Home Литература Софокъл - Едип Цар - Символика на слепотата и зрението

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Софокъл - Едип Цар - Символика на слепотата и зрението ПДФ Печат Е-мейл

СИМВОЛИКАТА НА СЛЕПОТАТА И ЗРЕНИЕТО В ТРАГЕДИЯТА „ЕДИП ЦАР” ОТ СОФОКЪЛ

Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозре­ние. То е недостъпно за хората. Узнаването на съдбовно предопределения ход на живота им е трагично знание за тях. От­хвърлянето на предначертаното е невъзможно, а съпротивлението срещу съдба­та носи вина и болка на неподчинилия се. В трагедията „Едип цар” Софокъл пред­ставя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението. Главните герои - Едип, Тирезий и Йокаста, по разли­чен начин се стремят към истината. Тя ги свързва, но всеки от тях изминава индивидуален път в нейното търсене. То е с трагично предопределена цел - особено за Едип и Йокаста. Вярата на Едип, че е избягал от съдбата си, го превръща в зрящ слепец, който разрушава границите на човешкия разум, за да изгони заблудата си. Прорицателят Тирезий се е доближил до свръхестественото, физическата му слепота е компенсирана от духовно зре­ние, идентично с представата на дреб­ните за мъдро познаване обратите на живота. Майката и съпругата Йокаста е въплъщение на женската слабост пред неумолимата съдба - страховете й от сбъд­ването на предсказанието са живи, но тя не би могла да промени съдбата си. Дочаква трагичното й въздействие. Не може да се противопостави пред силата на истината. Мотивът за слепотата има две образни измерения - на заблуда от външното и на отказване от хаотичното объркване на житейската съдба. По по­добен начин мотивът за зрението се разглежда като „сляпо” доверие във видима­та достоверност на житейските факти и събития, случили се в миналото. Прехо­дът между символите на зрението и сле­потата е трагично предопределеният път на човешката съдба.

Абсолютната истина е трагично зна­ние за зрящи и слепци в трагедията на Софокъл. Едип знае, че предсказанието го обвинява в отцеубийство и инцест, но не забелязва подробностите - той не е от­раснал в родната Тива и не познава своите родители. Разумът му го води далеч от дома, който е смятал за свой. Показва му пътя към трагично сбъдване на пре­допределеното. Това, което е смятал за предимство пред съдбата - познанието, го предава обратно в нейните ръце. Едип е сляп за истината и нейното превъплъ­щение в живота. Единствено Тирезий знае цялата истина за съдбата на Едип, защото е физически сляп, но духовно зрящ. Мъдростта на прорицателя води мисълта му отвъд видимото, единствено познато за обикновените хора. Затова отказва да изрече истината за трагич­ната съдба на Едип и Йокаста. Вътрешно противоречиви са мислите и желанията на двамата герои. Едип е син и съпруг, а Йокаста - майка и съпруга. Личните им съдби са трагично преплетени. Знание и незнание, престъпление и наказание са неразрешимият проблемен „възел”, който ще бъде разкъсан след смъртта на Йокас­та и самоослепяването на Едип. Наказанието, предречено от боговете, е неизбежно. То е лично възмездие за героите и осъзната вина.

Едип е в центъра на трагедията, защо­то неговият образ е символно въплъщение на проблема за човешката съдба. Той осъзнава, че миналото му Крие повече, отколкото му казват спомените. В опитите си да открие убиеца на Лай, Едип тръгва по път, водещ към истината и избавящ го от незнанието и духовната му слепота.

Царят на Тива се противопоставя на решението на Тирезий да не споделя ис­тината, на желанието на Йокаста да го върне назад към времето на щастливата вяра в човешките сили. Не приема и каза­ното от Креон. Едип е едновременно невинен поради незнание и обвинен в най-тежките престъпления, щастлив владе­тел и най-нещастен сред тиванци. Зад видимото не вижда истината, скрита В поднесените факти и доказателства. Той е „зрящ” слепец. Духовната мъдрост е непозната за гневливия му характер. Когато съдбата му се разкрива пред него докрай, се появява и възможността той да я приеме и да отстрани това, което го е подвело преди - сляпата вяра в разу­ма и зрението. Губейки всичко, Едип пе­чели мъдростта на незрящия.

В началото на трагедията образите на Тирезий и Едип са противоположни, носи­тели на зрение и мъдрост, дързост и спокойствие, вяра в разума и търсене на мъд­ростта. Знанието на Тирезий е от дру­го естество. Неговите незрящи очи са компенсирани от всевиждащия му дух. Ти­резий напълно осъзнава колко далечно е това знание от вярата на обикновения човек във видимото. Затова мъдрецът пред­почита да не каже истината на Едип и да не ускори страшната развръзка, а да остави разкритието в подредените случайности на съдбата. Слепотата на Тирезий е само физическа и уменията му да вижда се простират далеч извън гра­ниците на земния свят. Според мита за Едип, след години и незрящият изгнаник ще бъде уважаван предсказател, виждащ бъдещето без физическо зрение. Преобра­жението в личността на Едип е предизвикано от примирението със съдбата след узнаването на същността й.

Третият образ, който допълва карти­ната на символните измерения на слепо­та и зрение, е този на Йокаста - жената, която винаги е живяла със страха от сра­ма и ужаса. Йокаста е избрала да отдале­чи часа на страшната истина, обричайки Едип на смърт дни след раждането му. Тя прави опит да преобърне хода на съдбата, но винаги очаква предупреждение свише. Живее в постоянен смут и тревога. Йо­каста отчаяно се опитва да спре Едип в желанието му да узнае произхода си. Последното защитно средство е самоубийството. За разлика от Едип и Тире­зий, тя не посреща истината като нещо, наложено от съдбата, като лично изживяна вина. Тя страда не само за себе си, но и за всички останали. Женската слабост, която е избрала като отноше­ние към проблемите на знанието, й пречи да прогледне и да се отърси от страха.

Символните значения на зрението и слепотата имат двойствено проявление в поведението на тримата герои. Слепо­тата е просто липса на очи при Тирезий, но е опасна заблуда на разума и духа при Едип и Йокаста. Зрението е вътрешна­та пророческа сила на мъдреца и една огромна пречка за хората, които разчитат само на зримото. И в двете си значения символните проекции на зрение и слепо­та се противопоставят и допълват, а между тях се търси преходът на катар­зиса, пречистващ душите.

Ослепяването на Едип се разглежда ка­то прераждане на духа в трагедията на Софокъл. След като е приел и осъзнал гре­ховете си, а съдбата е разкрила тайни­те си за него, Едип решава да сложи край на вярата си в борбата с предначерта­ното, ръководена от видимото, което носи трагична вина за човека. Животът, изпълнен със заблуди, е прекъснат, а Едип познава мъдростта чрез болката. Избождането на очите е бягство от реал­ността, която подвежда. Мъдростта ви­наги се ражда в лишението и болката. Едип прогонва лъжите и избира за свое наказание да броди сляп - да опознае све­та с новата нагласа, че зад видимото се крият други истини. Ослепяването не носи щастие, но изчезват напрежението и съмненията, че досегашното щастие може да се разруши всеки момент.

Пътят на Едип към трагичната вина е пътуване към мъдростта. Ослепява, но научава истината за себе си. Приема съдбата на мъдър, духовно зрящ човек. В страданието е истината, открита в болката на осъзната вина. Щастието е изстрадан път между знание и незнание, зрение и слепота в трагичната съдба на героите в „Едип цар” на Софокъл.

Олимпиада по БЕЛ, 2003 г.

 

WWW.POCHIVKA.ORG