Joomla Software solutions Template

Payday loan

Априлското въстание 1876 г.

УВОД:

През 1875 г. Източният въпрос навлиза в поредна криза, която започва с въстание в Босна и Херцеговина против местната и централна османо-турска администрация. През есента на същата година българите организират опит за въстание, известен като Старозагорското въстание от 1875 г, Липсата на достатъчно време за подготовка, слабата организация и недостатъчното въоръжение са причина въстанието да има само някои локални прояви – най-ярки в Стара Загора под ръководството на Стефан Стамболов, и да завърши с неуспех. Въстанието от 1875 г. убеждава, че за да има успех едно движение вътре в България, то трчбва да бъде масово и добре организирано и не трябва да се свързва единствено с външни фактори и сили, а да избухне тогава, когато съществуват благоприятни условия

Извори:

Въпросът за ............се реконструира въз основа на различни по характер домашни и чужди извори.

Домашни:

Особено важни са домашните извори, тъй като те дават възможност на изследователя да проучи как  през епохата на Възраждането българите виждат своето място в историческия процес и което е особено важно те служат като своеобразен коректив на редица представи, които чуждите извори създават за историческото ни развитие през възрожденската епоха. За ............... можем да посочим следните домашни извори: лични и учрежденски фондове, съхранени в българските архивни учреждения,  българският периодичен печат, мемоари на Ст. Заимов,Н. Обретенов, З. Стоянов и др., кореспонденция и дневници на участници в събитията и др.

Чужди: Проследяването на възрожденската ни история е немислимо без привличането  и на чужди извори. По важни от тях за този период са: официалните османотурски документи, документи от архивите на Великите сили и съседните балкански държави, европейският периодичен печат, доклади на анкетни комисии и др.

Историография:

Въпросът ...........е предмет на изследване от редица историци. Освен основополагащият труд на Николай Генчев (“Българското възраждане”) , специализирани изследвания по темата имат К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов – “История на Априлското въстание”, Д. Страшимиров – “История на Априлското въстание” и д-р.

ИЗЛОЖЕНИЕ:

1. I. Подготовка на Априлското въстание
2. 1. Гюргевски революционен комитет (ГРК)

а) създаване и дейност на ГРК (11-12 ноември – 25 декември 1975 г.)

б) участници в комитета (ок. 15-17 души – Ст. Стамболов, Ст. Заимов, Г. Бенковски, Н. Обретенов. П. Волов, Ил. Драгостинов и д-р.)

в) изготвяне на плана на бъдещото въстание в Бълария и основните му компоненти:

• брой на революционните окръзи и техните апостоли

В научната литература има спор за броя на революционните окръзи. Различията при определяне броя на окръзите произтичат от информацията, която се съдържа в мемоарната литература. Двамата най-авторитетни мемоаристи на Априлското въстание и активни участници в него – З. Стоянов и Ст. Заимов застъпват противоположни мнения. Първият твърди, че окръзите са четири, а Ст. Заимов – пет.

• Първи – Търновски – обхваща централна Северна България, Габровско и Севлиевско (главен апостол Ст. Стамболов; помощници – Хр. Караминков, Г. Измирлиев)
• Втори – Сливенски  - включва Сливенско, Ямболско и Котленския балкан (апостол Ил. Драгостинов ; помощници – Г. Обретенов, Стоил войвода)
• Трети – Врачански – обхваща Северозападна България, част от Софийско и Македония (апостол Ст. Заимов ; помощници – Г. Апостолов, Иваница Данчев)
• Четвърти – Пловдивски (Панагюрски) –Пловдивско, част от Родопите (апостол П. Волов, помощник – Г. Бенковски)
• Пети – Софийски (отговарят Н. Обретенов и Н. Славков)
• военнотехническа подготовка – възстановяване на комитетската мрежа, набавяне на оръжие, мобилизация на материалните ресурси в страната
• тактически замисли – въоръжените действия да се водят предимно в планинските райони като се съчетаят с нахлуване на чети отвън; предвидени са диверсионни актове по жп-линията Одрин – Белово и в големите градове, населени с мюсюлмани; запалване  на Одрин, Пловдив, Пазарджик и др.
• мястото на емиграцията – да се включи във въстанието с материална помощ и да организира чети
• пропагандни акценти  - да се издвърши пропаганда сред населението; слухове и р.
• териториален обхват и дата на избухване – предвидени три възможни дати 18 април, 1, май или 11 май 1876 г.

2. Подготовка на въстанието в революционните окръзи

а ) прехвърляне на апостолите на отделните революционни окръзи във вътрешността на страната

б) подготовка на въстанието по окръзи: Първи – Търновски; Втори – Сливенски; Трети – Врачански; Четвърти – Пловдивски; отчитане слабостите при подготовката

• възстановяване на старата комитетска мрежа и изграждане на нови комитети
• изявени дейци
• методи на пропаганда
• военнотехническа подготовка на населението (осигуряване на оръжие, създаване на бази и др.)
• изготвяне на конкретни планове за бъдещите бойни действия
• организиране на общи събрания в отделните окръзи
• подготовка на емигрантски чети

1. II. Обявяване и ход на Априлското въстание
2. 1. Въстанието в Четвърти революционен окръг

а) причини за предварително обявяване на въстанието на 20 април 1976 г. в Копривщица

б) изговяне на “кървавото писмо” и разпращането му

в) обявяване на въстанието в Панагюрище

• сформиране четата на Г. Бенковски
• тържествено освещаване на знамето
• създаване на временни граждански власти

г) ход на въстанието в Средногорието и в селищата от Родопската област

д) потушаване на въстанието в Четвърти революционен окръг

е) гибелта на Г. Бенковски и съдбата на другите апостоли

1. 2. Въстанието в Първи революционен окръг

а)обявяване на въстанието

б) сформиране и действия на четите на поп Харитон, Цанко Дюстабанов, Йонко Карагьзов, Хр. Патрев

1. 3. Въстанието във Втори революционен окръг

а) арести на комитетски дейци преди пристигането на “кървавото писмо”

б) четата на Стоил войвода

1. 4. Въстанието в Трети революционен окръг

а) нерешителност на комитетските дейци в окръга

б) Ботевата чета

• завладяване на кораба Радецки
• слизане на четата при Козлудуй
• придвижване към Враца
• гибелта на Хр. Ботев

в)прехвърляне четата на Таньо Стоянов и окончателно потушаване на въстанието

1. III. Българският национален въпрос след Априлското въстание
2. 1. Причини за неуспеха на въстанието и последици

а) причини за неуспеха

• оставане на значителни области от територията на страната извън обсега на въстанието
• липса на оръжие
• слаба военнотехническа подготовка на населението
• пасивно поведение на емиграцията
• липса на координираност в действията
• множество предателства
• обективно сътношение между силите на въстанниците и военния потенциал на Османската империя
• неизпълнение а всички предварително замислени елементи от плана на въстанието

б) последици от потушаването на въстанието

2. Международният отзвук от събитията в България

а) сформиране и дейност на международната анкетна комисия

б) реакциите на демократичната свтовна общественост в подкрепа на българите – по държави (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия , Италия)

г) изпращане на българска делегация в столиците на големите европейски държави

• участници (Марко Балабанов и Драган Цанков)
• българските искания
• постигнати резултати

д) създаване и дейност на БЦБО

3. Българският въпрос на Цариградската конфренция (23 декември 1976 г.)

а) позициите на Великите сили –различни проекти за уреждане на българския въпрос

б)оповестяване на османската конституция(23 дек. 1876 г.)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Оценка на значението на Априлското въстание