Joomla Software solutions Template

Payday loan

Качеството на всяко допитване зависи в много голяма степен от качеството на въпросите, които се използват. Не са далеч от истина­та онези изследователи, които смятат, че няма друг единичен еле­мент на едно проучване, който да е по-важен от въпроса.

1. Основни свойства на въпроса

Основните свойства на един добър въпрос са точност, краткост и яснота. 1)Точност на въпроса. Под точност на въпроса се разбира способността му да пита за онова, което се изисква да разберем. Дали притежава това свойство, може да се разбере от онези елементи на изследователската програ­ма, които указват информационните нужди на изследването: целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. 2)Краткост на въпроса. Съществуват няколко основания да се изисква въпросите да бъ­дат възможно най-кратки. Дългите въпроси в общия случай се явя­ват по-трудни за разбиране, а значи и за отговаряне, от страна на респондентите. Те се схващат или четат по-трудно, лесно се забра­вят предходните части от въпроса, защото лицата се съсредоточават върху настоящите и пр. Нещо повече, дългите въпроси са трудни за изпълнение и от страна на полевите сътрудници. Те отнемат повече усилия и време за произнасянето им. По-нататък дългите въпроси е по-вероятно да страдат от точност и яснота, отколкото късите таки­ва. Най-после, дългите въпроси заемат повече място в един въпрос­ник, което в някаква степен го оскъпява. 3)Яснота. Под яснота се разбира свойството на един въпрос неговото съ­държание да е напълно понятно на изследваните лица. Казано с дру­ги думи, един въпрос е ясен, когато всички респонденти по един и същ начин разбират неговото съдържание. Яснотата на въпроса не се отнася до понятността на неговите думи. Един въпрос може да е построен с разбираеми думи, но пак да не е ясно неговото съдържа­ние.

2. Изисквания към въпросите: 1)Да се избягват въпроси, изискващи трудни припомняния. 2)Да се избягват въпроси, даващи възможност за съучастие. 3)Да се избягват въпроси, даващи възможности за свръхизява. 4)Да се избягват въпроси, които предполагат трудни обобщения и сметки от страна на изследваните лица. 5)Да не се употребяват подвеждащи и внушаващи въпроси. 6)Да не се допускат въпроси с множествено съдържание.

3. Видове въпроси

Основната класификация на въпросите е според критерия, дали предварително са формулирани някакви отговори, или на изследваните лица се предоставя в свободна форма да изразят своите мнения и оценки. От гледна точка на този критерий въпросите се делят на: открити (отворени, свободни); закрити (затворени) и полузакрити (полуоткрити).

3.1. Открити въпроси

Открити са онези въпроси, които позволяват респондентът да формулира свободно своя отговор, без да бъде принуждаван да се вмества в някакви предварително зададени граници. Те се задават, когато: първо – изследователите не са в състояние да формулират изчер­пателен набор от опции на отговор и по този начин да закрият въп­роса; и второ – съществува вероятност опциите на отговор, които бъдат предложени на изследваните, да изкривят техния отговор. Откритите въпроси са подходя­щи при изучаването на сложни теми като потребителската мотива­ция за някаква покупка например. Тези въпроси създават чувство за значимост и контрол вър­ху процеса на питане и отговаряне у респондента. Той се намира в активна позиция.

3.2. Закрити въпроси

Закрити (затворени) са въпросите с предварително формулира­ни варианти на отговор, сред които изследваните лица трябва да отбележат оня от тях, който покрива най-пълно тяхното мнение.

От гледна точка на броя на възможните отговори закритите въпроси се делят на въпроси с възможност за един отговор и въпроси с възможност за повече от един отговор. Това деление има смисъл главно при обработката на данните, когато всеки въпрос и неговите от­говори трябва да се преобразуват в променливи.

Особена разновидност на закритите въпроси са дихотомните. При тях отговорите представляват две взаимоизключващи се алтернативи. Най-често това са утвърдително – отрицателни построения от рода "да" - "не".

3.3. Полузакрити въпроси

Полузакрити въпроси са онези, при които наред с изредените възможности за отговор е включена и допълнителна възможност от рода на "друго, посочете какво". С този тип въпроси се преодоляват свързаните с изчерпателността на отговорите проблеми, съпътстващи закритите въпроси.

4. Процесът на разработване на въпросника

Процесът на разработване на въпросника може да бъде предста­вен като алгоритъм от шест фази.

Фаза I: Осъзнаване на общите ръководни съображения

На първо място, нужно е внимателно изчитане и вникване на оне­зи елементи от програмата, които я определят, така да се каже, целе­во: изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и работните хипотези.

Естествено, необходимо е да се даде точна сметка относно това, кои са нашите респонденти. Важно е да се изясни точно каква информация ни е нужна, но не по-малко важно е да се разбере и каква е възможно да бъде събрана с оглед на респондентите, които са обект на проучване. Въпросникът трябва да бъде съобразен и с метода за събиране на данни, който е бил избран.

При разработването на въпросника трябва да се държи сметка и за предварителния проект за обработка на данните. В зависимост от това, какви статистически процедури ще бъдат използвани по-нататък, ще бъдат избирани и съответните измервателни скали и форма­та на въпросите, в които те ще бъдат облечени. Най-после, още на тази фаза от работата трябва да се уточни въп­росникът информация за един, няколко или много респондента ще съдържа.

Фаза П: Разработване на блоковата структура на въпросника

Обикновено в по-сложните въпросници отделните въпроси се групират по предмет, обект, използвани тех­ники в отделни блокове. В резултат се получава блоковата струк­тура на въпросника. При изработването на блоковата структура изследователят се во­ди най-вече от основните изследователски въпроси. Един или някол­ко от тях обикновено стават скелета на всеки един от блоковете. След като реши какви и колко блока от въпроси трябва да бъдат включени и ги наименува, на изследователя предстои подредбата на блоковете в логически порядък. Към съдържанието на тази фаза спада и определянето на това, какви препратки и преходи са нужни.

Фаза III: Избор на техники, разработване на отделните въпроси и подреждането им в блоковете

В редица случаи е възможен избор измежду няколко конкуриращи се техники. След като бъде уточнено какви техники ще бъдат използвани, се пристъпва към разработването на въпросите и опциите на отговор към тях. След като бъдат разработени всички въпроси, трябва да се реши задачата за подходящата им подредба в рамките на всеки блок. Накрая на фазата се решава задачата за формулирането на препратки, преходи, указания и други елементи извън въпросите.

Фаза IV: Графично оформление на въпросника

Първото правило, което трябва да се следва при графичното оформление на въпросника, е всеки един елемент от него да е лесно отличим и разпознаваем сред останалите.

Що се отнася до формата на отговорите, най-често използва­ният е този на вертикалното им разположение. По-рядко се използва хори­зонталното разположение, първо защото то затруднява значител­но разчитането на кодовете и води до забавяне на въвеждането, второ, защото то е непригодно изобщо за голям брой отговори.

Следва последователното номериране на въпросите и накрая на тази фаза въпросникът се странира, като се въвеждат номерата на страниците и се спазва изискването всеки въпрос да свършва на страницата, на която е започнал.

Фаза V: Тестване на въпросника

Първо, на тестване подлежат всички страни на въпросника: съдържание и подредба на въпросите; разбираемост на употребявани­те думи; удобство за работа с въпросника; изчерпателност и разбираемост на инструкциите и т.н.

Второ, тестването трябва да става в среда, във възможно най-голяма степен приличаща на онази, в която същинското изследване ще бъде проведено. Най-общо съществуват два метода за установя­ване приложимостта и издържаността на въпросника - разбор и протоколен анализ.

Трето, за препоръчване е в тестването на въпросника да участват както неговите създатели от изследователския екип, така и обикновени полеви сътрудници.

Четвърто, тестването трябва да се извърши на основата на извадка, която във възможно най-голяма степен възпроизвежда качес­твените характеристики на извадката на същинското изследване.

След извършване на тестването резултатите му се обсъждат, вна­сят се нужните поправки и промени и се достига до окончателния вариант на въпросника.

Фаза VI: Размножаване на въпросника и останалата част от инструментариума

Тази фаза е от чисто технически характер. Въпросникът се разпечатва на паус или обикновена бяла хартия и се предава в печатница­та, чиято задача е размножаването му в изискуемото количество във вид на брошура. Работата за това обикновено отнема няколко дни. Междувременно се подготвят и другите помощни средства от из­следователския инструментариум - снимки, показни карти и др.

5. Структура на въпросника

Въпросникът може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю: въведение; основна част и заключение.

Въведението трябва да запознае изследваните лица с полевия сът­рудник, агенцията, която представлява той и предмета на проучва­нето. Неговите главни цели са две: първо – да спечели благоразположе­нието на респондента за участие в изследването; и второ – да го запознае със задачите, които се очаква той да изпълни. В рамките на интер­вютата ролята на въведение се изпълнява главно от кратко приветстващо обръщение. При анкетите тази роля е поверена на придружителното писмо.

В основната си част въпросникът съдържа въпроси по предмета на изследването. Освен тях в нея са включени препратки, указания за попълване, пояснения и по-рядко картинки, представящи продук­ти, прототипи, реклами и пр.

Заключението на въпросника се състои от класификационни въп­роси, отнасящи се до различни характеристики на респондента - пол, възраст, образование, големина на домакинството му, доходи и т.н. Въз основа на тези въпроси при анализа респондентите се групират в хомогенни категории, като се търси общото и различното между тези категории по отношение на предметните признаци.

Наличието на подобна тризвенна структура обезпечава лесното протичане на задаването и отговарянето на въпросите. Извън тази, нека е наречем комуникационна структура на въпросника, съществува още една част - тази за идентификационната информация. Тя се отнася до изпълнението на полевата работа: името на респондента, неговия адрес и телефонен номер, датата и времето на започване на интервюто, продължителността му, името на конт­рольора, името на въвеждача и др. Идентификационната информа­ция служи за контрол върху качеството на работата и по-рядко за осъществяване на нужни корекции.