Joomla Software solutions Template

Payday loan

Мотивът за свободата в емблематичния диалог между Дон Кихот и Санчо Панса

За времето и епохата си в своята истинска същност,романът на Сервантес е революционна и героична книга.В нея е скрит заряд,който руши и вдъхновява.Смешният рицар ,с шлем от бръснарски леген,със счупено копие и дръглива кранта,е героична,красива фигура и във възвишеното табло на човешкия героизъм нему се пада едно от първите места.За Дон Кихот е писано много.Рядко има голям писател,литератор,държавник,дори учен,който да не се е изказвал по някакъв повод за него.Повече от три века испанския идалго е престанал да бъде литературен образ и е станал не само жив човек,но нещо повече: нарицателно име,понятие,символ на човешки качества и свобода.

Героят зове за свобода,простота и естественост в човешките отношения.Тази фалшива условност само обременява човека.Това е голямата демократична идея на Ренесанса,който ползва античността във всичките и форми.Дон Кихот нарича”омразен” век времето,в което живее,защото липсва свободата.Дон Кихот и Санчо Панса тръгват на борба,преди всичко за свобода,въпреки че се раждат в епохата,която създаде светата инквизиция.Мотивът за свободата в 53 глава е водещ в цялото произведение на Сервантес.Въпреки лудостта си Дон Кихот понякога изглежда като съвсем нормален човек,имащ все още разум.За него свободата е най-ценното.

Сервантес живее в епохата на инквизицията.Заедно с това в Европа вече са излезли на бял свят книгите на Еразъм „възхвала на глупостта”съществува из католическите земи.Връхната точка в развитието и на феодализма и на славата на Испания е останала в миналото.Настъпва хуманизмът,постепенното освобождаване на човешкия дух от вековните окови.Самият Сервантес-наследник на стара испанска,благородническа фамилия,изминава дълъг и бурен житейски път на борец срещу неправдата.Любовта му към свободата неколкократно го праща в затвора.Прибавят се и оскърбления по адрес на творчеството му.Ето този дълъг и бурен житейски път е първоизточник на великия мечтател Дон Кихот,който жадува за правда и се бори за нея,а в награда получава само тежки разочарования,присмех и страдания.Оръжията им са жалки,но вярата им,готовността им за саможертва са по-страшни.Та нали с такива оръжия понякога са сваляни тираните.Ето какво говори Дон Кихот на Санчо Панса след напускането на замъка:”Свободата,Санчо,е едно от най-ценните блага,с които небесата даряват хората.С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,които крие земята,нито тези,които таи морето.За свободата,както и за честта,може и трябва да се жертвува животът и обратно-лишаването от свобода е най-голямото зло,което може да сполети човек.Ти видя пиршествата  и изобилието,на които се радваме в замъка…Сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше,че се измъчвам от глад,защото не им се наслаждавах свободно,както бих им се наслаждавал,ако те бяха мои…”Мотивът за свободата в цитирания диалог се открива в борбата,в желанието и в социалното.В една епоха на умряло рицарство двама души пожелават да живеят като рицари и да се борят за свободата.Няма значение,че целта е далечна,а силите са смешно малки.Нали всички цели отначало са далечни?И не е необходимо непременно да чакаш бърз успех,за да постоянстваш.Важното е да вярваш в целта и честно да се стремиш към нея.

На човека се гледа не като на личност.Липсва”мир,приятелство,сговор”.Искрени хора няма.Всеки изпълнява своята житейска роля.Парадокс е ,че рицарят Дон Кихот,изпълнявайки своята роля призовава към освобождаване на условностите.Той,рицарят,кани своя оръженосец Санчо да седне заедно с него.Мисълта е за равнопоставеност в човешките отношения.” Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости,са вериги,които пречат на духа да бъде свободен.Щастлив е този,комуто провидението е дало парче хляб,без да се чувства задължен да благодари за него на когото и да било друг освен на самото провидение”.Синята кръв не прави човека добър,правят го делата и мислите му,така че не трябва да изпитваме завист към благородниците,защото не всеки благородник крие в себе си желание за свобода,благородство и добродетели.А добродетелите са основното според мечтателя Дон Кихот.Той цени свободата  счита,че за нея,както и за честта може и трябва да се жертва живота.Съветите,които дава Санчо Панса преди той да поеме управлението на „острова”разкриват напълно неговата нравствена програма.Дон Кихот е идеалист и е готов да се жертва за хората и за идеалите си без да търси някаква материална изгода.Той желае всички хора да живеят щастливо и свободно.В емблематичния диалог става ясна една цел-свободата докоснала се дори до социалното в живота на хората,до душите им и в мечтите за свободно,реално бъдеще.

Стремежът към една цел,перспективата на бъдещето и вярата в бъдещето,това е което осмисля,вдъхновява и украсява живота на отделния човек и на обществата.

Донкихотовците-тези фантасти-често са реалисти на бъдещето.И за това да опознаеш и да обикнеш Дон Кихот и да разбереш желанието му за свобода на хората и душите им не значи само да бъдеш мечтател и фантазьор,а значи преди всичко да придобиеш по-голям възторг към живота,по-голяма вяра в бъдещето.