Joomla Software solutions Template

Payday loan

Клод Леви-Строс,роден през 1908г. френски етносоциолог,философ,етнограф-американист,създател на структурната антропология,човек с музикална подготовка.Роден е в Брюксел в интелигентно семейство-французи.Средно и висше образование получава в Париж.

Преподава философия във френската столица,но интересите му към етнографията го отвеждат като преподавател по социология в Бразилия.

Задълбочава познанията си по Вундовата и особено по Фройдовата психология.Достига до мисълта,че наблюдението и описанието на тези факти и явления е приоритетно за етнографията.Това от своя страна подтиква да предприеме пътувания и експедиции,в т.ч. и самостоятелни пребивавания в Боливия.

Поради европейския си произход по време на Втората световна война е преследван,което го принуждава да емигрира в САЩ.

Там съдбата го среща с Роман Якобсон,от когото получава тласък да използва лингвистичните данни и наблюдения в изледователската си дейност като очертаващ се вече структуралист.

Трудът му “Печални тропици” представя някои индиански племена и е сериозен принос в антроположкото и етнологическото познание.След войната се връща във Франция,където защитава през 1947г. дисертацията “Елементарни структури на родството” ,която отпечатва като отделна книга в 1948г.

Върховете в неговото научно дело са: “Структурно изследване на мита”(1955г.); “Структурна антропология”(1995г.); тетралогията “Митологични” (1973г.); “Пътят на маските” (1975г.); “Мит и значение”(1978г.);….та до “Гледам,слушам,чета” (1993).

“Зад огромното разнообразие от заглавия в творчеството на Леви-Строс се открояват няколко основни теми:въпросите на родството,мита,социалната организация,примитивното мислене,архаичното изкуство,хуманизма.

Леви Строс приема идеята на Р.Якобсон,че звуковете,взети поотделно,не означават нищо,но при съчетанието им в думи или части от думи се откроява смисъл.

Ето какво казва за него пък самият Якобсон:”На Леви-Строс принадлежи най-ясното описание на комуникация и многообещаващия  опит да се интерпретира обществото като цяло от тази гледна точка.Не може да не се съгласим с идеята на Леви-Строс,според която социалната комуникация се осъществява  на три равнища:чрез обмен на съобщения,обмен на удобства и обмен на жени.А що се отнася д съотношението звук-дума-смисъл,Леви-Строс търси аналогии,заявявайки пред Мануел Осорио:”Разбира се,става дума не за сравнение на етнологически факти с фонемите,тъй като това са неща от различен порядък.

Различните съчетания от тези правила изразяват,според мен,определени закономерности:например,те формират и регулират циклите на родствения обмен вътре в дадена социална група.Тези комбинации вече имат самостоятелно значение и се изменят в зависимост от обществото:.Според него магията и науката изискват еднотипни умствени операции.

Леви-Строс е основоположник на структуралистичната теория на  XXв.,чиито корени са във Френската социологическа школа от  XIXв.,в постиженията на лингвистиката от Фердинанд де Сосюр до Роман Якобсон.

Кл. Леви-Строс изпитва влияние и от американската школа на културната антропология,както и теорията на информацията,на общите езиковедски и етнографски изследвания.Тръгвайки от психолингвистичното инстинктивно-съзнателното митотворчество на Карл Юнг,той го коригира в известен смисъл,доказвайки,че митотворчеството е безсъзнателна дейност.

В цялата си научна дейност Клод Леви-Строс подчертава,че не се стреми да работи само с европейския материал,а черпи данни и от други континенти,особено от американско-австралийските туземци.Така въвежда термините “студени” и “топли” общества.”Топлото” е исторично общество,което се движи по оста на времето.

То е развиващо се общество със свое минало,което обаче не е негово настояще,макар че в определени граници го повтаря.

“Студеното: общество е не историческо.Там управлява митът,който се превръща в еталон на обществото във всеки един момент от неговото развитие,като се стреми да повтори себе си.Топлите общества ценят постоянното,трайното,което се повтаря в историческия развой,докато при “студеното” общество е обратно-то не се стреми към историчност и постоянство.

Леви-Строс работи с индианци в Южна Америка и доказва,че тяхното развитие е неприложимо за европейските общества.Вярата в тотема е основополагаща и тя е оградена с различни забрани(табу).Нарушилият табу-забраните умира.

Като човек,който има музикална подготовка,той използва познанията си по музика,за да съпостави структурата на митовете и материалите във връзка с родството с музикална структура.Според него митът стои между езика и музиката,като клони повече към музиката.Митът-твърди той-трябва да се разчете като партитура (нотен запис).На Леви-Строс принадлежи идеята за бинарните опозиции,според които е конструиран светът.Това са:хаос-космос,природа-култура,живот-смърт,старо-младо,мъж-жена,дясно-ляво,добро-зло,добър-лош и т.н..

Като търсеща личност,Леви-Строс чрез своя структурален подход установява,че трябва да се търси не само смисълът не елементите,които изграждат една система,но и стойностите им,т.е. да се очертаят взаимовръзките между елементите на една система.Кл.Леви-Строс въвежда термина ‘бриколож’,което ще рече неочаквани свързвания или свързване на елементи,които могат да се явят ту като означаемо,ту като значещо.Според него ‘знакът’ като основна единица на митологическото мислене снема противопоставянето между сетивното и абстрактното.

Според Строс митът може да се разглежда на две равнища:диахронно и синхронно.Митът съдържа модела за обяснение на света.Леви-Строс е резервиран към историческото познание,което според него “страда от субективизъм”.

Леви-Строс напразно търси упора в Маркс,у когото вижда мислителя,доказал,че събитията не са основна за историческата наука и когото той въобще е склонен да представи за предшественик на структурализма.

Чрез средствата на структуралния анализ Леви-Строс достига до първоизворите на родството,което той нарича “атом на родството”.Тази структура е четиричленна:брат-сестра,баща-син,а семейните отношения-три типа:.Отношение по линия на кръвното родство(брат-сестра),отношение по свойство(съпружество)-мъж на сестрата,отношение по производство(родители-деца).Бащата липсва в епоса,но в социален план.Вуйчото е “баща”.

Леви-Строс постепенно сближава мита с музиката като образец,на художествената структура,опирайки се на изследването на семантиката,а не на самия повествователен сюжет.

За метода на Кл.Леви-Строс е характерен анализът на устойчивите типове на културата,отделени от динамиката на развитието на едни обществени структури с други.

Владимир Яковлевич Проп (1895-1970г.)е сред най-големите имена на фолклористиката в Русия и Европа през XXвек.Застъпник е на морфологичния метод при анализа на фолклора,в частност на вълшебна приказка.Възпитаник на Петербургския университет,още от студентството проявява интерес към научната работа като сътрудник на Руското географско общество.Преподавателската си научна дейност в Университета(ЛГУ) започва през 1932г.,като вече има публикация през 1928г. От 1938г. е професор.Основава народоведски кръжок(семинар),прераснал по-късно като школа.

Занимава се с фундаментални въпроси на приказното повествование,специално вълшебната приказка.При нейното изследване достига до интересни и продуктивни идеи и подходи,които за онова време са непопулярни,но с течение на времето му донасят световна известност,значима и до днес.

Вл. Проп се оформя като едно от най-големите имена в руското и светското народознание и като “емпирик” –теренист,и като теоретик.Освен трудовете му за руския героичен епос и за аграрните празници,най-популярни остават  ”Морфология на приказката”  (1946г.).В тях Проп разглежда членението на приказката по функции и деятели,очертавайки строежи,произхода и дълбоките пластове на руската приказка и приказката в целия индоеверопейски ареал.Като разкрива първо “морфологията”,а после “историческите корени” на вълшебната приказка,той установява,че основното,което структурира и обуславя вълшебната приказка,е обредът на инициацията (посветителният обред), и то не на отделен сюжет от съответния обред,а цялостният приказен жанр като,метасюжет.Самият метасюжет  на приказката,според него,произхожда от обясняващия ритуала мит,без да са налице директни отношения на ритуала  с приказката.

Вл.Проп изнася на преден план нови изследователски тези и принципни подходи,продиктувани от конкретния фолклорен материал.Ако в “Морфология на приказката” основен е структурно-типологическият,то в “Исторически корени…” доминира историко-генетическият подход.Двете книги,по мнение и на самия автор,взаимно се допълват както по проблематика,така и по подход.Дори като че са два тома на един голям труд.

Ученият назовава себе си “емпирик”,т.е. теренист-прагматик,който тръгва от научното описание на явленията и фактите към извеждане на теоретическото обобщение и техните исторически аналози.

Според него “сюжетите са породени от бита на народа,от живота му и произтичащите от тези форми на мислене в ранните стадии на човешкото обществено развитие” и че почвата на тези сюжети е исторически закономерно.Затова с конкретните и многобройни примери трудът “Исторически корени на вълшебната приказка” е сред най-ценните изследвания на Проп,както и изобщо в приказковедението,защото с научна аргументация е изследвана конкретната проблематика,свързана с изучаване на вълшебната приказка не само в руската и славянската традиция,но и за цялата европейска фолклористика.Поднесена увлекателно,книгата е богата на доказателства и ценни теоретични насоки за нататъшните изследвания в тази област.

В по-широкия изследователски периметър на Вл. Проп не може да не отбележим поне още две или три монографии-за лирическите песни,за руските билини и обредния фолклор,където с успех се ползва от общата теория и сравнително-историческия метод.Той доказва например,че героическия епос е възникнал доста преди създаването на държавността,т.е. още преди разлагане на родовия строй.

Вл.Проп заявява,че формалното изследване,по-точно системното описание на изучавания материал,е първото условие-предпоставка на историческото изучаване и наред с това първата негова крачка.В разпокъсаното изучаване на отделните сюжети няма недостатъци :те твърде много са дадени в т.нар. финска школа.За формалистите цялото е механичен сбор от разнородни части.В дадения случай жанрът на вълшебната приказка се представя като съвкупност от несвързани по между си отделни сюжети.Според структуралиста частите се разглеждат и се изучават като елементи на цялото и в тяхното отношение към цялото.Структуралистът вижда цялото,вижда системата там,където формалистът не може да я види.Това,което е представено в “Морфология:-та,дава възможност за междусюжетно изучаване открива широки исторически перспективи.

Въпреки че от написването на първата книга по “морфология” са изминали повече от 70 години,трудовете на Вл. Проп продължават да са актуални не само в Русия,но и в цяла Европа,както и сред учените в цял свят.

От школата НА Вл. Проп  са Борис Н. Путилов,Мария Вл. Осорина с особени приноси е Елеазар Мелетински(р. 1918г.-Харков).Ел. Мелетински е виден литературовед и фолклорист на Русия,изследовател на етническата култура и фолклор на редица народи по света:меланезийци,карело-фини,австралийци,тюрко-монголи и др.. Занимават го техните предания и епос,митове и приказки,генезиса на епическите творби,персонажите в епоса на приказките,литературните родове и видове и т.н..В монографията “Героят на вълшебната приказка” той допълва и продължава търсенията на Проп.Новото у него е,че установява появата на героя(Пепеляшка,Келеша)във връзка с минората и майората.

Няколко години след смъртта на Проп излиза сборник от студии по названието “Фольклор и действителность”(1976г.),където негови ученици и последователи с а подбрали едни от най-приносните му разработки по фолклористика.Това са :  “  Специфика на фолклора”, “Принципи за класификация на фолклорните жанрове”, “Жанровия състав на Руския фолклор”.”Едип в светлината на фолклора” и много други.Те очертават художествената специфика на фолклора като изкуство на словото и “особеното му отношение към действителността”.

Студията “Структурно и историческо изучаване на фолклора” всъщност е отговор на  нападките на френския философ-етнолог Клод Леви-Строс,че Проп в “Морфология”-та изпада във формализъм.Леви-Строс не отчита разликата от формален подход и морфологичен метод,който е основен в “Морфология на приказката”.

“Морфология”-та излиза в Ленинград през 1928г. За голяма част от учените,книгата се посреща възторжено заради смелите подходи.

Строс стига до погрешно заключение,че анализът на Проп е формален,т.е. повърхностен,външен,несъществен.

Основните възражения на Вл. Проп са,че Клод Леви-Строс не познава труда му в руския оригинал от първото издание.Като пояснява,че неговата задача е професионално-фолклористична,Проп отхвърля извода на философа Леви-Строс,че занимавайки се с приказките,а не с мита,това е стеснило научните хоризонти на изследването.Проп доказва,че в науката не възниква по-напред методът на изследване и към него да се отнесе материалът за потвърждение,а обратно-материалът най-често подсказва използването на един или друг метод.

Така “по пътя на навлизане в материята-твърди той,-а не по пътя на абстракцията,се роди много обикновен метод за изучаване на приказките по стъпките на действащите лица,независимо от техния облик”,наречени от него “функции”,които удивително се повтарят,защото “всички сюжети на вълшебните приказки се основават на еднакви функции”,като “еднотипни”.

Без да изчерпваме пълно и в дълбочина общия преглед на приносите на Вл. Я. Проп ,в т.ч. и спора му с Леви-Строс,ще отбележим,че заслугите му за фолклористиката са огромни.

Той зарежда науката с модерни и смели идеи и подходи.Казано по-общо,през XXвек фолклористиката се обогати с моргологическо-структуралния,наред със статистическо-математическия,за знаковите системи”,кодирането и декодирането и т.н..Именно с морфологическия подход на Проп се поправи пътят и на разгърнатия структурализъм на Леви-Строс.

Не е случайно,че по-късно Клод-Леви Строс коригира отношението си към трудовете на Вл.Проп.Той заявява,че това,до което достига Проп, е “едно голямо откритие,което предхожда с четвърт век опитите,които други и аз самия сме правили в тоя смисъл.”Така че според него “трудът на Вл.Проп ще запази неувяхващата заслуга да бъде пръв”.Това е не само голяма и важна оценка-признание,но и проява на висока нравственост от един учен спрямо друг-нещо,което твърде рядко се среща между хората на науката.А че трябва да се дискутира,да има различни гледни точки и възгледи,е безспорно.То движи науката напред.

Очевидно руската народоведска школа разгръща огромен потенциал,който дава отражение и в други страни.