Home История Адолф Хитлер

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Адолф Хитлер ПДФ Печат Е-мейл

Адолф Хитлер

(1889-1945)

Адолф Хитлер се ражда в малкото градче Браунау до реката Ин между Австрия и Германия на 20 април1889 г. Адолф е на пет години, когато на 1 април 1894 баща му постъпва на служба в Линц. В началото семейството остава в Пасау, вероятно заради бебето на Клара Едмунд. Децата в семейството рядко виждат баща си. Влиянието на Алоис по това време върху Адолф е твърде слабо.

Адолф е много добър ученик, който всява надежди у честолюбивия си баща, и получава само отлични оценки. През 1896 г. се учи при Франц Рехбергер във второ отделение на ламбахското манастирско училище. Майка му е силно религиозна и се надява, че синът й ще стане монах. Като член на детския хор той слуша много за известния на всички в Ламбах игумен Хаген, в чийто герб и пръстен има стилизиран пречупен кръст.

През 1924 г. Адолф пише: "Напуснах Австрия по политически причини. Не исках да се бия за хабсбургската държава". Но австрийската полиция не го е забравила. Служителите й се обръщат с молба за съдействие към мюнхенските си колеги и получават информация, че търсеният от тях австриец е "регистриран от 26 май 1913 г. на "Шлайсхаймерщрасе" . На 18 януари Хитлер получава призовка от Мюнхенската криминална полиция да се яви на военна комисия на 20 януари в Линц. На 19 януари в австрийското консулство му е съставен протокол: "Според наблюденията на полицията и впечатленията на тукашното учреждение... той трябва да страда от заболяване, което го прави негоден за военна служба... ". На Адолф е наредено да се яви на 5 февруари в Линц. Получава разрешение по финансови причини да отиде вместо в Линц в Залцбург. Там на 5 февруари 1914 г. е обявен за "негоден за военна и помощна служба", защото е "прекалено слабоват".

В Германия вниманието на Хитлер се прехвърля от антисемитизма и марксизма към германо-австрийската външна политика. Той смята за погрешни съюзите на двете страни от 7 октомври 1879 г., от 18 юни 1881 г. и Тройния съюз между Германия, Австрия и Италия от 20 май 1882 г. Хитлер е убеден, че Германия се е обвързала "с една държава-труп", която ще "повлече двамата (съюзници) към бездната".

Една от причините, които насочват Хитлер към политиката, е, че след войната той няма твърде много възможности за препитание, защото няма професионално образование. На споменатия курс Хитлер се изказва антисемитски и прави това много убедително. Впечатлен от ораторския му талант, ръководителят на отдела за просвета го взема за политическа работа в Райхсвера. Картината след рагзромa на Съветите в Германия е с доста черни краски. Навсякъде могат да се намерят борци срещу еврейството и болшевизма. В страната има размирици, стачки, комунистически опити за преврат, а икономическата мизерия е всеобща. Бавария е пълна с военизирани доброволчески корпуси и обединения за самозащита. Преобладаващата част от тях са десноекстремистки.

Сред организациите прокламиращи "нова формула" е обществото "Туле" (гнездото, от което ще се създаде Националсоциалистическа немска работническа партия). С 220 членове в Бавария то е прикрита организация на учредения през 1912 г. Германски орден със следното становище: "...сега ние искаме да кажем, че евреинът е смъртният враг, от днес нататък ние ще действаме". "Туле" подкрепя всички обединения, готови да се борят срещу евреите. Именно в това дружество възниква Германската работническа партия.

Хитлер пише: "Един ден аз получих заповед от прякото началство да видя как стои случаят с едно привидно политическо обединение, което под името "Германска работническа партия" възнамеряваше в близките дни да проведе събрание и на което Готфрид Федер също щеше да говори. Аз трябваше да отида там, да огледам съюза и после да напиша отчет.".

Провалът на пуча от 1923 г. довежда до временното разпадне на Националсоциалистическа немска работническа партия. Скоро обаче Хитлер е амнистиран. През декември 1924 г. той напуска Ландсберг и сериозно се залавя за реорганизиране на партията си. Подпомаган от двама тесни последователи - магьосника на пропагандата д-р Паул Йозеф Гьобелс и въздушния ас от Първата световна война капитан Херман Гьоринг, Хитлер се захваща с трудната задача да си спечели масова подкрепа. Първият сериозен проблем, пред който е изправен, е да на прави избор между социалистически ориентираната левица от привържениците му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, между членовете на партията от севера, водени от Грегор Щрасер, и приятелите си от Бавария. За тази цел Хитлер събира всички по-големи ръковдители на партията в страната на конференция в Бамберг Южна Германия на 14 февруари 1926 г. Времето на срещата е специално подбрано така, че за повечето северняци да бъде трудно да се откъснат от основната си работа и да присъстват на обсъждането на партийната програма. От представителите на севера пред мнозинството на юга имат възможност да говорят само Грегор Щрасер и Гьобелс. На конференцията партията е поделена на две - едната група е водена от Грегор Щрасер, представляващ градаските, социалистически и революционно настроени елементи, а другата група е на Готфрид Федер, отразяващ провинциалните, расистки и популистки идеи. Хитлер е посредата на двете враждебни страни. Той никак не е склонен да позволи младата му партия да поеме по посока на "нестройните социалистически принципи". Решението идва в изясняването на въпроса за становището по отчуждаването на собствеността на аристокрацията. Хитлер държи двучасова реч, в която разяснява на делегатите, защо не трябва да гласуват за отчуждаване. Националсоциализмът, казва той, не трябва да помага на движенията, вдъхновени от комунистите; отчуждаванието няма да спре с изпращането на Вителсбаховата и другите германски династии на бунището на историята. Гьобелс, от който се очаква да подкрепи позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният изход и преминава на страната на Хитлер. Като награда получава поста на гаулайтер (партиен районен ръководител) за Берлин и стартира успешната си кариера в партията. Въпреки събитията на конференцията разривът в Националсоциалистическа немска работническа партия  между националисти и социалисти намира (кърваво) решение едва в Нощта на дългите ножове през 1934 г.

Пропагандната дейност на партията е насочена към низшите класи на обществото, които понасят тежки удари от икономическата депресия. Настойчивостта на Хитлер този път движението да се придържа към легалните средства за борба за властта (която дори му донася прякора Адолф Легалния) му спечелва престиж в редиците на милитаристите, националистите и традиционалистите. Комбинацията от проницателност по отношение на психологията на масите и готовността да работи заедно с десните консерватори е важен фактор за Хитлер по пътя му към абсолютната политическа власт.

През 1930 г. Адолф Хитлер е безспорният лидер на нацисткото движение. В хазната на партията потичат капитали от едрите индустриалци на Рейнланд, които виждат в лицето на Хитлер единствения си защитник пред тревожещите ги профсъюзи и пред набезите на комунистите. Националсоциалистическа немска работническа партия  получава нарастваща подкрепа от стабилните буржоазни елементи както и от недоволните работници, като на всички Хитлер обещава закрила и освобождение от "грабещите ги еврейски финансисти".

Хитлер твърди, че Третият Райх, започнал с избиранетому за канцелр, ще просъществува 1000 години.Веднъж взел властта в свои ръце, той действа бързо и решително, за да затвърди позициите си и да постигне пълна диктатура. В райхстага новият канцлер няма пълно мнозинство и за да си осигури такова, той постига споразумение с Хинденбург да се състоят избори. Първата му задача след това е да вдигне в тревога страната заради заплахата от червен терор. Разбира се, едно отслабване на комунистите ще затвърди властта му. С палежа на сградата на райхстага на 27 февруари 1933 г. Хитлер получава официален повод и възможност да се справи с политическите си опоненти и да положи основите на тоталитарната си система.

Хитлер затвърждава властта си с предварително планирана бруталност и терор. Тези, които се осмелятда говорят против режима му, биват веднага надвити, арестувани, хвърляни в затвор или убивани. Хитлер внимателно се стареа да не накърни интересите на силни групировки. Внимателно изтлсаква настрана консерваторите и предпазливо овладява радикалите. Той води ловка политика по примера на Макиавели. Не се колебае да лиши опонентите си от обикновените им човешки права или дори да ги ликвидира физически. Правителството, закона, образователната система и религията работят за националсоциализма. "Heil Hitler!" става задължителен поздрав, свастиката символ на държавата, а "Horst Wessel Lied" официален химн.

Уверен в пълната си власт, Хитлер започва кампанията си по възстановяване на силата на Германия в Европа и постигането на целите, поставил си в „Mein Kampf”. Първата му задача е да превъоръжи страната. Първо тайно, а по-късно и открито, той започва да нарушава решенията на договора от Версай за невъоръжаване. С огромни военни поръчки и включването на безработните в армията икономиката се подобрява.

В началото външната му политика (конкордат с Ватикана от 1933 г. и договор за ненападение с Полша от 1934 г.) е привидно миролюбива, за да прикрие агресивните му намерения. През 1933 г. Хитлер оттегля Германия от Общността на народите. През лятото на 1934 г. прави опит да нахлуе в Австрия, но се отказва след като Мусолини изпраща войници на границата да запазят незавсимостта й. На 16 март 1935 г. влиза в сила Законът за изграждането на вермахта, а малко по-късно през същата година отново се въвежда всеобщата военна служба. В директно противопоставяне с Версайския договор Германия започва изграждането на армия от 550 000 души. Великите сили само кротко протестират. Година по-късно на 7 март Хитлер денонсира договора от Локарно (подписан през 1925 г. между Германия, Франция, Белгия, Великобритания и Италия, ргламентиращ границите между първите три след Първата световна война) и праща войски в демилитаризираната зона на Рейнска област.

През юли 1936 г. в Испания избухва гражданска война и Хитлер подкрепя генерал Франциско Франко и испанските фашисти. Фюрерът изпраща своето луфтвафе (изградено от Гьоринг) на един вид генерална репетиция преди Втората световна война. На 25 октомври е сключен пактът Рим-Берлин между Германия и Италия с антиболшевистки цели. В този договор Хитлер вижда 115 милиона души готови да завземат нужното им "жизнено пространство". Факт става и антикоминтерновски пакт между Райха и Япония. В този период на военна подготовка, съчетан с преориентиране на икономиката към автаркия, Хитлер усвоява техниката на целенасочено мамене на бъдещите си жертви, за да приспи бдителността им с лъжовно усещане за сигурност. Докато се подготвя за война, той неспирно говори за мир. Сам казва, че колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще повярват в нея.

По-голямо изпитание за политиката на Адолф Хитлер идва по-късно през 1938 г., когато той подхваща кампания за включването на Судетската област с германско население от Чехословакия в Германия. Това е атака срещу суверена държава, чиято независимост е гарантирана от Западните сили и по съюзни отношения от Съветския съюз. След бунтове, инспирирани от нацистите вътре в Чехословакия, Хитлер обещава на судетските германци, че няма да ги пренебрегне. Поклащането на сабята изплашва британския премиер-министър Невил Чембърлейн и френския министър-председател Едуард Деладие и те подписват Мюнхенското споразумение. Кризата на Чехословакия е разрешена в полза на Германия. На 1 октомври германски войски навлизат в Судетската област. Тези безкръвни победи издигат значително авторитета на Хитлер сред германците. За по-малко от година той успява да включи в райха население от 10 милиона души. След всяка от тези победи Фюрерът твърди, че няма повече териториални претенции. Някогашният авантюрист от Виена става най-силния диктатор в Европа от времето на Наполеон. Народът му гледа на него като на ненадминат държавник, по-велик дори от Бисмарк, а западните дипломати се страхуват от агресивността му.

Безнадеждно губейки войната, Хитлер премества щаба си в Берлин. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение - въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат. Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със Съюзниците. Алберт Шпеер, министърът по въоръжеването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи). Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света жертвайки се във Вагнеров стил. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща. В ранните часове на 29 април 1945 г. той се оженва за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

В едно свое изказване Хитлер казва : „Като войник бях удостоен със званието ефрейтор, което приех с особена гордост. Тогава и през ум не ми е минавало, че един ден ще застана начело на най-силната армия – германската, и че ще ръководя най-динамично развиващата се държава – Третият Райх!

Връщайки се назад във времето знаем, че след края на Първата световна война, на фона на благодатната следвоенна почва, когато страната бе поела на плещите си бремето на репарациите, безработицата и разрухата, пускаха корени разни политически течения и идеологии като социалдемокрацията и особено комунистическото движение. Последното, подобно на християнството завладя сърцата на масите особено в Европа, защото хората виждаха в него избавление от безправието и нищетата.

Задачата бе сложна: трябваше да се елиминират привлекателните като магнит за масите марксистко-ленински лозунги като “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”, лозунгите за премахването на експлоатацията на човек от човека, за равенството между хората, независимо от расов и етнически произход и т.н. Трябваше да се блокират позициите на Комунистическия манифест, да се опровергае тезата на комунистите, че религията е опиум за народите, да се интерпретира правилно фактът, че “Един призрак броди над Европа – призракът на комунизма”. Това особено бе наложително след като финансирани с германски марки, комунистите в Русия успяха да вземат властта и да я разпрострат върху 1/6 част от Земята. Трябваше с всички сили да се разобличава комунизмът като варварска и тоталитарна система, където живеят угнетени, сплашени и онеправдани хора, без елементарни права. Митовете за просперитет при комунизма трябваше да се разсеят и да се докаже, че това е един добре завоалиран блъф.

Но за тази голяма цел трябваше да се създаде антипод на комунизма. Това бе националсоциализмът, който след появата си през 1922 г. само за едно десетилетие започна да диктува нещата и да ориентира хората. Поставихме си задачата да сплотим и обединим силните националсоциалистически и милитаристични тенденции, като девиз на всички антикомунисти стана “Един народ, една държава, един водач”. Всички наши привърженици бяха абсолютно убедени в правотата и превъзходството на германската нация, решени да разширят пределите на държавата в името на назрялата вече необходимост от “жизнено пространство”.

Както не можех да си представя, че ще стана фюрер на Третия Райх, така не можех да допусна, че човек като мен, с ниско образование, без особени дарования и някаква предварителна подготовка, ще стане автор на прословутия наръчник за просперитета на арийската нация – “Майн кампф”. Чувствувах, че за едно такова грандиозно дело е нужно у мен да бликнат неукротими идейни водопади. Това ме измъчваше денонощно, но пословичната ми упоритост, натрапчивите идеи и съкровени желания ме стимулираха и окуражаваха. Приятелите помогнаха и на бял свят се появи “Моята борба”, която стана настолна книга, основно четиво за партийните кадри и масите в Германия.”

- - -

“… Днес се навършват шест пълни месеца от започването на войната. Боевете са тежки. Войниците ни се чувствуват преуморени. Битката за Москва се изплъзва от ръцете ни и става проблематична... комунистите понасят тежки загуби, но и нашите не са малко. Само за последното денонощие са убити или изчезнали около 6600 души. От засада партизани напълно са унищожили една наша специална експедиция. В отговор избихме почти всички тамошни жители... може да се очаква, че през следващата година загубите в жива сила ще бъдат повече от 2 500 000 души: има сведения, че Рудолф Хес вече е във Великобритания с цел да внесе прелом в хода на войната. Пърл Харбър е повод Щатите да се намесят явно във войната срещу нас. Петролните запаси са солидни. Радващи са резултатите по пътя ни към новото атомно оръжие. В Европа има глад, ... ръководствата на всички специални служби и Гестапо изказват увереността си, че Вие няма да се отчаяте от извънредните обстоятелства, принудили Ви да произнесете новогодишните си поздрави към немския народ не от Москва, както беше предвидено, а от Берлин...”

Библиография :

  1. Адолф Хитлер – „Моята борба”
  2. Интернет
  3. „Третият райх и знакът на Антихриста. Свешения граал на Адолф Хитлер.” – Владимир Сеченовски
  4. „Бележки за Хитлер” – Себастиан Хафнер
  5. Снимкови материали - Интернет

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG