Home Литература Сказание за буквите от Черноризец Храбър хипотези за личността на автора

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Сказание за буквите от Черноризец Храбър хипотези за личността на автора ПДФ Печат Е-мейл

За личността на Черноризец Храбър се черпи информация единствено от съчинението За буквите, в което книжовникът защитава и възхвалява създадената от Константин – Кирил Философ азбука. В науката съществуват множество хипотези за авторството на текста. Спори се дали името Черноризец Храбър е истинско, защото Черноризец ще рече монах, и коя личност се крие зад името Храбър, което не е монашеско. Изказани са предложения, че писателят е някой от учениците на Константин – Кирил Философ; по – късно се установява, че книжовникът носи византийска образованост, отъждествяван е със Симеон, Докс Черноризец, Йоан Екзарх.

Налага се схващането, че полемическото слово За буквите е творчески акт на книжовник от Преславската школа, отличаващ се със самобитен почерк, с отлични умения да води полемика, а заглавието на творбата свидетелства неговото име – О писменахъ Черноризьца Храбра.

Повод за написване на творбата се открива в осъществилата се смяна на гръцкото богослужение със славянско и приемането на старобългарския език за официален писмен. Аргументи се търсят във възникналата нужда да се защити старобългарската писменост, да се утвърди правото и да съществува наравно с другите езици, да се даде знак за приобщаването на българите към великите народи. Ето защо за най – достоверна датировка на възникване на съчинението се приема годината, в която Симеон става цар и премества столицата от Плиска в Преслав, където е свикан Преславският събор, който взема изключително важно решение за българския народ – гръцкият език престава да е официален в държавната канцелария, църквата, училищата и вместо него се признава за официален писмен език старобългарският.

За буквите

В литературната наука все още се уточнява жанрът на съчинението За буквите – дали е полемическо слово, или част от исторически разказ. Като аргумент за това, че текстът е част от исторически разказ, се привежда твърдението, че произведението не започва със задължителна формула – обръщение към Бог, а завършекът представлява отворена перспектива. Отхвърляйки обвиненията срещу правото славянската писменост да съществува, Черноризец Храбър възхвалява светостта на славянския език, опитва чрез силата на полемическото си слово да победи враговете и да внуши на слушателите и читателите, че придобиването на собствено писмо е окрилено от Човеколюбецът Бог. Книжовникът защитава славянското писмо, отправяйки нападките си срещу онези, които не са наясно колко са буквите в гръцката азбука; обвинява триезичниците безумци, твърдящи, че славянските книги не са сътворени от Бог, нито от апостолите, нито са изначални; набеждава гръцките книжовници, че не са добре образовани. Черноризец Храбър си поставя за цел да проследи различните етапи в развитието на писмото у славяните, като използва исторически доказателства, необходими му да съпостави славянското писмо с гръцкото, да защити славянската писменост, да я възхвали и да я постави над гръцката. Самият автор притежава самочувствието да бъде ценностен съдник – през неговия поглед са осмислени, видени историческите факти; книжовникът се преценява като длъжен да обяви правото на славяните да имат свой език, намирайки доказателства, които ценностно го отмерват и го въздигат над останалите езици.

В началото на полемичният текст За буквите дава информация за произхода и историята на славянското писмо. В очертания от Черноризец Храбър като първи ( езически ) период  славяните си служат с черти и резки, с помощта на които четат и гадаят. С приемането на християнството настъпва приобщаването към културата на гръко – римския свят и замяната на черти и резки с гръцки и латински букви. Опитите славянската реч да бъде предадена с чужди букви са безрезултатни, славяните не могат да формулират своите думи чрез чуждите буквени знаци; нуждаят се от освобождаване от езиковата зависимост, в която са вкопчени; имат правото да притежават свое собствено слово, чрез което да се себеразпознаят и да се впишат на равно с другите общности. Нямането на собствено писмо е знак за духовно затъмнение, защото чуждото слово е механично преповтаряне на смислите, които то съдържа, равносилно е на духовно робство. Сдобиването със собствено слово е възможност и начин да се обяви съществуването, да се прогледне, да се покори осъзнатото като недостиг, като враждебен свят чуждо слово, реализиращо се с акта на своето принудително сбъдване за славяните.

Черноризец Храбър плавно преминава към сведенията за славянската писменост, обяснявайки, че Константин – Кирил Философ съставя своите букви по гръцки образец, както гърците съставиха своите букви по образец на европейските. От приведения факт става ясно, че авторът добре борави с историческите факти, подбира от тях само онези, които са му нужни за осъществяване на своята задача – да отстрани всякакви нападки срещу славянското писмо и да докаже правото на неговото съществуване. Привеждайки своята полемика, Черноризец Храбър трябва да се пребори с три обвинения, да ги надговори с помощта на аргументираното си слово, да ги подчини на своята воля и да ги удиви с вдъхновената си възхвала на родното слово. Изпърво словото на книжовникът трябва да дискретизира казването на някой, че Константин е създал тридесет и осем букви, когато е възможно да се пише и с по – малко – както гърците пишат с двадесет и четири букви. Аргументът на авторовото слово разколебава чуждото слово, посочвайки незнанието му, че гръцката азбука има тридесет и осем букви с добавянето на единадесет дифтонга и три знака за числа.Черноризец Храбър използва принципа на уподобяването, за да докаже, че славянската азбука не отстъпва на гръцката – Подобно на това и по същия начин свети Кирил създаде тридесет и осем букви. Сблъскват се и се противопоставят два вида слово – речевият акт на знаещия, на носещия истината и на механично изреченото слово, неистинното. Във възникналата ситуация авторовото полемизиращо слово покорява чуждото, лишено от знание слово.

Силата на славянското писмо се потвърждава и от популярността му сред тези, които го разбират като ценност, над чиято воля не може да се осъществи никаква санкция.

В полемическия текст За буквите Черноризец Храбър с помощта на защитно – обвинителното си слово, аргументирано от исторически факти, установява правото на славянското писмо да съществува. Скрализирането на славянското писмо е следствие Божествения му произход, тъй като е създадено от посланика на Бога – Кирил. Със своята неповторимост славянското слово се превръща в Божествен ипостас, явява се на хората, за да заяви нуждата да бъде разпространено и защитето в борбата за отстояване на собствената си необходимост и значимост за човека.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG