Joomla Software solutions Template

Payday loan

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Това стихотворениее изградено в 5 части , в 5 завършени циклични строфи. Пържата строфа започва с възклицание, изведено и като заглавие на творбата, изпълненои с възрожденски патос със страстно желание да бъде убеден читателят, да бъдат събудени сетивата му за красотатана родната природа. Като на филмова лента се меняват омайни картини, душата се къпе в багрите на цветовете в лъчистите брилянти на небето.

Втората строфа започжа и завършва с риторичен въпрос въздейстжащ като възклицание.В нея са разкрити богатствата на кръстопътнта ни земя, сбрала “всички блага и дарове, на Изтокът светлината , на Югът аромата”.

Третата строфа с отрицателната форма на риторичния въпрос внася напрежение и полемична нотка в одическия патос

ОТЕЧЕСТВО НЕ СИ ЛИ ДОСТОЙНО ЗА ЛЮБОВ?

В тази строфа се появява образът на странника, който ще се разгърне ж следващите строфи. Напрежението расте сс натрупване на риторичните въпроси, накъсването на строфата – период на кратки синтактични единици.

В 4-тата строфа полемиката нараства в антитеза, като на красотата на родната природа е противопоставено бездушието на съвременния човек, сравнен с последната строфа с дивите животни – сравнвние което не е в полза на човека. Човекът е изгубил сетивата си, способносттада харесва и да обича, и постепенно се е превърна в жалък и нещастен чужденец. Удивителна е прозорливостта на Патрирха на бълг. Литература, удивителен е стремежът да бъде превръщан народният поет в патриотическа идеологема- във всички читанки се публикуват само първите 2 строфи от тази прекрасна творба и така познатият за всички Вазов в крайна сметка се окавза недостатъчно опознат, защото някои не разбират че критическият патос също е фрма на родолюбие!

ПРИ РИЛСКИЯТ МАНАСТИР!!!

В тази творба се сливат двата аспекта при изображението на природата в творчеството на поета – природата като родно пространство, пейзажно дефинирана: “сега съм у дома. Наокол планини…”, “Над мен Еленин връх…” и природата като божествена каттегория : “Сега съм у дома в моя мир/мир въжделен и драг”. Природата е нежна майка, която не само с любов прегръща своите децано и която ги учи на красота и песни. Вазов възпява природата,движенията и вечно възраждащия се живот  в които дори тишината говори и пее. Свръхсетивността на поета разбира шепота на лесовете, шума на струите, мълвата на бездните. Той гори от желание да се слее с природата и нейният живот, защото тя отмахва всяка злина и всяка тревога, тя възражда душата, пречиства. Единстжено от нея Вазов черпи вдъхновение, единствено там той се докосва и чувства близо до сърцето си Бог.

Омаян и упоен от пленителната мощ и прелест на природата на Рила поетът открива в нея храма на собствената си душа, сърцето му бие с нейното, той диша с нея. Стремежът за пълното сливане на човека във вселенската хармония намира най-ярък израз в последната строфа:

Сеага съм у дома участник в Рислкии хор

-                         - - - - - - - -- - - - - -- - - -- - - -- -

-                          -- - - - - - -- - - - - - - - -- - - -

в величествените обятия на Рила!

Втази творба най –ярко личи Вазовото усложнено отношение към природата-“едновременно и обективно пантеистично и субективно жъзторжено, израз на една любов в която природата и родината се сливат.”(П. Зарев)

В тази творба има класическа, риторическа схема. Тя започва с въведение като след това е поставено своеобразно теза с жъзклицанието “Сега съм у дома!”

ЛИНЕЕ НАШТО ПОКОЛЕНИЕ

Заглавието изразява соцциално духовна квалификация на Вазовия съвременник.

Тази творба е синтез между горчив размисъл за човешката деградация и в същото време звучи като апел към бълг. Племе че е време да осъзнае своята отговорност която носи към бъдещото поколение.Освен чрез песимистичен дух Вазов разкрива героите на новото време и чрез сатирата.

В стихотв се налага  възрожденският мотив за колективния сън, пагубния обществен застой и слажното историческо минало са глажни теми тук.

Целта на творбата е ДУХОВНОТО ОБЕЗДУШАВАНЕ НА НАРОДА. Има много метафори :”убийствен мраз” , “посокоа няма в наший пъ”, “тесни гърди” ,  “злоба не кипят”! Епитет плюс инверсия : “племе закъсняло”, “задачи славни”!Ритор.     яъпроси: “живееш ли мреш ли ти не знайш” . Глаголът “стресни се”  е императивен глагол, скойто Вазов апелира. Третата строфа е зов за пробуждане. Петата молитва към Бог, а шестата пожеланието към народа!От стихосбирката “Поля и гори”.!!!