Joomla Software solutions Template

Payday loan

Любен Каравелов”Маминото детенце”-      анализ

Една от творческите   задачи, които видният ни общественик и забележителен белетрист Любен Каравелов си поставя, е да изобличи пороци и явления от нравствен характер, опасни не само за отделния човек, но и за обществото като цяло. Решителна крачка в осъществяването на тази благородна цел прави с повестта си "Маминото детенце", в която на прицел са взаимоотношенията в едно чорбаджийско семейство. Първите страници на творбата запознават читателя с героите и тяхното безсмислено съществуване.

Началният пейзаж уточнява времето и мястото на действието и създава емоционална нагласа за възприемане на съдържанието. С много светлина и красота е наситена природната картина, представляваща истински земен рай.Поведението на работливите девойки, които като лястовички пеят, подскачат и се смеят, създава усещане за волност и хармония. Сравнението, засилената глаголност и метафоричните епитети допълват особената атмосфера и празничното настроение.

Каравеловите размисли за краткия майски живот на трендафила , изпълнен със сладки мигове, и многолетието на върбата карат читателя да се замисли за истинската стойност на човешкото съществуване. Контрастното сравнение представлява оригинален преход към портретното описание на един от героите - чорбаджи Нено. Впечатляващо е гротесковото оприличаване на мазното му тяло с две лебеници. Характерна е и неговата поза. Лениво отпуснат под дебелата сянка, чорбаджията е чужд на трудовото оживление Облечен като за празник - в коприна и лен, той се е отдал на безделието и леността. Материята подсказва социалното му положение на богат и заможен човек, както и липсата на естетически вкус. Комичният ефект се подсилва и от умалителните съществителни имена "пръчици", "елеченце". Затрудненото дишане на Нено поражда представата за неговата склонност към удоволствията в живота. Израз на авторовата ирония е описанието на поетичното клокане и сравнението с вулкана. Впечатлението за влечение към житейските съблазни се затвърждава от червения цвят на ушите и носа. Каравеловият сарказъм проличава в оприличаването им с подлоги. Като че най-забележителни обаче са очите на Нено, наречени "черни точки". Липсата на светлина в погледа му издава неговата ограниченост. Самоцелният живот е погубил способността му да създава красота, да я открива и да и се наслаждава. Жалък и смешен е чорбаджията със своята карикатурна външност, загатваща и за съществени черти от характера му. Повествователят обогатява първоначалната представа за Нено чрез диалога с безхарактерния ратай Иван Нищото, който безропотно изпълнява господарските”мъдри наставления”. Грубо и жестоко е отношението на чорбаджията към девойките, които работят и получават "парици" за труда си. Умалителната форма на съществителното име подсказва, че парите заемат  особено място в живота му. Не само за него, но и за разглезения му син те имат  огромно значение. Свикнало винаги да му се угажда, детето трябва да бъде  примамено с "ново гроше". Явно е, че бащата е загубил авторитет пред  наследника си. Повторенията и повелителните глаголни форми в речта на чорбаджията издават неговата ограниченост и господарския му маниер на  поведение. Затвърждава се впечатлението, че той е любител на ракията,  Честата смяна на темите в разговора със слугата, който дори няма право да  мисли, подсказва непостоянството в характера на Нено.

Не по-различна от съпруга си е чорбаджийката, която се излежава под гъстата сянка, докато другите се трудят. Каравелов въвежда външния и вид чрез  гротесково сравнение с животните, угоявани за Коледа. Макар и пестелив, портретът и е твърде характерен. Грозното и отблъскващото е подсилено с контрастните умалителни епитети "хубавичко и мазничко", представящи лицето и.Авторовата ирония проличава и при определянето на въпросите, които вълнуват Неновица. Проблемът за възпитанието на детето е изместен от"зрели и практически мисли", свързани със зелето, яйцата и домашните разноски. Ежедневието на чорбаджийката се направлява от три жизнени начала, издаващи нейната ограниченост, алчност, скъперничество и егоизъм.

Животът на Неновата съпруга, наречена от автора "знаменита жена ", се ръководи от непрестанната мисъл за парите, които стоят в основата на господарския дом. Съдържанието на първа глава на творбата създава убедителна представа за чорбаджиите, като подготвя читателя за сходството в тяхната душевност.

Чрез подробните описания и речевата характеристика Каравелов изобличава нищожността на мислите им, низостта на техния морал и жалкото им съществуване. Отричайки грозното и уродливото, белетристът насочва към истинските ценности в живота.

АНАЛИЗ НА ВТОРА ГЛАВА

След като запознава читателя с героите, във втора глава на творбата писателят обогатява представата за тях чрез случки от ежедневието им. Сходството в съществуването на двамата съпрузи проличава от оприличаването им с две части на едно цяло, внушено чрез израза "Неновата половин душа 

Повествоватедят подсилва грозното и отблъскващото в образа на Неновица чрез двойното сравнение с угояваните за Коледа животни и с калугерите, употребили голямо количество храна и вино. Дори Неио изпитва неприятно чувство от миризмата на пот на съпругата си. Ирония съдържа и изразът "гениалната економка", с който Каравелов напомня за порочните и навици.

Събрани под гъстата сянка, чорбаджиите се унасят във "важни разговори", посветени на майската жега. Проблемите за възпитанието на детето са изместени от темата за личното спокойствие. В диалога преобладават късите фрази под формата на въпроси и отговори. Повторението на наречието "горещо" и четирикратната употреба на сродното съществително име "горещина" убеждават читателя в тяхната ограниченост. Практическото заключение на Неновица за изгодата от отсечения кестен е нова проява на нейната алчност и скъперничество. Дори Евангелието тя тълкува превратно - в своя изгода Саркастично Каравелов оприличава хъркането на двамата съпрузи със силата на изригнал вулкан и калайджийски духала. Грозното в поведението на любителите на тишината и спокойствието е в контраст с красивото около тях.

А докато те щастливо си похъркват, Иван Нищото изпълнява своите задължения. От изреждането им с бройни числителни имена : първо, второ, трето, се долавя Каравеловият намек за липсата на воля в характера му. Потъпканото му човешко достойнство се открива и   в срещатата с чорбаджийския син, която завършва с „живописна сцена". С грубост и пренебрежение Никола се отнася към слугата. В детския речник преобладават повелителните глаголни форми („качи се " , „набери" , „дай" ,„чакай") и обидните обръщения („цигански тъпан" , „магаре" , „кон "). По бащиния пример синът е усвоил господарския маниер и успешно го прилага. Решил да даде воля на поредната си прищявка, по зла ирония на съдбата той се оказва измамен. Когато пада на земята, Никола проявява жестокост, като захапва палеца на слугата.

Разбудени от детската врява, чорбаджиите се обръщат с едни и същи думи към обичното си чедо : „Кой ти разкървави устата ? ". Те търсят не причината,   а виновника. Излишното внимание и ненужните грижи предизвикват иронията на писателя, която се открива в назоваването на  родителите „вулканът" и „нежната майка ". Те са склонни да приемат за абсолютна истина всяка дума на своето дете. Подтикнато към лъжата, с червено като божур лице , то набеждава ратая за причинената „болка ".Въпреки усилията си слугата не успява да докаже своята невинност. Напразните му опити не пораждат съчувствие, защото той отдавна е загубил авторитет пред господарите си.

За да убеди читателите си, че промяна в поведението и възпитанието на Никола не настъпва, Каравелов връща повествованието назад във времето чрез ретроспекция. Годините, прекарани в училище, са под "зоркото око " на казанлъшкия педагог даскал Славе. Повторението на епитета "знаменит подсказва неговите професионални умения. Не с молба и съвети родителите се обръщат към него. Той трябва да не бие и да не се кара на чедото им, да се отнася с него така, както те вкъщи. Излишни се оказват наставленията към учителя, който възпитава с бой единствено бедните деца. Според неговата раболепническа философия чорбаджиите и наследниците им трябва да се уважават и почитат. Риторичните въпроси в речта му издават липсата на морал в разбиранията му. Чрез образа на даскал Славе повествователят изобличава продажиостта на част от някогашната българска интелигенция.  Иронична е констатацията на Каравелов, че в "разсадника на образованието" за четири години Никола научава само две молитви. Въпреки оскъдните  знания Никола успешно овладява господарския манталитет. . Към съучениците си той се отнася както Нено и Неновица към казанлъшките граждани. Въпреки различията в техните характери, те си приличат по господарското самочувствие. Писателят завършва разказа за училищните години на чорбаджийския наследник с интересна интерпретация на вечната тема родители - деца. Той внушава идеята за генетичното сходство между тях.

Съдържанието на втора глава от творбата убеждава читателя, че криворазбраната обич и прекалените грижи пречат на родителите да възпитат у сина си отговорност към житейските проблеми. Липсата на морални принципи в семейството и училището помага на Никола по пътя на нравственото падение.

АНАЛИЗ НА ТРЕТА ГЛАВА

След като запознава читателя с героите в началото на творбата, в трета глава авторът затвърждава създаденото впечатление за тях чрез разговора за ракията, чрез влиянието на приятелската среда върху господарския наследник и чрез отношението на казанлъшкото общество към безнравственото му поведение.

След ретроспективния разказ за обучението на Никола повествованието продължава с утешителните думи на Неновица към разплакалото и чедо. Проличава нескритото и желание слугата да бъде наказан, защото е посегнал да накърни господарското самочувствие на чорбаджийския наследник. Обогатява се и представата, че детето е свикнало на щедри обещания – бащата ще му купи ново жълто поясче. Прекалената обич и внимание на Неновата съпруга са продиктувани от единствената грижа за физическото оцеляване на Никола. За да се дистанцира от неправилните възпитателни методи, писателят си служи с иронията, наричайки чорбаджийката „нежната майка ",а чедото и " „теле".

Буди смях и сънят на Нено. Читателят се убеждава, че той не е способен да открива красотата и да и се наслаждава. Тя липсва дори в сънищата му, в които неизменно присъства алкохолът. Докато съпругата му се е превърнала в играеща пред конака мечка, водена от циганин, той пие ракия. Раздразнен от нарушеното спокойствие, Нено търси утеха в гюловицата. В последвалия разговор между членовете на господарския дом проличават неправилните възпитателни методи вя родителите. Вместо да поучи сина си, бащата му дава лош пример. Според Нено, който пие ракия, не става човек. Дори Никола забелязва противоречието между неговите думи и дела. Не по-различна е и майката, която също насърчава детето да пие гюловица. Репликата и, че тяхната ракия не е като другите, та и цариците могат да я пият, е израз на господарско самочувствие. Според Неновица за богатите са отредени най - хубавите неща в живота. Пълната „виньова чаша ", желанието на Никола да изпие съдържанието и без вода и мляскането с устни налагат убеждението за успешно усвоените домашни уроци. Вместо да поучат детето си и да му дадат личен пример, чорбаджиите сами го тласкат по пътя на порока. Безнравствените думи на сина не предизвикват забележка, а възхищение и умиление. "Остроумният оратор" израства под чудното въздействие на гюловата ракия и криворазбраната родителска обич. Чрез повторението,на сказуемото "расъл" Каравелов подсказва липсващата промяна в неговото поведение. Влечението към ракията и самочувствието му на господарски наследник го затрудняват в избора на приятели. Писателят отправя своята критика към новосформираната компания чрез иронично-метафоричните изрази "полудругари" и "трите надежди на казанлъшкото бъдеще". Никола бързо е посветен в тайните на пиенето, които го убеждават, че гюловицата ще бъде негов постоянен спътник в живота. Дружбата с Хюсеиновия син, чиято слава на безделник и пияница се носи из града, е пагубна за Неновия наследник. Като сродни животински души двамата се помирисват и се харесват. Чрез художествената сила на сарказма и иронията повествователят изобличава взаимоотношенията им, които са лишени от висшите човешки ценности. Тяхното разбиране за щастие и хармония противоречи на моралните принципи на съгражданите им. Безнравствените им деяния предизвикват възмущението на казанлъшкото общество. Чрез своята житейска мъдрост старците предричат фатални последствия за двете момчета. Според хората обаче вина има и Нено, защото не е успял да възпита сина си като пълноценна личност. Думите на Али ага, изказани с народната мъдрост за прогонването на краставата коза от стадото, изразяват авторовата присъда над Никола и неговите родители. Етническият избор за обществен съдник внушава идеята,че дружбата на сина с Хюсеиновия син и безразличието на чорбаджиите предизвиква неодобрение не само у българите, но и сред цялото общество на Казанлък.

В трета глава на творбата Любен Каравелов изобличава неправилните възпитателни методи на Нено и Неновица, които помагат на Никола по пътя на нравственото му падение. Липсата на здрави морални принципи в семейството и сред приятелите пречи на господарския наследник да израсне като пълноценна личност.

АНАЛИЗ НА ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

В четвърта глава на творбата авторът затвърждава представата за самоцелното съществуване на двамата  родители, за техните неправилни възпитателни методи, чийто резултат е извършеното от сина престъпление. Безнравственото поведение на героите предизвиква възмущението на казанлъшкото общество, чието мнение е израз на Каравеловата присъда.

Под влияние на гневните обвинения на Али ага късно проговорилата бащина съвест кара Нено да се замисли за деянията на наследника си. Безуспешни се оказват опитите на чорбаджията да го превъзпита, като му вдъхне уважение към парите и труда. Расъл под грижите и ласките на своите любящи родители,Никола от малък е свидетел на противоречието между техните думи и дела. Закъснелите житейски напътствия не променят неговия   възглед, че спечелените без труд пари се харчат лесно. Бащата отдавна е загубил авторитет пред сина си и е безпомощен да му въздейства с "мъдрите " си слова. Авторовата ирония се долавя в обръщението на Нено "магарешки сине”  , което внушава липсата на човешки облик у героите. Не толкова от грижа за възпитанието на наследника си, колкото от жалост по пропилените пари и потъпканото господарско самочувствие, чорбаджията решава да изнесе на чедото си "дълга лекция". Градацията "моят син. Неновият син. синът на Нена чорбаджи " убеждава читателя, че гневът на господаря е предизвикан от опетненото пред обществото име и авторитет. Поведението на Никола, наречен от писателя иронично "естествоизпитателят” подсказва явното му пренебрежение. Той е избрал своя път в живота с помощта на родителите,училището и приятелите. Причина за нарушеното му спокойствие е видът на Неновииа пред зимника. Изправен пред вероятността да бъде разкрито  извършеното престъпление, синът загубва човешкото у себе си. Гротесковото  сравнение "като  пошръклял " е израз и на Каравеловото отношение към поведението на героя, предадено детайлно.

Не по- различна е и майката. Бледото и лице. блестящите очи, залепената уста, рошавата коса подсказват преживяното нещастие. Камъкът в ръката  внушава готовността на чорбадаийката да наказва за стореното зло. Нейната  изповед за откраднатите пари не поражда съчувствие. Преходът от множествените към едноличните форми в накъсаната и реч затвърждава представата за алчността, егоизма и слабостта към парите, които направляват живота и. Към трагичните преживявания вв Неновица се прибавят и обвиненията на съпруга, изненадан от тайните и спестявания.

Логиката на Неио му подсказва, че Никола е крадецът. Добрата майка обаче  не може да приеме истината и изльгва. Нейният поглед и уверено изречените думи възвръщат самочувствието на сина, който твърдо повтаря изречената неистина. Обичното чедо е спасено с цената на лъжата. Криворазбраната любов и господарското самочувствие не позволяват наНеновица да приеме факта, че нейният син е крадец. Лъжата на чорбаджийката му вдъхва нови  надежди, че каквото и да стори, в лицето на майка си винаги ще има сигурен защитник. Той дори си позволява да дава предложения, свързани с намирането на опкраднатите от нето самия пари. Отношението на чорбаджиите към несправедливо обвинените слуги убеждава читателя в тяхната грубост, жестокост и пренебрежение. Спокойствието и тишината отново щруват в чорбаджийския дом за сметка на поруганото човешко достойнство. Никола се убеждава, че щастието му може да се гради върху страданията на невинни хора. Безразличието на родителите му окончателно  заличава у него границата между доброто и злото. Безнравственото поведение на чорбаджиите предизвиква общественото недоволство. Али ага отново се опитва да събуди заспалата бащина съвест чрез своите мъдри думи. Авторовата ирония преминава в сарказъм, породен от липсата на човешки ценности у героите. Отдавна забравил да се замисля за същността на своите постъпки, вместо да накаже Никола за кражбата и  последвалата лъжа,Нено намисля да го ожени.Нелепо и смешно прозвучават думите му,че дървото трябва да се изправя още младо,защото издават непостоянството в характера му.Бащата взема най-лесното и безотговорно решение,което издава нежеланието му да се занимава с проблемите на сина си. Прекалената родителска обич,съпътствана от порочните възпитателни методи,помага на господарския наследник попътя на нравственото падение.

АНАЛИЗ НА 7 ГЛАВА

Във финалната част на творбата писателят обобщава последиците от самоцелното съществуване на  родителите,от неправилните им възпитателни методи,въздействието на училището и приятелското  обкръжение върху техния наследник. Неспособността на сина им да преодолее недостатъците на средата   и да изгради у себе си пълноценен човешки характер го отвежда до неговото морално падение.

След взетото решение за женитбата Нено и Неновица вдигат сватба „за слава и   приказ„.Повествователят умело пародира стила на приказките, за да внуши,че в действителността няма  да срещнем щастлив край.Каравеловата ирония е предизвикана и от принизеното мислене на   чорбаджиите,от ограничения им светоглед.Авторовото отношение към героите е изразено чрез   мнението на казанлъшкото общество,отправено чрез Стояновата майка. Според нея Никола няма да   измени на порочните си навици,защото свинята не може да се отучи да рови из сметищата. Думите на  жената,подкрепени с народна мъдрост,внушават присъдата на реалистично мислещите граждани над  липсата на здрави нравствени принципи у чорбаджийския наследник и родителите.

Разкритието за откраднатите от сина пари е трагично преживяване за бащата. „Като стар бухал,,  той опулва очите си при вестта, че някой е посегнал на тях.Гротесковото оприличаване и задъханата му  реч затвърждават представата, че неговият живот се направлява единствено от парите. Никола се превръща в косвен убиец на баща си със своето престъпно деяние.Непощадена е и   майката,която се залежава от жалост по изгубените спестявания,както и от юмруците на своя   наследник.Вместо грижи и внимание,с които е обграждала обичното си чедо,тя е принудена да търпи   проявите му на жестокост. Писателят отново осмива криворазбраната родителска обич и последствията   от нея чрез ироничния израз „ родолюбив син„.Наследеното солидно бащино богатство е пропиляно само за „четири годинки„.Умалителната форма на съществителното име подсказва на читателя краткото   време, за което Никола прахосва спечеленото без труд и пот. Леността на родителите му и техният   неправилен подход към него го убеждават,че животът му ще бъде съпътстван единствено от   удоволствията.

Решението на Неновия наследник да продаде всички имоти е нова проява на   егоизъм и  безотговорност.Драматичните събития в чорбаджийското семейство са сравнени със съдбата на  древните градове Содом и Гомор.Безнравственото поведение на Никола предизвиква възмущението и   на хората от неговата социална класа. Вместо да се поучи от обществената присъда,той отново   доказва,че е неспособен да се грижи не само за майка си и за новосъздаденото семейство, но и за самия   себе си.

Повествователят маркира по-нататъшната съдба на останалите герои на фона на прекрасно  природно описание.Подобно на началния пейзаж,то е в контраст с представените портрети.Читателят долавя красотата, светлината и щастието в природата. Особената лирическа атмосфера е  противопоставена на описанията на Неновица и Пенка. Някогашната грижовна майка се е превърнала в  старица,а хубавата невеста е погрозняла от изнурителния труд и от липсата на съпружеско  уважение. Пейзажът служи за композиционна рамка на творбата и контрастът в нея навежда на   размисъл за истинската стойност на човешкото съществуване. Чрез нарушената хармония авторът   внушава идеята,че животът може да бъде пълноценен само ако следва вечните неписани нравствени  норми,които изискват справедлива строгост и суровост във възпитанието на децата.