Joomla Software solutions Template

Payday loan

Асортиментна политика – Под асортимент се разбира разнобразие от стоки в едни и същи момент, което позволява избор и комбинация от тях. Към асортиментната политика се отнасят съхраняваните количества стоки и асортимента, който се поръчва на доставчиците. Изборът на паз обекти от универсалния свят на стоки и услуги се прави в опр време и от предлагането на пазара. Те могат да бъдат за стоки и услуги. Обектите за стоки са представителни или с поръчване, а услугите са или самостоятелни, или свързани със стоките. Асортиментна структура – анализът на асортиментната структура може да се състои от 3 части: 1/ стоково-икономическо разделяне на асортимента чрез класификация – тук търг фирми се опитват да си подредят асортимента чрез класификация и по този н-н възникват асортиментните пирамиди. В с-мата от категории нивата на асортимента се подреждат по най-пълен н-н: - асортимент; - стокова област; - стокова фамилия; - стоков вид; артикул; - сорт. В тази с-ма сортът е най-малката и точна асортиментна единица. Той се групира в статии, които са едни или много сортове и имат белези: р-р, цвят, количество. При класификацията на отделните стоки трябва да се намерият конкретните признаци на разделяне, да се установят приоритети, които най-добре отговарят на съдържанието на асортиментните нива. 2/ Установяване ширината и дълбочината на асортимента – за х-ризиране на асортиментната структура са въведени асортиментна ширина и дълбочина. С това асортиментната пирамида се връща към двудименсионалната матрица. Асортиментната ширина според асортиментната политика се дефинира като предлагане на събирателните покупателни възможности за различните стоки, асортиментната дълбочина – като алтернативни покупателни възможности при избора м/у различните подобни сортове. Броят на сортовете дава дълбочината на асортимента. Броят на стоковите видове дава ширината на асортимента. Среден брой сортове определя средната дълбочина на асортимента. Зад общата дълбочина на асортимента може да се крият различните неща – малко артикули с много сортове или много артикули с малко сортове. Зад асортиментната дълбочина се обхващат различни качества на възможностите за избор от страна на потребителите. 3/ Образуване на частични асортименти според функциите на фирмата – асортиментът трябва да се оценява и с управленска и контролна цел. Целесъобразно е да се образуват частични асортименти. Понятията поръчков асортимент и асортимент за съхраняване обозначават състоянието на асортимента. Асортиментът е основен и допълнителен или страничен според съдържанието му и значението на фирмата. С това деление се обосновават видовете продажби и може да се отразят показателите за печалба, като напр, че с допълн асортименти се постига по-висока чиста печалба. Такива съставни части на допълнителния асортимент с особено атрактивно въздействие в/у купувачите се отразяват в/у общото стоково предлагане и се наричат печеливши асортименти. Принципи на асортиментната политика – многобройни стокови предлагания изискват различни принципи за построяването на частичните асортименти. І. Потребителски принцип – тук възможностите са много – иновации на продукта, комбинации в продуктовото предлагане, модификации на продукта в най-различни направления – форма, цвят, р-р, съставки и т.н. Използвани принципи при потребителския са: 1/ потребност на индивида – строежът на асортимента е еднотипното удовлетворяване на само една от хя. Вътре в продуктовата група трябва да има всички търсени параметри – ръст, р-р, цвят и модел за горно облекло. Тук те имат голяма ширина и малка дълбочина. 2/ Комплексно потребление – тук клиентите не търсят отделни стоки, а задоволяване на цял куп техни потребности от дадена област на живота.. Тези продукта се наричат събирателни групи по комплекси – „Всичко за дома”, „Направи си сам” и др. 3/ Според носителя на потребността – обособяват се тясно специализирани обекти. Тук се отнасят за пазарната проблематика на сегментиране по признаци с демографски и социоикономически х-р като: пол, възраст, професия или доход. 2. Конкурентен принцип – фирмата винаги трябва да се съобразява с наличната конкуренция. Конкуренцията м/у търговците на дребно съществува в частни паз сегменти, където се предлагат сродни, подобни асортименти. Асортиментните предимства се развиват на основа на възможно най-всеобхватния избор от артикули или стокови видове, в/у повишеното удобство за покупка, в/у носители на потребността или решаване проблемите на клиента, в/у еднократността и оригиналността на продуктите. Трябва да се имат предвид следните принципи: 1/ Противопоставяне (конфронтация) – преследва се политика на голям избор на отделни стокови видове и артикули. В много магазини клиентите ценят с-матическо сортиране. Тази форма на конкурентна политика се нарича критичен асортимент. Касае се за стокови видове, зад чиито избор стои качеството на общия асортимент в сравнение с конкурентния. Необходимо е само да същестувавт добри контакти със снабдителите. 2/ Съглашение с конкуренцията по асортимента – това е принцип, чрез който се цели да се отстрани антагонистичното паз поведение м/у конкуренти, като се спазват границите на сегментите на пазара. Тази стратегия се основава на факта, че търговците се отказват от трудни асортименти и се концентрират в др стокови области. 3/ Спазване на стандарти – този принцип е опита да се неутрализират предимствата на съществуващи конкуренти. Нови форми на търговия се опитват да предлагат удобен за пазаруване асортимент според съществуващото конкурентно предлагане. Опасността в това нагаждане на асортимента е в разводняването на асортимента и загубата на диференцираната паз политика по сегменти. 3. Поведението на доставчиците, ориентирано към потребителите – ориентирането към поведението на доставчиците означава за търговците на дребно да действат по един от двата възможни н-на: - да включат в своя асортимент маркови артикули, които не се нуждаят от особено поддържане на продажбите; - преди да включат такива продукти да изпълняват задачи за влизане и задържане на пазара. 1/ Договорен – сключване на договор с доставчика, каквото достави; 2/ Поръчков – търг дружество иска от доставчика да произведе необход продукт. Веднъж сътворен асортимент подлежи на промяна, тези промени може да задълбочи асортимента, съпроводено с изтъняване. 2. Принципи на асортиментното дименсиониране – 1/ по осн форми – ширина и дълбочина – ширината се състои в обхвата на събирателните възможности за купуване. Ако се вземе цялото, стоящо на разположение предлагане от стоковите видове, то анализът на сравняване на асортиментите ще определи кой асортимент е широк, кой – тесен. Дълбочината се определя от възможности за избор на алтернативни продукти на предлагането. 2/ диференциране и изтъняване – по дълбочина – най-висок обем продажби за опр артикул се постига, когато сортирането на структурата на потреблението съответства на паз сегмент, така че всички намерения на клиентите под някаква форма се задоволяват. При образуване асортимента на една фирма може да получи 3 възможности: -„идеален асортимент” – най-добрите продажби и задоволяване на всички изисквания на търсенето; - „над-асортимент” – нарастване на търсенето, вкл импулсивни покупки и такива, които не принадлежат към паз сегмент – образуват се купища стоки; - „под-асортимент” – не се реализират покупки, напразни очаквания на потребители и търговци. 3/ Диференциране и специализация – ширината на асортимента на потребителите се предлагат предимно събирателните възможности за покупка. Целта е постигане на ефекти на участие, на разширяване на потребностите. Необходими са комплексност на снабдяването и на потреблението. 3/ Принципи на времеви асортиментни диспозиции: - сезонни пазарни колебания – те са годишни и причиняват количествени и качествени движения в търсенето; - отклонения от пазара на основа на ЖЦП.