Home Литература Образът на Ахил в I-ва песен на Илиада

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Образът на Ахил в I-ва песен на Илиада ПДФ Печат Е-мейл

ОБРАЗЪТ НА АХИЛ В I ПЕСЕН НА “ИЛИАДА”

В Първа песен на великото Омирово произведение “Илиада” се разказва за свадата между Ахил, най-великият войн сред ахейците, и Агамемнон, техният цар. Агамемнон отпъжда от стана си жреца Хриз, който е дошъл да моли да му върнат дъщерята Хризеида, пленница на вожда на аргейците. Опечаленият баща моли бог Аполон, да накаже ахейците и Феб им изпраща гибелен мор. Уплашен за войската, Ахил свиква събрание. На него жрецът Калхас обяснява защо е гневен Аполон. Агамемнон се съгласява да върне Хризеида, но иска да му дадат Ахиловата пленница Бризеида. Ахил се обижда и обявява, че се оттегля от боя. Именно тук е завръзката в “Илиада” - Ахил е гневен, а основният проблем в произведението е да бъде преодолян този гняв.

Образът на Ахил е най-сложният в “Илиада”. Това е така, защото и характерът на героя е изключително сложен и противоречив. В Първа песен Ахил се разкрива както като войн и вожд, така и като човек. Той е изключително темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите. На моменти емоционалните изблици на Ахил могат да създадат впечатление, че е прекалено импулсивен и в този смисъл дори безотговорен. Всъщност в образа на Ахил Омир въплъщава идеала на своето време за човешката личност. Той изгражда образа на героя по законите на калокагатията, надарявайки го с нравствени добродетели и физически качества, които могат да будят само възхищение. Ахил е изключително силен физически, той е блестящ войн и вожд, загрижен за войската. Като всички древногръцки герои мирмидонецът е човек на честта и достойнството. В същото време Ахил е представен като ранима личност с чувствителна душа, която съвсем по човешки може да изпитва болка, мъка… Така в Първа песен виждаме Ахил като човек на полюсните прояви - като суров войн и като син, който търси закрила от своята майка.

Ахил е принципна личност. Той е последователен в своите действия и не променя убежденията си. В същото време читателят остава с впечатлението, че героят постоянно се развива, тъй като образът му се изгражда постепенно.

В началото на Първа песен читателят вижда загрижеността на Ахил за войската. Героят свиква съвет на ахейците. На него иска да узнае защо са гневни боговете. Така Еакидът показва не само желанието си да се сдобие със собствена слава, но и да помогне на Агамемнон, царят на данайците. Героят изказва своето мнение, но желае да чуе и чуждото. Това показва волята на героя не да бъде изпълнен неговия съвет, а да се вземе най-доброто решение. Когато Ахил иска да чуе мнението на вещ жрец, става Калхас. Той моли Еакида за закрила. Пелидът се съгласява и обявява, че е готов да брани Калхас с цената на живота си. С това Ахил показва възхищението си от жреца.

Според пророка Аполон е гневен заради държанието на Агамемнон с Хриз, който е искал да си възвърне пленената от Агамемнон дъщеря. Потомъкът на Тантал в крайна сметка се съгласява да даде Хризеида на баща й, но в замяна иска Ахиловата робиня Бризеида. За най-личния сред ахейците това е нарушение на земния ред. Той казва:

“Сине Атреев преславен, от всички си най-ненаситен!

Как ще получиш награда от силните духом ахейци?

Знаеш, че нямаме ние запазени общи богатства:

плячката от градове разорени нали поделихме?

Не подобава войските отново делитба да правят.

Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци

тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само

Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя.”

Пелидът предлага едно законно решение - Агамемнон да върне Хризеида, но да получи по-голяма награда, когато Троя падне. Царят му отказва. Пелидът  е обзет от ярост и казва:

“Никога нямам награда, на твоята равна, когато

сринат ахейците някакъв град многолюден троянски.

Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят

моите силни ръце, но делба ли на плячката почне

повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден

дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.”

С тези си думи Ахил показва, че е недоволен от разпределението на плячката. Досега той се е съгласявал с него, тъй като е бил зачитан от вождовете. Когато Агамемнон го обижда, неговата чест е поругана. Еакидът обявява, че не иска повече да сбира имот и богатство за другиго. Ахил иска да бъде зачитан и открито протестира, когато е обиден. Освен това той смята, че има правото да бъде зачитан. Героят казва, че именно той печели битките, което му дава право на повече плячка.  Агамемнон го наскърбява още повече с отговора си, в който твърди, че е по-силен войн:

“…колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее

равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.”

Ахил започва да се двоуми дали да не опровергае думите на Атрида или да сдържи гнева си. Еакидът дори не чувства някакъв страх от сина на Атрей. Това показват думите на Омир:

“Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено:

трябва ли меча си остър от ножница той да извади,

другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида,

или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне?”

Ахил има високо мнение за себе си. От време на време дори изглежда самонадеян. Така е, когато казва, че в боя му ръцете му печелят битки, но взема малка плячка. Героят сам казва за себе си:

“Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят

моите силни ръце…”

От тези думи личи, че Ахил се смята за най-великия сред ахейците. Това показва високото му самочувствие, което му помага да преодолее всякакъв страх, който чувства. Авторът също не скрива възхищението си от героя. То проличава в епитетите, които използва, за да възхвали Ахил. Омир често нарича най-великия сред ахейците  “бързоног”, “божествен”, и “богоравен”. Сравнявайки Ахил с божество, аедът показва силата на Пелида. Останалите Омирови герои също са респектирани от Еакида. Дори когато спори с него, Агамемнон го нарича “богоподобни Ахиле” и признава, че е “толкова храбър”. Царят признава качествата на Ахил и дори по време на свадата не смее да го обиди.

Ахил вярва, че боговете отмъщават за греховете на смъртните. Той казва на Атина Палада:

“Но ще ти кажа сега, и това ще се сбъдне най-точно:

скоро със своята дързост живота си той ще погуби.”

Героят смята, че безсмъртните ще погубят Агамемнон. Той вярва в божието възмездие и пророкува, че ще дойде време и Агамемнон да умре. Ахил е покорен на безсмъртните. Когато Атина го съветва, той й казва:

“Който безсмъртните слуша и те благосклонно го слушат.”

Тези думи означават, че според Ахил, ако човек се прекланя пред боговете и те ще се вслушват в неговите молби. Виждаме, че Еакидът възприема взаимоотношенията между богове и хора като едно взаимно изпълняване на желания - боговете искат от хората нещо, а хората - от боговете. Той е покорен на Олимпийците, за да бъдат изпълнявани неговите молби. Героят наказва постъпките, които му се струват неправилни и насочени срещу установения земен ред. Той смята, че незачитането на честта му е такава постъпка и казва на Агамемнон:

“Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила.

Колкото и съкрушен, ти не би им помогнал тогава,

щом на рояци ще гинат от мъжеубиеца Хектор.

Горко ще страдаш тогава, душата ти мъка ще къса,

че разярен, не зачете най-храбрия между ахейци.”

Според героя всички ахейци ще жалят за него. Той иска да накаже Агамемнон по два начина: първо, Атридът ще търпи поражения и така няма да успее да върне Елена на брат си, което ще опетни престижа на фамилията, и второ, ахейците ще смятат правнука на Тантал за виновник за бедите им. Пелидът добавя, че когато нещастията се струпат върху Агамемнон, внукът на Пелопс горчиво ще съжалява. Така Ахил наказва царя на ахейците. Нестор съветва двамата спорещи да се сдобрят:

“Сине Атреев, гнева си смири! Настойчиво те моля.

Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци

здрава опора е той във войната, така злополучна.”

Чрез думите на геренския конник Омир прави косвена характеристика на Ахил. Виждаме, че Нестор смята Пелида за опора на ахейците. Това означава, че Еакидът е най-силният войн сред тях. Читателят се доверява на мнението на Нестор, защото Омировите старци винаги изразяват мнението на автора за героите.

След като Нелеидът се опитва да помири враждуващите герои Агамемнон обвинява Ахил във властолюбие. Отговорът, който получава, е:

“Бих се наричал със право страхливец и жалък негодник,

ако се бих покорявал на всичко, което говориш.

Ти заповядвай на друг, но само на мен не нареждай…”

Ахил заявява, че не е склонен да преклони глава пред никого. За него това е унизително. Според героя никой няма право да му нарежда какво да прави.

От Първа песен на “Илиада” читателят разбира, че Ахил смята за най-важно не общественото положение, а храбростта. Той се смята за по-велик войн от Агамемнон и е прав, защото единственото, което мъдрият Нестор може да каже за Атрида, е че се радва на най-голяма почит.

След като корабът на ахейците отпътува за Хриза, Агамемнон праща двамата си глашатаи да вземат Бризеида:

“Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо.

Царят е, който ви праща за милата Бризова щерка.”

Ахил обяснява на Еврибат и Талтибий, че те не са виновни за неговите мъки. Той им обяснява, че царят е този, който ги е причинил.

Ахил е противоречива личност. Героят знае, че е велик вожд и войн. В същото време той изпитва чувства, които са присъщи на всички хора. Когато Агамемнон решава да му отнеме плячката, Ахил е обзет от ярост. Героят се чувства слаб. За това разбираме от думите на Омир:

“В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна

сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно,

две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо…”

Ахил е ядосан и наскърбен. Обидата, която му е нанесъл Агамемнон го довежда до плач. Еакидът започва горещо да моли майка си за помощ. Когато се чувства слаб, героят търси закрила от боговете. Винаги щом Пелидът се нуждае от помощ, той се обръща към безсмъртните, защото вижда в тях същества, които бдят над него.

В Първа песен се запознаваме с героя Ахил, който играе най-важната роля в развитието на действието в “Илиада”. Той е надарен с физически качества, които го отличават сред останалите хора и има нравствени добродетели, които го извисяват над войните пред Троя. Пелидът съзнава своето превъзходство и иска да бъде почитан. Той държи на справедливостта и вярва в божието възмездие. Героят въплъщава идеалите на епохата, но и той като всеки смъртен, не е чужд на проблемите на обикновения човек.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG