Joomla Software solutions Template

Payday loan

Маркетингова същност на продуктите - продуктите могат да се определят, като обекти на размяна, които са предназначени да задоволят определени потребности и желания. Те могат да са, както материални обекти , така и нематериални . И в двата случая основното, за което биват купувани, е че носят полза и задоволство па потребителите си.

Имайки предвид потребителските потребности и предпочитания,
маркетинговите специалисти трябва да обмислят и да заложат в своята оферта следните 5 равнища на продукта си:

• ключова полза от продукта (основна полза – core benefit). Това е основната полза или услуга, която клиентът ще получи и за която дава парите си;

• основен продукт (първичен продукт – generic product). Това с основната версия на продукта, която осигурява получаването само на ключовата полза от него;

• очакван продукт (expected product). Това с основният продукт плюс добавените към него минимални свойства и условия, които купувачите обикновено очакват и договарят, когато купуват продукта.

• допълнен продукт (augmented product). Това с очакваният продукт, към който са добавени допълнителни услуги и ползи, които ще различават офертата на фирмата от тези на другите конкуренти.
• потенциален продукт (potential product). Това с видът на про-
дукта в бъдеще, т.с. показва очакваното бъдещо развитие на този
продукт с всичките негови бъдещи допълнения и трансформа-
ции.

2. Класификация на продуктите:

Първоначално продуктите трябва да се разграничат на материални продукти и услуги.  Основните различия между тях са:

- услугите са нематериални обекти. Те се потребяват заедно с покупката им и не могат да бъдат обработвани, оценявани или пробвани преди това;

- услугите не могат да се отделят от доставчика им.

- услугите не могат да бъдат складирани и трябва да се ползват  в момента на производството им;

- услугите не могат да бъдат притежавани;

- различията в качеството при услугите са по-големи, отколкото при материалните продукти. То зависи от квалификацията на произвеждащия услугата, моментното му състояние и т.н.

В зависимост от трайността и времето на ползването нм, продуктите са трайни и нетрайни. Трайни са материалните продукти, които могат да се потребяват дълъг период от време - поне няколко години.

В зависимост от това, какво е тяхното предназначение, продуктите се делят на две големи групи - потребителски и индустриални. Потребителските продукти се купуват от крайните потребители за удовлетворяване на лични или семейни потребности. Индустриалните стоки се купуват от фирми и се използват за производство на други.

В зависимост от поведението на потребителите при покупката им, потребителските продукти най-често се класифицират на:

- продукти за всекидневна покупка;

- продукти, подлежащи на внимателен избор – това си продукти, при избора и покупката на които, купувачът прави сравнения с други продукти по отношение на качеството, цената, и мн. др.От своя страна тези продукти могат да се разделят на хомогенни и хетерогенни. Хомогенните продукти не се различават по качество, а само по цената си, а хетерогенните се различават и по качество и по цена.

- специални продукти. Това са продукти с уникални характеристики или търговска марка, покупката на които се планира предварително и  се полагат специални усилия за придобиването им.

- потърсени продукти - такива, за съществуването на които купувачние не знаят или знаят твърде малко за характеристиките им.Обикновено това са нови и недостатъчно рекламирани продукти.

- материали и части - характерно за тях с, че влизат в състава на продуктите, произвеждани от фирмите-купувачн;

- машини и съоръжения, необходими за осъществяването на производствените процеси;

- консумативи. Те не са пряко свързани с протичането на производствените процеси, но са необходими за осъществяването на дейността на купувачите

- бизнес услуги. Те включват оказване на услуги по ремонта и поддържането на машините н съоръженията, както и консултантски услуги;

3. Продуктови стратегии – те биват:

1) Стратегии за стандартността на продуктите:

- Стратегията за производство на стандартни продукти  - обикновено се предпочита от големите фирми със сравнително по-голям производствен и финансов капацитет. Основната полза за тях с, че така те увеличават серийността на производството си, намаляват разходите и получават ефект от мащаба. Това им дава възможност да постигнат добра рентабилност и значително нарастване на пазарния дял, а от там и растеж.

- Стратегията за производство па нестандартни продукти  - обикновено се предпочита от по-малкитс фирми, които произвеждат продукти в единични количества или малки серии, но съобразени с конкретните изисквания на потребителите. Това позволява да се продава на сравнително по-внсоки цени, което от своя страна води до увеличаване на рентабилността.

- Стратегията за производство па модифицирани стандартни продукти -  комбинация от предходните две. При нея се произвеждат леко модифицирани стандартни продукти, което позволява да се реализират положителните резултати и от двете съставни стратегии.

2)Стратегии за продуктовия микс:

Продуктовата линия е група от тясно свързани помежду си продукти, които имат сходство в изпълняваните от тях функции, продават се на едни и същи групи клиенти с използването на едни и същи канали за реализация и при еднакви ценови диапазони. Съвкупността от продуктите на всички линии на фирмата формира нейния продуктов микс.

Маркетинговият мениджър трябва да обмисли редица стратегии относно продуктовня мнкс на фирмата. Отначало се избира между:

1. Дали да се произвежда и продава само един продукт? - Тази стратегия обикновено се прилага от малките фирми.

Предимствата й са:

• концентрацията на усилията върху само един продукт води до повишаване степента на специализация на фирмата, което от своя страна води до повишаване на производителността й и до ефект от мащаба;

• повишава се ефективността на управлението на всички фирмени дейности;

• може да доведе до висока конкурентоспособност на продукта и на фирмата в тясната й област на действие, така че успешно да се конкурира с големите фирми;

Основната слабост, е че когато потребностите на пазара се променят, продуктът на фирмата остарее морално и се появят продукти-замсститсли, фирмата ще се сблъска със сериозни проблеми.

2. Дали да се произвеждат и продават повече продукти? - Тя е подходяща за по-голсмите фирми:

• осигурява сигурност на фирмата, че ако един или повече от продуктите й бъдат изместени от пазара или имат други проблеми, то тя ще може да разчита на останалите.

• формира продуктов портфсйл, който й осигурява достатъчно приходи и печалба от част от продуктите, когато други са губещи.

• осигурява нарастване на пазарния дял и на рентабилността, а от тук и растеж на фирмата, като цяло.

Важен проблем при тази стратегия е дали в продуктовия мнкс на фирмата да се включат свързани или напълно различни,  несвързани помежду си продукти.

3. Дали да се произвежда и продава система от продукти? - и тази стратегия е за по-големитс фирми. На тази основа фирмите разширяват продуктовия си мнкс с допълващи продукти и със след продажни услуги, че да осигурят комплексното потребителско задоволство. Така се формират съответни продуктови системи, които са групи от различни, но свързани помежду си единици продукти, които функционират съвместно.

Предимствата на тази стратегия са главно в това, че потребителят става напълно зависим от фирмата, която му осигурява системата от продукти и тя става законен монополист. Така се отрязват пътищата на конкурентите да атакуват пазара на фирмата. Прекаленото разширяване на системата от продукти, фирмата може да попадне под ударите на антимонополните закони.

Друга група решения, които трябва да се вземат относно продуктовия микс е:

1. Да се добавят ли нови продуктови серии н така да се разшири продуктовия микс?

2. Да се удължат ли продуктовите серии?

3. Да се увеличи ли дълбочината на продуктовия микс чрез добавяне на нови варианти на продуктите?

4. Дали да увеличи или да намали взанмосвързаността (съвместимостта) на продуктовите линии, в зависимост от това дали фирмата желае да придобие репутация в една или в няколко области?

3) Стратегии за продуктовите линии:

1. Анализ иа продажбите и печалбата от продуктовата линия - продуктовият мениджър трябва да определи и анализира продажбите и печалбата на продуктовата серия, както и какъв дял съставляват те в общите продажби и печалба на фирмата. След това трябва да оцени тяхната динамика, т.е. как се променят през отделните години и каква с тенденцията им. Това ще му подскаже какви действия ще трябва да предприеме спрямо цялата продуктова линия.

2. Анализ иа пазарния профил на продуктовата линия - продуктовият мениджър трябва да е наясно със силните и слабите страни на продуктите от управляваната от него линия спрямо тези на конкурентите. За целта, той системно трябва да набира информация и да извършва необходимите анализи.

След като ги извърши, мениджърът на продуктовата линия трябва да вземе редица решения относно стратегията за управлението й. Основните стратегически решения при управлението на продуктовите линии са:

1. Решение за дължината на продуктовата линия - целта е да се намери оптималната дължина на продуктувата линия. Увеличаването на дължината на продуктовата линия води и до увеличаване на разходите. Допълнителните разходи са за конструиране, производство, както и за продажба.

2. Решение за модернизация на продуктовата линия - постепенно продуктите от продуктовитс линии на фирмите остаряват морално и изостават от потребителските желания и предпочитания. Ето защо, те трябва периодично да се модернизират.

3. Решение за открояване на продуктовата линия - при управлението на продуктовите серии трябва да се изберат и причислят към тях един или повече продукти за открояването им. Тези продукти са т.н. "промоционни модели" и имат за цел да привличат потребители.

4. Решение за намаляване на продуктовата линия - намаляването на продуктовата линия, т.с. отстраняване на продукти от нея, се извършва или с цел постигане на по-високи печалби или запо-добро натоварване на мощностите на фирмата или и за двете едновременно.