Joomla Software solutions Template

Payday loan

Темата за детската игра е особено обширна и изясняването и винаги е било свързано с различни гледни точки на различни изследователи , на техните аспекти на проучване и конкретните им задачи. Ето защо тя предполага проучването както на теоритични постановки ,така и осъждане на конкретни примери от практиката. Изследователите са много и са подхождали от най- различни позиции: на философията, социологията, културологията и естетиката, психологията и педагогиката, зоопсихологията и етологията, математиката.Дори това бегло и неизчерпателно изброяване съвсем ясно подчертава: играта е една тотална реалност, с действително неизброими превъплащения; феномен, винаги надхвърлящ представите на всеки специалист и притежаващ още нещо - при който и да е анализ на нейната същност, разновидности и начин на въздействие.Но каквото и определение да дадем на играта, то пак няма да обхваща всичките измерения на този безкраен проблем и същевременно да удовлетворява съдържателно същността и не само като вид дейност . Едни от най-сполучливите изказвани за играта принадлежат на Платон –„ Трябва да живеем играейки”, Шилер – Човекът играе само когато е в пълното заначение на думата човек ,а той е човек само тогава когато играе” ( „За естетическото възпитание на човека”том 15) ,Шекспир : „ Животът е сцена на която всеки играе своята роля”,тезата на Ж.П. Сартр : „или играеш ,или си никои” , твърдението , че изследването на атома е детска игра, сравнение с изследването на  детската играта ( приписвано на Айнщайн след като Пиаже му е изяснил малко за това).

В торитичен план играта има различни определения.

Дж. Шаллер я определя като изпулнене с настроение и отдих форма на дейност , обратна на сериозността на живота и на работата на човека.Подобна връзка на играта с отмората и придобиване на настроение застъпва и М. Лацарус – смисълът на играта е във възтановяването на енергията,загубена от други дейности. Играенето е свобода, безрезултатна ,необвързана,

самодоволяваща се дейност .

Теорията за играта като изблик на сили се обосновава от английския философ  Х. Спенсар. Той определя играта като излишък на сили, които детето притежава и ги ореаргира в играта,т.е. уравновесяваги . Най-цялостна теория за играта през 19 век принадлежи на философа К. Гроос в неговите основни произведения „ Игрите на животните” и „ Игрите на хората” . Той критикува теорията за изблика на сили като обръща гледните точки – играта на децата и животните не е подражание и следупражнение , а обратното –предусещане и предупражнение.

Четирите издигнати от него аспекти на играта са почивка,разтоварване , кръгова реакция и игрови шум  , я поставят върху чисто психолигическа основа .Тази теория се спира по-скоро на значението ,отколкото на причините за игра.

Едно от най – извесните културно теоритични определения на играта дава холандски историк Йохан Хьойзинха :

Играта е свободно действие или занимаие ,което се осъществява :

-                      при осъзнати и определени граници на времето и мястото,

-                      по посока на свободно приети , но задължително спазвани правила ,

-                      чиято цел лежи в самата нея,

-                      съпровожда се от чуството на напрежение и радост,

-                      с осъзнаване на „различно съществуване” в сравнение с ”обикновения живот”

Ж.Пиаже включва играта в своята теория за когнитивно развитие и вижда същноста и асимилацията на действителността в основа на „егоцентричното мислене” на детето.Тя се определя в значителна степен от „игровия символизъм”,според който един обект може да бъде символ на нещо друго.Упражнението ,символът и правилата са основните структори на играта.В зависимост от това той диференцира игрите в съответни игрови форми:игри упражнения за сензомоторния интелект,символни игри за нагледно-образното мислене и игри с правила за социалната комуникация и способност за мотивиране на постижения.

-2-

Игрова култура

Игровата култура  е личностен феномен и се изразява чрез уникалните , овладени по традиционен и нетрадиционен  път на определена степен на самостоятелност,начин на себеизразяване в процеса на играене . Тя характеризира игровите умения  и способности  за структуриране на пространството и времето в конкретна и уникална за субекта и общността игрова ситуация.Резултат е от натрупания  игров опит в живота на играещия човек и характеризира най-пълно проявите на неговата култура.Игровият опит и гровата култура не са едно и също но са взаимно свързани по отношение на процесите на придобиването им. Значение имат процесите на предаване и усвояване на игровия опит, трансформирането на общностния в личностен.

Усъвършенстването на игровия опит чрез игрово взаимодействие е процес на развиване на игрова култура, която от своя страна е израз на игровия опит.

За детето предметната действителност е пресъздадена в игрите. Различните предмети и обекти стават достъпни за опериране и натрупване на опит точно в играта, тъй като “работата” с тях изисква различна степен на концентарция, мислене внимание и действие. По този начин детето придобива и разширява своята игрова култура, социален и игрови опит. Това се дължи на по-голямата необходимост на детето да манипулира с предметите в сравнение с възможността му да ги използва в ежедневието.

Затова единствено възможният и безопасен начин за придобиване на реален опит е във “нереална”ситуация.

Игровата култура като индивидуално обособен комплекс от умения за игра и реализиране на игрововзаимодействие обхваща специфични начини на индивидуална или групова игра в определени условия. Игровата култура има индивидуални и възрастови особености.

Предаването на игровата култура/умения/ става по 3 начина:

- Чрез непосредствено включване на детето в достъпни дейности ;

- Чрез наблюдаване на социални функции и роли на възрастните

- Чрез преднамерено игрово-познавателно взаимодействие

-3-

Последователни етапи на предаване на игрова култура при

разновъзрастови групи:

- Наблюдаване играта на децата

- Включване в играта на децата като изпълнител на техните замисли

- Получаване на признание като равноправен член на общността

- Изразяване на собствни предложения и идеи

Игровата култура на всяко дете е демонстриране на система от начини на игра, а изменящото се според желанието на детето игрово пространство се трансформира в игрова среда, в зависимост от

замисъла, инициативата и игровото съдържание.

Всяка една проява на игрова култура може да се разгърне тогава когато е предизвикана от отговорност ,да се изрази не само заради самата индивидуалност ,колкото заради комуникацията и общуването с другите . Характерно е ,че игровата култура се реализира в игрова ситуация.Децата на различна възраст имат различни игрова култура :

Игрова култура на 3-4 годишните деца се изразява в  :

-                      Подготвяне на умения за  преобразуване на игровия материал.

-                      Възпитаване на умения за индентифициране при използване на открити правила

-                      Реагиране на динамична смяна на атрибутите на ролята- костюмиране  и прилагане на игрови действия

-                      Провокиране на игрови контакти при вербално и невербално изразяване

Игрова култура на 4-5 годишните деца включва:

-                      Самоизразяване и самореализиране чрез ролята и правилата

-                      Сътворяване на измислен свят при обединяване в игри с партньори

-                      Споделяне на преживявания със съмишленици и защитаване на собственото място в играещата общност

-                      Обозначаване с думи и фрази , които са ключови елементи на играенето , приключения и измислици, оживяващи в персонажи и фигури

-4-

Игрова култура на 5-6 годишните деца се характеризира с :

-                                  Определянето на тема ,роли, правила,съобразно игровото пространство, наличните игрови материали и играчки, определящи играенето

-                                  Определение на фантазирането ,режисирането и сътворяването като варианти на игровото взаимодействие с деца и възрастни

-                                  Обособяване на избора на форма за организация на игровото взаимодействие

-                                  Присъствие на сцена на по-обикновен или по-абстрактен, състоящ се от съчетаване на реални или фантазни елементи игорв свят

-                                  Провокиране на игрово състояние,обагрено от единомислие и противоречие ,от приключения и авантюризъм,от шанс и риск

-                                  Разиграване на игров свят , в който оживяват не самофигурите ,но режисьорът , артистът , а всъщност е щастливо играещо дете

-                                  Демонстриране на различни варианти на фантазиране за „ героичност, прослава,сила, приключения,победа над злото въ фолклорни и обредни игри

Показатели на предметната среда, влияещи върху степента на овладяване на игрови опит и игрова култура:

- Наситеност – предметното насищане се изразява в отношението между екосредата и предметната среда

- Концентрираност на предметната среда – съотношение между

елементите в игровото пространство и общата му площ

- Устойчивост – съотношение между статичните към общият брой на елементи в средата

- Вариативност - съотношение на вариантите към всички елементи в предметната среда

- Плътност на използване на територията – зони с по-голяма или по- малка плътност, която се определя от решението на субекта

Чрез игровата култура се възпитава детската фантазия и

автономност. Прочаването на игровата култура дава

възможност за придобиване на представа за етапите и

характера на детскто поведение; реализиране на

игрови стратегии за индивидуализация и диференциация;

създава се спокойна игрова атмосфера и приятелско

обкръжение.

-5-

Модели на игрово взаимодействие

Посочените по-долу модели не са модели за игра като вид дейност, а за игрово взаимодействие при акцентиране на целите на педагогическите технологииза гарантирането му. Те предполагат обидиняване на игровото поведение, игрово общуване и игрова дейност.

Теоретични модели на технологията на игрово взаимодействие:

Социално-обвързващ модел – в него надделява чувството за съвместна комуникация в игровото взаимодействие. Става възможно социалното присъствие, което зависи от различните начини за свързване с другите в игровата среда. Колкото са по-малко пътищата за комуникация, толкова по-ограничено е взаимодействието. Социалното обвързване е качество на

игровата среда, а не на детето.Предполага се, че игровата среда влияе на игровото присъствие и начините на предаване на вербална, визуална, адитивна и тактилна информация, за осъществяване на игрови опит. Важно е да се отбележи, че партньорите в играта не се осъзнават като субекти с техните чувства, затова е необходимо даване на обяснителен

моделна игровата среда, който да е на разположение на педагозите при анализирането й. Подходящи за извършването на този анализ са методите експертна оценка и интервю.

Емоционално-филтриращ модел – Компенсира недостига на

преживявания при комуникацията “лице в лице” чрез социални стимули като облекло, представяне, сръчност и др. Отсъствието им има позитивно и негативно отражение върху играенето:

От една страна липсата на тези допълнителни стимули дава възможност за  равно участие на всички при демонстриране на определени социални качества.Дори и по-плахи съиграчи могат да демонстрират себе си в определени игрови прояви  и да споделят мнение , което да има позитивно влиание върху игровото взаимодействие .

От друга могат да се появят нежелани реакции  като ненаказаност на силата  -  (грубост, обиди и др.) и дисбаланс при загубата на такъв тип ориентири, а целта на

педагогическите технологии е именно балансът на игровата атмосфера.

Когнитивно-информативният модел в някои случаи се разглежда като алтернатива на предходните модели. Реализирането му гарантира време, групова динамика на дейността, комуникация и общуване. Преодоляването на невербалните контакти зависи от познавателните възможности и игровата култура на играчите.Много важно  е ,че независимо от социалната среда  чрез тизи модел  се осъзнават в игрови планпотребностите и стремежите за съвмесност и разбиране на други при взаимодействието с него. Уменията да се проектира взаимодействието в  общноста и групата антиципацията и бъдещите му параметри са съществени аспекти при реализирането на този технологичен модел. Правилното преценяване на хода на играта, собствените действия и тези на другите се възпитават като способност за промяна на хода на играенето и собственото място в него.

Функционално-делови модел – състои се в демократизиране на игровото взаимодействие. Придобиването на информация за действието на другите дава възможност за контрол над тях. Ако детето може да се ориентира бързо и да действа сръчно то има предимство пред останалите и по-голяма свобода. Този модел е като свързващо звено между индивида и групата, като личността разполага със собствени категории, зависещи от действията на другите. Аз-образа е основата на коцепцията за собствената идентичност и обхваща различни качества, по които се различава от останалите. Тъй като дететео чрез играта взаимодейства с различни групи, с които то се идентифицира, те също добавят атрибути към неговата личност. Тези признаци отделят членоветет на една общност от друга и диференцират социалната идентичност.

Разновидностите на тези моделни технологии се осъществяват по време на индивидуално играене и игри с другите. Даже и при теоретично чистия вид - индивидуалните игри - присъства момент на взаимодействие: с предмети за игра, игрови персонажи заместители и др.

Етапи на моделния процес при технологиите на игровото взаимодействие

Етапите  на моделния процес се отнасят до технологията , която в зависимост от игровата култура  на играещите  и вида на игровото взаимодействие  се изразява целесъобразно при съобразяване с описаните по-долу етапи.Различните ситуационни форми на взаимодействието могат да се съдържат само някой от етапите и изцяло да го представят . Така например ,при първаоначалнно разграничаване на игровото взаймодействие от останалите форми на духовен и материален обмен на ценности в най-цялостен план се изразява мотивиращия етап – ориентиране на детето в игровите му потребности и желания : птредпочитана зона за игра, любима играчка , желание за партниране и др. Същоте се отнася в някои случаи, когато, въпреки че е налице  игровакултура у учасниците се налага да се мотивира промяна на игрова тема , съдържание , роли и правила – мотивировката на играещите не е ясно изразена и също предполага продължителен период от време в ситуацията на играенето или извън нея за ориентация в предпочитанията и насочеността на другите .

В други случаи в някои игрови ситуации се реализират два или повече етапа намоделния процес .

Мотивиращ етап – може да поротечепри следните мотивиращи фактори :

v                  Афилативни мотиви ( мотив за исграждане на междуличностни отношения

v                  Мотив на сдружаване

v                  Мотив за избягване на социалната изолация , пораждаща страх

v                  Мотив водещ до сприятеляване

Този епап е целесъобразен както в началните моменти на започване на играенето, така и процеса на ролевото усъвършенстване  - подражателни игри, инсценировки, куклени етюди, артистични упражнения , игрите драматизаця, театрализирани игри , симулативни игри  и пр. . Особено присъщи са за игрите- фантазиране с открити правила.

-8-

Декодиращия етап изисква следните декодиращи фактори:

v                  Впечетляване на игровия партньор при декодиране на неговите послания, сигнали , предлижения . това е характерен момент за демоснтрирането на  лично излъчване ,пленяване на другия с присъствието в играенето;

v                  Статус , произход, възпитание , култура – влиаят върху комуникацията ,която е единство на кодиране и декодирането.Живоста на изразяване, непосредствеността на отговорите варират както по отношение на отделната индивидуалност ,така могат да покажат и различия в типологичинте характеристики;

v                  Атрактивността на играчите не се повлиява много от разликите в игровата среда при наличието на игрова култура.Атрактивните ценности в играенето се покачват линелинейно заедно с признатото за качеството на играчите.

v                  Вербалната информация – възможно е чрез нея  да се придобие впечетление за друг съиграч . Типизираното съобщение , повторени актове на игрови взаимодействия водят до еднакви впечатления от представянето на другия портньор.   

Етапът на психологическо познание и репрезентация включва следните психологически фактори:

v                  Ориентиране в натрупаните впечетления за предпочитанията на другите , техните прояви , принципи, желания ,очаквания ;

v                  Аранжиране на декодираните информации във вид на вътрешно персонална система за изучаването на значението  в параметрите на игрово взаимодействие. С натрупването на игровия опит детето придибива представа за характера на избрания партньор.

v                  Гарантиране чрез различни стратегии на комуникация и общуване за актуализиране на информации , които са забравят или променят в по- дълаг период от време. Такива са тези за осведоменост ,запитване , саморазкриване ,откриване на съмнения .

Като цяло за при действието на психологичните фактори в този етап става на въпрос за преодоляване на персонални по-приятелски или по-враждебни уточнения. 

Енкондинг – етапът включва следните стимулиращи фактори;

Знаци за засилване на игров смисъл- използване на вариации,съкращения , белези и пр. символи за обогатяване на взаимодействието ;

Игрово- образователни средства – специализирани игрови  средства  и по-широк спектар от индустриални и природни материали за нуждите на играенето.

Тези фактори се срещат предимно в етюдите, игрите-имитации,

драматизациите, сюжетните и ролеви игри и др, имат предимно

предметен характер.-10-