Home Икономика Финансови пазари функции и класификации

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Финансови пазари функции и класификации ПДФ Печат Е-мейл

Същността на финансовите пазари се определя от това, че в реалната икономика винаги има две големи групи субекти. Първата група са тези, при които се наблюдава превишение на наличните парични ресурси и текущи приходи над размера на текущите парични разходи, т.е. те могат да предлагат излишните си парични средства на финансовите пазари. Във финансовата практика тази група субекти се определят като спестители, инвеститори, крайни заемодатели (кредитори). За втората група е характерно временно превишение на размера на разходите над размера на текущите приходи, включително и на разполагаемите парични ресурси, т.е. за тях е характерен финансов дефицит. Тези лица във финансовата практика се наричат крайни заемополучатели ( длъжници) или емитенти.

Основната функция на финансовите пазари e осъществяването на движение на паричните средства от първата към втората група. На това движение съответства насрещно движение на съответни документи, които най- общо се наричат финансови инструменти. Всеки издаден финансов инструмент удостоверява (материализира) определени права (активи) на своя притежател както и насрещни задължения (пасиви) на своя издател. Именно поради това субектите от втората група се наричат емитенти (издатели).

Фактически финансовият пазар способства за по- бързото движение и предаване на капитали от едни сфери (отрасли) към други като по този начин (без пряко да създава национално богатство) способства косвено за неговото нарастване и за по- ефективно функциониране на националната икономика. От друга гледна точка финансовите пазари са средство за преразпределяне на финансови рискове от субекти, които искат да избягат от риска към субекти, които съзнателно търсят риск в очакване на по- високи печалби.

Съществуват различни схеми на класификация на финансовите пазари. В най- утвърдената схема са приети няколко групи критерии за класификация:

1 критерий – Според срока до падежа на съответния финансов инструмент

а) паричен пазар – този на който се търгуват срочни финансови инструменти със срок на емисията до падежа до 1 година.

б) капиталов пазар – на който се търгуват дългосрочни финансови инструменти, т.е. с падеж по- голям от 1 година в това число и безсрочни финансови инструменти.

2 критерий – Според естеството (характера) на търгуваните финансови инструменти

а) пазар на дългови или кредитни инструменти – облигации

б) пазар на дялови инструменти или на инструменти за собственост – акции

в) пазар на хибридни инструменти (съчетават качествата на акции и облигации) – привилегировани акции и конвертируеми облигации

г) пазар на дериватни (производни) инструменти – такива инструменти с които се оформят специфични операции с изброените по- горе три вида финансови инструменти и те най- често пораждат права и задължения във връзка със смяната на собствеността в бъдеще – суапи, фючърси, опции и др.

3 критерий – Според начина на покупко – продажба на финансови инструменти

а) борсов пазар – финансовите инструменти се търгуват на специално създадени за тази цел места определени като институции – тържища. На тези места се срещат потенциални купувачи и продавачи и/или техните финансови посредници. Това са фондовите борси.

б) извънборсов пазар – при него покупко- продажбата се извършва извън посредничеството на фондовите борси, т.е. независимо от тях. Това се нарича още пазар на гише или ОТС пазар. Тук търговията се извършва по правилата на интернет търговията.

4 критерий – Според осъществяване на връзката м/у крайните заемодатели (инвеститори) и м/у крайните заематели, която може да бъде пряка или косвена.

а) пряка връзка – прякото движение на финансови активи се осъществява непосредствено м/у двете страни, т.е. налице е пряко движение на финансови ресурси от спестителите към емитентите.

б) косвена връзка – движението на финансови ресурси става ч/з посредничеството  на банки, специализирани финансови институции и т.н. 

5 критерий – Според естеството на емитента

а) пазари на държавни ценни книжа на централната и местната власт

б) пазари на корпоративни ценни книжа

6 критерий – Според фазата, в която се намира в процеса на своето движение даден финансов инструмент

а) първичен пазар – обхваща фазата на емисията и продажбата на първия притежател на финансовия инструмент

б) вторичен пазар – обхваща покупко- продажбата на финансовия инструмент след първият  притежател.

7 критерий – Според паричната единица, т.е. валутата в която са деноминирани съответните финансови инструменти

а) пазар на активи (финансови инструменти) деноминирани в национална (местна) валута

б) пазар на активи, които могат да бъдат ефективна валута в брой или по сметка и финансови инструменти, деноминирани в чужда валута

Основните субекти на финансовите пазари могат да бъдат систематизирани в 4 групи:

- емитенти на финансови инструменти (крайни заематели, длъжници)

- инвеститори (крайни заемодатели, кредитори), които изкупуват емитираните от издателите финансови инструменти

- финансови посредници – физически или юридически лица, които осъществяват посреднически функции на пазара. Те осъществяват връзката м/у посочените по- горе две основни групи субекти и/или акумулират временно свободни парични средства от инвеститорите и ги придоставят на крайните заематели пазарни регулатори – това са специализирани органи на държавата на централно и местно равнище, които осъществяват регулативни в това число и контролни функции по отношение на изброените по- горе групи субекти. Като пазарни регулатори обикновено във всяка държава съществуват специализирани държавни органи – най- често Централната (националната) Банка, Министерство на финансите и Комисията по ценни книжа (за България от 2003 г. нейната функция се включи в Комисията за финансов надзор)

Министерството на финансите отговаря преди всичко за провеждане на фиксалната политика на държавата в това число за емисията на държавни ценни книжа, чийто пласмент се осъществява обикновено съвместно с Централната Банка. Тя отговаря обикновено за паричната политика и по- конкретно за стабилността на националната парична единица, за функционирането на банковата система и като цяло за паричния пазар. Комисията по ценните книжа отговаря за операциите на капиталовия  пазар.

Освен тези държавни органи в страните с развити финансови пазари има и недържавни институции като: обединения, асоциации, общества, които са учредени от самите участници на финансовите пазари, напр. Асоциация на търговските банки и др.. Тези недържавни институции могат да бъдат натоварени или се самонатоварват със специфични регулативни и контролни функции, които съответстват на техните устави правилници и др. и по същество спомагат на държавни органи и са в пълно съответствие с нормативните актове в държавата.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG