Joomla Software solutions Template

Payday loan

Саможертвата –

героичен жест на свободната човешка личност

След Освобождението Иван Вазов е огорчен от нападките отправени към българския народ. На българите е внушено, че даром са получили свободата си, че в историята им няма значими събития. Още по-дълбоко наранява поета това, че България забравя своите велики герои, дарили я със свободно бъдеще. Затова той създава „Епопея на забравените” – цикъл от оди, които разкриват красотата на патриотичния порив към саможертва.

Първата ода от цикъла възпяващ героите на България е „Левски”. Причината за това е, че той е един от хората, които са допринесли най-много за съживяването на духа на българския народ. Началото на творбата е един своеобразен монолог, в който Дяконът излага причините, поради които е решил да напусне манастира – той отхвърля канона воден от желанието за свобода. Той осъзнава, че „ближний ми има нужда не от молитва”, а от „две-три думи нови”. Престоят му в духовната обител няма да спаси страдащия български народ. Хората се нуждаят от лидер, който да започне борбата, да посее идеята за свободата в сърцата им. Така свободата се превръща във висш идеал за Левски, идеал, за който той се жертва.

Девет годин той

скита се бездомен, без съм, без покой…

…обърнал се беше на дух, на огън

Описанието разкрива непримиримият дух, трудният живот и геройството на Апостола, на един човек който изцяло се е отдал на една идея, на един стремеж и е загърбил собствения си живот в името на най-висшата ценност.

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът

и че е време да въстане робът;

… и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта – пиянство.

Повярвал преди съвременниците си, че България отново ще бъде свободна, той поема тежестта да покаже пътят към това освобождение. Но то няма да бъде постигнато лесно. Нужно е постоянство, отдаденост, вяра в собствените сили, способност да се посрещне смъртта с високо вдигната глава, без молба за милост.

Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори кат Хуса или кат Симона

за правдата свята да умре под триона.

Свободата не се получава даром. Определена цена трябва да бъде платена, трябва да се принесе жертва. А великата цел изисква велика смърт. Левски бива заловен. И в този тежък час, подложен на това страшно изпитание, силата на духа му надделява. Той не предава останалите членове на революционните комитети – „ако губя, губя само себе си.” Саможертвата е направена, тиранинът се опитва да убие всичко, „дето не умира”. Личността загива, но идеалът остава за следващите борци за свобода.

Следващата творба от „Епопея на забравените” е Защитата на Перущица, която представя вече един осъзнат народ, който се бори с поробителя и отстоява своето право да бъде свободен. Макар това да не е организирано въстание, в боя участват всички – от „белите власи” до „русите главички”. Себеотрицанието е стигнало до такава степен, че майката е надмогнала болката при евентуалната загуба на сина си и сама му дава заредената пушка, за да се бори за живота на хората затворени в храма.

Главатарят на башибозуците наблюдава каква сцена се разиграва пред очите му и неволно потръпва пред силата на „тез раи слаби”. Той не разбира, че за тях смъртта няма да бъде наказание, а напротив – достойна цена за сладостта на свободата.

След първоначалния страх обладал хората при идването на редовната турска армия, те се осъзнават и решават да продължат борбата макар това да значи сигурна смърт. Но по-добре така, отколкото да бъдат унижени и погазени пред тираните.

Ето царска сила, да се предадем!

- Не щем! –Не! – Не бива! По-добре да мрем!

- Да се покорим ли? Мълчи! Да се борим!

С цел засилване на напрежението Иван Вазов спира разказа и сравнява подвига на българите с тези на други народи. Това прави подвига на героите още по-величав, но което е по-важно хората са осъзнали своята необходимост от свободата и са започнали да се борят за нея. Робът въстава, борбата започва и той не се предава „и глава не клюмна, и меча не даде”. И така „пример даде пръв как да мре народа и да не моли бога, и не рече: - милост! – в общата тревога”. Както при одата „Левски”, тук отново се открива мотивът за следовничеството, защото колкото повече хора са обединени от една обща кауза, толкова вероятността един ден тя да стане реалност е по-голяма.

Одата „Опълченците на шипка” е израз на преклонението на Иван Вазов през подвига на безименните герои от Орлово гнездо. Като последна творба от цикъла „Епопея на забравените”, тя има за цел да докаже, че България не е получила даром свободата си. Огорчен от хулите на своите съвременници, Вазов напомня за саможертвата на опълченците, за които смъртта е била единствения достоен избор.

Надживели робската психика, усетили вкуса на победата, безименните герои са готови да защитават достигнатия връх с цената на живота си. Тя е техен най-светъл идеал и постигането и не е свързано с труд, а напротив, с геройска чест – „Нищо. Те ще падат, но честно, без страх.” Така поетът обобщава готовността им за саможертва. За правото да се наричат свободни хора, а не роби, за тази победа опълченците се хвърлят саможертвено срещу смъртта с вика на победата „ура”.

В страховития боя, който по-скоро прилича на природна стихия, чувствата също са бурни. Омразата към тиранина е стимул защитниците на върха да продължат да се борят. Тяхната устойчивост се дължи на себеотрицанието, с което всеки е приел задачата си. От векове стаената ненавист избухва в стремежа всеки „един враг повече мъртъв да положи”. За патриотите смъртта в боя за свобода е нужната хекатомба. Смъртта за родината е сладка, защото тя е цената на нейното свободно бъдеще. 

сладката радост до крак да измрат

пред цялата Вселена, на тоз славен рът…

Така в драматичния миг на саможертвата всички средства са позволени, недопустим е само срамът. Дългът към отечеството не позволява малодушие: „ако би бегали, да мрем по-добре.”

Чрез „Епопея на забравените” Вазов отпраща патриотични послания както към съвременниците си, така и към бъдещите поколения. Поетът възхвалява българските герои като посочва тяхната висока нравственост, светлият им идеал, готовността им да платят с цената на живота си свободата на родината, за да може тяхната жертва да бъде истински оценена и примерът им да служи на бъдещите поколения.