Home История Апостола в днешна България

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Апостола в днешна България ПДФ Печат Е-мейл

Апостола в днешна България

Някога Черноризец Храбър го нарича “преславен”. Векове по- късно Паисий се обръща към него с възгласа “ о, многострадални!” Сто години след Хилендареца Ботев го кръсти “ исторически”…

Той започва своя живот като войник, но скоро проявява сърце на строител художник. Редом с храбростта  и красотата върви нещо огромно и властно- мисълта! Оная вътрешна сила на народа, която го прави и мъдрец, и еретик, и философ, и бунтовник.

“Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!”

И народът и даде…. себе си . Най-великото което има. Своите мишци и своята обич, своя разум и своята храброст.

Той превърна човешките дънери в топове, учителите и стратези, кафенетата в парламенти. За нея, свободата, той роди- Раковски и Каравелов, Бенковски и Каблешков, Ботев и Левски…

Един български връх от който целия свят вижда България!

Народа на България извоюва почитта на Европа. И своето право да живее свободно….

Аз стоя пред бял лист и не знам даже какво да напиша. Пред мен е твоя образ Апостоле.  В скромна дървена рамчица. Твоя поглед прониква през мен и се рее някъде из безкрая. Този твоя поглед който не е трепвал хиляди пъти при срещите със смъртта. Кого търсиш там, Апостоле ? Тези който заклеймяваше да тръгнат на смърт срещу тирана? Техните думи отдавна бродят  в небето над България , а имената им тънат забравата на вековете. Гробовете има останаха неизвестни, а “среднощния” герой им свалят бюстовете за вторични суровини. За бронз, Апостоле. Разбираш ли ?

Листът пред мен е чист като твоята съвест и се страхувам да не го изпълня със злъч….

Вземам от полицията твоето тефтерче и чета твоите сметки. Дребни сметки- за опинци и шекер Дребни сметки, но на голям човек. В тях няма разходи за път и данъци , за брифинги и коктейли, за мерцедеси  и вили с басейни…. Гешефти за милиони и то не грошове, а в долари и евро, за чиято власт ти даже и не си подозирал когато си се… “ скитал бездомен, без сън, без покой”… .  Няма сега кой да тръгне към кръста , макар че твоя портрет виси над всяко меко кресло и кабинетите на по-вишестоящите ….

И вчера, и днес ти беше и остана “икона” за доста фарисеи Апостоле!

Тези който повярваха в огненото ти слово и развяха пряпореца със страшните думи “ Свобода или Смърт” .

На тези, който с твоето име хващаха Балкана или гинеха по лагери и затвори? Или на тези, който взеха по избор нещо от твоето слово и верую, но само тези слова, които им са нужни? Който им допаднат?

Ограбват те, Апостоле! Ограбват твоето име, твоето слово, твоите идеи, но не могат да ограбят съвестна ти. Тя е, която свети и ще свети в нашите души.

Знаеш ли ,Апостоле ? Ти трябва да си благодарен на тези, който те предадоха , на тези , който не можаха да те освободят от турската потеря. Даже на онези, който те изпратиха мрачната бесилка , където “увисна със страшна сила…”  И стана светец на твоя народ. Защото , Апостоле, ако беше останал жив, следосвобожденските бакали щяха да те хвърлят в тюрмата  при Петко Войвода. Защото не е имало и няма да има такъв светец у нас, според нашите закони…

Ето че почерних белия лист с тъмни мисли, Апостоле. Чисто бели са твоята съвет и дело. Спомням си за случая  с онзи турски офицер, тръгнал по следите ти, посочени от предателя, за да залови” демона на империята!” Но какво видял на калната пътека? Във вдлъбнатината на твоята стъпка се била събрала дъждовна вода и от нея кротко пиела сърна. Трепнало сърцето на турчина и той си казал :” Щом сърна пие вода от стъпката на този човек, значи той е светец.” Върнал се в София и си подал оставката пред миралая. Днес никой не си подава оставката, Апостоле!...

Ето, това си ти днес за нас, Апостоле. Светец и съдник на делата ни.. Поклон!!

Казват , че “ на българите не им трябва Бог, те си имат Левски”. “Златото на България”, ще го нарече Мария Макдермот. “ Нечут характер” го нарича Ботев, “ някакво чудо” казва Кававелов, “ неповторим, свят Апостол” повтарят съвременници, “гражданин на света”- пише Николай Ганчев.

Апостоле, нужен си ни днес!!! Ти върна самочувствието на България!!!

“Мечтател безумен”, типичен син на 19 век, преизпълнен с национални идеи, ти прекрачи като кумир на своя народ в целия следващ 20 век. С лъвският  си скок ти прескочи и в следващото столетие, за да бъдеш завинаги с нас както никога, както сега, когато всякога, защото “времето е в нас, и ние сме във времето”…

Великия българин се ражда от надеждите на нашия изстрадал народ. Всяко българско сърце става негова люлка и… негов гроб.

Той лумва в народната душа, защото и е нужен олтар пред който да се опомни, олтар пред който да намери пътя пред страшните въпроси, пред който я изправи нашата съдба.

Той стой пред нас- близък и недостижим!

Историците търсят в него образи на революционни добродетели, етичните- морално съвършенство, писателите- обаятелна личност.

Типична по задачите си, епохата на Възраждането ражда титани на мисълта и действието- будители и просветители, учители и духовници, борци и революционери- страстно и беззаветно отдадени на българската национална идея. Идеята за роден език и народна просвета, за самостоятелна църква и собствена националност, за политическо освобождение и държавна независимост.

Апостолът на българската свобода, идеологът, стратегът , организаторът на националноосвободителното движение най-добрия усети историческата повеля на времето. Основана най-великите тактически и стратегически насоки на националната революция.

Сам се заема да организира пръснатите патриоти в комитетската организация. Голямо дело с което Левски изгражда могъща Вътрешна революционна организация Поставя и цел , която и вчера и днес, навсякъде където има потисническо ще звучи съвременно : “ с една обща революция, да се направи коренно преобразование на сегашното деспотско- тиранска система и се замени с демократическа република”….

Апостолът достига до височината на най- трезвия политик на революционна България.  Той настоява освободителното движение да се развива самостоятелно и независимо, за да опази народните интереси. В писмо до Панайот Хитов той пише : “Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме…”

Целта му е “възобновяване на нашата славна /преди/ държава…най-после да бъдем равни с другите европейски народи..”

Демократката република и народовластието, равенството на хората пред закона – без разлика на народност и вяра , преклонение пред духа на Просвещението, отстояването на правата  на гражданина, но и подчинение на вишегласието – това е политическото и морално кредо на Апостола! Кредо, което ни завеща нравствени и общочовешки идеали, които го правят и наш съвременник, идеи, с който ще бъде жив и в бъдещия всят!

Левски е олицетворение на най-хубавите и високото до което достига в нравствената си честота възрожденски българин- безстрашие, високодушие  , лична храброст, велик реализъм и привлекателна човешка мечтателност.

Стъпна по стъпка, ,мисъл след мисъл, той не само изгражда организацията за освобождение на Отечеството, но пише и своеобразна декларация за правата и свободите на гражданина на бъдеща България, гражданин на света: “ Българи ще гръмна май- бляскаво като едничка държава в цяла Европа.”

Почитта на българите към личността на Левски се разраства в култ, култът - в "канонизация", тя пък на свой ред - в "месианизация". По този начин същността на революционната личност се подменя с нещо, което тя не е - "святост". След това, върху веднъж изградената неистина започва наддаване, което продължава вече 130 години и през различните периоди достига до кощунствени измерения, включително и в наше време. Така стана и при последните чествания на 19 февруари. В "канонизационното наддаване" участват и поети-класици (Ботев, Вазов), и драматурзи (Стефан Цанев, Константин Илиев), и публицисти (Захари Стоянов, Мерсия Макдермот, Велислава Дърева), и шамани (Йоло Денев,) .Предложенията за "канонизация" на Левски, риторично адресирани към истинската Църква, всъщност никога не са отправени реално към нея (с писмо до църковната общност, енорията, до епископа или до Патриарха, с доводи и пр.). Те винаги се появяват в медиите и са за медийна консумация, а произлизат от църковни интелектуалци, т. е. от люде чужди на Църквата, а следователно и на самата святост. Люде, които не вярват в Христа Бога, настояват, че Левски бил "българският Христос". Самият Исус Христос не е някакъв поетичен символ или идеал, както се привижда на църковните идеалисти. Той не само че е реален. Той е изворът на реалността. Христос не е революционер и не проповядва революция. Той проповядва мир и не насилие. Христос не е републиканец и не проповядва република. Той е Цар и проповядва Царството. Христос не проповядва политическо освобождение, а духовно. Всеки път, когато някой автор понечи да въздига Левски до светостта и да го сравнява с Христос, можем да сме сигурни, че този автор няма църковен живот. В много случаи подобни автори имат враждебно отношение към Църквата. Първата лъже канонизация на Левски е извършена от най-яркия противоцърковник в предосвобожденска България - Христо Ботев. В съставения и издаден от него стенен календар за 1875 г. с християнските празници за всеки ден, той по свое усмотрение включва на датата 9 март и Васил Левски като "мъченик". Това не е някаква поетична метафора, а реален църковен календар, който всеки да ползва през годината.  Иван Вазов в своята ода "Левски", писана през 1881 г., доразвива във високопарни стихове темата за светостта на Левски и пръв въвежда преки сравнения на Левски с Христос:

Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори кат Хуса или кат Симона...

...

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха...

...

Той биде обесен. О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

С лекомислието на модерен човек младият Вазов допуска, подвигът на Христа да бъде сравнен с този на еретика Ян Хус или на революционера Васил Левски, който бил готов не просто веднъж да повтори саможертвата на Богочовека, а "сто пъти"... Подобно отношение към Христа, което Го свежда до велик герой и нравствен идеал, но само в човешки измерения, е господстващо у българската интелигенция и до ден днешен. Само примитивните партийни функционери по време на атеистичния режим твърдяха, че Христос е мит. По-умните и талантливи левичари Го възприемат като прекрасен човек, мечтател, идеалист, герой на духа. За тях такъв герой е Левски и в творчеството си те не само ги сравняват, а ги изравняват. Навремето Мерсия Макдермот твърдеше, че българите нямали нужда от Христос, те имали Левски... Днес Велислава Дърева в своите писания и интервюта настойчиво поддържа идеята за Левски като "българския Христос". Според това твърдение животът на Левски уж бил съвсем успореден на живота на Христа. Цялата тази теория е основана на най-добри намерения, но в основата си е съвсем неистинна. За да бъде изградена, тя има нужда от съчиняването на множество съпровождащи я митове. Такива са митовете за "предателството" на поп Кръстю, за "празния гроб", който майката на Левски намерила, когато отишла в София да дири къде е погребан... Стефан Цанев в своята пиеса събира на "тайна вечеря" Левски с неговите съратници-предатели. Драматургът чрез своите герои също поддържа и доукрасява митовете: и за "празния гроб", и за "предателството", и за българите, които по онова време уж "се молели" пред образа на Левски... Всичко това не е вярно. Простите хорица никога не са се молили пред образа на Левски не само защото става дума за жив човек, но и защото просто не са разполагали с подобен образ. Митът за "предателството" на поп Кръстю вече е отречен от непредубедените историци. А заиграването с "празния гроб" е несъстоятелно. Празни гробове по безброй причини има много, но смисълът на тяхната празнота е съвсем различен от тази на Гроба Господен.

Васил Левски е обесен край София като един от най- големите врагове на Османската империя. Там е извършена неговата предсмъртна венчавка, неразтрогваемия брак  е единствената му невяста – България. В нейните скути той положи кости с клетва за вярност в и дейната душа вля непокорения дух. Не неизбежният и край му дава величие, а величието на делата му отреди достоен край- такива жертви не се оплакват, те се митологизират ! Нито възрастта на свободата ни е толкова голяма в сравнение с робството, нито неговата смърт е толкова далечна, че да забравим за нея.

Години наред църквата говореше с приглушен глас само за дякона, а държавната и политическата власт само за революционера. А той беше дякон в храма на свободата и революционер в душите на хората.!

Левски свещенодействаше само пред един олтар- Народа! Даваше на людете само едно причастие- революцията! Обаче и даде само една жертва- себе си!

Кой беше Левски? Дете на майчина и бащина радост, послушник и бунтовник, воин и командир, идеолог и стратег, верен ученик на Раковски и достоен приятел на Каравелов, син на поробена България и определена жертва за Бог и Родина.

И мисля че няма по- достоен израз от този- когато е приканена една майка Родина, една Космическа майка :

Плачи! Там близо край София

стърчи , аз видях черно бесило,

и твой един син Българийо,

виси на него със страшна сила.

Тази родина има много синове, който са готови за нея да увиснат на бесилото, но тогава е видял само един- незаменим и велик! И ние не можем да не бъдем смутени дари и в най- доброто си чувство, когато искаме да по тачим личността и неговото дело.

Левски напуска божата обител и започва своето свещенодействие в храма на поробените. С хоругване на  свободата прекосява родни и чужди земи.  Носи едно сърце и детски образ и имена. Всяка стряха е негов дом, всеки дом е негова крепост. Той не отрече дом и семейство, той си осмисли, но отрече суетната слава в евтино първенство. Отрече лъжата в общонародното дело- трябва, байно , да си кажем криваците.

За какво се бореше Левски?   За самостоятелност и човечност, за права и свобода- и политическа и духовна; за свобода човешка- за всеки- не класи,не за партии. Той- в голямата идея , че свободата е най-голямото благо, което може да бъде облечено в дрехите на социалната необходимост, превари донякъде идеите , които духовните вълни ще дават в бъднини.

И в цялата ни история само Левски е кръстен Апостола- Апостола на българската свобода! През 1868 година Раковски- патриархът на българската мисъл за въстание и всеобщност , вече го нямаше; оставяше той – белязаната личност, закриляна от  историята и поела пътя на апостолството, една нова религия, религия за свободата. В Християнската религия- на Любовта, прошението беше живот, а в религията Левски- на свободата, беше мечът, не само кръстът. Но е нея стоеше прозрението му на държавник- да създаде надежда на работниците за освобождение на български народ, в който ще каже- като Христос на апостолите и учениците си- че всички, независимо от вяра, от народност, ще бъдат равни пред един всеобщ закон. Ако днес можем да водим диалог с Апостола, но какво ще му кажем?

Ти, Апостоле , не ни се сърди, защото правим същото, както са правили нашите деди по твоето време. Защото и днес се крием под юргана и не можем да вземем решение за себе си. И  не можем да чуем твоите думи, че не трябва да чакаме някой да ни освобождава, а само да се освободим от егоизма си, балканщината, завистта и омразата към ближния. Защото, ако днес трябваше да те предаде, пак щяхме да го сторим.

Защото каквото е било тогава, лесно са се давали наставления за Букурещ, а само ти ходеше между заспалия народ, то и сега същото. С тая разлика, че те няма измежду нас да будиш главите на раята.

Политиците те окачат по стените на кабинетите си. Какво ли ти казват насаме? Дали те забелязват всеки ден или това е просто мога?

Толкова си необятен, че се объркваме от твоята чистота и сила.

Представяш ли си ,ако беше американски национален герой, как щяха да те величаят? Защото предварително беше заложил главата си, за да загубиш само себе си. Опита се да промениш съществуващата тогава програма на българина: ражда се в робство, умира в робство.

Като ходеше из Отечеството се беше нагледал на страхливи хорица, заврели носове в одаите при хлебеца и ракийката. Говореше страшни думи за граждански права и свободи, а не за пари, имоти служби.

В София те съдиха най-високопоставените лица на империята, а българите се скриха и не излязоха по пътя към твоя Голгота да те спасят. Защо да го сторят, да им се “запалят” главите ли?

Къде са ви гробовете с Ботев?

Знаем, ще ни отговориш така: “НАРОДЕ”!!!!!

Е неразгаданата същност на съзнанието , в необятния разум стой въпросът, допринесли ли сме нещо на този свят и ако не сме , как бихме могли? Какво трябва да е делото ни, за да бъдем вписани в книгата на света? Едва ли някой знае точния и верен отговор. Нека поне опитаме да разбулим мистерията на този въпрос. Нека за наш пътеводител вземем историята. Нека тя ни разлисти своите страници, запазили дългия човешки път. Колко много личности помни тя и с колко се гордее. Васил Левски. Само името му говори само за себе си. Колко величие и слава има в него. Тя предизвиква у всеки едно странно и необикновени чувство за преклонение и почит , за уважение и дълг. Дълг. Защо ли дълг? Защо именно това чувство, защо не някое друго? Апостолът стой в основата на всичко. Неговата личност е научена да се отдава на Родината,  да умря дори за нея, защото изпитва дълг тя да бъде щастлива, а не “черна робия”. Точно тук се ражда връзката “ Левски- дълг” Връзка, продължила и до днес през всичките  тези години на радост и разочарование , но тя не ще спре до тук , ще продължи и във времето.

Левски ни е завещал и своето съзнание, и своите идеи за да ги реализираме и днес . Макар да не сме под робство, ние ежедневно се сблъскваме с проблемите, който трябва да решим. В този подъл и нечестен свят, трябва да се борим за каузата си няма значение дали сме спечелили или загубили Трябва да дадем на следващите поколения борбения дух който носим в гърдите си, за да каже всеки :

“Ако печеля, печели цял народ! Ако загубя , губя само мене си”

Образа на Левски в българската култура

Любен Каравелов - “Сбирайте се моми, булки” /1873г./.

Христо Ботев – стихотворението “Дякон Васил Левски” /1875г./, прекръстено от Захари Стоянов в “Обесването на Васил Левски”.
Иван Вазов – разказите “Из кривините” /1892г./, “Апостолът в премеждие” /1895г./, “Чистият път” /1895г./, повестта “Немили – недраги” /1895г./, стихотворението “Левски”.
Цветан Минков
– романът “Васил Левски” /1932г./
Стефан Дичев
– романът “За свободата” /1954г./
Георги Мишев – разказите “Синеокият рибар” /1958г./
Яна Язова – романът “Левски” /1987г./, посмъртно.
Вера Мутафчиева – повестта “Процесът 1873” /1972г./
Магда Петканова – пиесата “Апостолът на свободата”.
Любомир Дойчев – “Левски в светлина” /1943г./, “Войводата и знаменосецът” / 1963г./, “По пътеките на Апостола” /1971г./, “Знаменосецът на свободата Васил Левски” /1973г./
Жечко Попов – “Без сън, без покой” /1986г./
Константин Илиев – пиесата “Великденско вино”
Стефан Цанев – пиесата “Тайната вечеря на дякона Левски”
Радой Ралин – кинороманът “Аз съм Левски”.

Чуждестранни автори за Левски:
Александър Стеколников – “Васил Левски”, Москва, 1958г.
Мерсия Макдермот – “Апостолът на свободата”, Лондон, 1967г.
Алфред Ото Шведе – “Посланици на свободата”, Берлин, 1973г.

Ото Емерслебен – “Вятърът има много имена”, Берлин, 1985г.

Паметници :

Идеята за поставяна паметник на апостола на свободата- Васил Лески- възниква непосредствено след Освобождението на България. Проектът е на столичния архитект Колар, чех на народност. Поради редица причини проектът започнал да се осъществява едва след 1883 г. Идеята претърпяла развитие. Първоначално в/у пиедестала трябвало да се постави бронзова фигура на Апостола. През 1884 г. комисията решила да замени фигурата релеф на  Левски в половин бюст. Релефът е изработен във Виена от Рудолф Вайер. Паметника бил поставен на 22 Октомври 1895 год. с реч на Стоян Заимов. Паметникът бил построен близо до любимото място на В. Левски.

Внушителният паметник на Васил Левски, издигнат през 1903-1907 година от Марин Василев, се намира в центъра на Стария град, близо до църквата "Свети Никола".

Скулпторът е изобразил Апостола на Свободата Васил Левски в цял ръст, с револвер в ръка. До Левски е застанал ревящ лъв, олицетворение на разбунтувалия се български народ срещу турския поробител.

Релефът в най-ниската част на монумента съдържа имената на жителите на Карлово, дали своя живот в името на българската Свобода.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG