Joomla Software solutions Template

Payday loan

Драмата на Гераците от едноименната повест на Елин Пелин

Елин – Пелиновото творчество се заражда през деведесетте години на двайсти век. В него се срещат традиционният селски дух и заплахата от града и неговите разрушителни сили. Синтез на идеята си за града като пространство на злото, Елин Пелин разгръща в своето произведение „Гераците”.

„Гераците” е повест за умиращата духовна красота на човека под натиска на вълчите закони на новия свят. Чрез трагичната участ на голямото семейство на Гераците се разкриват промените, които изцяло променят облика на българското село в края на миналия век. Търсейки причините за разпада на патриархалните ценности в семейството Елин Пелин намира вина във всеки член от него.

Началото на повестта въвежда един хармоничен и спокоен свят, свят-космос, където на пръв поглед властват редът, разбирателството и сигурността. Човекът от това пространство е устойчив и хармоничен. В него се съчетават противоположни качества, които взаимно се уравновесяват и го карат да поддържа патриархалния дух и да не престъпва християнските норми. Нищо крайно и пресилено няма в душевността на героите. Доброто и малкото зло съжителстват в характера на Йордан Герака. Той е „пъргав и трудолюбив”, но същевременно е „надарен с ум практичен и търговски способности”,  „мекото и добро сърце” и способността да помага са съчетани с качеството „малко скъперник”. Равновесието между доброто и злото в характера на стария Герак поддържат хармонията и реда в дома. Жена му, баба Марга пък е душата на кръчмата, тя се извива между хората и поддържа реда и спокойствието.

Над всички нравствени ценности в задружното семейство витае всесилният дух на труда. Трудолюбието, култът към земята и уважението към благодатната нива - в това е смисълът на живота на многобройната челяд в дома на Гераците. Опиянението от задружния труд най – ясно проличава във възторжените думи на стария Герак в ранното утро:

„Ех, че време се отваря пак ще се къпе в човешка пот майката зема!”

Тримата сина на Герака носят библейски имена, което всъщност е символ на извисеност. Голямата бяла къща, широкият двор, големият бор са също символи на голямата семейна задруга, която обаче скоро ще бъде разрушена. Начало на тази разруха поставя смъртта на баба Марга. С нея си отива добрият и строгият дух, който държи всичко в ред. Освен смъртта на баба Марга причина за разпрадането на рода е и кръчмата на Дядо Йордан, която от място на благосъстояние, ред и сигурност се превръща в тайнствено, тъмно и „нечисто място”. В кръчмата Йордан Герака крие своето богатство, което обагря не само помислите на героите, но и всичко до което се докоснат.Там за пръв път проличава скъперничството на Божан, нехайството на Петър, тук се разиграва престъплението и бащата орисва синовете си: „Проклети да сте!”. Всичко в някога сплутеното семейство се променя,а отчаяните опити на Герака да спре разрухата са напразни. Настъпват душевно – нравствени промени във всеки член от семейството.

Павел е типичен пример за нравствена промяна, която го превръща в „мъртвец” сред хората. Първото, което създава усещане за деградацията в неговия образ, е физическата му характеристика и неузнаваемата му промяна. Той е описан с лице „бледо, слабо и болничаво” и очи с „тъмни, големи кръгове”. Това са сякаш не само признаци на външна промяна, а знаци и на вътрешно духовно разложение. Не го трогва разговора с баща му, срещата с близките, нито вида на Елка, на която в последствие става морален и физически убиец. Духовната му пустота е изразена с метафората – ”той почувства в душата си нещо пепеливо, блудкаво, като че някой плю в нея”. Бащата прави опит да възвърне обичния си син, но между тях се е изпречило отчуждението, студенината и егоистичното безучастие. В душевността на Павел е нахлула психиката на модерния градски човек, който не трепва при проява на топлина, уют и загриженост. Чуждостта на града сварва неподготвени селските души и те загиват. Градът е вторичното пространство, което Елинпелиновият човек не владее.Затова и всеки досег с града му носи нещастие, обезличаване, пропадане.

Някогашният култ на Гераците към труда се е превърнал в презрение към „черните попукани ръце”, в неистова алчност, мързел или духовна апатия. Старият Герак вижда основната причина за разпадането на рода в „завистта, своещината, лошото сърце” Дядо Йордан открива как парата нахлува в човешките души и те загубват своите нравствени ценности, но не преценява, че това се е случило и с него. Божан в началото на повестта е характеризиран като „цар на полето”, което определение носи знака на благородството и силата на твореца. Но в последствие думата „цар” придобива негативен смисъл: „Отсега нататък той ще царува, другите ще робуват”. Човекът, чието име стои най-близо до бога, се проявява като най-голям безбожник. Имената в повестта са подбрани на принципа на контраста - именно Божан е героят, който гони с викове и псувни божиите създания. Петър и Павел вместо апостолски да служат за семейната кауза, тръгват по пътища, гибелни за родовото единство. Дядо Герак вместо царски и свободно да покровителства и защитава дома, се затваря в кръчмата и душата му е в плен на парите.

Чрез тази повест Елин Пелин може би иска да ни разкрие значимостта на истинските ценности у човека и също така да покаже как материалното може да ги убие.

Елин Пелин създава повестта „Гераците”, с която отразява страшната действителност от края на миналия век, когато парата, жаждата за натрупване на материални богатства и капитали взима връх в човешката душевност, става основна жизнена цел на българина и разрушава любовта, сговора, разбирателството. Елин Пелин внушава вечните проблеми, които носи животът със своята променливост и неустойчивост. Но способността на автора да напише произведения и като „Гераците”, и като „Ветрената мелница” е доказателство за надеждата, че моралната разруха не е покварила всички хора и той отправя своята вяра, че след злото винаги идва малко добро.