Joomla Software solutions Template

Payday loan

Ефективност на управлението на стопанската институцияПонятие за ефект и ефективност-видове

Ефектът е семантична категория,която винаги се свързва с някаквовъздействие,осъществявано без умисъл или съзнателно от нещо или някого бърху жив обект или мъртва материя. Може да се счита обаче, че всякакъв вид ефект в крайна сметка се свежда до икономически.Въздействията могат да бъдат целенасочени и несъзнателни, а резултатите – очаквани и неочаквани. Съзнателните, целенасочени въздействия могат да се осъществяват само от човек или хора. Последиците от тях обаче могат да бъдат както очаквани, така и неочаквани. За менъджерите,  с оглед осъществяваната от тях възпитателна функция е важно да помнят и да бъдат постояннно със съзнанието, че всяко действие, проява, постъпка, поведение , могат да окажат съответно въздействие у други хора или неживи обекти, предизвиквайки определени очаквани и неочаквани последици. Ефективността е семантична категория, имаща относителен характер. Ефективността е смислова категория, която практически се отнася до всяко едно, но конкретно , поотделно разглеждано и очаквано въздействие. Ефективността е величнина, която може да има положително и отрицателно измрение. Що се отнася до икономическата ефективност: - тя е частен случай на категория “ефективност”; - за нея може да става дума , когато резултатът от някакво въздействие има икономическо измерение, т.е. налице е икономическа ефективност; - тя е нещо различно от икономическия ефект; - тя е категория, чието конкретно измерение съдържа в себе си по-богата и широка в семантично отношение информация; - тя може да се третира преди осъществяване на някакво въздействие, както и след неговото извършване. Икономическата ефективност е и категория, която е логично да се свързва с въздействия само от целенасочен тип.Ефективност на стопанското управление /СУ/От гледна точка на ефективността управлението на стопанското предприятие следва да се изследва като дейност. Ефективността на СУ следва да има обощаващ израз , за да може резултатността на всички съставки на цялостния комплексен управленчески процес е комплекнно определяна и очаквана. Ефективността на управлеинето на предпирятието е различна от ефективността на труда на отделните управлечнески работници. Семантиката на ефективност на труда и производителността на труда ан управленческия работник , а също и на ефективността на функционирането на стопанската единица е различна. Разликата между ефективонст и производителност се изразява в това, че производителността като показател никога не приема отрицателни стойности, докато естествено е да става дума за положителен и отрицателен ефект, а следователно и за положителна и отрицателна ефективност. Друга съществена разлика е , че производителността засяга и се изчислява по отношение само на един вид ефект, докато ефективността би следвало да се разбира като величина опираща се на евентуално различни видове постигнати ефекти, някои от които могат да имат положителни, адруги отрицателин стойности. Ефективността на СУ разбирано като процес следва да се третира като степен на постигане на избрани при неговото осъществяване цели и може практически със задоволителни резултати да се идентифицира и изчислява като отношение на отчетните стойности на основните синтетични показатели и плановите им измервания. Значително по-лесто е да се “търси и намира” ефективонстта на управлението на предприятието в цялост, отколкото ефективността на труда на отделните управленчески работници. Резултатността на управлението следва да се третира като такава негова оценка, за разлика от ефективността му, която като конкретно измерение може да се различава от нея, тъй като последната се преценява през приз-мата на всички избрани управленчески цели.Зависимост между нормиране, производителност и ефективност на управленчския труд и управлението на стопанската институция.Резултатът, резултатността,производителността и ефективността са универсални семантични категории и показатели, следователно са валидни за всякакъв вид дейност, включително за упровлението на каквато и да по големина правна нормаи отраслова принадлежност стопанска институция. В практиката се прилагат няколко метода за нормиране на труда. Сумарен метод – съответната норма се определя общо за цял процес на създаване на даден продукт, като това се извършва на базата на: статистически данни или професионален опит, или сравнение с аналогични данни, или подобни процеси. Аналитичният метод предполага цялостно изследване на елементите от време в рамките на работното време, респективно изучаване и преценяване изразходването му за всяка съставна част на съответен производствен и трудов процес, “разглобявайки” го на съставните му операции, манипулации и отделни движения. След прилагането на тези методи могат да се определят и конкретните стойности на трудовите норми. Важно е да се обърне внимание на следното:1.За нормиране на някои видове конкретен труд могат да бъдат използвани повече от един метод.2.Стойността на трудовитенорми за един и същ вид конкретен труд , но въз основа прилагането на различни методи, в общия случай са различни. 3. За прилагането на един или друг вид метод на нормиранена труда изисква различна квалифицираност на нормировчика.4.Приложението на отделните методи за нормиране се характеризира с различна трудоемкост. Има различни класификации на трудовите норми: - норма на изработка, показваща какво количество продукция или работа следва да се произведе или извърши за единица време; - норма на време за изработка , указваща колко време следва да се изразходи за произвеждане на единица продукция или извършване на определен обем работа;-норма на численост, изразяваща необходимия брой работници за извършване на даден обем работа;-норма на обслужване, показваща броя на лицата или единиците оборудване, които следва да обслужи един работник; -норма за време на обслужване, изразяваща необходимото време за обслужване на единица оборудване. В реалния живот е възможно дори при висока ефективност на използвания управленчески труда ефективността на управление на системата – предпирятие да е ниска. Възможно е стойностите на показателите за ефективност на управлението да са твърде високи, а тези на общоприетите, синтезирани показатели на функциониране на стопанската единица да са ниски. Ето защо една от  най-важните задачи на управленческата подсистема е да конструира пълен комплекс за ефективност на труда на управленческия персонал  и еднопосочни по знак на стойностите им с показатели за ефективност.