Joomla Software solutions Template

Payday loan

Една от емблематичните творби на Борис Пастернак е романът „Доктор Живаго”. Езикът в творбата изглежда традиционен, утвърден, верен на руската класическа проза от XІX век. Близостта на романа, на родения в Москва писател, в някои от елементите му до класическата форма на романа ни кара постоянно да се връщаме към първичните романни схеми, да търсим директни оценки на събитията, конкретното прозаично, а не поетичното отношение към действителността, зад описанието на тегобата да виждаме порицание, на онова, което я е предизвикало.

Героят Юрий Андреевич Живаго е именно този лирически герой на Пастернак, който и в прозата си остава лирик. Чувствителността  и идеализмът на Живаго, граничат с мистицизма. Разсейва се от красотата на ледените кристали по стъклото на прозореца. В медицинското училище един от професорите му напомня, че бактерията може и да изглежда красива, когато се гледа под микроскоп, но в живота върши ужасни неща на хората.

Идеализмът му ярко контрастира на ужасите на Руската революция. Става свидетел на канибализъм, осакатяване, вижда как млад мъж е застрелян, защото желае да види своето семейство. Лара – любовта на живота му – е отнета от него.

Образът на Живаго изглежда безцветен и неизразителен, стихотворенията, приложени към романа, неоправдана добавка.

Самата творба се смята за автобиография на авторът Борис Леонидович Пастернак. В книгата липсват каквито и да било външни факти, отговарящи с реалния живот на руския евреин. Пастернак използва Живаго, за да си измисли живот, който му помага да се представи на читателя максимално, разкривайки вътрешния си свят. Верността за схващането, че „Доктор Живаго” е лирическа изповед, на училия в Московската консерватория автор, се потвърждава от факта, че Живаго е поет, както и Борис Пастернак, а стиховете му са дадени в романа. Това никак не е случайно – стиховете на Живаго са стихове на Пастернак, написани от един автор, имат и един лирически герой.

Страниците, в романа, посветени на поетичното творчество са строго автобиографични. Между поетичната образност  на авторовия език и поетичната образност на авторовия език и поетичната образност на думите и мислите на главния герой в романа няма различия – автор и герой – това е един и същи човек, с еднакви разсъждения, с еднакво отношение към света.

У Живаго има повече колебания и съмнения, повече лирично и поетично отношение към събитията, отколкото отговори и решения. Тези колебания не са слабост у него, а неговата интелектуална и морална сила. Притежава духовна непоколебимост да устоява на съблазните и необмислените решения.

Юрий Андреевич е личност, възприемаща настоящето, но ни най – малко не се меси в него. Главната сила в романа е революционната стихия, но Живаго не се опитва да й влияе, да я променя, не се бърка в хода на събитията. Той служи на тези, при който попада, червенита партизани.

Образът на Живаго е пронизан от околната природа, той реагира дълбоко и благородно на всичко. Русия за героя в романа е светът около него. Изтъкана от противоречия, изпълнена с двойнственост. Събитията от Октомврийската революция също нахлуват в него като самата природа.

За Пастернак природата е чудо, отношението му към нея е мерило за отношението му към Русия, на него и на героя му.

В романа той следва едно основно правило – не обяснява, а показва. Авторът приема живота и историята такива, каквито са.

Още един пример за неутралността е Гражданската война, декларирана в професията на Живаго – военен лекар – официално неутрално лице според международните конвенции.

Коренна противоположност на героя в романа е образът на жестокия Антипов – Стрелников, който е активен участник в революцията на страната на червените. Той е олицетворение на волята и стремежа към активни действия. Двамата герои обаче са не само противопоставени, но и съпоставени, те са вписани „редом във страницата черна на съдбата”. Това, че и двамата са свързани  с Лара, също не е случайно.

Самата Лара е между тях и еднакво ги обича.

В руския класически роман има няколко женски образа, символизиращи Русия, някои по – пълни, други недотам, но връзката все пак я има – Татяна  Ларина при Пушкин, бабата в „Пропаст” на Гончаров. Лара също е Русия, самият живот. Тя временно изчезва от съдбата на Живаго и се появява след смъртта му, да благослови тялото му.

Революцията в романа заема основна част – това е именно откровение, което се „бухва”, което е реалност и не може да се избегне. В случая безволевият човек, който обаче притежава ум и чувствителност е най – яркият герой в творбата. Разбиранията на Пастернак, отношението му към революцията са че тя е абсолютна даденост, чиято поява не подлежи на обсъждане.

Борис Леонидович е далеч от стерилността в поезията, далеч е от нея и в отразяването на историята. Революционните събития се изправят пред него в цялата си неподправена сложност. Действителността не е просто отразена, а пречупена през призмата на винаги изострени сетива, такива са и две други творби на Пастернак – „Деветстотин и пета година” и „Лейтенант Шмит”.

За поезията на Пастернак влияение оказват идеите на Имануел Кант, те включват ярки алитерации, необичайни ритмични комбинации, ежедневен речник и скрити алюзии към любимите му поети – Михаил Лермонтов и немските романтици.

Борис Леонидович Пастернак умира на 30 май 1960 г. в Переделкино. В Русия той е по – известен като поет, а на Запад се прочува с монументалния си трагичен роман за Съветска Русия – „Доктор Живаго”.

„Сестра моя жизнь” е смятана за най – влиятелната стихосбирка, публикувана на руски език през XX век.

С тези свои произведения Пастернак си „запазва” място на един от емблематичните руски писатели за всички времена. Носител е и на Нобелова награда за литература през 1958 г., която той отхвърля с думите :

„Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля не приемайте с обида доброволния ми отказ”.