Joomla Software solutions Template

Payday loan

“Илиада” – XVIII песен

Увод: Омировата поема “Илиада” е най-старата запазена литературна творба. Тя връща към древен свят, причудлив с хората и техните възгледи, но вълнуващ като среща с първите съзнателни опити на цивилизацията да преобразува природата в човешка хармония.

Теза: В Омировата поема две дейности са представени като основни за човека и обществото – войната и трудът. В тях човек може да докаже себе си пред другите и да бъде признат за пълноценен член на колектива. Разказът за изковаването на щита на Ахил, където се пресрещат мотивите за войната и труда, е своеобразен химн на съзидателната сила на труда. В митологията щитът е отражение на всемира. Воинът, който го носи, показва, че защитава не просто себе си, а и света, на който принадлежи.

Щитът е символ на отбраната и предпазливостта, на закрилата. Символ на покровителство за притежателя, щитът същевременно има функцията да отрази враждебните сили, затова той носи и знаменията на страха и ужаса. Воинът, който го носи, противопоставя на противника си космоса. А когато ударите на врага попадат върху щита, символично в опасност е не само боецът, застрашена е самата реалност, която е изобразена и към която принадлежи съответният воин.

Щитът на Ахил е творение на най-добрия майстор за най-славния герой пред стените на Троя. Въоръжението на епическия боец в “Илиада” свидетелства не само за неговите високи качества и воинска мощ. Бойните доспехи са външната емблема на името на героя – те са своеобразен текст, показващ на разбиращите кой и какъв е героят, какви са неговите дела и каква слава е придобил и предстои да завоюва. Значението на сцените, представени върху щита на Ахил, определят делата на Пелеевия син като хармонично сляти с целостта на всемира, като поддържащи и облагородяващи съществуващия ред.

Върху щита на Ахил Хефест представя света като цялост. Богът извайва художествен модел на света, структуриран по хоризонтала въз основа на опозицията “център – периферия”. В концентрични кръгове се наслагват зони с различна степен на сакралност. Хоризонталният образ кореспондира и с идеята за вертикално деление на света на три равнища – небе, земя, свят на мъртвите.

Кръглата форма на щита е съотнесена с представата за кръга като графичен образ на съвършенството. Той е символ на безкрайността на живота, на вечната повторяемост, в която смъртта е само преход към друг живот.

В петте листа, които Хефест споява, за да създаде щита на героя, е заложена числова символика. Пет е число на човека, на човешкия микрокосмос. Усилията на отделни индивиди са разгледани като опит и принос за вписването на хората в окръжаващата ги вселена. Петте листа означават не само здравина и надежност на оръжието, но и магическа формула за укрепване на връзката между човека и света.

В центъра на щита Хефест извайва “земята, после небето, морето // и неуморното слънце и пълноликия месец, // та и звездите безбройни”. Богът ковач повтаря в украсата последователността на сътворението според старогръцката митология. От Хаоса първо се ражда Земята, Гея, после тя ражда Небето, Уран, след което творението продължава с възникването на моретата и звездите. Хефест ги поставя в центъра, за да създаде съответствие както на хронологията на вселената, така и на сакралната стойност на съответните  обекти. Неслучайно изображението започва от земята и тя е поставена в центъра на щита. Земята е майка на всичко, тя е авторитет, пред който древния грък  благоговее, силата й не е по-малка от силата на бога гръмовержец, Зевс. Тя ражда из недрата си и прибира обратно в тях, тя е началото на начатата, родено от самия Хаос.

Изписал макрокосмичния модел – земя, море, звезди на небето, Хефест се заема да изобрази микрокосмосът. Творението му възпроизвежда образа на космическото дърво по хоризонтала и по вертикала, внушаващо единството и хармонията на вселената. Представени са два града, олицетворяващи човешкия ред и живот, социалното съществуване, поместено сред космическото богът залага в символиката на числата. На Земята, Небето, Слънцето, Луната съответства единицата със значението си на универсалност, божествена неделимост, съвършенство. От друга страна, отделните обекти влизат в отношения, символизирани от значенията на числото две. Земята изгражда опозиционната двойка с Небето, Слънцето с Луната. Същата схема богът ковач запазва в представянето на два града. Числото две означава разпадане на цялото, то символизира войната, но също и съюза, допълването. То описва противоположностите, които се изключват и унищожват, но и се допълват. Изображението на градовете влиза в отношение с представяния в центъра космически свят, въвеждайки опозициите “човешко – божествено”, “смъртно – безсмъртно”. На второ място изписаните градове създават опозиционни отношения помежду си – единият град представя света на мира, а другият – на войната. Мирът и войната олицетворяват двете основополагащи начала в човешкото съществуване.

Първо Хефест изковава сватба, символично представяйки брачния съюз между мъжкото и женското начало като повторения на свещения брак между Гея и Уран. Сватбата припомня за съзидателната сила на Ероса, от която възниква светът. Хората повтарят в своя живот историята на вселената, като участват в нейното възпроизвеждане и съхраняване. Събирането, за да се създава живот, е в началото на мирознанието. Бракосъчетаването е свещенодействие, кореспондиращо с великото тайнство на живота.

Успоредно със сватбата Хефест представя като част от живота на същия град конфликтите. Спорът, двуборството влиза в символиката на числото две. Модел на противопоставяния се открива в божествения свят, мислен за идеален. В поемата си Омир неведнъж описва споровете между Зевс и Хера, между Атина и Арес, а свадата между Ахил и Агамемнон задвижва събитията, разказвани в “Илиада”. Двубоите се възприемат в Омировия свят като белег на активно, действено човешко поведение. В тях има елемент на съзидателност, на гневност, която измъква от безформието и безличието на първичното, която извайва ясно различима същност и така съучаства в усъвършенстването на  първотворението. Норма е борческият тип, който смело се сражава и преборва. Неслучайно Омир маркира спорът между двама граждани, но не дава неговото разрешение, защото е важен актът, а не конкретният резултат. Във връзка с този епизод е описан човешкият свят със съвета на колектива, който отсъжда възникналите спорове, така както на Олимп боговете решават съдбата на света.

Изображението на втория град представя войната като друг вид конфликт. Сблъсъкът между двете войски носи еднакъв резултат за воюващите страни – “Раздорът, смутът и кобната гибел //...// към страните враждебни мъртвите воини отнасят”. Древният грък изпитва епическо спокойствие пред смъртта. За него тя е неизбежност, която го отличава от безсмъртните богове. Забравата и преходността могат да бъдат компенсирани от славата, а тя се добива в битка. Затова войната е естествена част от ежедневието на елините. В нея те се превръщат в герои, покриват се с чест и слава и колкото по-известни стават, толкова повече се доближават до безсмъртието.

След изображението на градовете Хефест преминава към следващия кръг. Всяко отдалечаване от центъра означава намаляване на сакралната стойност. Представено е трудовото ежедневие, ангажирано в създаването на хляб и вино, свещени за елините същности. Символично е предаден календарният цикъл разораването, засяването и ожънването, гроздоберът, които обхващат основните трудови практики в архаичния свят. Трудът в Омировата поема е не само прагматично, но и ритуално действие, възпоизвеждащо на свой ред акта на сътворението. С труда си хората оплождат великата майка, Земята, и събират нейните благодатни плодове.

В предпоследния концентричен кръг изписва стада. Животновъдството е част от делника в древна Гърция. Стадата осигуряват жертвите, отдавани в чест на бога. В песента, лъвовете, които нападат, символично означават жертвите, които следват да бъдат отдадени.

В последния кръг Хефест извайва хоро, на което “кръшно играят момци и моми избрани”. Изображението връща към началото, към сватбата, напомняйки за кръговрата на живота, за стабилността на уредения и установен свят. Подредбата на моми “с тънки була” и на момци “юначни” обхваща единството на живота, изграден от противоположности обединени в съвършена хармония. Кръглата форма на хората подчертава формата на щита като знак за безкрайност и циклична повторяемост, като тъждество на вечността и безсмъртието. Край хорото “певец божествен // пей и си с цитра приглася”. Омир не изключва творчеството от ежедневието на хората, нито от подредеността на космоса. Певецът обхваща с дарбата си многообразието на живота, за да го съхрани в слово, за да го възпее и увековечи.

Върху щита на Ахил е събрано всичко, което представлява човешка ценност и основание да се живее. Този ценностно натоварен образ символизира и залога на битките – изброено е всичко, което воинът губи, ако загине, всичко, което печели, ако победи.