Joomla Software solutions Template

Payday loan

„Цветарка”

-В основата на е сюжета за красотата, попаднала в отровната среда на обществените противоречия; мотива за поруганата красота е включен в контекста на символните пространства, характерни за неговия художествевн образ на света

- открояват се 3 основни образа:

1. споменатият вече мотив за поруганата красота \поруганието не е извършено, но се предусеща\

2. мотивът за прекрасната природа, описана като фон на драматичната случка – в ролята на контраст и идеал \залезът над Витоша, оприличена с теменужен остров в лунносребърни води; още тук описанието на природата незабележимо вмъква мотивите на дисонанса с думите за безнадеждната болка, в която се потапят бледите есенни звезди, които в традицията на българския фолклор са символ на красива девойка\

3. образът на града – чудовище, дебнещ своите обитатели, за да унищожи съдбите им; градът е и свързващото звено между чисто мелодраматичния сюжет и неговата символистична разработка с помощта на природната картина и основната тема на пролетарсктата поезия – загубеното достойнство на бедните, унизените и оскърбените

- цялостната постройка на творбата – вписва се по- скоро в традициите на символистичната естетика, развива се по модела на музикалната пиеса; отделните епизоди въздействат най- вече с чисто музикалните си внушения на основния емоционален тон \от приглушено- тревожнната тема за есенния залез над Витоша през резкия, силно трагичен мотив, въведен чрез описанието на града- чудовище, към драматичната разработка на мотива за цветарката, която като лъч красота преминава през шумните локали на големия град, за да предлага цветята- символ на красотата, които обаче иш в положгителен, и в отрицателен план са само синоним на нея самата – красавицата продава красота, а а разглезената публика си мисли дали пък не е по- добре да си кури не жълтитехризантеми, а самата нея\

- мотив за звучащата музика, сякаш коментираща ставащото – подчиртво музикалната основа на композицията на стихотворението:

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,

гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,

понесат се нависоко вълнокрили, смели, горди

и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.

-плачещите акорди – символ на злощастната съдба на цветарката, гордото и смело и възвисяване и новото спускане в минорното пространство на зимата е устойчив символ на тъгата и изгубените надежди не само в поезията на Смирненски

- изразни средтва, използвани за разработката на трите основни образа – природната картина, града и цветарката:

1. описанието на природата – построена е изцяло в духа на символистическата естетика, търсеща максимално силни средства за предаване на неземния, почти безплътен образ на красотата с нейния романтичен и неземен ореол \Витоша е загадъчна е нежна, прилича на теменужен остров в лунносребърни води , есенните звезди се разтапят в тънка пара в сякаш болка безнадеждна; всичко е приглушено, тайнствено и напомня за един несбъднат идеал, за мечтата на символистите за хармоничен живот, в който дори безнадеждната болка е естетизирана и опоезитирана\

- драматизмът, който се усеща в словосъчетанието „болка безнадеждна” се откроява едва при съпоставката на първата строфа с втората и следващите \на фона на тази хармонична картина малката човешка драма става истински значима и злокобна по пътя на контраста между серафичната мечта и грубата реалност на живота – типично символистичен похват, изразяващ оснвното елегично настроение\

2. втората строфа, пак по подобие на символизма, вече въвежда темата за града чудовище, „скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити”; в стиха „повестите безутешни на всекидневен маскарад” лесно се токрива темата за неживения живот на символистите – в мотива за повестта дискретно се намеква, че разказаната случка е една от многото”повести”, разиграли се в гранитната пазва на града- тя е нещо типично, имащо обсебваща сила

- за разлика от символистическия град, който е едноизмерен в своята злокобност и бездуишие, градът на Смирненски е многоизмерен \от една страна, той е митологично чудовище, дебнещо своите жертви, за да ги унищожи, но от друга, неговите улици са оживени и шумни, населени с веселящи се хора, със скрити желания и разнообразни интереси; в това описание прозира образътна разблудния празник, но не в неговата символно- митологична обобщеност, а в един по- човешки вариант, отговарящ на по-конкретната стилистика на стихотворението\

3. образът на цветарката – също е разработен с традиционни литературни мотиви \оприличена е на русалка\Андерсен, „Малката русалка”, по тялото й се лепят хищни погледи \Виктор Юго, „Парижката Света Богородица”\; действията й също са белязани от някакво вътрешно противоречие- продава цветя, които, както казахме, са синоним на красотата, но красотата само по себе си, както е видяна в приордното описание от първата строфа, е нещо неземно, идеално, трудно вместващо се в такъв прозаичен акт като покупко- продажбата; затова в целия този мотив има нещо двусмисено – целият живот на хората е управляван от закона на златото, така че дори и красотата е само вид стока –следователно защо да не се подава и продавачката?това е ясно изразено в двустишието:

И в усмивки иронични блика мисъл неприветна,

че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.

Така дискретно се изгражда образът на едно противоречие, което е неприемливо за човешкото достойнтво – всички стойности на живота се свеждат до абсолютната власт на златния бог.

-В края на творбата и една ясна и драматично напрегната опозиция- между градата чудовище и крехката фигура на светлокосата девойка:

Но от маса къмто мака свойта кошничка показва

светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,

а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва

хиляди души разбити – дебне каменния град.