Home Литература Ахил и Терсит - герои антиподи

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Ахил и Терсит - герои антиподи ПДФ Печат Е-мейл

АХИЛ И ТЕРСИТ - ГЕРОИ АНТИПОДИ

(I и II песен)

Сюжетът на I и II песен съдържа много сходства, които се свеждат до следното: Агамемнон постъпва не­справедливо и срещу него е изразен протест. И в двата случая поводът не е маловажен: в I песен става въпрос за живота на войниците, наказани от бог Аполон заради не­подчинението на Агамемнон на волята му, а във II песен —.за подигравка с войската чрез обявен недействителен край на войната- Обвиненията срещу Агамемнон са иден­тични: използва войната за лично обогатяване, не се гри­жи за подчинените си, проявява алчност и егоизъм. И в двата случая недоволният герой изразява мнение, че ако Ахил не е така отстъпчив, Агамемнон за последен път би обиждал. И двамата протестиращи герои — Ахил в I пе­сен и Терсит във II песен, се оттеглят от свадата безкрай­но обидени, но в I песен мнозинството и водачите мъдреци са обезпокоени и се опитват да примирят спорещите, а във II песен протестиращият Терсит е обект на всеобща подигравка, свит под ударите на царския жезъл на Оди­сеи. Мнозинството сякаш не се вслушва в справедливите думи, а оценява тяхната стойност според това кой ги изрича.

Защо е толкова различно отношението към Ахил и Терсит?

Ахил е митологичен герой, единствен син на мор­ската богиня Тетида и земния цар Пелей. Този неравен брак е сключен по волята на Зевс, на който Прометей про-рицава да не се жени за Тетида, защото нейният син ще бъде по-велик от баща си. Така Зевс запазва трона си, но остава длъжен към Тетида. Синът й Ахил е лишен от бо­жествено безсмъртие, но е най-велик между земните ге­рои. Тетида се опитва да го направи безсмъртен, като на­трива тялото му с амброзия и го държи над огън. Упла­шеният Пелей й попречва да доведе делото си докрай. По тялото на Ахил остава само едно уязвимо място пета­та, за която майка му го държи над огъня (ахилесова пе­та!).

За разлика от Ахил Терсит е герой на „Илиада, но не е митологичен герой. Той е оригинално творение на Омир, въплъщаващо определена художествена идея. Ня ма славно потекло, но поради факта, че така дръзко спо­ри с царете, му се приписва родство с царска фамилия. . Той е един от многото завоеватели под стените на Троя, Ходът на войната по никакъв начин не зависи от него, докато без участието на Ахил победа над Троя не може да бъде постигната.

Преди да започне войната, Ахил има избор: да участ­ва в нея и добивайки необикновена слава, да загине млад, или да остане в родината си Фтия и да живее дълго и безславно. Изборът му е въпрос на чест, ето защо избира войната и героичната смърт. Ахил е важна фигура в тази война, от него зависят множество човешки съдби, докато Терсит воюва с традиционния за всеки обикновен войник мотив — задължение и печалба. Омир не крие отрицател­ното си отношение към този герой. То се усеща още при представянето му във II песен. Авторът нарича Терсит „най-грозен41 от всички; „с гърбица, куц, кривоглед, раме­нете му хилави бяха вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите. Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми." Външността на героя е тенденциозно уродлива. , Критериите на Омировото време издигат в култ красота­та и физическата сила. Терсит обаче не е нито красив, нито силен. Като събира в образа му толкова много фи­зически недъзи, Омир предполага и недостоен характер. Освен това на външността на героя съответства и името му. „Терсит" е производно от старогръцко съществител­но със значение „нахалство", „наглост", „дързост".

Подробно описание на външния вид на Ахил не от­криваме в „Илиада". Изразните средства, чрез които Омир изгражда портретната характеристика на този герой, са най-вече постоянните епитети: „божествен", „богоравен", „бързоног", „богоподобен". ВI песен откриваме още един щрих — руси коси. Това описание само привидно е не­пълно, защото в него се съдържат най-важните елементи от представата на древните гърци за идеален епически герой — Ахил е прекрасен със своята красота и физическа сила. Той е част от света на боговете. Те бдят над него и му помагат, макар че са решили и смъртта му. Всяко не­гово желание изпълнява майка му Тетида; Зевс не отказва да изпълни молбата му (I песен), макар че е неоправдано от обида да иска смъртта на другарите си; Хефест изко-вава за него най-прекрасния щит (XVIII песен) и запалва реката Ксанти (XXI песен); Атина му помага да победи Хектор (XXII песен). Красотата и физическата сила на Ахил са съчетани с висока нравственост. Той се включва в Троянската война, за да спази клетвата, дадена пред ба­щата на хубавата Елена. В сърцето му няма омраза към троянците (1,152-157), а уважение като към достоен враг. Ахил е воин с достойнство. Неговата стихия са битките. В продължение на години наблюдава несправедливостите на Агамемнон, но го почита така, както е прието да се почита царят водач. Терсит — напротив. Той е вечно не­доволният, вечно мърморещият, „най-лютият враг на Ахила и цар Одисеи" (II, 220). Споровете му с царете, дръзки­те му и непристойни думи, съпроводени с чести гневни изблици, са добре познати и обикновено се посрещат не­сериозно.

Гневът на двамата герои изглежда напълно справед­лив. Те изричат думи с еднакъв смисъл, но ситуациите са различни. Ахил единствен измежду вождовете е загрижен за войниците. Иска всички да чуят волята на бог Аполон и Агамемнон да я удовлетвори. До този момент е имал и други поводи да се противопостави на Агамемнон (1,163-168), но не го прави, за да не уронва престижа на колек­тивно избрания водач. Протестира точно в този момент, защото животът на войниците за него е по-голяма цен­ност, отколкото разбирателството с Агамемнон. Ахил но­си осъзната отговорност за живота на подчинените си, макар че главна заслуга за проявата й има безспорно бо­гиня Хера. Терсит протестира, когато е прекъснат неговият ус­трем към родината- Той се чувства измамен и дава воля на чувствата си. Първоначалната радост (II, 144-154) и последвалото безмълвие (II, 211) на ахейците показват съ­щото желание за по-бързо завръщане в родината, но мно­зинството безропотно изпълнява волята на цар Агамем-нон. Мисълта за противопоставяне не съществува .в ко­лективното съзнание. Това е типична черта на родовото общество. Фактът, че има протестиращ (Терсит), говори за късен етап в това общество и за разпадащи се порядки. Поведението на Терсит би могло да организира войската в бунт, но в едно по-късно историческо време.

Срещу Терсит с целия си авторитет застава почита­ният от всички цар Одисеи. Той се нахвърля с обидни ду­ми и го нарича най-долен от всички край Троя (II, 245-249), защото говори със злост за царете, а стремежа му към дома смята за признак на страх. Одисеи разговаря с Терсит като с виновно дете, горд със своето превъзходс­тво. В този дух е и последвалата закана (II, 257-265), че ще го съблече пред всички.

Моментът на противопоставянето на Ахил срещу Ага-мемнон е само началото на неговия неизмерим гняв. Той е натрупван дълго и когато избухва, се превръща в неуправ­ляема стихия. Цялата „Илиада" е посветена на този гняв. Това не е обикновен гняв на земен човек, а на свръхчовек, от който зависи общото дело. Последствията от този гняв мнозина усещат по-късно, пред лицето на смъртта в обра­за на „мъжеубиеца Хектор". Идва момент, в който самият Ахил проклина тази демонична сила, която го владее изця­ло и му отнема най-близкия приятел Патрокъл. Гневът на Ахил е респектиращ. За да не отмъсти веднага, го спират и боговете, и хората. Атина задържа ръката му върху меча с щедри обещания (II, 259-260, 274-284).

На фона на Ахиловия гняв гневът на Терсит пред­ставлява жалка пародия. Често другарите му го виждат разгневен, но гневът му е краткотраен и без последствия. Изразявайки недоволство срещу Агамемнон, той казва ед­на истина за него. Тъжният вид на войниците (П, 270) под­сказва, че и те не са доволни, следователно Терсит изра­зява общото настроение, макар и по краен начин. Жезъ­лът и жестоките думи на Одисеи, както и присмехът на войската, бързо задушават бунта му.Изцяло подвластен на чувствата си, Ахил не може да смири гнева си. Увещанията на Нестор не достигат до него. Тъй като е героична личност, крайните състояния са му присъщи. Той не познава колебанието и взема ре­шение да се оттегли от битките. Никой не го осъжда за протеста му. Превръща се в главен положителен герой в поемата, а Терсит в единствен отрицателен персонаж. Раз­личната емоционална реакция спрямо двамата се дължи на факта, че са представители на различни прослойки в обществото. Никой не би могъл да помисли за посега­телство над Ахил, защото той е племенен вожд. Колекти­вът свързва своите надежди за победа с него, докато про­тестът на Терсит го поставя вън от обществото. Терсит е наказан, защото нарушава единството на безгласните ма­си, като дръзва да съди висшестоящите в обществената йерархия.

Двамата герои посрещат обидата по сходен начин — плачат, но и в тази реакция те са различни. Ахил пролива сълзи далеч от чужди погледи и е толкова отдаден на чув­ството си, че го утешава само мисълта за отмъщение. Не­говият плач е белег за героичност. Плачът на Терсит сам по себе си е недостоен и унизителен за герой, защото е породен от физическа болка.

Според Омир и представите на неговото време фи­зическата външност на човека винаги е в съответствие с неговия характер. Ахил и Терсит отговарят на тази пред­става, Ахил е красив и героичен, а Терсит — грозен, отри­цание на всичко героично. Терсит вижда само лошото у героите, защото за него героичното е недостижимо. Той никога не може да бъде носител на тази добродетел, за­това се докосва до нея чрез отрицанието, без да е в състо­яние да затьмни ореола й.

Преклонението на Омировото време пред героите с преклонение пред съвършенството, изразено не само чрез силата и красотата, но и чрез готовността за саможертва. Този, който не е в състояние да оцени тези качества, се наказва с презрение от колектива. В такова положение се намира Терсит — единственият отрицателен герой в „Или­ада", Според проф. С, М, Радциг той „не е реален образ, а карикатура14. Художествената функция на този образ е да служи за фон на героичното, като „антигерой", който да­ва възможност за извисяване на образа на идеалния епи­чески герой.

- Оценяван от позицията на нашето време, Терсит из­глежда бунтар, но за времето на Омир подобно разбира­не на образа е невъзможно, защото обществото не позна­ва социалния бунт.

 

WWW.POCHIVKA.ORG