Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Управление на местни финанси |
 |
 |
 |
|
Управление на местните финанси доц. д-р Николай Атанасов Изпит: тест 15 въпроса 29.05.2011 закрити въпроси 12 закрити 3 открити? Местни данъци и такси как се формират, принципи на бюджета, бюджетна процедура изготвяне приемане.... 1. Теоретични основи на фискалната децентрализация. Необходимост от фискална децентрализация 1.1.Делегиране на права по разпределение на ресурси в публичния сектор Държавните функции се реализират от няколко нива на управление (няколко юрисдикции). Тази многостепенна държавна структура е отражение на историческото развитие на дадена страна, на географски и политически процеси. Съществуват, обаче, икономически причини за това някои фискални функции да се осъществяват на централно ниво, а други да са децентрализирани, извършвани от така наречените местни органи на управление. В резултат на това публичният сектор има специфична вертикална структура на изпълнителната власт. Модерните държави имат едно централно правителство, което изпълнява функции от национално значение. Освен това съществуват и други нива – регионални (провинциални, местни) правителствени единици с фискални отговорности за собствените си географски юрисдикции. Необходимостта от създаване на държавни институции на териториално ниво произтича от факта, че всяка власт действа по права линия или може да задоволи само и обществените потребности възникнали на същото ниво. Тези потребности може да са национални (общи и местни) и специфични. Местните потребности са породени от характерните за една територия социално-икономически, исторически, географски, културни, демографски и други. ОТ своя страна структурата и ролята на държавните институции зависят от държавното устройство на съответната страна, а техните правомощия се делигират по законодателен път. От тази гледна точка органите на управление се делят на: - централни – законодателни, изпълнителни органи и съдебна власт; - местни – федерални, районни, провинциални, общински. У нас тези структури се регламентират от ЗМСМА. Държавата прехвърля на местните власти компетенции, в рамките на които те могат да провеждат своя местна политика и да определят необходимите им средства за финансиране. Основание за съществуване на децентрализирани нива на управление дава доставянето и “производството” на публични блага и услуги. Блага като националната отбрана, държавната администрация, висшето образование, науката, външнополитическата дейност и други носят ползи за всички членове на обществото. Положителните ефекти от тяхната консумация не обхващат конкретен географски район, а се разпространява върху цялата територия на държавата. Поради тази причина, почти всички дейност се считат за общонационални и се финансират от централната власт. Много други публични блага и услуги, обаче, касаят дадена ограничена географска общност, като носят ползи за ограничен кръг от индивиди, живеещи на определена територия. Това са, например, обществената чистота, уличното осветление, обществения градски транспорт, много дейности от сферата на общественото подпомагане и грижи, от сферата на културата и спорта, както и някои здравни услуги и блага. Именно предоставянето на правомощия от страна на централното правителство в полза на местните органи на управление във връзка с набавянето на средства и тяхното изразходване за доставяне на публични блага от местно значение е известно в литературата и практиката като фискална диференциация (ДФ). В литературата се изтъкват три основни причини за изучаване на ДФ: - проблемът за ефективността в държавната икономика – местните органи на управление могат да управляват по-ефективно наличните ресурси с цел задоволяване на местните потребности, отколкото централното правителство, ако правеше това за определена територия. По този начин по пътя на делигирането на отговорности в публичния сектор се създават условия за Паретово подобрение в икономиката; - мобилизацията на ресурсите – местните органи на управление, поради по-ограничения си териториален обхват и по-близкия контакт с местните гласоподаватели, се справят по-добре от централното правителство при мобилизирането, разпределението и изразходването на ограничените ресурси; - създаването на местна нормативна база – създава се от пряко избираните от гласоподавателите местни органи на управление (общинските съвети и кметовете) ФД в съдържателно отношение се състои от: - определяне ролите и отговорностите между различните нива на управление във вертикалната структура на публичния сектор; - определяне на държавните субсидии и другите форми на финансови взаимоотношения между държавата и местните органи на управление (общините); - укрепване на местната приходна система; - определяне на системата за доставяне на местни публични блага в полза на населението. 1.2. Местни публични блага – дефиниране и свойства Публичните блага (ПБ) притежават зона, в която се реализират ползите от потреблението им. Когато ползата от потреблението се локализира до даден регион или селище, функцията по разпределяне на обществените ресурси е целесъобразно да се предостави на местните органи на управление. Именно такива блага, ползите от които имат ясно изразен териториален обхват, се наричат местни публични блага (МПБ). Те имат следните особености, отличаващи ги от другите блага в икономиката: - на лице е пространствена ограниченост в процеса на тяхното потребление, т.е. ползите от тях имат определен териториален периметър; - МПБ се потребяват от определен брой жители в дадено селище или регион. За това те се дефинират като клубни блага; - МПБ притежават свойството “задръстване” в процеса на тяхното потребление – води до влошаване на качеството на клубните блага в резултата на прекомерно големия брой потребители. Клубът има интерес да увеличава броя на своите членове, защото това би довело до намаляване на клубната такса. От един момент нататък, обаче, тази тенденция може да се окаже неблагоприятна и вредна, тъй като наличните клубни блага, ползвани от повече потребители ще се окажат недостатък, който е еквивалентен на влошаване на тяхното качество, т.е. членовете ще търпят загуби от консумацията на тези блага; - МПБ могат да се разглеждат като делими и неделими в процеса на тяхното потребление. Делими са онези МПБ, чието потребление може да се персонифицира (консумацията на вода за питейни нужди, ползването на градски транспорт и др.) Създаването и предоставянето на делимите МПБ се финансира главно чрез системата от местни такси. Тъй като изгодата може да бъде персонифицирана, това позволява на местните органи на управление да определят такса при консумацията на всяка отделна единица от тези блага. Обратно – ползите от неделимите МПБ не могат да се персонифицират (услугите по чистотата, поддръжката на парковете, уличното осветление, общинската пътна инфраструктура и др.) Тези блага се финансират предимно с постъпленията от местни данъци, а също и със субсидии от централния бюджет. - МПБ се считат за “нечисти” – винаги е на лице ефект на прехвърляне на ползи или на разходи от един район към друг. Това е така, защото границите на общините са “размити”. Фактът, че са “нечисти” блага, изисква съблюдаване на принципите за фискална еквивалентност (ФЕ) в местните финанси. Или ако дадено благо се употребява от жителите на две съседни общини, те биха могли да сключат договор за финансирането му на кооперативен принцип. 1.3. Механизъм на постигане на ФЕ на клуба Общността от хора в даден район може да се разглежда като една клубна единица. Разходите по създаването на ПБ се разделят между членовете на клуба. С увеличаване на членовете би могло да намалее размерът на клубната такса. От друга страна, обаче, всеки нов член поражда разходи по “задръстването”, намиращо израз във влошаване на качеството на клубните блага. По тази причина приемането на нови членове се ръководи от следното правило: Намаляването на клубната такса, дължащо се на всеки новопостъпил, трябва да е по-голямо или поне равно на нарастването на разходите, дължащи се на влошеното качество (“задръстването”). Казаното има следният математически израз: МС>=MCC или –MC>= -MB, или –MC >= 1 -MB Графичната интерпретация е следната: Обозначенията са както следва: - права АА описва оптималното равнище на предлагане на клубни блага при даден брой членове на клуба (описва предлагането); - права NN описва оптималния брой членове на клуба при дадено равнище на предлагане на клубни блага; - МСС – пределни разходи по консумацията – представляват допълнителните разходи по “задръстването” дължащи се на един новопостъпил член на клуба; - МС – намаляването на клубната такса, дължащо се на един новопостъпил член на клуба; - МВ – пределна полза – еквивалентна и обратна, но със знак минус на МСС; - т.Е, която е с координати М*S*, изразява състоянието на равновесие на клуба, при което е на лице ФЕ – за платената клубна такса М* брой членове на клуба консумират максимално количество клубни блага, за това и в т.Е се максимизира състоянието на членовете на клуба. 1.4. Обстоятелства, които трябва да бъдат отчитани в процеса на ДФ: - да се отчитат различията във вкусовете на потребителите; - да се отчитат различията в доходите – домакинствата с еднакви доходи са склонни да образуват по-лесно функционални общности за създаване на МПБ. Или прилага се системата на зониране, която може да доведе до това по-богатите общности да определят по-високи такси, за да ограничат достъпа на по-бедните; - съвпадение от ползите и необходимостта от арбитраж – съществуват външни ефекти, пораждани от консумацията на МПБ, които могат да доведат до равенство на ползите и разходите. 1.5. Теорема на Оейтс за децентрализирания публичен избор Оейтс се опитва да определи изгодите от съществуването на децентрализиран публичен избор. Разделянето на дадена община на две групи се извършва с условна цел, като двете групи имат различни криви на търсене на МПБ. Това са кривите DD и D1D1: В модела се допуска, че разхода, необходим за финансирането на ПБ към един жител е постоянен. Отсечката 0Q1 представлява количеството търсени блага от първата социална група, а 0Q2 – от втората група. Оейтс допуска, че ако правителството финансира въпросните блага, то би подходило със средни стандарти за количество и качество, без да отчита или да се съобразява със местните особености. При централизиран публичен избор е на лице ситуацията описана с правата 0Qc. Първата група в условия на централизиран публичен избор ще понесе загуби, които ще се измерят с лицето на триъгълника ABC, защото ще се наложи да плати допълнително данъци за консумираното допълнително количество МПБ, изразени с отсечката Q1Qc. Втората група също ще претърпи загуби, които могат да бъдат определени с лицето на триъгълника СЕМ. Загубата ще се дължи на факта, че тя ще бъде принудена да консумира по-малко блага, отколкото има нужда в действителност и колкото биха предложили местните органи на управление в условията на децентрализира публичен избор. Изводът е, че при централизирания публичен избор правителството няма как да познава местните вкусове и предпочитания. За това, използвайки осреднени стандарти за количество и качество на МПБ ще са на лице винаги условия за загуби на обществено благосъстояние, каквото показва и теоремата на Оейтс. За това е по-целесъобразно МПБ да се предоставят от местните органи на управление, намиращи се по-близо до гласоподавателите и са по-добре запознати с местните нужди. Или децентрализираният избор води до Паретово подобрение. 2. Принципи на ФД От теорията и практиката на децентрализираното предлагане на ПБ са известни няколко принципа на ФД: - 1 принцип – Разнообразие в предлагането на МПБ – естествено е жителите на различните общини да се различават в своите предпочитания. Например, за жителите на София от първостепенно значение е събирането и извозването на сметта; за жителите на Велико Търново – съхранението на културно-историческите паметници и забележителности, наследени от миналото. Това предполага известна децентрализация на публичния избор чрез делигиране на права на местните органи на управление във връзка със събирането, разпределението и изразходването на публичните финансови средства. В териториален аспект това означава, жителите на общините да получават онези местни блага, за които са дали своя публичен вот. - 2 принцип – ФЕ – за ПБ, които се различават по своята пространствена ограниченост в консумацията, трябва да бъде предвиден механизъм за изравнение на ползите и разходите. ФЕ се постига, когато има равенство между ползите на потребителите на местни блага и платените за тяхното създаване данъци. В практиката, обаче, ФЕ често се нарушава, тъй като МПБ имат много външни ефекти, в качеството им на “нечисти” блага. Например, в софийските университети се обучават студенти както жители на столицата, така и на други населени места. В същото време Софийска община трябва да задели ресурси и да поддържа допълнителни инфраструктура, транспорт, места за живеене на жителите на други общини, обучаващи се в софийските университети, за които последните, ползвайки всички тези блага в периода на пребиваване в София, не заплащат никакви данъци. Именно това са странични външни ефекти. Очевидно външните ефекти пораждат неефективност в местното разпределение на ресурси, като се оказва, че разходите на общината може да станат по-големи от ползите за местното население. Преодоляването на външните ефекти изисква корекция, която да доведе до равенство между ползите и разходите. В случая е логично държавата да предостави целева субсидия на Софийска община от републиканския бюджет за покриване на допълнителните разходи, които поражда обучението на студенти от цялата страна. Когато външният ефект засяга съседни общини, т.е. разходите се правят от една община, а ползите се разпределят и в съседните общини, се налага коопериран подход при финансирането на тези блага и услуги. - 3 принцип – Централизирано преразпределение на доходите – то трябва да бъде функция само на централното правителство, не на местните органи на управление. Ако се допусне, че две съседни общини – Х и У, - притежавайки правомощия в подоходното облагане, приложат различни данъчни прогресии. Прилагат също така и различни трансфери за подпомагане на социално слабите си жители. Резултатът от тези различия ще доведе до ново преразпределение на ресурсите между двете общини, като по-богатите жители ще се преместят да живеят в общината с по-ниски данъци, а по-бедните – в общината, която плаща по-високи социални трансфери. Ефектът ще бъде концентриране на богати и бедни в две различни общини. Този резултата ще подкопае икономическото развитие на двата региона, а така също и политиката по разпределение на доходите в национален аспект, защото ще се затрудни трансферирането на доходи от богати към бедни. - 4 принцип – Неутралност на местните данъци – винаги местните органи на управление са склонни да насърчават местната стопанска активност, защото това води до увеличаване на данъчната база. Това често става с данъчни облекчения и/или с по-ниски конкурентни размери на местните данъци и такси. Подобен резултат е неизбежен в условията на ФД, но се счита, че той трябва да бъде минимизиран. Ако данъците в община Х са по-ниски от тези в община У, ще се наблюдава миграция на капитали от У към Х. Като резултат, заетостта и данъчните приходи в община У ще спаднат с произтичащите от това негативни последици за МПБ, чието качество и количество ще се влоши. Ето защо е необходимо да не се допускат големи различия в местните данъци и такси, тъй като те влияят върху избора на мястото за живеене и инвестиции. - 5 принцип – Стабилизационната стопанска политика е прерогатив на централното правителство – използването на данъчни ставки на бюджетните разходи, в това число и бюджетния дефицит, за целите на макроикономическата политика е функция на централното правителство. Ако се допусне, че община Х намалява данъчните ставки, за да стимулира местното производство, с освободените доходи местните предприятия ще закупят стоки и суровини и от други общини. Ето защо е напълно възможно насърчителният ефект от по-ниските данъци да бъде неутрализиран чрез изтичането на освободения доход в други региони. Фактически от ниските данъци в община Х ще се възползват други общини, в които ще се е увеличило търсенето на стоки. - 6 принцип – Корекции, относно преливането на външни ефекти от една община към друга – при наличието на външни ефекти се изискват регулации (преливане на ползи и разходи от една община към друга), които може да са както централизирани, така и децентрализирани. В първия случай се използват два финансови механизма – субсидия от републиканския бюджет или вноска в републиканския бюджет. Във втория случай, за да се реши проблема с външните ефекти е нужно кооперирането на общини при финансиране на дадени МПБ. Този принцип е свързан с принципа за ФЕ. - 7 принцип – Минимално равнище на предлагане на МПБ – предлагането на чистите ПБ като национален отбрана, съдебна система, полицейска защита и др. предлага относително равен достъп и ползи от тяхното потребление на всички жители в дадена страна. В същото време предлагането и консумацията на МПБ за отделните общини може съществено да се различава. Причините за това могат да се крият в различните вкусове и предпочитания на жителите; на различия в техните доходи; на размерите на местните данъци и такси и т.н. Като резултат от това, ползите от потреблението на МПБ биха се отличавали съществено за различните общини в страната. В такъв случай разпределението на ресурсите няма да бъде ефективно и резултата в национален мащаб няма да бъде Парето оптимален. За да се преодолее този дефект на ФД, в съвременните страни се използва минимален стандарт на потребление на базисни МПБ за всяка една община. Става въпрос за равнище на основно образование, за болнично лечение, за пътна инфраструктура, за чистота и хигиена и т.н. Чрез минималните стандарти за потребление на МПБ се осигурява от една страна хоризонтална справедливост в публичното финансово стопанство и от друга по-ефективно разпределение на ресурсите в икономиката. - 8 принцип – Изравняване на фискалните позиции на общините – различните предпочитания на жителите закономерно водят до известно разнообразие в предлагането на МПБ. Това неизбежно води до различия в тяхното потребление за отделните общини. По-слабо развитите общини не могат да гарантират и да съберат достатъчно собствени приходи, което намалява спектъра и обема на предлаганите ПБ. В същото време е справедливо жителите на всяка една община да консумират един минимум от най-съществените МПБ. Ето защо поддържането на баланс между фискалните възможности на дадена община и някакъв общоприета национален стандарт за потребление да е важен проблем на ФД. Няколко подхода се използват за решаване на този проблем: * необходимо е дадената община да работи за натрупване на по-голям стопански потенциал, респективно фискален такъв, за да си осигури допълнителни данъчни приходи; * необходими са повече данъчни усилия, за да се съберат местните данъци и такси при увеличаване на събираемостта; * неизбежно е преразпределението на фискалните ресурси по посока от силно развитите към по-слабо развитите общини. По-точно онези общини, които акумулират повече приходи, отколкото са необходими за предлагане на приетия стандарт за МПБ, да правят вноска в републиканския бюджет, а по-слабо развитите да получават субсидии от републиканския бюджет. По този начин се реализира принципа за относително равен стандарт в потреблението на базисните МПБ. 3. Административно териториално деление на РБългария. Административно териториални единици и характеристика на същите Административно териториални единици в РБългария са областите и общините. Обект на изучаване, обаче, в местните финанси са общините, техните приходи, разходи, техният бюджет и проблемите свързани с балансирането му. Общините от своя страна се състоят от кметства и райони. 3.1. Характеристика на областта Според закона областта се състои от една или повече съседни общини, като територията и е територията на включените в нея общини. Всяка област има наименование, като за токова се приема наименованието на населеното място, изпълняващо ролята на неин административен център. Територията на РБългария е разделена на 28 области. 3.2. Определение за община Общината се състои от едно или повече съседни населени места, като територията и включва територията на влизащите в състава и населени места. Към общините са налице следните изисквания: - наличие на население над 6000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината; - наличие на населено място, отличаващо се като традиционен обединителен център с изградена социална и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужване на населението; - доказана възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община със собствени приходи, в размер не по-малък от ½ от средния за общините, предвиден в приетия годишен закон за държавния бюджет; - включване на всички съседни населени места, за които не съществуват условия за създаване на община или които не могат да се присъединят към друга община; - максимална пътнотранспортна отдалеченост на отделните населени места от центъра на общината на не повече от 40 км. 3.3. Ред за създаване на община Изискванията към процедурата за създаване на община могат да се формулират по следния начин: - наличие на искане за създаване на община от едно или няколко населени места, изразено чрез подписка от най-малко от 25/100 от избирателите на тези населени места; - искането се адресира до съответния общински съвет и се придружава от становище на кметовете на населените места за наличие на условия за създаване на община; - в едномесечен срок общинският съвет се произнася с мотивирано решение по искането; - в последствие областният управител също така в едномесечен срок проверява законосъобразността на искането и ако са спазени изискванията на закона, предлага на общинският съвет да вземе решение за провеждане на общ референдум в населените места, които следва да формират новата община; - при положителен вот на избирателите областният управител внася писмен доклад в МС в срок не по- късно от 14 дни от провеждането на референдума; - МС взема решение след изслушване на писменото становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството. 3.4. Обща характеристика на района В столицата и в градовете с население над 300 000 души се създават райони. Райони могат да се създават и в градове с население над 100 000 души по решение на общинския съвет. Условията за създаване на район в големите градове са: - наличие на население над 25 000 души в съответния район; - възможност за райониране на територията на съответния град, съобразно действащия му градоустройствен план и в съответствие с трайни природо-географски и инфраструктурни делители (например, река); - наличие на изградена инфраструктура с районно значение за задоволяване на административни, социални и санитарно-хигиенни потребности. Редът за създаване на район включва определена последователност от действия на институциите, която може да бъде описана по следния начин: - общинският съвет разглежда предложение на кмета на общината и обсъжда неговото предложение за разделянето на града на райони. С други думи инициативата не принадлежи на гражданите на населеното място, както е при инициативата за създаване на община, а принадлежи на кмета на града, който разработва проект; - решението на общинският съвет, относно създаването на район, се изпраща за обнародване в ДВ чрез областния управител, който е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок относно неговата законосъобразност; - решението на общинския съвет влиза в сила след публикуването му в ДВ. Териториалното деление на Столичната община и на градовете с население над 300 000 жители се извършва със закон. 3.5. Обща характеристика на кметството Кметството се създава на територията на общината с решение на общинския съвет. То се състои от едно или повече съседни населени места. На лице са следните законови условия за създаване на кметство: - наличие на население над 250 души общо в населените места, които го образуват; - възможност за изпълнение на поставените от общината функции. Редът за създаване на кметство е аналогичен до известна степен с този за създаване на община: - съставя се искане от поне 25/100 от избирателите в заинтересованите места до общинския съвет, в което се посочват мотивите и възможностите за изпълнение на условията за създаване на кметство; - общинският съвет разглежда искането и приема решение за допитване на населението чрез референдум в заинтересованите населени места; - при положителен вот общинският съвет взема решение за създаване на съответното кметство; - решението се изпраща до ДВ чрез областния управител, който се произнася за законосъобразността му в 14-дневен срок от датата на получаването; - решението за създаване на кметство влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ. 3.6. Ред за извършване на промени в административно-териториалното деление на страната 3.6.1. Ред за извършване на промени в границите на областта – промяна на границите на областта се извършва само по границите на съставящите я общини. Промяната се утвърждава с указ на президента на РБългария по предложение на МС. Промяната на административния център и наименованието на областта се утвърждава също с указ на президента по предложение на МС. 3.6.2. Промени в територията на общините – промяна водеща до закриване на община, поради разделяне се извършва при спазване на условията за създаването и. МС може да вземе решение за разделяне на съществуваща община на две или на повече общини след провеждане на процедурите относно реда за създаването и на територията на една от бъдещите общини. В същото време е необходимо да са на лице условията създаване на община. Т.е. наличие на население над 6 000 души, на общински център, изградена инфраструктура и отдалеченост на повече от 40 км на населените места от общинския център. Възможно е промяна на община да настъпи в резултата на закриване поради сливане, като в случая предвидените процедури по реда за създаването и се извършват по отделно за всяка засегната община. Инициативата по извършване на промени засягаща общините имат населението чрез подписка, общинския съвет и МС. Промяна в границите на община поради отделяне на населено място и присъединяването към съседна община на територията на една област се извършва след провеждане на местен референдум. Преминаването на едно или няколко населени места от една община в друга, намираща се в съседна област, с цел по-добро задоволяване на местни колективни нужди, става след решение на МС прието по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на областните управители на двете области при спазване на изискванията за местен референдум. Възможно е да настъпи промяна в административния център и в наименованието на общината. Тези промени се извършват при наличие на условия за откриване на община, като се спазва следният законно установен ред: - общинският съвет на основата на положителен вот от общ референдум в едномесечен срок изпраща чрез областния управител до МС предложение за промяна; - МС приема решение, с което предлага на президента на републиката да утвърди промяната. 3.6.3. Ред за осъществяване на промени при районите и кметствата Постановява се според закона същия ред за промяна на границите или при закриването на район или кметство, както при тяхното създаване. Изключение е на лице само по отношение на правилото, че промяната на административния център на кметството се извършва с решение на общинския съвет. Законът в България постановява категоризация и информационно осигуряване на населените места, извършвани според показатели и критерии определени от МС. Категоризацията се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се публикува в ДВ. От своя страна Националният статистически институт, съгласувано с министерството на регионалното развитие и благоустройството, поддържа Единен класификатор на административно- териториалните единици. 4. Местни данъци. Система на местни данъци 4.1. Видове местни данъци в РБългария: - данък върху недвижимите имоти; - данък върху наследствата; - данък върху даренията; - данък при прехвърляне на имущество по възмезден начин (данък при възмездното придобиване); - данък върху превозните средства; - туристически данък; - патентен данък; - пътен данък (отменен е). 4.2. Събиране на местните данъци През последните години настъпиха доста изменения – след 2005 год. когато влиза в сила новия Данъчно-осигурителен и процесуален кодекс. Най-важното в тази връзка е, че местните данъци се събират не от Националната агенция по приходите, а от специализирана в това отношение част от общинската администрация, която е обособявана в отдели с наименование “Местни приходи” и др. Местните данъци се плащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка на общината. Задълженията по местните данъци, както всички други данъци, се определят чрез попълване на данъчни декларации, като образците на последните се утвърждават от министъра на финансите. Принудителното събиране на местните данъци се извършва също от представители на общинската администрация, които представят общината в съдебните дела по предявените искове към некоректните платци. Актовете по данъчното производство по отношение на местните данъци се предявяват за обжалване пред кмета на общината. 4.3. Данък върху недвижимото имущество С такъв данък се облага недвижимото имущество – разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, както и разположените извън тях имащи някаква използваемост, независимо каква. Не подлежи на облагане пътната инфраструктура, било то национална или общинска, така също изкуствените водни басейни (язовирите), земеделските земи и горите. Не се облагат и имотите с данъчна оценка до определен размер, който до преди няколко години е 1400 лева, като в последствие този размер беше намаляван в условията на криза до неговото отпадане на сегашния етап. Целта е да се разшири данъчният обхват на имуществения данък, като се засили неговия фискален ефект. Субекти на данъка върху недвижимо имущество са собствениците на облагаеми имоти, намиращи се на територията на общината. Трябва да се има в предвид, че данъчното задължение настъпва непосредствено след придобиването на право на собственост върху недвижим имот. Обхватът на данъчните субекти е широк, тъй като Законът за местните данъци и такси задължава концесионерите да плащат този данък, в случаите на концесиониране на общинско или държавно имущество, а при учредено вещно право на ползване върху общинско или държавно имущество, данъчно задължен е ползвателят. Особености при деклариране на данъка върху недвижимото имущество – при новопостроени и новопридобити имоти срокът на деклариране е 2 месеца, като собствениците подават декларация по образец пред общинската администрация. В декларацията се описва местонахождението на имота, типът на постройката, броят на етажите, разгънатата площ, възрастта и други данни, необходими за определяне на данъчното задължение. Въз основа на подадената данъчна декларация служител от общинската администрация определя данъчната оценка на имота, като се придържат към таблиците и формулите, поместени в Приложение №2 на Закона за местните данъци и такси. Данъчната основа на данъка върху недвижимите имоти представлява не текущата пазарна цена, не направените разходи за придобиване (покупка или построяване), а именно данъчната оценка изготвена от служител на данъчната администрация. Данъчната основа е данъчната оценка, която се изготвя по следната формула: ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х Пл БС – базисна данъчна стойност на 1 кв.м. на разгъната площ в лева; Км – коефициент за местоположение; Ки – коефициент за инфраструктура; Кх – коефициент за индивидуални характеристики; Кв – коефициент за височина; Ко – коефициент за овехтяване; Пл – разгъната площ в кв.м.. Сроковете за внасяне на данъка са: първи период – 01.02. – 31.03.; втори период - 01.04 – 30.06.; трети период - 01.07 – 30.09.; четвърти период - 01.10 – 30.10. Невнесените данъци се отчитат като недобори в общинския бюджет за следващата година. Данъчните размери на данъка върху недвижимото имущество бяха: 1,5% върху данъчната оценка до 2007 год.; 2008 год. - 1,5% - 3%; 2009 год. - 0,5% - 2%; 2010 год - 0,1% - 2,5%; 2011 год. - 0,1% - 4,5%. От 01 януари 2008 година общинските съвети бяха задължени да разработят наредба за определяне размерите на съответните местни данъци, като се вместят в съответните интервали записани в ЗМДТ. Много отчетливо е увеличаването на горната граница за 2011 година, в сравнение с предходните години. Правителството по този начин дава възможност на общините, ако желаят да увеличат чувствително размера на този данък. Данъчната основа на данъка върху недвижимото имущество за предприятията е отчетната стойност на използваните от тях административни, производствени, складови и търговски сгради, а за жилищните - тяхната данъчна оценка по Приложение №2 от ЗМДТ. От 01 януари 2011 е направена промяна в ЗМДТ, според която в случай, че отчетната стойност на фирменото недвижимо имущество е по-ниска от неговата данъчна оценка, за основа на облагане се използва данъчната оценка. За основното жилище данакът може да се намали на половина, а ако лицето е трудоустроено – с до 75%. 4.4. Данък върху наследството Този данък се дължи в случаите на наследяване на имущество чрез завещание и по реда на Закона за наследството. В обекта на облагане се включва и наследеното в чужбина имущество от български граждани, както и наследено в Българи имущество от чуждестранни граждани. Облага се както движимо, така и недвижимо имущество, облагат се права върху различни вещи, вземания, ценни книжа, депозити в национална и чуждестранна валута и други активи към момента на откриване на наследството. Данъчни субекти на данъка върху наследството са наследниците, като всеки е данъчно задължен за своя наследствен дял. Декларирането на наследеното имущество се осъществява в 6-месечен срок от датата на откриване на наследството. В данъчната декларация се посочва наследеното имущество по вид, местонахождение и стойност. Данъчната основа на този данък се определя по-сложно, поради разнообразния характер на наследяваното имущество. Използват се следните правила за определяне на данъчната основа: - за недвижимите имоти и тяхната данъчна оценка – по Приложение №2 на ЗМДТ; - за валутните депозити се използва валутният курс на БНБ към деня на откриване на наследството; - за ценните книжа и други търгуеми финансови активи се използва борсовият им курс към деня на откриване на наследството, ако са регистрирани за търговия на организиран пазар. Ако няма информация за борсов курс или ако не са регистрирани за търговия на организиран пазар, се използва тяхната номинална стойност; - превозните средства (автомобили, камиони, автобуси и т.н.) – тяхната застрахователна стойност, която се установява с декларация издадена от застрахователно дружество; - други – по пазарната стойност; - предприятия или части от тях – тяхната пазарна стойност. От наследеното имущество се приспадат някои суми, като: - задължения на наследодателя доказани със съответните документи; - права и вземания прехвърляни на държавата; - до 1000 лева разноски по погребението; - дребната покъщнина и земеделският инвентар. Срок на плащане на данъка върху наследството – до 2 месеца след връчване на съобщението за дължимия данък от общинската администрация. Данъчните размери на данъка върху наследството до края на 2007 година бяха както следва: - 0,7% за братя и сестри и техните деца за наследствен дял над 250 000 лева; - 5% във всички останали случаи за наследствен дял над 250 000 лева. През 2008 год. размерите на данъка върху наследството за братя и сестри и техните деца варират между 0,7% - 1,4%, 2009-2011 год. – 0,4% - 0,8%. Във всички останали случаи размерите са: 2008 год - 5% - 10%, 2009-2011 год. – 3.3% - 6,6%. Този данък е с малък фискален ефект. 4.5. Данък при придобиване на имущество чрез дарение Обект на облагане са имущества придобити чрез дарение - недвижими имоти, ограничени вещни права върху тях, моторни превозни средства. Не се облагат с данък върху даренията имущества прехвърлени между съпрузи и роднини по права линия. Субектите на този данък са приобритателите на съответното дарение. Данъчната основа се формира по начин изцяло аналогичен на този при данъка върху наследството. Данъчните размери са същите като данъка върху наследството. Срок на плащане и деклариране на данъка върху даренията е 2 месеца считано от датата на даряването, за което се подава данъчна декларация. Различието, в сравнение с данъка върху наследство, е че отсъства своеобразния необлагаем минимум, т.е. облага се цялата стойност на дареното движимо и недвижимо имущество. 4.6. Данък при възмездно придобиване на имущество Този данък има по-тесен обект на облагане – само недвижимото имущество и превозните средства, придобити на територията на дадена община (сделки с прехвърляне на имоти и на леки коли). Данъчно задължени лица са също преобретателите на облагаемото имущество. А в случай на замяна данъчно задължено лице е придобилият имуществото с по-висока стойност. Данъчната основа при този данък е покупната цена, но не по-малко от данъчната оценка. Данъчните размери на данъка при възмездно придобиване на имущество до 2007 година са 2%, 2008 год - 2% - 4%, 2009 год – 1,3% - 2,6%, 2010-2011 год – 0,1% - 3%. 4.7. Данъка върху превозните средства Този данък е със силно изразен фискален ефект. Средствата от него не се използват за изграждане и поддържане на общинска инфраструктура, тъй като той е типичен имуществен данък и постъпленията от него отиват за всички разходи на общината. Обекта на облагане от този данък е разнороден. Облагат се превозни средства регистрирани за движение по националната пътна мрежа, а също така и онези в съответните специализирани регистри. Данъчните размери са специфични, обикновено прогресивни за различните превозни средства, определени са с множество таблици в ЗМДТ и нарастват с увеличаването на даден признак или свойство на превозното средство, характеризиращ неговата мощност, големина, капацитет и т.н. (например, при автобусите данъчната единица за облагане е броят на местата). Този данък се внася ежегодно, както и данъка върху недвижимото имущество. Данъчното задължение възниква с придобиването на право на собственост върху превозното средство. Данъчно задължени лица са собствениците, които са длъжни да подадат данъчна декларация за придобитите превозни средства най-късно до 2 месеца, считано от датата на придобиване, а при внос – от датата на първоначална регистрация в КАТ. Данъка се дължи от месеца на придобиване до изтичане на календарната година, както и при данъка за недвижимото имущество; месецът на придобиване се брои за цял. 4.8. Туристически данък Обект на облагане с този данък са нощувките на територията на общината, направени в хотели, къщи за гости, туристически спални и друми места за настаняване и нощуване. Размерът на данъка се определя от съответната община чрез наредбата за местните данъци, като според кана трябва да варира между 0,20 – 3,00 лева за една нощувка. Общината може да използва дефиренциран размер на данъка, в зависимост от местонахождението на съответното място за нощуване и от неговата категория. Данъчното задължение се определя като данъчния размер се умножи по броя на нощувките за месеца. Данъчният период е до 15 число на месеца следващ месеца, за който са направени нощувките. В началото на годината, най-късно до 1 март, данъчно задължените лица извършват едно специфично годишно изравняване, което се изразява в следното: когато сборът от направените месечни плащания на данъка през годината е по-малък от 30% от дължимата при пълно натоварване на леглата сума, разликата се довнася до 1 март на следващата година. Тази разлика се определя чрез следната зависимост: Р=РД х ПК х Д х 30 - ДД 100 Р – разлика за довнасяне; РД – размер на данъка; ПК – пълен капацитет на легловата база; Д – брой дни в годината; ДД – платеният през годината данък (сборът на внесените месечни данъци) Тази разлика не касае всички данъчно задължени лица, а бъде дължима само от онези, чиято леглова база е натоварена с по-малко то 30% през цялата изтекла година. Друга особеност на туристическият данък е, че в ЗМДТ е на лице текст, който задължава общините да изразходват сумите постъпили по този данък за създаване на условия за развитие на туризма (поставяне на реклами, развитие на инфраструктурата и т.н.) Това превръща данъка в целеви данък със строго разходно предназначение. 4.9. Пътен данък – отменен; формирал се е по следния начин – 10 лева за всеки започнат тон от теглото на съответното превозно средство. Данъчно задължени лица са били собствениците на превозни средства. Също се е събирал от общините. Очаквало се е приходите от него да се използват от общините за подобряване на пътната инфраструктура. 4.10. Патентен данък Този данък е сравнително нов данък за нашата данъчна система. От скоро (2008 год) той от централен републикански е превърнат в местен. Разпоредбите, които го регламентират са изключително много и са част от ЗМДТ. Преди това той е бил поместен в Закона за данъците върху доходите на ФЛ, което не означава, че е бил дължим само от ФЛ ( от ЕТ). С патентния данък се облагат определени стопански дейности, извършвани на територията на дадена община - фризьорските услуги, заведения за обществено хранене, сервизни услуги, търговия на дребно и т.н. Патентният данък е окончателен, което означава, че лицата, които го дължат не плащат данък върху печалбата (корпоративен данък). Данъчното задължение се формира въз основа на някои характеристики на фирмите на данъчно задължените лица. Такива белези са местонахождението (например, типа на населеното място), белези касаещи големината на бизнеса (например, нетна търговска площ). Данъчно задължените лица престават да дължат патентен данък тогава, когато облагаемият им оборот за предходната година превиши 50 000 лева или лицето не се регистрира по ЗДДС. Патентният данък се декларира с отделна декларация, която данъчно задължените лица подават непосредствено преди започването на дейността. Подаването на данъчната декларация за този данък води до възникване на данъчно задължение, независимо дали дейността ще се упражнява до края на годината, или не. Конкретните размири на патентния данък по видове дейности се определят с наредба на общинския съвет. Общинският съвет използва следните критерии за определяне на данъчния размер за съответната дейност: - местоположение на населеното място; - вид на населеното място – дали е с местно значение, или е с национално; - брой на населението и големина на населеното място; - стопанско значение на населеното място или на зоната, където е локализирана съответната дейност; - сезонен или постоянен характер на дейността; - икономическо състояние на населеното място. Патентният данък се дължи за всяка от изпълняваните патентни дейности. Данъкът се внася разсрочено на тримесечия: за първото тримесечие до 31.01.; за второто тримесечие до 30.04.; за третото тримесечие – 31.07.; четвъртото тримесечие – 31.10., след което започват да текат лихви за невнесени в срок данъци. Внася се в приход в бюджета на общината на територията, на която се извършва патентната дейност. При условие, че патентната дейност няма постоянно място на извършване, данъка се внася по постоянното местожителство на данъчно задълженото лице. При патентния данък са на лице някои данъчни облекчения: - ФЛ с 50% и повече намалена работоспособност дължат патентния данък с 50% намаление, ако извършват своята дейност лично; - ФЛ, които извършват повече от една патентна дейност с личен труд, плащат данъка с 50% намаление за всяка дейност; - лица, които обучават чираци по Закона за занаятите, дължат патентният данък с 50% отстъпка за всеки чирак. 5. Местни такси 5.1. Обща характеристика и видове местни такси Размерът на местните такси се определя с наредба на общинския съвет. При определянето на размерите общинските съвети са задължени да спазват следните принципи: - възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. Допуска се изключение от този принцип, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес. Когато размерът на таксата не възстановява пълният разход за предоставяне на услугата, разликата между размера на таксата и разходите е за сметка на общинските приходи от данъци и субсидии от републиканския бюджет; - размерът на таксите трябва да бъде такъв, че да се създадат условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; - чрез таксите да се постигне справедливост при консумацията на местните публични блага. В този смисъл е необходимо таксите да бъдат пропорционални на изгодата на техните платци. По този начин се отговаря и на така наречения принцип на изгодата във публичните финанси (Benefit to pay); - местните такси е необходимо да се събират от общинската администрация; - необходимо е да има възможности за освобождаване на определени категории и групи от граждани изцяло или частично от заплащане на такси. В случая е необходимо общинският съвет да определи реда, по който лицата, ползващи услугата, в определени случаи да бъдат освобождавани от плащането на таксата. С най-голям относителен дял в общите постъпления от такси е таксата за битови отпадъци, а с най-малък дял са таксите за детски ясли и градини, за домашно куче. С голямо фискално значение също е и таксата за откупуване на гробни места. Характерно за таксите е, че постъпленията от тях имат строго целево разходно предназначение. 5.2. Обща характеристика на таксата за технически услуги Тази такса е сложна такса, която се събира по тарифа, регламентирана в ЗМДТ. Тарифата има следното съдържание: - одобряване на проект за строеж на сграда или на части от сграда; - издаване на скици за строеж и за тяхното презаверяване след 6-месечен срок; - издаване на хелиографни копия от планове за строеж, инсталации и др. - издаване на строителни линии (разрешение за започване на строеж); - такси свързване с водоснабдителната и канализационната мрежа; - узаконяване на постройки за сезонно ползване и на вилни сгради без строителни книжа; - издаване на скици за извършване на сделки със земеделска земя; - извършване на въвод във владение. От такива такси се освобождават учрежденията на бюджетна издръжка. Освен тази задължителна номенклатура на техническите такси, законът дава възможност на общинските съвети за определяне и на други такси за технически услуги, като някои от тях могат да бъдат за: - съгласуване на проекти за постоянна или временна организация на движението на превозни средства; - издаване на разрешение за крайградска и междуградска автобусна линия; - издаване на разрешение за извършване на превози по изключение в зони забранени за автобусен транспорт; - издаване на удостоверения за частнопрактикуващи лекари, стоматолози, зъботехници и лечебна физкултура; - издаване на становища за разкриване на частни лечебни заведения; - издаване на ксерокопия и заверка на документи от архива. Съгласно ЗМДТ такси за технически услуги не се събират такси при: - допълване на одобрен кадастрален план; - освидетелстване на строежи като негодни за ползване; - отчуждаване на недвижим имот; - даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване. Всички такси за технически услуги, събирани от учрежденията, се внасят в местния бюджет най-късно до следващия ден от деня на събирането им, като всеки един ден забавяне е свързан със санкциониране на виновните служители и олихвяване със законната лихва. Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с НА, се определя с решение на общинския съвет, но не може да надвишава 1 месец, като законът предвижда наказание за общината определено като 1 процентен пункт занижаване на дължимата такса за всеки един ден закъснение от извършване на техническата услуга в полза на платеца. 5.3. Такса за административни услуги ЗМДТ определя само онези административни услуги, които не подлежат на таксуване. Всички останали, както и таксите за тях се определят с наредба на общинския съвет. Услугите, за които не се заплаща местна такса, са: - съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение; - съставяне на акт за граждански брак; - допълване и поправка в актове за гражданско състояние; - учредяване на настойничество и назначаване на попечител; - издаване на удостоверение за наследствена пенсия. Издаването на разрешения за упражняване на дейности (например, за продажба на алкохолни напитки или тютюневи изделия) се определя в размери при спазване на следните законови изисквания: - размерът на таксите се определя въз основа на разходите на общината за обработка на подаваните документи и за контрола по спазване на изискванията за дейността; - при прекратяване на дейността общината възстановява частта от годишната такса, пропорционално на периода, през който дейността не се осъществява; - при сезонна работа годишната такса се заплаща в размер пропорционален на периода на извършването и. Административните такси се разграничават на първоначални, дневни и годишни. Първоначалните се внасят за издаване на разрешения за осъществяване на търговия с тютюн и тютюневи изделия. Дневните се заплащат при издаване на разрешения за търговия и за временен щанд за продажба на грозде, спирт, спиртни напитки и дестилати на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и др. Годишните такси имат предимно контролна функция. Те се внасят с цел осъществяване на контрол по спазване на изискванията за извършване на следните дейности: търговия с тютюневи изделия; търговия и складиране на продукти от грозде, спирт, спиртни напитки и различни дестилати; търговия със спиртни напитки в заведения за обществено хранене. Годишната административна такса се плаща най-късно до 31 януари, а първоначалната преди депозирането на искане за издаване на разрешение за извършване на съответната дейност. Искането се съпровожда с документ от Националната агенция по приходите, удостоверяващ липсата на данъчни и социално осигурителни задължения. 5.4. Такса за битови отпадъци Тази такса противоречи по своя характер на принципа за изгодата, така както е уредена в България. Тя се дължи от всички собственици на недвижимо имущество. По тази причина нейното фискално значение е голямо, близко до това на данъка върху недвижимото имущество. С постъпленията от тази такса общините трябва да покрият разходите по събирането, извозването и съхранението на битовите отпадъци на определените за целта места. Общините са задължени да разработят план сметка, в която се включват разходите за: - осигуряване на съдове за съхранение на битовите отпадъци – кофи, контейнери и други; - събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата; - изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депата; - почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии на населените места предназначени за обществено ползване. Размерът на таксата за битови отпадъци се определя пропорционално на данъчната оценка на имота или в левове, според количеството изхвърлени отпадъци. От двата метода най-широко практическо приложение има първият. Когато таксата се определя според количеството на отпадъците, данъчно задълженото лице подава декларация в отдела по местни приходи на общината най-късно до 30 октомври на предходната година. В декларацията се посочват видът, броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват през годината. Когато има невярно подадени данни в декларацията, се използва методът на данъчната оценка на имота. Таксата се заплаща заедно с данъка върху недвижимото имущество. 5.5. Такса за детски ясли, градини, домове за социални грижи и други форми на социално обслужване Тези такси се събират от съответните учреждения от родителите или настойниците в размери определени с наредба на общинския съвет в зависимост от типа на съответното заведение. Таксата би трябвало да съответства на издръжката на едно лице. В разходите за издръжка се включват: - месечните разходи за храна; - месечните разходи за постелен инвентар и облекло; - перилни и хигиенни материали; - транспортни разходи за разнасяне на храна; - електроенергия, вода и др. Такива такси се събират и от отрезвителните заведения, като се определят за един ден престой. Таксите се събират от длъжностните лица на съответните заведения и се внасят в приход на общинския бюджет до 10 число на месеца следващ месеца, за който са събрани. Лицата, ползващи социални услуги, таксите се внасят в общинския бюджет до 25 число на месеца следващ месеца, за който се дължат. 5.6. Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение Тези такси се събират за един ден или за съответно по-дълъг период от време, а ако ползването е постоянно се събират ежемесечно. Общинският съвет определя тези такси диференцирано, в зависимост от вида на продаваните стоки, местоположението на пазара, уличното платно и т.н. Общинският съвет може да отнеме разрешението за ползването на съответните терени при условие, че таксата не се заплаща или не се спазват изискванията за търговия. 5.7. Такса за откупуване на гробни места – дължи се, когато се ползват услугите на гробищните паркова. 5.8. Такса за домашно куче - заплащането на тази такса е съпроводено с издаването на паспорт на съответния любимец. Таксата е годишна. 6.Общински бюджет /ОБ/
Основни принципи на които отговарят ОБ са: 1.Принцип на законносъобразността- бюджетите да се разработват, приемат и изпълняват по установените от закона изисквания относно класификацията на приходите разходите и трансферите. Тоест съгласно единната бюджетна класификация /ЕБК/. ЕБК представлява твърде обемист документ чрез който се цели специализация на бюджета чрез отчитане на всеки паричен поток по определен начин. ЕБК съдържа следните елементи- класификация на разходите по икономически тип; приходи;финансови активи; пасиви; калсификация на разходите по функции групи и дейности. Класификацията на рзходите по икономически тип представляват третиране на съответния разход според неговия предмет. Всеки икономически тип разход му пренадлежи е създаден параграф. Например разходи за работни заплати, социални осигуровки, командировки, облекло и т.н.т. Разходите според тяхната цел се обособяват в функции. Всяка функция ползва определен брой групи и дейности. Функция здравеопазване, функция отбрана и др. Групите са обособени според административно ведомствената насоченост на разхода, а дейностите според обособени ведомствени. 2.Годишност на бюджета Съдържа 2 аспекта:
3.Единство на ОБ- да бъдат обхванати всички дейности и отразени всички приходи и разходи в едни общ бюджетен план. Практиката налага само основните дейности свързанис местните компетенции да се орагнизират финансово чрез ОБ. Останалите дейности свързани със специфични изисквания или имащи стопански характер са със самостоятелна юридическа и финансова регулация, като общинските предприятия и турговските дружества с общинско участие. Освен това до съвсем скоро общините в България притежават редица извън бюджетни фондове и средства. Последните години тенденцията на централизиране, единство и специализация на ОБ е по силно изразена така,че се стигна до закриване на извън бюджетните фондове и сметки на общините. Причината за това е че в процеса на преход към пазарна икономика, приватизация отпаднаха доста компетенции на общините в сферата на икономиката. 4.Принцип за балансираност на ОБ- означава,че общинските разходи следва да бъдат финансирани изцяло със собствени приходи и полагащата се на общината обща субсидия за делигирани от държавата дейности и целиви субсидии предоставена за придобиване на конкретни активи. Проблемът с дефицитът на общинските бюджети се третира и законодателно, като бяха на лице разпоредби за 10% размер на дефицита спрямо собствените приходи и субсидии от републиканския бюджет за съответната година. При наличие на бюджетен дефицит в ОБ следва проблемът с неговото финансиране като възможнистите са свързани с поемането на нов общински дълг. 5.Принцип за реалност на бюджета- изискава се приходите, разходите и трансферите да са определени по такъв начин че да отговарят мах на икономическите да дености на територията на общината. Ако заложените размери на приходите и разходите са нереални ОБ ще се сблъска с 2 проблема- наличие на излишък или на дефицит. Излишъкът може да възникне в резулат на занижена приходна част, дефицитът обратно на нереално завишена приходна част. Принципа за реалността е свързан с принципа за балансираността и те са изключително важни за общината, общините нямат големи възможности, в това число и определени по закон за провеждане на гъвкава бюджетна и в частност дългова политика общините в България са във „фискален борд“. 6. Принцип на целесъобразността – Изисва се съобразяване с обхвата на предоставените от държавата в полза на общните компетенции. Спазването на този принцип означава обоснованост и икономичност отразяващи интересите на местното население. 7. Принцип за ефикасността- Предполага минимизиране на разходите за постигане на поставените цели. Този принцип корелира с целесъобразността на разходите и дейностите на общинската администрация. 8. Принцип за публичността- Местното население или гласоподавателите би следвало да вземат участие в процеса на съставяне на общинския бюджет, което означава те да са информирани какви средства постъпват в общинския бюджет, какви средства и в какви сфери се разпределят и влагат. 3.Приходи в местните бюджети Приходите в ОБ са:
1) Местни данъци определени със закон /ЗМД/ 2) Местни такси определени със закон /ЗМД/ 3) Услуги и права предоставени от общината / приходи от концесии наеми и права върху дейности и имущества които принадлежат на общината/ 4) Общинска собственост –продажба... 5) Глоби и имуществени санкции 6) И други.
1) Предотстъпни държавни приходи 2) Субсидии 3) Субвенции 4) Безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на разходи до въстановяването има по одобрени проекти и програми на ЕС.
При формирането на приходната част общинският съвет определя постъпления та от: - местни данъци - местни такси - предоставени от общината услуги и права - от разпореждане с общинско имущество - от глоби, лихви, неустойки и имуществени санкции В разходната част на ОБ общинският съвет определя бюджетните кредити /разходи/ за финансиране на местни и на делигирани от държавата дейности. Делигираите от държавата дейности и стандартите за стойността колочествената и качествената оценка се определят съвместно със съответният министър и с националното сдружение на общините в Република България. В преговорите за определяне на стойностите стандартите за количество и качество участва и Министъра на финансите. Стандартите се използват за определяне на общия размер на средствата за финансиране на делигираните от държавата дейности и разпределението им по общини. Размерът на средствата по общини се определя със закона за държавния бюджет за съответната година. В разходната част на общинският бюджет общинският съвет определя необходимите средства за финансиране на текущи на и на капиталови разходи. Разделянето на разходите на текущи и капиталови се извършва както за местните, така и за делигираните от държавата дейности. В разходната част на общинския бюджет се посочват разходите за лихви такси и комосионни за обслужване на общинският дълг а така също и погашенията по неговата главница.
- Съставяне на общинския бюджет. - Разработването на проекта е свързано с: общинската стратегия за развитие и общинският план за развитие. - Задълженията по общинския дълг. - Разделянето на дейностите на местни и делигирани от държавата. - Стандартите за делигирането от държавата дейности на територията на общината. - Информацията от Министерство на финансите за очакваните постъпления от държавни трансфери от републиканския бюджет. Съставянето на проекто бюджета на общината се организира от кмета със съдействието от кметовете на кметства, кметовете на райони и ръководителите на общински организации на бюджетна издръжка. Винаги данъчната администрация оказва съдействие на общината при определяне на годишния размер и месечните постъпления на местни такси, глоби, лихви и имуществени санкции. Кмета на общината предоставя прогноза МФ за размера на собствените приходи и местни разходи както и предложение за размера на целевата субсидия от републиканския бюджет за финансиране на капиталови разходи. Кметът на общината съставя проекта на бюджета на основата на определените със закона за държавния бюджет за съответната година показатели за постъпленията от преотстъпени държавни данъци, субсидии от републиканския бюджет, натуралните и стойностните показатели за делигираните от държавата дейности опри спазване на единната бюджетна класификация. Кметът на общината представя проект за публично обсъждане най-късно седем дни предварително в местните средства за масово осведомяване. Внасянето на проекта за бюджет за обсъждане в общинския съвет става след приемането на закона за държавния бюджет, като комисиите към общинския съвет разглеждат проекта на бюджет и дават становище по него при спазване на принципа за баласнираност. Ако се предлага завишаване на дадени разходи трябва да се посочат допълнителни приходи необходими за финансирането им. Общинския съвет приема общинския бюджет в срок до 45 дни от приемане на закона за държавния бюджет за съответната година. Общинския бюджет се представя в областните поделения на сметната палата и в министерство на финансите в срок до 1 месец след приемането му.
Изпълнението на бюджета започва на 1 януари и приключва на 31 декември. Организацията по изпълнение на бюджета се осъществява от кмета чрез кметовете на кметства, на райони и чрез ръководителите на общински организации на бюджетна издръжка. Изпълнението на приходната част се осъществява от специализирана общинска администрация – отдел по местни приходи. Касовото обслужване се извършва от БНБ чрез българските търговски банки. Опреациите по касовото обслжване се извършват безплатно. Разходите се извършват до размера на постъпленията в общинския бюджет. Временния недостиг /касовите разриви / от средства, възникващи в процеса на изпълнение на общинския бюджет се покрива с решение на общинския съвет, чрез средства от извън бюджетни фондове на общината,средства от банки и други финансови институции /попада се в регулация в закона за общинския дълг/ и други източници. Кметът на общината е длъжен да внася информация за текущото изпълнение на бюджета за първото 6 месечие на годината. Кметовете информират периодично местната общественост относно изпълнението на общинския бюджет. Общинския съвет може да оправомощи кмета при възникване на неотложни и доказани потребности през бюджетната година и при спазване на общия размер на бюджета да изменя разходите по размер в рамките на една дейност, без тези за заплати и социални осигуровки или да прехвърля разходи от една дейност в друга в границите на една бюджетна група.
7. Финансово изравняване на местните бюджети
Финансово изравняване чрез определени данъчни постъпленияизравняването на данъчните приходи се осъществява чрез предоставяне на субсидии от републиканския бюджет на нуждаещите се общини, необходимо е да се отбележи, че общините чиито разходи са по ниски в сравнение с постъпленията от местни данъци и такси правят вноска в републиканския бюджет. - Финансово изравняване чрез данъчните обекти. Осъществява се чрез 2 системи:
От казаното бихме могли да обобщим чрез следната фигура. Двете основни форми са чрез данъчните обекти а другата чрз данъчните постъпления. Изравняването чрез данъчните обекти намира израза двойно данъчно облагане/ равнини за общините/ и разделно облагане. От своя страна разледното облагане бива позитивно и негативно предписано, двойното данъчно облагане се проявява в 3 разновидности автономно облагане,облагане с два данъчни размера и разпределение на получените приходи от даден обект. tablica На сегашния етап единствено използваната форма на финансово изравняване на местните бюдети в република българия е по линия на общите и целеви субсидии. Общите субсидии теоритически са доста близки до икономическото понятие дотация. Субсидия – предоставяне на определенни парични средства които имат целево изразходване на средства. Субвенция- селево предоставени средства,но има определенна условност. И в трите типа трансфера се говори за безвъзмезно предоставени средства. Чрез трансферите и чрез преотстъпените държавни приходи централното правителство преразпределя част от данъчните постъпления като ги насочва за финансиране на местни публични блага или ги предоставя за използване на местните орагни на управление.
- Обща субсидия за делигирани от държавата дейности; - Обща изравнителна субсидия; - Целева субсидия По дефиниция общата субсидия е абсолтна сума която се предоставя от централния бюджет на местните бюджети. Глобалният характер на предоставената сума дава възможнист на общинското ръководство да определи конкретните направления на нейното използване. Според устройствения закон за държавния бюджет чл 42 размерът и начинът на определяне на субсидиите за местните бюджетисе регламентират чрез годишните закони за държавния бюджет. Взаимотношенията между републиканзкия бюджет и бюджетите на общините под формата на преотстъпени приходи също са предмет на регламентиране в годишните закони за държавния бюджет. Общата субсидия за делигираните от държавата дейности се определя като сума от разходите за тези дейности определени чрез стойностните, количествените и качествените стандарти изготвени от националното сдружение на общините и министрите на суответните министрества. Разходните стандарти /ЕРС- единни разходни стандарти/ за съответните дейности, както и самото разпределение на дейностите на делигирани и на местни се осъществява от Министерски съвет на основание на чл8 от ЗОБ. Същото става със специално решение на МС. От своя страна министрите на образованието,здравеопазването на труда и социалната политика, спорта и културата определят натуралните показатели по общини за съответните делигирани от държавата дейности и ги представят в МФ /виж решение номер 937 от 2009 на МФ/ Общата изравнителна субсидия за общините от републиканския бюджет за 2010 г се определя като сбор от три величини-А1+ А2+ А3 и представлява трансфер за местни дейности. Освен нея общините получават и средства за снего почистване, променливите са както следва А1 се формира от стандартите за два вида услуги и домашен социалне патронаж. А1 =Сдз+Сдсп Сдз = 400лв на дете в детско заведение на територията на общината *43%* от броя на децата до 5 годишна възраст на територията на общината. *- обхват за достъп до услугата Сдсп =555лв*3% на възрастните на и над 65 год. Обща субсидия i =ЕРС*натурален показател Общините чиито текущи разходи за местни дейности на един жител към последния ден на бюджетната година преди предходната, без тези по дейност чистота и за работни заплати са по ниски от средните за страната на един жител получават 100% достъп до компонент А1. Ако общината по обективни критерии е по-бедна обхавата за достъп до услугите ще бъде 100%. А2 =(МДСР –МДХ1) *0.4* Нх1 МДСР- постъпления на местни данъци от един жител Нх1 население на територията на общината за годината преди предходната. Право на А2 имат само общините с постъпления от местни данъци от един жител по малки от постъпленията от местни данъци средно на един жител за страната А3 допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия който осигурява размера на общата изравнителна субсидия през предходната година. Пълен достъп 100% имат само онези общини за които постъпленията от местни данъци на един жител са по ниски в сравнение със средните в страната. Чрез използването на компонент А3 по бедните общини получават обща изравнителна субсидия най –малкото равна на сумата на общата изравнителна субсидия за предходната бюджетна година. Тези правила за формиране на общата изравнителна субсидия са регламентирани чрез годишния закон за държавния бюджет. Целевата субсидия е предназначена за финансиране на капиталови разходи на общините. Нейният общ размер се определя чрез годишния закон за държавния бюджет. За 2010год например целевата субсидия за всички общини е била 32.6 мил лв. Целевата субсидия се разпределя между общините на базата на обективни критерии, всеки с определено тегло. Тези критерии са:
Разпределението се извършва на база на относителния дял на всеки от показателите с спрямо общите за страната. Друга част от целевата субсидия за капиталови разходи е за изграждане и основен ремонт на общински пътища. Разпределението на тези средства се обсъществява на база дължината на пътната мрежа. Целевата субсидия за капиталови разходи се разделя и посочва в годишния закон за държавния бюджет в две направления:
Общата субсидия за делигираните дейности се разпределят по тримесечия както следва:
Проекта за бюджет предполага разходите да се представят по тримесечие. Субсидията за капиталови разходи се представя в следните размери. Общата изравнителна субсидия се предоставя на два транша:
Средствата за зимно почистване и подържане на улучните платна се предоставят на два транша до 20 януари 75% и до 30 октомври останалите 25%. Всичките планирани субсидии за общините за 2010 са били за 2.26 милярда лв. Което е било 23% от всички субсидии отпускани от републиканския бюджет. 12.11% от разходната част на държавния бюджет отиват за финансиране на общините по различни линии. Проходите на държавния бюджет за 2010 са били 17.14 милярда лв. От всички субсидии делът на общата субсидия за делигирани от държавата дейности е 83.2%. 8.Някой особености на рзходите за образование по линията на общинските бюджети Разпределението на средставата по учебни заведения на територията на общината ще осъществява от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити/ кмета/ възоснова на формули. Същите формули се обсъждат с директорите на училищата формулите не могат да бъдат променяни до края на бюджетната година. Формулите за разпределение на средствата се състоят от основни и допълнителни компоненти. Основни компоненти са единнен:
Допълнителните компоненти могат да бъдат: - Обективни географсни и демографски характеристики, които предупределят разходите за обучение на един ученик. Показатели отразяващи националната образователна политика. Чрез формулата средствата се разпределят по следния начин: - Не по-малко от 80% на базата на основните компоненти. - До 20% чрез допълнителните компоненти. Единният разходен стандарт за ученик за 2009-2010 е: - За общински център с население над 70 000 души 1233лв за един ученик, за 2010 е намален на 1175лв. - Под 70 000души и гъстота над 65 души на кв.км е бил 1324лв, за 2010 1261лв - Под 70 000 и гъстота под 65 души на кв.км е бил1429лв,за 2010 1324лв - Планински общини с над три селища и население под 10 000души 1519лв,за 2010 1450лв. Примерна формула за определяне на средствата за издръжка на едно учебно заведение. СФ-средства по формулата ЕРС-единнен разходен стандарт за един ученик БУ-брой ученици УТГ-брой ученици отоплявани с течно гориво ДУП-добавка за полезна училищна площ ПИГ-брой ученици полуинтернатни групи Р- резерв за непредвидени разходи СФ=(80%*ЕРС*БУ)+8%+УТГ+5%ДУП+2%ПИГ+5%Р Променливите в скобите са основни компоненти, а останалите извън тях са допълнителни. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити могат да предвидят резерв за непредвидени разходи, които са чст от резервите на общинския бюджет. Резервът за отделните училища и детски градини се определя с правила, които се утрвърждават едновременно с формулата за разпределение на средствата. Резервът е винаги част от допълнителните компоненти. При спадане на средства по формулата на разходи направени от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити. Редукция на средствата по формулата се налага когато е на лице възложена по договор обществена поръчка или договор за доставка на стоки или услуги със сумата на направените доставки. Намалението на средствата не се извършва от дадена квота или лимит, а от общата сума на финансирането по установената формула. По този начин се запазва разпределението по формулата с което се запазват и стимулите за ефективност на училищата и детските градини по отношение на техните разходи. За 2008г официално навлизат делигираните бюджети те стават задължителни за образованието в Б-я. През 2008 се осигуряват средства за следните дейности от РБ: - Безплатен транспорт на учениците до 16 год възраст. - За компенсиране на транспортните разходи на педагогическия персонал. - Средства за спорт на децата и учениците - Средствата по наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявена дарба. 9.Общински дълг 1.Обща характеристика- Общинският дълг е част от общи яконсолидиран държавен бюджет и включва всички не погасени към даден момент заеми на общината. Общинският дълг възниква в случаите когато общинският бюджет се приема с дефицит или възниква такъв в хода на неговото изпълнение. Според закона за общинските бюджети бюджетният дефицит на общината не може да превишава 10% от размера на собствените приходи и държавните трансфери, следователно първото ограничение на общинският дълг идва по линия на ограничаването на бюджетният дефицит. На по високо равнище консолидирания държавен дълг който включва дълга на правителството, социално осигурителните фондове /немогат да взимат заеми/, общините неможе да превишава 60% от БВП. Според закона за общинските бюджети, бюджетния дефиците се финансира с: - Емисия на облигации - Банкови заеми - Извън бюджетни средства на общината От своя страна закона за общинския дълг доуточнява механизамите за неговото възникване. Те са: - Емисия на общински ценни книжа - Договори за заеми - Дълг на общински предприятия - Издадени от общината гаранции в полза на частни лица - Безлихвени заеми от централния бюджет или от други общини както и от извън бюджетни фондове - Задължения по търговски кредити и лизинг над две години Според закона постъпелите средства изразходването на средствата постъпили от сключването на общински заеми имат разходно целево предназначение, което се описва по следния начин : - За инвестиционни програми - За рефинансиране на съществуващ дълг - Заплащане по гаранции - За предотвратяване на форсмажорни обстоятелства Изисквания спрямо краткосрочния дълг на общините. Предвидени са следните възможности за поемане на краткосрочен дълг- при касови разриви /временно несъответствие между приходи и разходи /; капиталови разходи средствата за които предстои да бъдат осъществени в рамките на текущата година; при форсмажорни обстоятелства и при общински гаранции. Краткосрочния дълг трябва да бъде погасен най-късно до 25 декември ако това не се случи погашението може да бъде отсрочено в рамките на 6 месеца. Източниците за погасяване на общинския дълг са собствени приходи, обща изравнителна субсидия и държавните трансфери за делигираните от държавата дейности без тези за екологични проблеми. Общинсият дълг не е гарантиран от държавата и не може да бъде обезпечен с публична общинска собственост. Общинският дълг може да бъде емитиран и в чужда валута, общинският съвет приема отчет за състоянито на дълга, а сметната палата одитира неговото управление. Размера на общинския дълг се контролира от общинския съвет той също така решава какви гаранции могат да бъдат издадени през годината; колко да бъде новоемитираният през годината дълг и на каква сума да възлиза общинският дълг и издадените гаранции към 31 декември на бюджетната година. Закона за общинския дълг поставя огранияения относно разходите за обслижването му. Годишните плащания по дълга не трябва да превишават 25% от собствените приходи и общата сума на изравнителната субсидия, съгласно последния заверен годишен отчет за изпълнението на общинския бюджет. Номиналната стойност на издадените гаранции от общината не може да превишава 5% от собствените приходи и общата изравнителна субсидия. Процеса по взимане на заеми се контролира от общинския съвет.
|