Joomla Software solutions Template

Payday loan

МИТОЛОГИЯ - МИТ - ЛЕГЕНДА

Митологията е познание за света и начин на мислене, из­раз на родовото съзнание, формирано през вековете. Древният човек постепенно изгражда стройна система от представи, облечени в конкретни предметни форми, обясняващи и рисуващи света, вселената и процесите, ставащи в тях. Появяват се историите, в които главна роля е отре­дена на боговете. Като цяло, митология­та представлява синкретичен мироглед. За старите елини в съзнанието същест­вуват неотделимо идеологически, култур­ни, обществени, правни, религиозни въз­гледи. Това единство и неразчлененост оп­ределяме като синкретизъм на съзнани­ето или синкретична идеология. Митологията е несъзнателно, цялостно, моно­литно отношение към света. Нейното предназначение е да създаде цялостна представа за същността на битието. Тя е тясно свързана с вярата и не подлежи на съмнение и проверка.

Времето и пространството за древни­те хора нямат значение в смисъла на съв­ременното разбиране за тях и това води до смесване на исторически епохи, съби­тия и личности в митологията, като се създават устойчиви типове-събития и типове-личности, които служат за еталон, пример за подражание. По този начин се оформят реалното (профанно) и митоло­гичното (сакрално, свещено) време и прос­транство. В митологичното време и прос­транство съществуват закони, които ня­мат нищо общо с реалността. Историческите личности и събития променят, размиват и смесват чертите си с други и се оформя една нова действителност, която не предполага промяна и в която всичко има устойчив, типизиран характер. Родовият човек принадлежи изцяло на общността - рода, и съзнанието му е не­отделимо от общото родово съзнание. Ще минат векове, преди човекът да започне да мисли за себе си като за личност, отличаваща се от останалите, със свои въз­приятия, проблеми и отношение към дей­ствителността. Тогава ще настъпи раз­падането на митологичната идеология и усложняването на човешкото световъзприемане. Но в древните времена можем да поставим знак за равенство между ми­тология и мислене. Митологичното мис­лене се отличава с мащабност и безвре­мие. Проблемите са свързани с вечните въпроси за устройството на света, взаи­моотношенията между хората, нрав­ствеността, морала. Митологичното ми­слене е универсално - в него са заложени вечните общочовешки проблеми, Които са в основата на литературата във всички времена. В същото време мисълта е пре­създавана в конкретни образи, явленията са персонифицирани. Митът включва в се­бе си историята на всеки човек поотдел­но и на общността като цяло. Той отра­зява универсалната съдба. В него са зада­дени образците за отношения в обществото. Той обединява, осъществява прием­ственост във времето и пространст­вото, защото общността се явява наслед­ница на разказаното. С митовете за пър­ви път се появява свят, издигнат над ви­димия. В тази друга реалност нещата са проблематизирани и типизирани и се въз­приемат като неоспорима истина.

В този етап словесността е в своя ми­тологичен период - тя служи главно за празнични ритуали и е неотделима от танца (движението) и музиката. Словото „облича" в образи митологичното мисле­не. Светът на хората и боговете напри­мер е подвластен на Зевс, а светът на мъртвите - на Хадес; ветровете се отъждествяват с Еол, благодатната земя - с Гея, а небето - с Уран. Човешките взаимо­отношения намират въплъщение в образи­те на боговете: съпружеството е предс­тавено от Зевс и Хера, братските чувст­ва - от Аполон и Атина. Дори нравствени­те понятия са опредметени чрез богове­те - Ерида олицетворява раздора, Немезида - отмъщението, Нарцис - самовлюбеността и егоизма, Тюхе - щастието и благоденствието.

Митологията постепенно се оформя ка­то сбор от митове - разкази за богове и герои. Много по-късно митовете са обе­динени в цикли, което улеснява система­тизирането и изучаването им. Така ста­ват популярни Троянският и Тиванският, цикъл за аргонавтите. Митовете винаги са събуждали любопитството на хората от различните епохи, защото те носят цялостно познание за света и хората, а в същото време са занимателни и интерес­ни.

Митовете се четат по различен начин в различна възраст. В детството те прив­личат с разнообразието си от случки и герои, с приключенията и изненадите, а в зрелостта - с мъдростта на житейските проблеми, със символиката на ситуа­циите, с размисъла, който събуждат. Раз­личните възрасти имат различни „прочити" на митовете и в същото време всеки човек по своему осъзнава символите в тях. Историческото време също променя начи­на на възприемане. За дребния елин мито­вете са свещена даденост, която не подлежи на промяна, система от знания, ко­ято обединява и служи на хората; за нас те по-скоро са връзка с древността и друг мисловен модел, с който можем да се съизмерваме, а също и да черпим познания за човека и човешкото развитие.

Митовете са любопитни разкази със за­вършен сюжет и множество герои - бо­гове. Те съдържат проблеми, които са би­ли важни за хората. Например първите ми­тове дават израз на проблема за власт­та и борбата за нея: Зевс става върховен бог след дълга битка. Кронос, бащата на Зевс, изяжда децата си, за да избегне прорицанието, че синът му ще му отнеме престола. Но съдбата винаги излиза по-силна. Вместо бебето Зевс, Кронос поглъща камък, а след време синът отнема силом властта на баща си. Така постепен­но митовете налагат редица истини - за предопределението на съдбата, за значе­нието на родовите връзки, за силата на любовта. В хода на времето формират мо­рала и светогледа на хората. В митовете, чрез случки от живота на героите, се съх­ранява народната мъдрост и памет. Те но­сят поуки, валидни за всички времена. Всяко престъпление се наказва, за всяко злодеяние има възмездие. Отразявайки взаимоотношенията и формирайки морала, митовете разказват истории за завист, прелюбодеяния, коварство, благо­родство - всичко, което е присъщо и на човешкия род. Реалният земен живот е художествено отразен в митологичния модел за света на боговете. По-късно ще се появи принципът на отражението при изучаването на митологията.

Думата туоюв има гръцки произход и означава слово, свързан смислен текст. Така създадената древна система от предста­ви и понятия за света служи на хората да подредят своя космос. Изначалният Хаос се разделя на добро и зло, които същест­вуват в многобройни превъплъщения и непрекъснато се намират в двубой, в противо­действие.

Гърците създават разкази не само за богове, но и за герои. Това са легендите. Обикновените хора нямат място в тях. Героите са свързани с боговете чрез про­изхода си, съпътствани са и са покрови­телствани непрекъснато от някой бог, притежават силата, ума, смелостта на самите богове. Много популярни са леген­дите за Прометей, ХерКулес, Сизиф, Дедал и Икар. Митовете и легендите се разпростра­няват векове наред устно от избрани хо­ра - старейшини, жреци, които са предопределени за тази им участ. Вярвало се е ,че тези хора са богоизбрани и са по-раз­лични от останалите. Те умеят да виждат с вътрешния си поглед, надарени са от боговете с талант и трябва да раз­пространяват сред общността свещени­те истории. Не е случайно, че певците аедите и рапсодите - много често са би­ли слепи. Така те, загубили поглед за ви­димия свят, се отдават изцяло на предо­пределението си. Според преданията, Омир, най-големият певец на Елада, е бил сляп. С избраничеството и различността на певците се подчертава свещеният сми­съл на мита.

Митът не подлежи на обсъждане, защо­то той носи несъмнено истината за би­тието и отразява натрупания житейски опит. Той е даденост, утвърдена реал­ност, която се създава и разпространява в ритуално-празнична среда, различна от обикновения човешки живот, а съприкос­новението с нея създава усещане за избраност и посветеност на слушателите на свещеното слово.