Joomla Software solutions Template

Payday loan

Смразяващите вечери в града на злото  в цикъла “Зимни   вечери” на Христо Смирненски

Христо Смирненски е един от най-изявените български социални критици. По времето на написване на цикъла “Зимни вечери” в България са се заменили ценностите на рода, маиката, дома, семейството с надеждата за оцеляване в тежките дни. Чрез “Зимни  вечери” Христо Смирненски показва как нищетата и безработицата са пуснали корен в умовете на хората от бедния икономически квартал. Жените, децата и старците, най-слабата част от населението са пример за трудния живот на бедните хора по време на Първата световна война. Образът на бедния икономически квартал през зимата е доказателство за пречките и изпитанията пред хората.

Градът е демонично чудовище,място на порока,карнавал на измамници, които купуват всичко със своя цинизъм. Смирненски придава друг облик на зимния вечерен град, а именно прозаичен и демоничен. Целият квартал е в очакване на нещо трагично : “Като черна гробница и тази вечер пуст и мрачен е градът.”Смирненски определя града като “черна гробница” като поставя основната тема и един от нюансите в “Зимни вечери”. Цялото население е обзето от тъга и тягостно настроение : “Вървя край смълчаните хижи” – чрез тази метонимия авторът внушава, че чувствата не са еденични, а са всеобщ проблем. Веселбата е немислима, там където има само тъга, скръб и плач. Скръбта и тягостната остановка се носят като зараза – бързо и сигурно в “смразяващите” зимни вечери.

В цикъла  “Зимни вечери” Смирненски излага на показ чувствата и емоциите на всички бедни българи, показвайки преходно изречение : Като изтинска зараза се носят скръбта и тъгата превземайки най-често сърцата на старците, жените и децата. Които са най-слабата част от населението по времето на войната. Няма нищо по-лошо от гледката на безнадежността в очите на детето : “Но ето къщурка позната, в прозореца моминско лице”. Дори и бащата, който би трябвало да е патриарха в семейството, да дава надежда и мъдри слова, сега е в пълно противоречие с родовите ценности : “Завърнал се вкъщи безхлебен, пиян пак бащата ругай” – Обезличен, без право на друг избор, бащата приема съдбата си и дави мъката си в алкохол. Щом той е изпаднал в безразличие, какво остава за жените и децата. Те са описани в смразяващо авторско море от отрицателни емоции. “Децата пищят и се молят, а вънка привела глава, сред своята скръб и неволя, жена проридава едва.

Природният декор е нарисуван като отворено призрачно пространство на злото, където бялото, черното, сивото и зловещото жълто рисуват покъртителната история на човешкото умиране. Призрачното и зловещото в града се изразяват чрез тополите, фенерите,призрачните силуети на слепия старик, натовареното дете – призрачния човешки свят съответства на призрачната природа. Тъгата се е настанила там, където няма изход от нея и това е при всички хора, неизбежно и нежелано.  Смирненски показвайки жителите в бедния квартал, създава представата за пълна мизерия в капиталисическия град- пълна противоположност на демократичните идеи. Образът на бедния работнически квартал през зимата е доказателство за пречките и изпитанията пред хората

Чрез описанието на зимата Смирненски обогатява цветовата картина в текста. “Чертала е бялата зима неземни сребристи цветя”

“Спускат се змийки от лед”

“Оскрежената топола”

“И в мъглата жълто-пепелява”

Снегът и зимата скриват всички други цветове и точно като трудните времена карат хората да оставят в душите си само мъка. “Като копия златни пламтят светлини и се губят по белия сняг”.

“Синкави и жълти алени снопчета пламък трептят в огнен блясък запалени черни ковачи коват”. В “Зимни вечери” Смирненски създава картина изградена от три цвята: черно, бяло и жълто, сякаш хората се борят за своя живот. Цветовата обагреност води само до мисълта за смъртта. Използването на реторични въпроси засилва усещането за трагизъм и невъзможността за други чувства. Смирненски търси връзка с угнетените души на своите „бедни братя” чрез мета­форичния образ на мъглата. Тя не е при­родно явление, а екзистенциален образ на живота и съдбата. Мъглата няма да се вдиг­не, прогонена от зимните слънчеви лъчи. Тъгата на поета идва от усещането, че страданието като мъгла, притиснала душата, трайно присъства в живота на „бедните братя” от крайния квартал - „пленници на орис вечна, зла”.

Предчувствие за смърт носи още пър­вият стих на цикъла „Зимни вечери”. Страданието, мизерията и гладът изправят човека пред страшния лик на смъртта. Тя е неумолима и безпощадна. Отнема все още неживян живот, гаси светлината, обгръща с мрак човешките души.

Финалът на творбата е посветен на съд­бата на любимите герои на поета-деца­та. „Сграбчени” от бедността и „безхлебието”, те сами са поели отговорността за собствения си живот. В суровия и бездушен град те нямат право на детство, а това е осъдително, защото нищо не може да замени детството. То е неповторимо. Мал­ките гаврошовци нямат право и на почив­ка. Единственото място, където спират, но само „за миг”, е край уличния фенер. Ся­каш търсят в неговата светлина топлината на домашното огнище. И попаднали за миг в друг свят, красив и нереален , с „ня­каква смътна почуда” следят нежния танц на снежинките - символи на безгрижие­то, чистотата и детската невинност. За бедните деца, „чувалчета снели от гръб”, щастието е илюзия, отказана им от живо­та. Това е тяхната тъжна орис, едно тра­гично предчувствие за бъдещето им. Гаврошовците, притиснати от мизерията и глада, преждевременно са остарели.

В цикъла “Зимни вечери” Смирненски излага на показ чувствата и емоциите на всички бедни българи. Смирненски показвайки жителите в бедния квартал, създава представата за пълна мизерия в капиталисическия град- пълна противоположност на демократичните идеи. Тъгата се е настанила там, където няма изход от нея и това е при всички хора, неизбежно и нежелано. Без надежда завършва тъжната сред­нощна разходка на поета. След видяното, преживяното и чутото, след докосването до човешката болка и страданието, в поетичния финал на цикъла „Зимни вечери” остава усещането, че градът е зат­вор за несправедливо наказаните „бедни братя” на Смирненски.