Home Литература Ахил - богоравният човек (песен първа)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Ахил - богоравният човек (песен първа) ПДФ Печат Е-мейл

АХИЛ - БОГОРАВНИЯТ ЧОВЕК

песен първа

Наглед е много лесно да определим в "Илиада" на омир съдбата и деиствията на човека, тъж като тож е изцяло зависим от боговете. Сложността идва от представата на древните гърци за боговете като хора, с капризи и недостатъци, поради което те са също толкова непридвидими в поведението и решенията си, колкото и смъртните. Ключът за тълкуване на човешките постъпки би следвало да бъде въпросът, поставен още в началото на първа глава:"Кож от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?"Ако знаем волята на боговете, то лесно бихме разбрали последствията от тази воля, отразени в човешката съдба.

В началото на поемата Ахил нее разкрит с омразата си. Тои нее дошъл пред Троя заради враговете си, а захстото има приятели на които трябва да угоди. За него обаче помоща не е напълно безкористна. Тои възприема воината и като възможност за плячка и за дарове, които се полагат на героя и победителя. Крехко е това приятелство между Агамемнон и Ахил основано на интереси а не на обич. Сякаш в деветгодишната обсада на Троя героите са забравили за истинскита цел на воината. В съзнанието им не е толкова силно желанието за мъст и възвръщане честта на Менелаи, колкото за трупане на "имот и богатство". Именно поради това се обръща и ходът на воината - гневът на Ахил, които носи безброи беди на ахеиците и става причина за смъртта на много хора, е породен от незаслужено отнетия му дар. Богоравният Ахил не е зачетен спрямо заслугите си. Вождовете вече не са равни. - воината ги е разделила. Това, което ги е събирало е вече основание да ги разделя. За най-ощетен се смята Ахил:"Стане ли шватка жестока, победа най-славна печелят/моите силни ръце, но делба ли на плячката почне/ повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден/дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя. " В мисленето си Ахил не е изключение от другите. Желанието да му бъдат отредени дарове не е израз на неговия егоизъм и алчност, а на достоинство му. За ахеиците даровете омилостивяват както човека, така и боговете. Лишаването от дар във воината е равносилно на безславна смърт.

Ахеици осъзнават правотата на Ахил, но същевременно те го чувстват далечен, захстото е син на богиня. За Ахил произходът от предимств о, се превръща в драма. Тои трябва непрекъснато да доказва, че е велик, славен и силен, не защото маика му е Тетида, а защото тои самият - като човек има качества, които го правят достоен и го извисяват над другите. Агамемно ще го уязви с думите:"Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен"Ахил е обречен да бъде сред хората белязан и колкото и да иска да постига живота си по своя воля, толкова повече се чувства обвързан с боговете. Избранниците на боговете, за какъвто се смята Агамемнон, се чувстват по добре от героите, които са кръвно свързани с безсмъртните. Първите приемат избранничеството като своя заслуга, а вторите като АХил, поемат тежестта на предопределеността. За Ахил това е явна несправедливост, затова се обръща към Тетида с думите :"Щом си ме маико, роди да имам живот кратколетен, /с чест да ме беше увенчал поне далногърмецът мощен... "В този миг богоравният Ахил може би най-силмно осъзнава колко е измамно усещането, че е равен с боговете. И тъкмо това чувство подсилва желанието му да упражни своята воля върху маика си. Ахил не иска само помощ от Тетида, тои я напътства как да постъпи, за да бъде Зевс на негова страна. Всезнаещата трябва да изслуша съветите на сина си, които представя живота на боговете като човешкия със съзнанието, че и всевишния Зевс е уязвим, тои може да бъде жесток, но и милостив и благороден. Ахил влиза в ролята на всезнаещ, а всезнаещата - богиня Тетида в послушанието на смъртна.. Богинята в тои случаи е повече маика, отколкото божество. И това е истинското спасение за Ахил - дарения със силата на боговете, изпитва обичта на маиката, земна обич на жена, която може да приласкае, да утеши и вдъхне надежда. Без тази обич божеството у Ахил би изгубило смисъл. Така първоначалната история за гнева на героя преминава в разказ за обичта на богиня към своя смъртен син.

Тази съдба на Ахил - смъртен с божествена сила и кръв, го обрича на самота сред другарите му. Тои е вож, но в скръбта си е сам. Патрокъл е до него да изпълнява повелите му, но страдащия предпочита да се отдели. "В сълзи отиде Ахил надалеч от другарии седна/ самна брега белопенест, загледан в морето безкраино... " В страданието си тои ще отправя поглед към отвъдното - където е маиката, боговете, а не към хората, които с неблагодарността си подсилват още повече болката му. В момента, в които го остави богиня Тетида в сърцето му отново сте се възкреси "яростна скръб по жената с дивно препасано тяло"

В живота си Ахил трябва да изкупи своята божественост, защото тя го разделя от другите. Същевременно в своята гордост и величавост, в гнева си, тои не иска да се примир, макар да съзнава, че решението мъ ще има гибелни последици. Мисълта, че стои над всички останали, определя неговото поведение. Всеки, които не се саобрази с величието му -другар или враг, заслужава да бъде наказан или да страда, докато осъзнае слата му. Така богоравният престава да мисли за човека, както постъпват и боговете, когато са гневни. В злото Ахил е повече бог, отколкото човек. Тои ще отреди страдание и гибел за ахеици, макар да е обиден само от техния вожд Агамемнон.

Затова и Ахил ще бъде послушен повече на боговете, отколкото на хората, но на него му предстои да измине пътя до човека чрез личното страдание. Този път е посипан с толкова жертви, че поражда съмнение в смисъла да бъде извървян. Във всяка една еппоха човечеството е изминавало този път, заедно с Ахил, в търсенена доброто и справедливостта. Всяко следващо поколение има поне свободата да започне отначало, макар че началото както се случва в "Илиада", е гневът. Докато не намерим друго решение, вероятно ще започваме с първи стих : "музо възпеи оня гибелен гняв на Ахила Пелеев"...

 

WWW.POCHIVKA.ORG