Joomla Software solutions Template

Payday loan

Оноре дьо Балзак

1. Жизнен и творчески път:

Роден на 20.05.1799г. във френския град Тур. Дядо му е селянин и е носил името Балса. Баща му успява да се замогне през Наполеоновите войни, става помощник – кмет на Тур и променя името на Балзак. Оноре добавя частицата “дьо”.

Първоначалното си образование, Балзак получава в католически колеж. Семейството се премества в Париж и по желание на родителите си той завършва право. Двадесетгодишен отваря кантора, но тъй като предпочита литературата се разделя със семейството си, наема квартира и се отдава на писането. Първото му произведение е трагедията “Кромуел” (1820г.). Пез следващите три години написва 5 романа, първият от които се нарича “Шуаните”.

Убеждавайки се, че трудно се живее пт литература, Балзак взима на заем пари от родителите си и купува печатница и букволеарница. Заема се да разработи и сребърни рудници на о. Сардиня, но всички тези начинания завършват с фалит. Междувременно Балзак се проявява като публицист. Сътрудничи на вестник “Карикатура”, за който написва над 100 статий.

Основен дял в творчеството му заемат романите, чиито общ обем надхвърля 10 000 страници и 2000 героя. Романите си Балзак обединява чрез заглавието “Човешка комедия”. Според първоначалния замисъл “Човешка комедия” е трябвало да съдържа 137 творби, но Балзак е успял да завърши само 97 от тях. Те са разделени в три групи:

• Изследвания на нрави – тази част има 6 раздела (и всичките са “Сцени от...”): “Дядо Горио”, “Възход и падение на куртизантките”, “Изгубени илюзии”, “Южени Гранде”  - горе долу включват 68 – 69 романа;
• Философски изследвания (23 романа) – “Шагренова кожа”;
• Аналитични етюди – анализират не обществото, а брака: “Физиология на брака” и “Дребни несгоди на брачния живот” (и двете са романи);

Непосилният труд (литературата) и финансовите затруднения сломяват здравето на Балзак и той умира в разцвета на силите си като писател на 18.08.1850г. в Париж.

1. Особености на “стила Балзак”:

Балзак признава за свои учители Уолтър Скот и Дени Дидро. Сюжетите му са взети предимно от парижкия аристократичен живот и са изпъстрени с човешки драми. Творбите му са изпълнени с пространни описания и винаги имат по няколко сюжетни линии. Точно са очертани завръзката, кулминацията и развръзката. Забележителни са портретните описания на героите, които предсказват нравствената им същност. Често се използват ретроспекции и ретардации. Характерни са подробните описания на селища, сгради и интериори.

1. Романът “Дядо Горио”:

Творбата е завършена през 1834г. и е отпечатена като подлистници в списание “Ревю дьо Пари”. За първи път в този роман Балзак прилага един от най – важните принципи на “Човешка комедия” – създаването на персонажи, които преминават от един роман в друг и се наричат пътуващи герои. Такива герои са Розтиняк и Волтрен, които продължават да се развиват в “Изгубени илюзий” и във “Величие и падение на куртизанките”.

“Дядо Горио” е една от най – драматичните творби на Балзак, разкриваща съдбата на един обречен герой. Проследен е пътят му от обществения и социален просперитет до разоряването му и физическата му смърт. Основен дял в трагичната съдба на героя имат дъщерите му Делфин и Анстази. Те, подведени от своя снобизъм, губят чувството си за отговорност и изоставят баща си след като той е жертвал всичко за тях.

• Образът на Дядо Горио – основната идея, вложена в него е да се предаде типа на “предания до глупост баща”. Героят е многопластов, защото от една страна е груб работник, “безразличен към духовните радости”, а от друга е нежен, когато проявява чувствата си към дъщерите. Той не може да се адаптира към порастването им. Отнася се към зрелите жени като към малко момиченца. Трагедията му настъпва, когато им е дал всичко, което има. Осъзнаването на героя в предсмъртната му изповед е кулминацията на творбата и едновременно оценка за парижкото общество;
• Йожен Разтиняк – героят пристига в Париж с идеализма на  и чисто сърце. Постепенно той се убеждава, че в живота успяват онези, които са безугледни в средствата, които използват. Ако останалите персонажи са сравнително статични в развитието си, то Разтиняк е разработен като променящ се образ, образ в развитие и това е едно от най – ценните качества на Балзаковия реализъм. Героят е типичен за така наречения дидактичен роман, защото показва промените, които обществото прави върху характера на един младеж. Пред Разтиняк стоят 2 възможности: да се опита със собствените си качества да пробие в обществото и най – вероятно да пропадне или да последва съветите на госпожа Босен и Вотрен. Той избира втория път, но изборът му не е лесе и бърз. Героят  познава истинската дружба и приятелство и му е трудно да се откаже от всичко това. В края на романа Разтиняк е вече взел своето решение и го заявява с думи: “А сега ще видим: аз или ти!”. По – късно той е герой и в други романи, където блести във висшите среди и заема високи постове. Всичко това става с цената на прощаването с младежките мечти и идеализъм;
• Жан Вотрен – това е един от най – колоритните образи в романа, избягал като каторжник, известен с прякора Измами Смърт. За разлика от стотици герои в Балзаковата “Човешка комедия” Вотрен е нищожество и го осъзнава. Той чувства превъзходството си над дребните душици и не изпуска случая да го подчертае. Отхвърлен е от обществото, но самият той не желае да бъде в него. Вотрен не признава общоприетия морал. Героят защитава “свободата” на силния да не спазва общоприетите норми. Идеалът му обаче е толкова порочен и античовешки, че всъщност го прави още по – лош и от тези, които отрича;