Joomla Software solutions Template

Payday loan

Международни маркетингови стратегии.

Съществуват маркетингови стратегии за навлизане на чужди пазари. Те касаят преди всичко времето и последователността за навлизане на чуждите пазари и се обозначават и с термина “тайминг”. Известни са два основни стратегически метода за навлизане на чужди пазари:

А. Каскадна стратегия или стратегия на водопада. При метода на каскадата от базистната страна  (страната – домакин) се преминава към пазарите на първата страна в чужбина – например страната А, от нея към пазарите на страната Б и последователно към пазарите на други страни, една след друга. При прилагането на стратегията на каскадата, новите чуждестранни пазари се обхващат по – бавно и след по – продължителен период на събиране и обработване на  информация. Счита се, че при тази стратегия е по – подходящ диференциран подход към съществуващите маркетингови концепции. Като съществен неин недостатък се счита обстоятелството, че пазарите, представляващи по – ниски стъпала на каскадата, могат да бъдат завзети от конкуренцията и опитите на фирмата – майка да навлезе на по – късен етап ще бъдат много по – трудни.

Б. Стратегия на фонтана.

При метода на фонтана, от страната – домакин се преминава едновременно , успоредно към пазарите на различни други страни. При нейното прилагане се завладяват едновременно няколко пазара. При такова бързо навлизане на пазара и ограничен бюджет за такава маркетингова стратегия  е въэможно информацията за новите пазари да не е пълноценна, интензивността при обработването на пазарите да не е висока и евентуално да се стигне до погрешни стъпки, като предварително мениджърското ръководство трябва да е наясно, че при навлизането на нови пазари вероятността от някои негативни резултати е значително по – голяма. По принцип се счита, че стратегията фонтан е стратегия, при която се прилага стандартизираният подход.

В. Смесен подход.

Тя е смесен модел между предходните две стратегии. Характерна е при навлизането на фирми от развитите страни към пазарите на слаборазвитите страни.

Въпросът за “тайминга” и стратегическите методи има а друг аспект – избора на подходящ момент за навлизането на даден чужд пазар, като в центъра стои въпросът дали фирмата трябва да изпревари своя основен международен конкурент и  да приложи т.нар пионерна ( водеща) стратегия, или да навлезе след конкурента, използвайки т.нар. стратегия последовател. Предимствата на пионерната стратегия могат да се посочат като: създаване на пазар за фирмено “ноу – хау”, ранно използване на ефекта от придобития опит, ранно изграждане на пазарна мрежа, обвързването с местни търговски звена и постигане на лоялност към търговската марка на фирмата от страна на потребитителите. Недостатъците се изразяват предимно от високите разходи при навлизането на новия пазар и факта, че придобития от това опит може да се използва от конкурентите, които навлизат по – късно на пазара.

Въпросът за избора на подходяща стратегия зависи от специфичните условия в съответната страна.