Joomla Software solutions Template

Payday loan

Образът на Гергана от “Изворът на Белоногата”

Поемата „Изворът на Белоногата” бележи един от връхните точки в лириката на Петко Р.Славейков.Тя е истинска поема за любовта и красотата, за живота и смъртта, за доброто и злото, любовта и раздялата, вечността и безсмъртието. Творбата е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество, съхранило мъдростта на миналото. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като се долавят и западноевропейските баладични мотиви.Чрез произведението си славейков успява да вдъхве родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, така нужни в борбата срещу османските поробители. Това той постига чрез образа на Гергана.

Гергана, идеалът на Славейков за българка, притежава качества и черти от характера, дълбоко ценени от българския народ векове наред и превърнали се в символ на българското и българщината. Това са нейната физическа и нравствена красота, духовна сила и патриархални добродетели – трудолюбие, обич и привързаност към родния дом и родители,чиста и невинна обич към любимия, непоколебимост при отстояване правото й на свобода, щастие и любов. Нежната и крехка девойка притежава огромна духовна смелост, която й позволява да води без страх словестен двубой с везира и да излезе морален победител. Защитавайки  своя малък, изпълнен с красота и хармония свят, тя олицетворява възрожденския идеал за нравственост и свободолюбие.

Гергана е обикновена селска девойка, отличаваща се със своята хубост и страйна бяла снага. От ния лъха чистота, невинност, скромност и естественост. Тя е като „бисер между мъниста” В духа на фолклорната традиция поетът я нарича „пиле шарено”, „кротко агънце” Девойката запленява не само с  красотата си, но и със своята нежност и миловидност. Славейков изразява своето схващане, че истински прекрасната и съвършена хармония обединява физическата и духовната красота. Любовта към Никола е чиста, възвишена и вярна. Създадени един за друг, двамата млади са омаяни от своето споделено щастие.

Гергана притежава всички качества, смятани от българина за много ценни и са се утвърдили като патриархални идеали през вековете. На първо място сред тях е трудолюбието.”Мен не тежи ми шетнята” казва девойката. Тя ходи на нивата, върши къщната работа, поддържа своята градинка. Българката е известна с трудолюбието и скромността си. Съзнанието й не е обсебено от алчност и жажда за богатство и тя уверено заявява:

...не искав жълти жълтици...

Стига ми това, що имам.

Гергана е добра християнка и дълбоко почита своите родители. Тя е нежна и мила и добра помощница на „стар бащица” и „мила майка”.Но нейният хармоничен и щастлив сват е нарушен от срещата с турския везир, който омаян от красотата й желае да я има за жена Прекрасното в морала на обикновеното селско момиче, авторът разкрива чрез контраста на двамата герои. В техния диалог се сблъскват два морала, две ценностни системи, два различини възгледа за живота и щастието. Славейков оставя своите герои да се самоохарактеризират чрез словото си. Гергана разговаря с могъщия владетел като с равен, защото чувства правотата на своите нравствени позиции. Тя проявява смелост, отстоявайки твърдо и докрай правото си на свободна личност, над която ничия чужда воля няма власт. Съблазните за охолен живот се разбиват в скромността и родолюбието на хубавата бяла българка. Тя е толкова привързана към родния си дом, че вън от него не би могла да живее и де е щастлива. За нея истинският рай е този, в който всичко расте и живее с обич, вярност и свобода. Поведението на Гергана е образец на родолюбие, свободолюбие и патриотизъм.Тя предпочита своята скромна градинка, където всяко цвете е най-прекрасното и обичано нещо на света. Сродена с цветята, защото и те като нея растат на воля. Те стават символ на младосттта и непорочността на българката и нейния обикновен малък свят, изпълнен със светлина и радост. Просторът на родното небе , широтата на полето не могат да бъдат заменени с палати и жълтици. Според нея е богат не тоя, който има много, а този,който не иска повече.

На живот ми си господар, / но на волята не ми си.

Изразявайки твърдо волята си, Гергана е готова да понесе последствията на своята гордост. Тя отстоява правото на сърцето да избира.Неслучайно най-силният аргумент на Белоногата е любомта й към Никола. Тя защитава своето право на свобода, щастие и обич. Отстоявайки ги, е готова на саможертва, за да защити честта и любовта си.Своите чисти чувства гордата българка превръща в непревземаема крепост, от която брани човешкото си право да обича по своя воля и желание.

Славейков е сътворил образа на Гергана с много обич, вдъхнал му е животворна сила.Пленителната девойка озарява с духовната си светлина и ни дарява с непреходни нравствени добродетели.Със своята смелост, вярност, родобюбие Гергана е идеал за българска демойка и жена, идеал за човешка личност,който хората се стремят да достигнат. Нейната вградена сянка става здрава опора на възраждащия се български дух и нейният образ е модел за подражание, за да могат българите в критични моменти да защитават родното от чуждо посегателство.