Joomla Software solutions Template

Payday loan

"Декамерон", Джовани Бокачо

Ден І , новела VІ

"Декамерон" на Джовани Бокачо е сборник от 100 новели, разказани от десетима души в продължение на 10 дни . Във всяка една се разкрива важна житейска поука , която обогатява познанията ни за човешката същност , както и за човешкото общество с неговото изключително разнообразие от характери, интереси , амбиции и стремежи . С една богата изразност , образност и езиково многообразие дава възможност да се преосмислят ценностите в човешкия живот и да се осмеят комичните ситуации , в които изпадат , поради глупостта и слабоумието си.

Хората са потискани от морални и религиозни забрани , правила и догми и се страхуват да ги прекрачат . Затова Бокачо поставя на преден план новия хуманистичен поглед на човека . Повод за подобно преосмисляне става едно жестоко изпитание за жителите на Флоренция - страшния мор на чумата , която безмилостно погубва живота на всеки , покосен от силата й . Тук се проявяват всички скрити досега качества на средновековния човек . Загрижени единствено за себе си , много от хората безцеремонно зарязват семейство и близки . В поведението на флорентинците проличават егоизма , алчността , безсърдечието , безотговорността , лицемерието и бездуховността .

С този проблем Бокачо започва своето знаменито произведение . Но на фона на това бездушие изпъкват десетима души , които желаят да се спасят от тегобата и прекарват дните си затворени в една уютна вила извън града в песни , танци и разказване на чудни новели . Чрез техните слова се обогатява представата ни за света , за човешката същност и начините за опазването им .

Първият ден е посветен на беседването по въпроса кому какво най-много се нрави и всеки един от героите разказва по една поучителна история . Новелата , разказана от Емилия ( новела VІ ), представя как един прост и почтен мирянин разобличава алчността на един монах с няколко духовити и похвални слова . Тя доказва , че остроумието е богатство , което може да обори думите на лицемерните набожни монаси . Разкрива се истинската същност на духовните лица на църковна служба и се отразява реалната обстановка в храмовете по онова Бокачово време .

Главно действащо лице в тази новела е един " монах минорит " - инквизитор . Както всички подобаващи духовници и той се представя за ревностен крепител на Христовата вяра , но изпод монашеското расо се крие напълно различна и порочна личност , чието поведение е в противоречие с морала на Църквата . Реалният му лик е конфликтно противопоставен на фалшивата благочестивост на духовните му помисли . Той е част от святата почит към Бога , но е страстно изкушен от своите естествени чувствени и материални желания .

Този лъжовен монах се стреми да намери хора , чиято кесия е " добре натъпкана", и да се подиграе с вярата им . И ето , че попада на желаната мишена - богат  и почтен  човек , малко слабоумен  и доверчив , който в нетрезво състояние се хвали : "Имам хубаво вино , че и сам Христос не би отказал чашка от него".

Признанието на този мирянин е добре дошло за алчния монах , който решава да се възползва от така създалата се ситуация и обвинява човечеца в богохулство и обида към Бога , изричайки , че Исус е пияница . Лошо е да се споменава напразно  името Божие , но да се използва , за да излъжеш  и измамиш невинен човек , в името на своето благополучие , си е жив грях .

Прекрачвайки църковните канони и нарушавайки всички религиозни догми , монахът инквизитор плаши своя събеседник до смърт със своите нескончаеми слова и му търси пари , за да го отърве от кладата и да намали присъдата му - да носи пришит на гърдите си кръст . Алчността и лицемерието са изместили установените духовни ценности и накланят везната към материалната стойност на живота . Обвиняемият е смирен и почтен човек , който вярва безпрекословно и сляпо на думите на своя палач . Той е готов на всичко , за да избави живота си от ръцете на смъртта , затова изпълнява всяка прищявка на съдника си . Монахът го задържа известно време при себе си и му налага епитимия : " да ходи на литургия в "Санта Кроче"." Безочието му няма  граници , докато нещастният човек най-прилежно и стриктно следва повелите му .

Но животът е ценност от най-висша степен , чието опазване изисква много жертви и преминаване през различни перипетии . Това е мисълта , която ръководи и Бокачовия герой .

И накрая неговото послушание и старание се възнаграждават и справедливостта възтържествува . Чистите помисли и вярата в Бога му помагат да издържи и да прозре пътя към спасението . По време на своята мисия в " Санта Кроче " мирянинът чува няколко слова , които му правят изключително впечатление и се запечатват в съзнанието му : "И ще ви се въздаде стократно , и ще наследите вечния живот".

Като се прибира се вкъщи , инквизиторът го разпитва какво е чул в черквата . Тогава на почтения човек се удава изключителната възможност да раздаде възмездие и правосъдие , без да предприема нищо . Използвайки своето остроумие , ловкост , съобразителност и находчивост , с няколко прости , но достойни слова успява да срази врага . На въпроса " кои са тия думи , които са предизвикали у тебе такова съжаление към нас?" , той отговаря с думите от литургията , които така силно му повлияват . Обяснява , че всяка тяхна щедрост , милост и благотворителност ще им се върне стократно на небето ; че "ако на оня свят рекат да ви връщат по сто казана чорба за всеки , даден тук , вие ще имате толкова много , че направо ще се удавите в нея ". Тази тънка ирония в думите му дълбоко засяга монасите и разкрива колко лицемерни , алчни и неморални са всъщност и че на небето не ги чака нищо друго освен сто пъти от това , което самите те вършат на Земята .

В този момент над ограничения ум , липсата на морал и бездушието се извисява смехът на Бокачо - жизнерадостен , поучителен , пречистващ и облекчаващ . Сякаш цяла Италия се смее над остарелите нрави на отиващото си Средновековие . Той показва деформираното "лице" на монашеската същност и ценности . С изключително голямо езиково и стилово разнообразие , на основата на италианския език и неговите разновидности , с тези пъргави , динамични и искрящи от мъдрост народни слова , творецът Бокачо пресъздава целия бит и романтика на отминалата епоха и цялата си емоционално-мисловна насоченост . По един блестящ и хитроумен начин разкрива лицемерието и похотливостта на духовните лица .

Но накрая доброто възтържествува и доказва , че е всесилно и рано или късно винаги надделява . Макар и непросветен в духовните дела , този богат мирянин успява да настъпи своите неприятели по най-болното място - вярата и грижата им за църквата и душата на хората . Само няколко думи и то право в целта са достатъчни , за да победят врага , без да се пролива и капка кръв . Остроумието , находчивостта и разума на човека са най-силните оръжия срещу ограничеността и погубените човешки ценности .

Боряна Петрова Петрова, 10 “б” клас

ЕГ “Акад. Л. Стоянов”- гр. Благоевград