Joomla Software solutions Template

Payday loan

ЧОВЕШКОТО ЩАСТИЕ И ДЪЛГЪТ НА ГЕРОЯ

ОМИР - „ИЛИАДА" (ШЕСТА ПЕСЕН)

Идеалът за човешкото щастие е обвързан с героичното в представата на древните хора за хармоничен свят. В Шеста песен на „Илиада” Омир разкрива неподозираните човешки трепе­ти в душата на Хектор - защитника на Троя. Към идеала за герой на епохата художествената интерпретация на автора заема неочаквана творческа пози­ция. Ракурсът на епическо изображение е твърде различен. Омир търси общочовешкото у Хектор, което го изравнява с троянските воини, но и с мирни „дългополи троянки”. В условия на временно прекъсване на десетгодишната битка за Троя, когато душата най-много се нуждае от мир и покой, мисълта за близката смърт терзае Хектор и Андромаха. По различен начин, съобразно мяс­тото, което заемат мъжът и жената в личния и обществен живот на древните гърци, се отнасят двамата Омирови герои към проблема за смъртта и човешката съдба. Различно е почувствана реалната заплаха за техния ин­тимен човешки свят.

Щастието на обикновените човешки радости се оказва непознато за Хектор и Андромаха. Героят на Троя - нейният защитник Хектор - от десет години воюва, брани отечеството. Той е смел воин, спечелил много битки, герой - за-служил слава, но твърде малко са били миговете му на лично щастие. Човешката му същност се е проявявала един­ствено в хармония с войнския дълг и героичната чест. Радостите на мирния живот са непознати за Хектор. В мигове на примирие душата му е обвързана с мисълта за предстоящата битка. Той  сякаш отново в боя, а духът му реално живее с радостите от победите на бойното поле. Те носят слава за героя Хектор. Но това е животът на воина, а човекът, бащата и съпругът Хектор остават непознати дори и за самия Омиров герой. Изпълнението на патриотич­ния и героичен дълг доминира над лично човешкото В съзнанието на Хектор. Той, храбрият в битка, се свени да разкрие трепетите в душата си на обичащ и дълбоко тревожещ се баща и съпруг. Сякаш миговете откраднато човешко щастие ще накърнят войнската гор­дост и чест на героя. Но изкушен от неустоимо желание да види най-близките си - жена и дете - преди боя, Хек­тор разкрива непознати страни на човешкото в себе си, които по нов начин представят и идеала за героично пове­дение на мъжа-воин - защитник на ба­щина Троя.

Предстои решаваща битка, в която би могъл да изгуби живота си „меднохитонният” Хектор. Той носи предчувствие предопределеност на трагичната си човешка участ. Тя няма да отнеме героич­ната му слава. Ще я утвърди, но раздялата с близките е мъчителна. Това е сбогуване и с човешките радости в живота. Израз на овладяната болка, която носи в душата си героят, са думите на съпругата му Ан­дромаха. Тя също предчувства трагична­та кончина на обичния Хектор, която е и нейна лична човешка съдба:„Там Андромаха, Жена му любима, притича Към него ...проливайки сълзи... думи такива му рече: „Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка; скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно скупчени теб ще нападнат и тъй ще ти грабнат Живота. По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна! ”

Животът на Хектор е смисъл за живота на Андромаха, което предопределя бъдещето и на невръстния им син Астианакс. Решаваща е ролята на Хектор в живота на семейството, но от него­вата героичност и доблестно поведе­ние зависи и бъдещата участ на род­ната Троя и на всички троянци. Лично и обществено са еднакво обвързани, като две страни в проявлението на човешко и героично в поведението на троянския защитник. Това е неговата съдба. Защи­тата на родния град е смисълът на неговия живот. Повелите на героичното в света на древните стоят над личното в човешките желания. Затова и Хектор, като човешка съдба, отстоява героич­ния дълг на защитник на родната земя. Бъдещето на Троя зависи от неговата човешка готовност за героична саможертвеност.

В Шеста песен на „Илиада” Омир разкрива драматизма на човешките преживявания на своя герой Хектор, приел пре­допределената си трагична съдба. Ми­сълта за смъртта като личен факт не тревожи героя. Той я свързва с бъдещата нелека участ на най-близките. Те ще понесат най-голямото страдание. С не­говата смърт е предопределено и пада­нето на Троя. Останалите (след смърт­та на Хектор) защитници на родния град ще загубят вяра в крайната победа.Това ще разколебае и героичната мотивация на действията им. Личното обаяние на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини. Без неговото при­съствие битката губи смисъл. Троя ще бъде победена. Това измъчва Хектор, ка­то предопределена трагична съдба на народа му, но още по-голяма е човешката му болка за близките, за които съд­бата е предопределила робска участ:„А шлемовеецът, славният Хектор тогава й каза: „Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма, но ме е срам от троянци и от дългополи троянки, ако избягам далече от битката като страхливец. Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя, за да печеля най-хубава слава за мене и татко... ”

За Хектор смъртта е част от героич­ната слаба и изпълнения дълг към родна земя и бащино име. „Срещата” с нея е всекидневие за героя. Затова и винаги „пръв със троянци” Влиза „във боя”. Дели с тях патриотичната защита на родната Троя, но героичната слава остава за рода на Приам, чийто наследник е не само той, но и синът му Астианакс. Героичното е приемствен родов идеал между поколенията. Миг на слабост В настоящия труден избор за душата на Хектор преди решителната битка с Ахил е позор и опетняване честта на царския Приамов род. Това е „срам” и за бъдещето на Все още невръстния Астианакс, Който ще наследи опетнената героична чест на баща си. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за герои­чен, достойно изпълнен дълг. Ще обез­смърти своето име и това на рода. Си­нът му Астианакс ще има героичен при­мер за подражание. Затова и Хектор не се колебае, когато приема съдбата си, предопределена от боговете. Но лич­ната болка към скръбта на близките остава. Изповядана,е искрено и затрог­ващо:”Вече разбирам добре във сърцето си и във душата: ден ще настане, богато свещената Троя ще падне, ...мен ме... плаши... твоята участ, когато незнаен ахеец плачеща ще те отведе, отнел свободата ти скъпа. В Аргос робиня ще бъдеш, платно ще тъчеш ти за друга. Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи: „Ето жената на Хектора, който по храброст бе първи от конеборци троянци, когато се биха при Троя. ”

Хектор остава верен на своя героичен дълг към родината. Приема смъртта, надмогнал личната болка на своето човешко страдание.