Home Литература Подвигът-саможертва

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Подвигът-саможертва ПДФ Печат Е-мейл

Никола Вапцаров е от онези български класици,който в най-пълна степен модернизират българската поезия и я универсализират по отношение на съвършенна архитектоника,динамика и драматичност на образния свят и защита на общочовешки ценности като : свобода,демокрация,творческа и личностна позиция към времето и живота.

Стихосбирката му ,,Моторни песни” е атестат за защита на човека и неговото място в мирозданието.Не е случаенфакта,че избрания жанр е песен,защотот песента единствено има тази вълшебна сила да пренася през времето и пространството всички теиз ценности,който са свързани с идеята ,че човека е творческа сила и притежава естествени права.

Ключови думи в песните на Вапцаров са : живот,човек,борба,ценности,идеология,защотот тези песни са родени от едно динамична време- 40 те години на 20 век.Самото време и обстановката изискват от чавека нравствен избор между демокрация и фашизъм.Самият поет е борец-антифашист и много от най-бележитите му творби възхваляват борбатакато смисъл и съдържание на творческия живот.Генералните послания от лирическите му творби са свързани  с възхвала  на подвига-саможертвав името на свободата,народа,справедливостта.Тези ценности са мотиви в последното Вапцараво произведение ,,Борбата е безмилостно жестока”.

Родена от трагизма на една равносметка за достойно изживян живот на бореца-антифашист. Два часа преди да бъде настъпи трагичният край на живота му чрез разстрел,заради идеите си,Вапцаров пише това стихотворение,което се приема като диалог за най-големите понятия в човешкият живот-борба,дълг,родолюбие,осмисляне на човешкия живот и значимост на личността.

Лирическата миниатюра ,,Борбата е безмилостно жестока” е еманация на всички модерни новаторски черти на поетиката на стиха.Тези осем стиха атестират Вапцаров,като философ-поет,като интелектуалец,който изказва своята позиция зя мястото на човека в социален,политичиски и универсалне план.

Вапцаров определя,че човека е творческа сила,която е ръководена от прогресивна идеология и е готова на саможертва в името на живота,родината и свободата.За него тези три неща определят границите на безграничното съществуване на човека.Ревностно защитава идеята,че духовнато извисеност се достига единствено,когато човек осъзнае цената на живота и прецени трезво дали е сопосбен да плати,за да предпази ценностите,който са го превърнали в истински човек, а именно родината,свободата,та дори и саможертвата.Така той поставя въпроса за човешкото съществуване,въпроса на живота-саможертвата.

Лирическият –АЗ носи автобиографизъм,дотолкова,че творбата е сътворена от осъден на смърт поет,заради неговото открито свободолюбие.

Но хедожествената сила в творбата на споделеното е възхвала на всички борци за свобода,който правейки равносметка на живота си трагично се прощава с него ,,аз паднах”,но в мъжествената изповед свързана с прощаването има болка и страдание,но няма съжаление ,което е свързано с нравственото богатство на бореца за свобода.

Той има ясното съзнание,че борбата си има своите жестоки закони-безмисолстна и често трагична,че смъртта не проявява избирателност,защото всички хора имат право да живеят и да избират своя път в живота,но мистиката пази тази дълбока неразгадана тайна-смъртта,която не е корумпирана,не е подкупна,не е пожелателна.Но героя познава силата си да отстоява свайте идеи с цената на смъртта.Жертвената смърт е величава,тя издига на пиадестал всички мъченици,тя може да побира и трагизъм и могъщество.Тази оценка,че това е смърт в името на рода,създава истинско безсъмртие на възхищение.

Елегизмът на спирането в творбата се замества с удоволетворението за изпълнен дълг.Демократизмът на хуманиста е нравствена характеристикана човека,който е целенасочен и към идеалите си ,безстрашен към зловещото и оптимист,че единствено борбата за ценности дава лице на човека и по този начин животът му придобива смисъл.

Одичната сила на творбата е в преклонението на Вапцаров пред борбената,полезната и родолюбива личност.Вапцаров е от онези поети,които възхваляват анонимната личност и доброто,борбата,защото неговият лирически герой е частица от този велик народ,който се прекланя пред саможертвата на децата си . Идеята,че един народ расте с личности е защитена,чрез подвига саможертва на родолюбеца от творбата ,,Но в бурята ще бъдем пак със тебе народе мой,защото се обичахме”.

Многократно твореца защитава саможертвата като велик подвиг,чрез одичното,баладичното и песенното начало в творбата.Наситени с много чувства,всички творби на поета-родолюбец са емоционално богати.

Всяка стих носи изключително богато съдържание,всяка дума превръща творбите му в универсални за времето,защото разглежда проблеми засягащи обществото в определен отрязък от време и същевременно са  специфични,защото сътворявайки ги той зарежда всяка една от тях със собствения му заряд и пречупени през призмата на един забележителен талант,творбите му не могат да останат незабелязани от обществото.

Историята пази своите тайни,но благодарение на богатото творчество на Вапцаров,на неговата отдаденост и образния свят създаден в произведенията му читателя има възможността да се пренесе години назад ,да усети тръпката на случващото се и да надникне дори в най-смелите му мечти.Но след края на думите изпадат  в някаква еуфория и унесени от дългото пътуване във времето могат да направят адекватни съпостаки преди – сега.

Никола Вапцаров остава като една незаменима част в еволюцията на българската литература,защото благодарение на таланта му жанровата система зеама по -високо стъпало към върховите позиции. :-)

 

WWW.POCHIVKA.ORG