Joomla Software solutions Template

Payday loan

Стратегии при различни типове отрасли и конкурентни ситуации

Приспособяването на дадена организация към някоя от трите базисни стратегии, зависи от:

vхарактера на организацията,

vдали тя е лидер в отрасъла,

vзависи особено силно от ситуацията в конкретния отрасъл,

vот характера на конкурентното противопоставяне.

Конкурентните стратегии за различните типове отрасли и организации не са еднакви. Ще разгледаме конкурентните стратегии за фирми лидери, за догонващи организации, за западащи фирми и стратегии за кризисни ситуации.

Конкурентни стратегии за фирми лидери. Те са фирми, доминиращи в даден отрасъл, или такива, които са по-силни от средното до мощни организации. Стратегическата цел на тези организации е да запазят лидерството, да съхранят завоюваното. За да постигнат това, такъв тип фирми имат следните варианти за поведение:

1)                                           Да провеждат стратегия на защитно поведение – тя се изразява в осъществяване на действия и най-вече на инвестиции и иновации, чрез които се поддържа несигурност, в останалите конкуренти.

2) Другият вариант на фирмите лидери е да прилагат стратегия на поддържане – изразява се в действия, целящи да се ограничи достъпа на други организации в отрасъла, да се намали вероятността от ефективни конкурентни ходове, а ако те са неизбежни да се намали ефекта им или интензитетът им. Тази защитна стратегия може да се осъществи, чрез:

-                                              създаване на бариери за влизане - едно възможно решение е или по-пълно натоварване на производствените мощности или създаване на нови;

-                                              патентоване на собствени технологични решения или собствени продукти;

-                                              въвеждане на повече търговски марки с оглед да се обхванат тези характеристики или свойства на продукта, на които разчитат конкурентите. Аналогичен резултат може да се получи, ако фирмата разшири продуктовата си структура, с оглед да обхване повече пазарни сегменти.

-                                              запазване на приемливи цени и прието качество;

-                                              повишаване равнището на следпродажбеното обслужване;

-                                              подписване на договори за изключителност, с най-добрите дистрибутори и доставчици.

3)                                            Стратегия на конкурентен тормоз – тя се изразява в ясно индикации, че всеки опит за подкопаване на пазара и на бизнеса на такъв тип организация ще срещне силна съпротива. Такива организации реагират бързо на всякакво ценово и друг вид конкурентно действие, подържат готовност за масирана реклама, ако конкурентите правят опити да увеличат пазарния си дял по този начин. Такъв тип организации предлагат по-добри условия на контрагентите.

Стратегии на догонващите организации. Това са фирми и организации с по-слабо пазарно присъствие, в сравнение с лидерите. Поведението им към лидерите е примирително. Такъв тип организации се стремят да предусещат ходовете на лидерите и да ги следват. Когато в определен отрасъл големите размери на дадена организация водят до по-силни пазарни позиции и до икономия от мащаба, тези фирми имат два стратегически избора:

-                                              да се борят за спечелване на пазарен дял;

-                                              да се оттеглят постепенно или изведнъж от сектора.За да спечелят пазарен дял те трябва да снижат издръжката си за да намалят цената, с което ще привлекат нови купувачи.

-                                              да диференцират продукта си – такава стратегия е достъпна за догонващи фирми, само ако лидера не е утвърден като нискоразходен водач.

При условие, че икономията от мащаба или от натрупания опит за лидера не са значителни, възможните стратегии на догонващите фирми са:

• стратегията на вакантната нисша/на пазарния прозорещ – в случая се акцентира върху потребители или начини за използване на продукта, които големите организации пренебрегват. Този сегмент, обаче трябва да има потенциал за продажби за да обезпечи рентабилност на конкретната организация;
• стратегия на специализация – при нея фирмата, която избира да я следва, се насочва към внимателно отбрани сегменти. Акцента се поставя върху тези диференциращи параметри на продукта, които сегмента желае, и които фирмата може да постигне. Аналогична на тази стратегия е стратегията наричана „нашето е по-хубаво”, при която се акцентира върху качеството и характеристиките на продукта, предназначени за елитни купувачи;
• стратегия „доволен последовател” – прилага се от фирми, които избягват агресивни опити и действия. Те акцентират върху такава диференциация на продуктите си, която не би предизвикала враждебни реакции. Тези фирми предпочитат отбраната пред нападението, отговарят на атака, но не я започват;
• стратегия на групата – характерна е за средни по размер фирми, които растът за сметка на малки фирми, чрез сливане или чрез купуването им или пък чрез изтласкването им. Честа практика е, такъв тип фирми да комбинират силните си страни с тези на погълнатите фирми или пък, чрез тях да неутрализират свои слаби страни;

Конкурентни стратегия на западащи фирми. Този тип организации имат следните възможности за стратегическо поведение:

-                                              Ако разполагат с достатъчно ресурси да следват стратегия на растеж чрез ниски разходи или чрез диференциране на продуктите.

-                                              Другия възможен вариант е стратегия на задържане и запазване, при което фирмата се стреми да съхрани постигнат обем продажби, пазарен дял, конкурентни позиции над границата на оцеляването.

-                                              Друг вариант е стратегията на отказ – означава фирмата да приеме решение за напускане на отрасъла, това обаче не винаги е възможно, особено когато съществуват бариери за излизане от отрасъла.

-                                              Стратегия на жътвата – означава в краткосрочен период да се извлече всичко от бизнеса, а в дългосрочен да се напусне отрасъла. Такова решение може да се приеме, когато фирмата работи в наситен пазар или ако тя има малък пазарен дял и нарастването му е свързано с големи разходи за фирмата. Такава стратегия се прилага и ако пазарния дял не е малък, но поддържането му изисква много разходи и това намалява размера на получаваната печалба. Такова решение е възможно и когато възможностите за нарастване на печалбата се органичават от някакви неотстраними слабости на конкретната фирма или пък когато е налице прогноза за дългосрочно влошаване на пазара, на който работи фирмата. Тази стратегия, се прилага още, когато ресурсите на фирмата могат да се насочат към алтернативен пазар или когато тази дейност не заема особено място в корпоративният бизнес портфеил на една организация с диферсифицирана продуктова структура и когато тази дейност не е престижна и не съответства на останалите дейности на фирмата.

Стратегии за кризисни ситуации – всяка организация може са попадне в кризисна ситуация. Търсенето на решение има смисъл, тогава когато тази организация може да бъде спасена. За тази цел е необходимо най-напред да се направи диагностика на определената организация. С нея трябва да се намери отговор на въпроса:”Защо тази организация е попаднала в такава ситуация, дали поради прилагани управленски стратегии или под влиянието на външни фактори?”, трябва да се даде отговор още на въпроса, дали има изход от това състояние. Кризата в дейността на дадена стопанска организация може да се дължи на различни причини. Такива са:

-                                              Не добре пресметнати последици от стремежа на дадена организация да завладее голям пазарен дял чрез ниски цени.

-                                              Непълно натоварване на производствени мощности, при което нарастват производствените разходи (защо?).

-                                              Прекалено големи разходи за научно-изследователска и развойна дейност, с оглед подобряване на конкурентните позиции, които обаче пазара отхвърля.

-                                              Не добро съчетаване на продуктите на фирмата в различните етапи от жизненият им цикъл.

-                                              Не добра преценка на възможността фирмата да проникне на нови пазари.

-                                              Прилагането на технологически иновации, за които потребностите на пазара не са назрели – пазарно далекогледство.

Ако диагностиката разкрие неудачни стратегии, изхода може да търси в някоя от следните посоки:

• избор на нови стратегически направления, чрез които фирмите да възстановят пазарните си позиции (Матрица на Игор-Ансов);
• по-силна подкрепа на продукта и на цялостният маркетинг инструментариум в сегмента, в който най-добре се проявяват силните страни на конкретната фирма;
• цялостно преразглеждане на вътрешните взаимоотношения и оказване на натиск, върху всички подразделения, с оглед да допринасят за това;
• сливане с други организации и възприемане на техни успешни стратегии.

Избора на някоя от тези стратегии зависи от:

-                                              дълбочината на кризата, в която е изпаднала фирмата;

-                                              от условията в отрасъла;

-                                              от силните и слабите страни на конкретната фирма, съпоставени с тези, които са нейни непосредствени конкуренти.