждане в детайла-поразява с наблюдателност,с подтекста,който влага,с неочаквана метафора.Стремеж да достигне до истината за човека и човешката същност.

3. Засяга общочовешки истини,които разпъват на кръст човешкото съзнание,които не доставят радост,а страдание т.е. значението е страдание. Засяга проблема за странното,изоставения дом,грозното,уродливото.Това е естетическа реакция срещу срещу символизма,който рисува красиви образи и има музикален стих.Начин да накара човека да размишлява-правдив поглед към света,подплътен с интелектуален порив.

4.Деперсонализация на човека. В пренаселения веществен свят човекът е изместен от предметите или сам се опредметява. Самотата е неизменна същност на човека.

А) огледало-човекът търси своя образ;оголва драмата човешката самота

Б) портрети – знаци за съществуването на човека след смъртта му;човекът се превръща в предмет

В) часовникът – ужасът на човека от времето;образ,който пресъздава механично повтарящото се същесвуване

Г) вратите – пресечна точка между живота и смъртта

Д) стаята – затвореното пространство на самотата,страданието и отчуждението от света

Е) познанието – като трагично отчуждение на човека от природната му естественост

Ж) прозореца – погледа през него като път към другостта;праг между реалното и трансцедентното

З) балконът – превръща се в своеобразно огледало,което пречупва светлината на два свята.Амбивалентен образ.

Болница

1. Различното говорене за смъртта и мъртвостта.

2. Безглаголност – знак за мъртвостта , която тегне и неумолимо приближава.

3. Човекът – разчленен (лице,ръце) , овеществен (‘ръце като клони’).

4. Цветова гама(черно и бяло) ,но бялото като зимата,сезона на смъртта в природата.

Къщата

1. Място,наподобяващо гробница,където се е настанила смъртта,място без светлина,където няма надежда. Смъртта – единственото нещо,тя властва.

2. Вратата – затворена за живота;влиза само смъртта.

3. Отсъствието на човека – знак за деперсонализацията.

4. Рушащата се къща – знак за унищожаване и на настоящето.

Повест

1. Човекът обитава своя дом , но не живее в него . Съществува без да знае защо и кой е .Загубил е своето лице и няма ориентири за собствената си идентичност.
2. Цветова гама- жълто и черно (смърт) .
3. Поанта: За парадоксалния живот на човека и неговото изчезване.