Joomla Software solutions Template

Payday loan

Инки - Едно от великите царства в доколумбова Америка била империята на инките или Тауантинсуйу, както я наричали самите те, което означава "Земя на четирите части". Наричали я така, защото била разделена на четири провинции: Кунтинсуйу, Коласуйу, Антисуйу и Чинчасуйу. Владенията им се простирали от Колумбия до централната част на Чили, включвайки територии на днешно Перу, Боливия, Еквадор и северозападната част на Аржентина. Като създател на империята са почитали Манко Капаку (1150 г.). Според легендата, по указание на Бога на Слънцето - негов баща, когато хвърлил в краката си златния жезъл и той бил погълнат от земята (добър знак, че е плодородна) основал на това място град Куско - великата столица на бъдещата империя. Културата на инките се оформила сравнително късно. Дълго преди появяването им, още 3000 г. пр. Хр., тези земи били обитавани от племена, занимаващи се със земеделие. Доста по-късно, около VIII в., в басейна на езерото Титикака се сформирала велика култура, чийто главен град и церемониален център Тиахуанако, намиращ се на югоизточния край на езерото, бил изграден от издялани каменни плочи, скрепени с бронзови шипове.

Тук се намирала знаменитата "Врата на Слънцето", изсечена от един единствен монолитен каменен блок. В горната й част е издялан широк барелеф с изображението на Бога на Слънцето. По такъв начин, имайки в миналото си една древна, високо културна традиция, инките били по-скоро наследници, а не родоначалници на перуанската култура. Град Куско, в перуанските Анди - символ на могъществото на страната, бил един от най-красивите градове на света, който блестял със стотиците си, обсипани със злато, дворци и храмове. Особено силно поразявал с великолепието и разкоша си храмовият компекс.

Главна постройка в него бил храмът на бога на слънцето, в който само златото се измервало в тонове. От злато били прозорците, вратите, стените, покрива, пода, таваните и култовите предмети. В центъра се намирал многометров диск от чисто злато, символизиращ бога на слънцето. Около храма се намирал дворът Интипампа ("Златно поле"), а в него - изработени от злато дървета, заедно с птиците, растения и треви, пуми, ягуари, лами, змии, пеперуди, пастири и др. Всички те били в естествена големина и се движели с помощта на искусни механизми.

Друга гордост на империята били пътищата, не отстъпващи на съвременните магистрали. Един от тях бил с дължина 5250 километра - най-дълъг в света до началото на 20-ти век. Широчината им достигала до 7,5 метра и били прокарвани в някои места на височина 5160 метра над морското равнище. Удивително е, че инките изградили даже държавна поща, но независимо от всичките им достижения, не познавали нито колелото, нито писмеността. Вместо писмени знаци, използвали "кипу" - специфично разположени възли върху връзки разноцветни конци, всеки с определено значение. Това не им пречело обаче, да развиват научните си познания и даже поезията.

Религиозните им обряди, както и тези на ацтеките, били невероятно жестоки. Кръвта на хиляди жертви се леела като река от олтарите на ненаситните им богове. Разтърсвана от жестоките ритуали, ширещия се разврат и междуособни борби, блестящата империя на инките била лесна плячка за малобройните конкистадори на Франсиско Писаро, които нахлули на 15 ноември 1532 година и я превърнали в испанска колония. Освен столицата Куско, друг голям град на инките, Мачу-Пикчу (Вилкапампа, както го наричали те) пази ревниво своите тайни. Разположен е високо в Андите, на непристъпно плато между върхове Мачу-Пикчу ("Стара планина") и Уайна-Пикчу ("Млада планина"). Дълбоко в пропастта под него се пени река Урубамба.

Градът бил защитен от дебела стена, изградена от внушителни каменни блокове. На всички околни върхове били изградени наблюдателни постове, чиито развалини се виждат до днес. Към града-крепост водела тясна пътека, позволяваща на малка група войни да отблъскават натиска на цяла армия. По мнението на специалисти, Мачу-Пикчу бил образец на хармония, целесъобразност и компактност. Възхищение будят тук и величествения храм на бога на слънцето, намиращ се на самия връх на платото, и слънчевият часовник ("Интиутан"), и акведуктите, пробити в камъните, и някогашните фонтани. Дворците, храмовете и жилищните постройки били вдълбани частично в скалите и частично изградени от прецизно обработени каменни блокове. В скалите били изсечени стаи, стълби, водоскоци и басейни. Прозорците на храма на бога на слънцето били разположени така, че в тях прониквал винаги първият и последният слънчев лъч. От подножието, до върха на платото били изградени тераси, с дължина до 400 метра и запълнени с пръст. Благодарение на чудесно изградената иригационна система, на тези тераси отглеждали сочни плодове и зеленчуци. Мачу-Пикчу бил открит през 1911 година от експедицията на американския учен Бингъм, придружаван от колегите си Хари Уорд и доктор Ъруин.

Една от загадките на територията на Южна Америка, са рисунките от пустинята на платото "Наска", отстоящо на 400 км. от перуанската столица Лима. Благодарение на авиацията, едва през 20-ти век били открити случайно, гигантски загадъчни рисунки, нанесени върху земната повърхност. И до днес е неизвестен народът, който ги е създал, както и начинът на нанасянето им върху повърхността на земята. Непонятно е и предназначението им. Самите рисунки могат да се видят и разгледат само от самолет или от още по-голяма височина. Предполага се, че т са дело на култура, съществувала преди инките да се появят по тези земи.