Home Икономика Видове договори

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Видове договори ПДФ Печат Е-мейл

ДОГОВОР ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЧАСТИЧНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ЗА ОПРЕДЕЛЕН ПЕРИОД

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: договор между търговец и потребител, по силата на който търговецът предоставя на потребителя правото на ползване на един или няколко недвижими имота за определен период в годината не по-кратък от 7 дни.  Договорът се сключва за срок не по-кратък от 3 години

Известен е в практиката още и като тайм шеринг (деление на времето).

Това е един наименуван д-р, уреден изрично в Закона за защита на потребителите, макар че няма пречка такъв договор да се сключва и между фл, което няма качеството на търговец от една страна, и от друга страна – друго фл, което няма качеството потребител. Но тъй като е уреден като потребителски д-р, се използват тези наименования.

Д-рът е двустранен – заплаща се определена цена от потребителя

- Възмезден

- С продължително изпълнение

- Комутативен

- формален

- срочен – в ЗЗП се предвижда срокът да не бъде по-кратък от 3 г. – чл. 149 ЗЗП. В тази връзка трябва да се прави разграничение м/у срока на д-ра и срока на ползване на вещта, предмет на д-ра. Не може да се уговаря ползване, което е по-кратко от 7 дни в годината.

Предмет на д-ра е недвижим имот. Може да се уговори ползване на един или на повече от един недвижими имоти за определен период. Д-ра може да се сключи и за бъдещо жилище – т.е. за незавършено строителство. Предмет на д-ра по начало е сграда или част от сграда, за жилищно или за вилно ползване. Обикновено за ползването на тази сграда се сключват множество д-ри с различни лица. Търговецът разпределя ползването на сградата за различни периоди между голям брой потребители.

Освен помещенията, предназначени за живеене, в предмета на д-ра влизат още принадлежностите, ползването на общи помещения като пералня, гаражи, двор. Освен това в д-ра се включват уговорки за степен на завършеност на присъединяването на имота към обществената инфраструктура – телефон, ТЕЦ, електричество, Интернет, кабел и т.н.

Договорът за тайм шеринг се различава от д-ра за продажба по това, че няма прехвърлителен характер. В директивите на ЕС, в които са дадени общите указания към националните законодатели, не е уреден въпросът за правната същност на д-ра. Това е предоставено на дискрецията на държавите членки. Затова има държави, в които тайм шеринга е уреден като прехвърлителен д-р,  и обратно – уреден като ползвателен д-р. У нас тайм шеринга не е регламентиран като покупко-продажба на вещно право в/ у недвижим имот.

„Чл. 149. Договор за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период е всеки договор или група договори, сключен за срок не по-кратък от три години, въз основа на който продавачът в рамките на своята професионална дейност срещу заплащане на обща цена предоставя на потребителя пряко или чрез посредник правото на ползване на един или няколко недвижими имота за определен период или за период в годината, който може да бъде определен и който не е по-кратък от 7 дни”

Основният аргумент за това е, че д-рът се сключва в обикновена писмена форма. И второ- след изтичане на срока на д-ра, търговецът отново получава вещта. Освен това, цената, която се плаща, е цената на ползването на правото, а не е цената на недвижимия имот.

Договорът за тайм шеринг много наподобява д-ра за наем на вещ. И тук се предоставя една вещ за временно ползване и след изтичане на срока за ползване вещта се връща обратно. И тук се уговаря цена на ползване. Особеното и различното обаче е, че при наема вещта се предоставя на едно лице за ползване от една дата – до друга. И това време не се дели с други ползватели. Страната по д-ра за тайм шеринг е самостоятелен ползвател за времето, за което е сключен д-ра. При тайм шеринга се уговаря времето, за което потребителя ще използва вещта от годината, а през останалото време се ползва от други лица. Това е в рамките на една година. За следващата година първият ползвател ще може пак да ползва вещта без да е необходимо да се сключва нов д-р. Времето на ползвателите през годната е разпределено.

Д-рът за тайм шеринг е предмет на потребителското право и се урежда в ЗЗП, защото Европейския парламент е приел Директива 44/97, в която са залегнали защитни норми в полза на потребителите, които задължително трябва да бъдат имплементирани в националните закони. Държавите членки тук имат право да изберат дали да включат тези норми в гражданските си закони, или да създадат самостоятелни такива закони за да приложат тази уредба. Д-рът за тайм шеринг у нас е включен в ЗЗП през 2006 г.

Задължителното съдържание на д-ра, определено на базата на европейската директива: в д-ра трябва:

- да се идентифицира недвижимият имот и неговият собственик;

- да се посочи в какво се състои правото на ползване;

- срокът на ползване;

- дали е завършен или не е завършен обектът;

- какви общи съоръжения в недвижимия имот ще ползва потребителят;

- до какви обществени услуги ще има достъп.

- В предмета на д-ра се посочват как ще се подържа и ремонтира недвижимия имот, кой поема действията по ремонтиране на общите съоръжения и конкретния имот

- Цената, която потребителят трябва да плати

За да се защитят потребителите при д-ра за тайм шеринг с императивни норми са въведени следните положения:

  1. задължително информиране на потребителя преди сключване на д-ра в писмена форма. Това е задължение на търговеца и то е преддоговорно – възниква преди сключването на д-ра;
  2. писмено уведомяване на потребителя, че има право да се откаже от д-ра в продължение на 10 работни дни от неговото подписване, при положение, че е информиран по надлежния начин.

Тези две положения по принцип са характерни на всички потребителски д-ри – писмена инфо преди сключване на д-ра и правото на отказ

  1. специфично положение за тайм шеринга е забраната за авансово плащане на цената. Т.е. дори това да е уговорено изрично в д-ра – клаузата е нищожна, тъй като противоречи на чл. 156 – императивна забрана на закона.
  2. забрана на споразумение, което ограничава отговорността на търговеца по този д-р. По принцип ЗЗД разрешава да се уговарят клаузи за ограничаване на отговорността. Но ЗЗП забранява такива клаузи да се сключват по д-ра за тайм шеринг
  3. д-ът за тайм шеринг може да бъде съчетан с д-р за кредит. Когато и двата д-ра са сключени, прекратяването (отказът) от д-ра за тайм шеринг води до прекратяване на д-ра за кредит без потребителя да дължи наказателна лихва.

Това са все защитни норми в интерес на потребителя. Но все още няма практика по него. Той е все още на законово ниво и не могат все още да се правят заключения у нас на базата на съдебната практика.

ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ

Заемът в ЗЗД е уреден в две разновидности, уредени в два отделни д-ра: заем (заем за потребление) и заем за послужване.

И при двата д-ра една вещ се ползва за определен период. Но разликата м/у тях се дължи на характера на вещите предмет на д-ра:

- при заема за потребление вещта е потребима и тя се консумира по време на ползването, поради което не може да сърне същата вещ, а се връщат вещи от същият вид, количество и качество.

- при заема за послужване – вещта не се потребява и се връща същата вещ.

Заем за потребление.

Чл. 240, ал. 1 ЗЗД д-ра е дефиниран като д-р, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Според дългогодишната традиция на ОП, заема за потребление се определя като

-                      едностранен

-                      реален

-                      с продължително изпълнение

-                      безвъзмезден

-                      неформален

?От тази х-ка установяване, че е едностранен, защото само заемателят има задължение- да върне вещ от същия вид, количество или качество или да върне пари. Заемодателят няма задължение, тъй като договорът се сключва в момента на предаване на парите/ вещта. Т.е. фактическото действие предаване е елемент от фс, и д-рът не може да се сключи преди да са предадени парите/ вещите. Поради това и заемодателят няма никакво задължение – да предава вещта, подобно на наемодателя. ????

Д-рът е безвъзмезден, защото срещу ползването на вещта не се дължи цена или друга имуществена облага за това ползване.

Когато обаче е уговорено заемателят да плаща лихва, тогава д-рът се превръща в двустранен. Т.е. налице е несъвършен двустранен д-р. НЕ Е ВЯРНО. С уговарянето на лихвата обаче наистина д-рът става възмезден. Лихвата се уговаря и се дължи само, ако е уговорена изрично и то в писмена форма.

Чл. 241 казва: който се е задължил да даде заем, може да се откаже от това задължение, ако другият договарящ стане неплатежоспособна. Т.е. става консенсуален.

ДОГОВОРЪТ Е КОНСЕНСУАЛЕН, ДВУСТРАНЕН.

СПЕЦИФИЧНОТО при закона за потребителския кредит е възможността на потребителя предсрочно да изпълни задължението и кредиторът не може да откаже да приеме частично изпълнение на потребителския кредит, да приеме предсрочното погасяване. Освен това, предсрочното погасяване води до намаляване на лихвата и на разходите по кредита.

Други забрани:

- При забавено изпълнение на задължението на потребителя, лихвата или обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (основния лихвен процент + 10 пункта). Ако е уговорено друго, то се редуцира;

- Обезпечението на кредита не може да бъде ценна книга. Не може потребителят да се задължава да подписва менителница или запис на заповед за обезпечаване на кредита.

Заем за послужване

Това е д-р, по силата на който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне.

Заемът за послужване е по дефиниция безвъзмезден д-р. Ако се уговори плащане на цена за ползването – той се превръща в д-р за наем. Т.е. разликата с наема е уговорката за цена на ползването. Заемът за послужване има абсолютно същите х-ки като наема

Вещта трябва да е индивидуално определена, да е заместима и да не може да се консумира по време на ползването. Д-рът е едностранен?, с продължително изпълнение. Може да бъде уговорен срок или да бъде безсрочен. Д-рът е неформален, комутативен, сделка на обикновено управление. Няма срок, определен в закона, за максималното ползване на вещта, или минимален срок за ползване. Ако е уговорен краен срок в д-ра, срокът се уговаря в полза на заемателя и заемодателя няма право да иска връщането на вещта преди изтичането на срока, но заемателят може да я върне преди изтичането на срока и заемодателя не може да откаже да я приеме. Когато не е уговорен срок, заемодателят може да иска връщането на вещта веднага. Или както законът говори : може всякога да иска връщането на вещта. Това значи, че тук срокът на ползване се определя с едностранното волеизявление на кредитора.

Други характеристики на д-ра са, че той е едностранен и според традиционното разбиране е реален, тъй като се счита за сключен в момента на предаването на вещта от заемодателя.

Права и задължения на страните:

Задължения на заемателя:

  1. задължение да се грижи за вещта – заемателят е длъжен да полага по-голяма грижа, отколкото грижата, която полага за собствените си вещи. Според чл. 244, ал.1 той трябва да предпочете нейното запазване пред запазването на своите вещи. Той не може да се позове на непреодолима или на случайно събитие. Т.е. ако е спасил и една своя вещ преди тази вещ, той следва да отговаря.
  2. задължение да събира плодовете от вещта и да ги върне на собственика преди или заедно с връщането на заетата вещ. Правото на ползване на вещта според нашето законодателство не включва придобиване на собствеността на плодовете от вещта (чл. 246). С това заема за послужване се различава от д-ра за аренда, който още е и възмезден по дефиниция.

Предмет на заема за послужване може да бъде и недвижим имот. Може да бъде и земеделска земя.

Същото положение с плодовете е и при наема – ако вещта допълнително междувременно даде плодове, те са собственост на собственика на вещта. Само при арендата плодовете се придобиват от ползвателя на вещта – това е по силата на самия договор. Земеделската земя, за да се ползва по предназначение, може да се ползва само като се обработва и се придобиват от нея плодове.

  1. заемателят ползва вещта съобразно уговореното и съобразно нейното предназначение.
  2. Задължението за ползването на вещта е intuito personae. Това следва от безвъзмездния характер на д-р и от чл. 244, ал. 2. Ако заемателят отстъпи вещта на трето лице, отговаря пред заемодателя за вредите, които са му причинени.
  3. заемателят дължи връщането на вещта. Той трябва да я върне в същото състояние, в което я е приел. В противен случай отговаря за причинените вреди.
  4. заемателят понася разноските по ползването на вещта. Според чл. 245 изключение правят извънредните разноски, когато те са били необходими и неотложни и когато са били предприети от заемателя.

Прекратяването на д-ра за заем:

1)                   при смърт на заемателя –д- ра се прекратява, но задължението да върне вещта преминава в/ у наследниците

2)                   при погиване на вещта

3)                   при настъпване на крайния срок или сбъдването  на условие, предвидено в д-ра

4)                   прекратяване преди края на срока, когато заемодателя неотложно се нуждае от вещта.

5)                   Смъртта на заемодателя не прекратява автоматично д-ра. Правата и задълженията му преминават у наследниците и те трябва да упражнят правото да прекратят д-ра

6)                   Не настъпва автоматично прекратяване на д-ра и при поставянето под запрещение на заемодателя

7)                   При неизпълнение на задължението (чл. 249, ал. 1), може да се развали с едностранно волеизявление д-ра. Това е самостоятелно законово основание за развалянето на д-ра предвидено от закона, защото по принцип едностраннозадължаващите д-ри не се развалят. Развалят се само двустранните д-ри.

Заемателят не може да развали д-ра, тъй като заемодателят няма насрещно задължение поради едностранния характер на д-ра. Ако желае да прекрати предсрочно д-ра той може да върне вещта. И тъй като ако е уговорен срок, то той ще е в негова полза, той може да я върне.

Ако вещта причини вреди на заемателя, заемодателят дължи обезщетение. Това може да са вреди на живота и телесната цялост на заемателя, а и на други вещи на заемателя.

Заемодателя отговаря само за умишлено действие или за груба небрежност. Разпоредбата на чл. 247 трябва да се тълкува по следния начин: в буквалния смисъл значи, че той не е съобщил нарочно. Смисъла на закона е, че не е знаел поради грубата си небрежност.

Договори за дейност или работа (facere)

 . Първото деление на д-рите е според правната уредба:

1.трудови договори – това са д-рите по предоставяне на работната сила, уредени в КТ и предмет на самостоятелен клон на правото. Трудовото право не е част от ГП. То много отдавана се е откъснало от Облигационното право и трудовите д-ри не са облигационни д-ри;

2.д-р за изработка, при който предмет е изработване на нещо. Той е д-р на облигационното право. Правната му уредба е в ЗЗД, независимо кои са страни по него (вкл. и търговци);

3. превозен, спедиционен, застрахователен, банков д-р, д-р за туристически услуги, издателски д-р – общо за всички тях е, че са абсолютни търговски сделки, осъществявани от търговеца в процеса на осъществяване на професионалната му дейност като търговец. Уредени са в ТЗ и др. Но са отделени от облигационното право;

4. ненаименовани д-ри, които нямат изрична правна регламентация, но съществуват и се сключват реално. Някои от тях са споменати в законите, но не са уредени. Такива са менаджерските д-ри, д-р за медицинска услуга, д-р за осигурителна услуга – още т.нар. д-р за здравно осигуряване, който не е застрахователен д-р по своята същност. При тях се прилага специалната уредба на ЗЗД.

ІІ. Според резултата на договора, д-рите се делят на:

  1. 1. д-р за резултат
  2. д-р за поведение

Това деление е с голямо практическо значение. Когато д-рът е за резултат, длъжникът отговаря ако не постигне резултат. Най-ярък пример е д-ра за изработка. При него изпълнителят на свой риск изработва нещо и не получава изпълнение, ако по причина, за която той не отговаря, не постига целения резултат.

При д-рите за поведение от значение са грижите, които е положил длъжника. Дали е положил грижите на добрия стопанин. Дали е постигнал резултата не е без значение. Но той няма да отговаря за обективната невъзможност да постигне резултата. Такъв е договорът за медицински услуги. Д-рът за адвокатски услуги е също д-р за поведение. Той е наименован договор. 

В рамките на тези д-ри значително място заема договорът за извършване на услуги.

Съотношението д-р за дейност е родовото понятие. А д-ра за услуги е вид д-р за извършване на дейност.

Договор за извършване на услуги

Този д-р няма правна уредба в ЗЗД. Но той е наименован и много закони използват този термин – д-р за услуги. Дори това е един от основните д-ри, по които се възлагат обществените поръчки.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: договор, по силата на който една страна, наречена изпълнител, се задължава да изпълни едно или повече действия, насочени към удовлетворяване интереса на кредитора и възложени от него, срещу възнаграждение.

Тук има два съществени елемента:

-                      възлагането от кредитора

-                      извършването на поредица от действия, подчинени и целенасочени към удовлетворяване на конкретен интерес на кредитора.

Такива са д-р за адвокатски, нотариални, медицински, осигурителни, образователни услуги, козметични услуги и др. Тези услуги са не само от материално, но и от нематериално естество.

Д-рът за услуга трябва да се различава от трудовия д-р. Един и същи резултат и една и съща престация може да се постигне и чрез двете. Разликата е, че при трудовият договор работникът не престира на работодателя, а предоставя на работодателя си работната сила, която работодателят използва в работното време и работникът е длъжен да спазва трудова дисциплина. В този смисъл работодателят упражнява контрол и власт над работника. А чрез изпълнение на трудовите си задължения, работникът удовлетворява интересите на третите лица, които влизат в контакт с работодателя.

При д-ра за услуга изпълнителят извършва действия, които са директно насочени към удовлетворяване интереса на кредитора. Изпълнителя влиза в пряко отношение с кредитора и носи отговорност за лошото изпълнение.

Второто различие, което трябва да се прави е на д-ра за услуга с д-ра за изработка. При последния се дължи конкретен резултат и изработващия носи отговорност за обективната невъзможност за неизпълнение. И изпълнението на престацията не е задължение intuito personae. При д-ра за услуги не се носи отговорност за обективната невъзможност за изпълнение, и д-ра е intuito personae.

Д-рът за услуги е двустранно задължаващ, възмезден, с едноактно или продължително изпълнение, intuito personae по отношение на изпълнителя, комутативен и неформален. Това е сделка на обикновено управление и няма специални изисквания по отношение на страните, освен ако специален закон не предвижда образование, квалификация, лицензиране на изпълнителя (д-ра за застрахователни, за банкови услуги).

Задълженията на страните:

Задължения на изпълнителя – лицето, което осъществява характерната престация:

1. Задължение да положи необходимия труд, усилия, умения и знания, да изразходва време и ако необходимо свои материали и средства с оглед постигане целта на д-ра и удовлетворяване на кредитора. Какви са конкретните действия зависи от предмета на д-ра. Стандартите, кодексите за професионалната етика или специалните закони са тези, които определят конкретните действия, които трябва да извършва съответния изпълнител.

2. Задължение да пази интересите на възложителя, да запази материалите, които получава от него или от трети лица при осъществяване на услугата, да дава информация на възложителя за действията, които извършва, и за сведенията, които получава от трети лица. Това особено важи за адвоката, лекаря, нотариуса.

Задължения на възложителя:

1. (първо и по време) задължение да даде указания, да определи поръчката и да предостави необходимите материали и документи за нейното изпълнение. Изпълнителят не може да осъществи необходимите действия, ако възложителят не очертае вида, х-ра, естеството на услугата. Обикновено това става в предмета на договора. Договорът е нищожен, ако в него не е посочено каква услуга, какви действия или поне какви резултати трябва да бъдат постигнати – липса на предмет.

2. задължение да плати възнаграждението. Поначало д-ра за услуги е възмезден. Възнаграждението се уговаря свободно. При медицинските услуги има особеност, че заплащането на услугата се осъществява от трето лице – НЗОК или доброволен здравен фонд. При адвокатските услуги, ако клиентът получава безплатни услуги, възнаграждението се заплаща от специален фонд.

Възнаграждението се дължи само, ако изпълнителя е извършил с грижата на добър стопанин необходимите и описани в д-ра действия. Но възнаграждение се дължи и когато не е постигнат резултата от д-ра – удовлетворяване на интереса на кредитора, ако изпълнителя е действал, но са били налице обективни причини, които водят до невъзможност за изпълнение. Обективните причини може да са свързани с личността на възложителя или с тази на изпълнителя. Ако почине изпълнителя – д-ра се прекратява. Тъй като д-ра е intuito personae, ако е извършил действия – възнаграждение се заплаща на неговите наследници, съобразно неговата работа.

  1. задължение да приеме резултатите от услугата.

При д-ра за услуги много често се говори за забава на кредитора – кредиторът не указва необходимото съдействие или отказва да приеме надлежно предложеното му изпълнение. Причината за това е, че непосредствената цел на д-ра за услуга се проявява в правната сфера на възложителя. И още задължението на изпълнителя е за facere, а не за dare – и длъжникът не може да се освободи като иска от РС да продаде дължимото при задължението на дере при забава на кредитора.

Когато кредиторът неоснователно откаже да приеме надлежно предложената му услуга от изпълнителя или откаже да даде необходимото съдействие, изпълнителят може да се откаже от договора. Защото той няма по какъв друг начин да изпълни задължението си. И може да иска обезщетение на необходимите разноски. Правното основание е чл. 98 ЗЗД.

Прекратяване на д-ра за услуги:

Общите условия за прекратяване:

- Взаимно съгласие;

- Краен срок;

- Постигане на целта;

- Настъпване на прекратително условие.

Специални основания:

- Смърт на изпълнителя на услугата.

- Отказ от д-ра при забава на кредитора.

- Обективна невъзможност за изпълнение, поради причини, за които изпълнителя не отговаря, те може да са в правната сфера на изпълнителя, възложителя, или на причини, действия или бездействия или природни явления.

- С едностранно волеизявление на всяка от страните, ако съществуват пречки за реализирането на услугата и постигането на резултат.

- Поначало се приема, че д-ра за услуга може да се прекрати от всяка от страните, ако се обезщетят направените от изпълнителя разноски.

- Разваляне на д-ра поради неизпълнение – всяка от страните може да го развали с едностранно волеизявление на основание чл. 87 ЗЗД. Неизпълнението може да бъде пълно, лошо с недостатъци или забавено. Може да се говори дори за частично неизпълнение, ако само част от услугата не е извършена. В д-ра могат да бъдат предвидени неустойки на неизпълнение на задължението на изпълнителя, така и за това на възложителя. След като се обособят отделните задължения, се предвижда за всяка форма на неизпълнение на всяко задължение съответната неустойка.

ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА

Определение – чл. 258 Л д-р, по силата на който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а другата страна се задължава да плати възнаграждение.

Съществени елементи:

1. дължи се изработване на нещо, т.е. дължи се един материализиран резултат. Това може да бъде нова вещ, преработвана вещ, обработвана или да бъде унищожаване на вещ. Изработеното може да бъде резултат само на физически или умствен труд (проект, програма), но във всички случаи предмета на д-ра е създаването на нещо нов, различно, на материализиран резултат.

2. Изпълнителят създава нещо на свой риск. Под този израз се разбира:

1) че изпълнителят получава възнаграждение, само ако постигне крайния резултат, т.е. само при извършване на работата. И обратно, няма право на възнаграждение, ако изработването стане обективно невъзможно

2) че изпълнителят носи риска от случайното погиване на изработеното преди неговото предаване на възложителя (или на поръчващия)

3. Поръчката. Изпълнителят изработва нещо съгласно поръчката на възложителя. Той е длъжен да спазва указанията, параметрите, които му е подал, възложил поръчващия. Длъжен е да изпълни работата съобразно указанията на възложителя, съобразно предоставения му от него проект или програма. Указанията и поръчката имат относителен характер и зависят от конкретното съдържание на д-ра. Възможно е поръчващият да не е дал подробни указания за изпълнението. Ако на поръчващия му е безразлично на какви изисквания да отговаря вещта, указанията може да включват само крайния дължим резултат без повече изисквания.

Изпълнителят изработва вещта или създава материалния резултат със свои средства, лично или с помощта на наети от него работници. Той работи в свои помещения, със свои машини и средства за производство. Той е независим, самостоятелен от възложителя – юридически и икономически. Що се отнася до материала, от който се изработва вещта, той може да бъде собственост на поръчващия или на изпълнителя. Закона урежда и двата варианта.

Фактическото значение на собствеността в/ у материал се проявява при неговото случайно погиване. Рискът от случайното погиване на материал се носи от собственика – страната, която го е дала, само ако другата страна не е в забава – чл. 263 ЗЗД. Това означава, че ако материалът се предостави от поръчващия и той погине от непреодолима сила (пр. Природно бедствие), изпълнителя няма да носи отговорност за материала. Но няма да получи и възнаграждение, защото отговаря за постигането на резултата. Ако материала е на изпълнителя, и той погине от непреодолима сила – изпълнителя ще понесе риска от загубата на материала и възнаграждението. Освен ако другата страна е в забава. В сила е и общото правило за забава на кредитора, според което при забава на кредитора, риска от погиване преминава в/у него.

Т.е. изключение от правилото, че рискът се носи от собственика е при забава.

При д-ра за изработка се дължи конкретен резултат. Той се счита за престиран тогава, когато изработеното е годно за обикновеното или предвиденото в д-ра предназначение. Изпълнителят отговаря за качеството на изработеното, което е определено в д-ра, а ако не е специално уредено в д-ра, критерий за качеството изпълнение е вещ, която е годна за нейното обикновено потребление или предназначение.

Д-рът за изработка може да се сключени с няколко изпълнителя – един д-р с един кредитор и няколко длъжника. За защита на кредитора, чл. 261, ал. 3 предвижда солидарна отговорност на съизпълнителите, ако не е уговорено друго. Това е законова солидарна отговорност. Достатъчно е няколко изпълнители да са поели извършването на една работа.

В тази връзка се прави разграничение м/у няколко съизпълнители и подизпълнители. Последните не са солидарно отговорни и не са поели съвместно извършване на една работа. Те не се намират в договорни отношения с поръчващия, а само с изпълнителя и отговарят само спрямо изпълнителя. Това са няколко д-ра за изработка: м/ у поръчващия и изпълнителя, и между изпълнителя и подизпълнителя.

Съдържание на д-ра за поръчка:

Права на поръчващия:

1. Право на поръчващия да даде указания относно изпълнението на д-ра. Защото поръчката е съществен елемент на д-ра. Изпълнителя влага своя труд, умения и знания, но той изпълнява поръчката на възложителя. И възложителя има право да го обвърже със своите указания, дори те да противоречат на възгледите на естетическия идеал на изпълнителя.

2. Специфично право на поръчващия e да проверява изпълнението по всяко време – право на текущ контрол в/ у изпълнението. Границата на този контрол е да не пречи на изпълнителя да си върши работата. Това може да е физически натиск или намеса в работа. Това отново зависи от естеството на поръчката. Нарушаването на границата от този текущ контрол е отказ на изпълнителя от изпълнението на работата.

Перманентния контрол се упражнява дотолкова, доколкото възложителя може да установи дали изпълнителя се отклонява от изискванията му при изпълнението на поръчката, или изобщо не е започнал това изпълнение.

Може ли да упълномощи поръчващия друго лице да извършва контрол? Това зависи от естеството на поръчката.

3. Право да развали д-ра по време на изпълнението преди изтичането на срока, ако е явно, че изпълнителят няма да може да изпълни изобщо, в срок или по надлежния начин. Правното основание чл. 262, ал. 2. това е едно специално основание за развалянето на д-ра. Особеното е, че няма пълно, забавено или лошо изпълнение, поради това, че не е настъпил срока за предаване на резултата. Това е едно превантивно право за осигуряване на резултата. Това е разваляне на д-ра, което значи, че д-ра се разваля с обратно действие – т.е. не се дължи възнаграждение. Трябва да се върне платеното поради отпаднало основание – чл. 55.

Неустойката? В д-ра трябва да се уговори, че се дължи неустойка при предварително развалене на д-ра, т.е. разваляне на д-ра преди да е изтекъл срока.

Задължения на изпълнителя:

1. Задължение да осигури материал и средства за производството. Материалът може да бъде собственост на изпълнителя или на поръчващия. Но ако нищо не е уговорено, материалът и средствата за производство трябва  да се осигурят от изработващия.

2. Ако материалът не е негов, той е длъжен да предупреди поръчващия в случай, че материалът е негоден за изработване или за предвидената в д-ра цел. Той трябва да предупреди поръчващия и ако проектът (поръчката) страда от недостатъци и е неподходящ, грешен или не е годен за своето предназначение. Изпълнителят има договорно задължение да предупреди поръчващия за недостатъците в материалите и проектите, които му предоставя поръчващия. Това важи и за юридическите изисквания. Ако поръчващият отказва или продължително не предоставя годен материал, проект, административни разрешения и пр., изпълнителят не може да започне извършването на работата и може да се откаже от д-ра. Иначе той ще носи отговорност и ще отговаря пред поръчителя за причинените вреди.

3. Задължение да изработи вещта – да осъществи дължимия резултат. Това той прави на свой риск. Ако няма необходимите знания, възможности, сили и др. субективни възможности да изпълни, той няма да получи възнаграждението. Законът не урежда д-ра за изработка като интуито персоне, освен ако това е изрично уговорено. Т.е. изпълнителят може да възложи на други лица да извършват дължимото.

4. задължение да спазва указанията на поръчващия и да не се отклонява т поръчката. Отклоняването от поръчката е равносилно на лошо изпълнение или на недостатъци в изпълнението. Едни и същи последици предвижда закона в недостатъци в изпълнението и отклонението от поръчката – чл. 265, ал. 1.

Задължения на поръчващия:

1.Задължение да предостави материали, проекти, документи, без които не може да започне изпълнението на работата.

2.да приеме извършената работа

3.да прегледа извършената работа / резултата и веднага да направи възражения за установените явни или скрити недостатъци – да съобщи веднага на изпълнителя за констатираните недостатъци или изпълнение. В противен случай се приема, че работата е приета

4.да плати възнаграждение. То може да се уговори като глобална сума или по единични цени. Това зависи от волята на страните. Но когато се уговаря отделно цена на вложения материал и цена на труда, и ако се увеличат или  намалят тези цени по време на изпълнението на работата, това се отразява в/ у окончателната цена на работата, освен ако е уговорено друго. Въпросът е много актуален особено в строителството.

Пълното възнаграждение се дължи само, ако работата е изпълнена само изцяло, без недостатъци. При частично изпълнение – частично възнаграждение. Когато изпълнителят не може да престира поради негодност на материал, представен от поръчващи, или при липса или негодност на проекта, при положение че е предупредил поръчващия, възнаграждение се дължи.

Последиците от лошото изпълнение са същите като при лошо изпълнение. Поръчващия може да иска поправяне на вещта; сам да поправи вещта, като иска възстановяване на разходите; или да...

Прекратяване на д-ра за изработка.

Наред с общите основания, има и специални основания за прекратяване:

1. Невъзможност за изпълнение – обективна невъзможност, която не се дължи на виновно поведение на изпълнителя, но не се дължи на виновно поведение на поръчващия. Може да се дължи на държавен акт, пр. ИАА; на природна сила. В този случай д-ра се прекратява, ако причината окончателно възпрепятства изпълнението на задължението (не се отнася за причини с временен х-р, при които след определен период причината може да се отстрани). Д-ра тук се прекратява, като особеното е, че възложителя няма право на възнаграждение, освен ако е уговорено друго. Има право на възнаграждение само ако работата частично е изпълнена – плаща се съответна част. Освен, че трябва да е частично изпълнена, тя трябва и да е полезна на поръчващия.

2. Отказ на поръчващия от д-ра. Законът позволява поръчващия да прекрати д-ра с едностранно волеизявление. При спор той трябва да докаже наличието на основателни причини, тук д-ра се прекратява, а изпълнителя има право на обезщетение на направените от него разходи. Има право също така на възнаграждение за извършената до тогава работа и съответно на част от печалбата

3. Смърт на изпълнителя или настъпване на неспособност да изпълни задължението си. Освен ако задължението му може да се изпълни от трето лице, т.е. не е интуито персоне. И наследниците се съгласят да продължат изпълнението.

„Неспособен да извърши работа” – обикновено се има предвид недееспособност. Но може да стане неспособен да извърши конкретната работа, не е нужно това да е следствие на поставяне под запрещение.

ДОГОВОР ЗА ДРУЖЕСТВО

Съгласно дефиницията на чл. 357, това е д-р по силата на който 2 или повече лица обединяват своята стопанска дейност за постигане на обща стопанска цел. Следователно д-рът за дружество, лицата, които правят волеизявление са 2 или повече фл или юл. като фл според господстващото становище в теорията трябва да бъдат дееспособни, макар това изискване да е само при учредителния д-р за търговско дружество. Приема се обаче, че щом ще се осъществява стопанска дейност – необходимо е дееспособност.

Друг аргумент за това е чл. 363в ЗЗД, според който при поставяне на запре щение на 1 от съдружниците, дарът за дружество се прекратява. Следователно не може да се сключва д-р чрез законните представители на малолетните, или чрез съгласие на представителите на непълнолетните.

Особеното при този д-р е еднопосочността на волеизвленията. Волеизявленията на страните не са срещуположни, нито насрещни. Те са насочени към постигането на общата стопанска цел. Имат еднакво съдържание и обща цел. При д-ра за продажба, например, волеизвленията са насрещни и нямат еднакво съдържание, не са насочени към постигането на обща цел, а към удовлетворяване интереса на всяка страна.

Тази особеност на д-ра за дружество намира практическо приложение, че той не може да се разваля на основание чл. 87 като двустраннозадължаващите д-ри. Не може да се приложи и квалификацията на д-ра като възмезден или  безвъзмезден, поради липса на синалагматичност на задълженията, въпреки че всички участници трябва да правят вноски. Д-ра за дружество не може да се дефинира като комутативен, за разлика от другите облигационни д-ри. От класификационните признаци  на облигационните д-ри е само:

-                      д-р с продължително изпълнение, а не с едноактно действие

-                      неформален според българското право – законът не изисква писмена или друга форма като условие за действителност.

Според дефиницията на закона, участниците в сключването на д-ра си поставят постигането на обща стопанска цел. Тази цел може да бъде построяване на сграда, извършване на определени сделки, извършване на внос, износ, създаване пул с оглед събиране на средства. Д-ра за дружество е подходяща правна форма в случаите, когато търговци или фл/ юл не могат сами да постигна инцидентно поставена цел, а се нуждаят от обединените усилия на повече лица. обратно, търговското дружество се създава когато лицата трайно обединяват своите усилия за съвместно осъществяване на стопанска дейност.

При д-ра за дружество се знае, че след постигането на поставената цел, д-рът ще бъде прекратен и не е необходимо страните да се обвързват трайно със съответните договорни задължения.

Паралел на д-ра за дружество (гражданско дружество)с търговското дружество:

Основното различие е, че търговското дружество е изрично признато от закона за юл. гражданското дружество не е персонифицирано,. То не е правен субект. Оттук следва и че ТД има фирма, седалище, адрес на управление и предмет на дейност. Гражданското дружество няма търговска фирма, седалище, предмет на дейност адрес на дейност, които да са обособени от тези на своите съдружници.

ТД има собствено самостоятелно имущество, включено в търговското предприятие, с което то отговаря за задълженията си. Гражданското дружество няма самостоятелно обособена собственост – отговорността се носи от отделните съдружници

ТД подлежи на вписване в ТР и възниква като юл от момента на вписването. Гражданското дружество не се вписва, то не става известно на публичността. Може да бъде данъчно регистрирано и да бъде регистрирано по БУЛСТАТ. Обикновено това се прави, когато гражданското дружество ще участва в конкурс, в търг за възлагане на обществена поръчка или възлагане на финансови средства от европейски фондове.

Гражданското дружество има много повече предимства за съвместна стопанска дейност, отколкото ТД. Това зависи от целта и намерението на учредителите. Просто формата на сключване на д-ра за дружество е много по-опростена от формата за учредяването на ТД.

Гражданското дружество не е юл. следователно то няма собствени органи на управление. Оттук следва различието с ТД в начина на управлението и на представляването.

При д-ра за дружество се поставят следните групи юридически въпроси:

  1. Вноските.

Поначало в д-ра се уговарят парични или непарични вноски за всички съдружници. Тук няма изискване за капитал като при Д, затова свободно могат да уговорят или да не уговорят вноски. Законът не се интересува от това да ли са направени и уговорени вноски – това е в рамките на договорната свобода. Вида на вноската също.

Как се материализират и формализират тези вноски? Задължението за вноски се уговаря най-напред в д-ра за дружество. Ако вноската е парична (т.е. материална вноска) особеното за разлика от ТД е, че няма ново и самостоятелно лице. Няма юл. поради което всеки съдружник прави вноска като прехвърля правото на собственост в/ у съответната вещ, акции, ценни книжа и пр. на останалите съдружници. Ако вноската е недв. имот, вноската трябва да е направена под формата на нотариален акт. Останалите съдружници стават съсобственици.

Другият вариант, ако не иска да прехвърля правото на собственост, е да предостави правото на ползване – тогава той сключва с останалите съдружници др за наем. И този д-р за наем ще е неформален. Наемът, който би следвало да се плати ще бъде съответната вноска на съдружника.

Т.е. особеното е, че възникват договорни правоотношения, каквито няма при апорта в търговското право.

Законът казва, че се прилагат правилата на съответния д-р – д-р за продажба, д-р за наем, д-р за цесия. Пр. Ако съдружника, който е прехвърлил недвижимия имот не е собственик – отговаря за евикция. Т.е. прилага се правилата за евикционната отговорност при покупко-продажбата.

Когато се прекрати д-ра за дружество, съсобствеността не се прекратява. Тя се прекратява по силата на делба.

Съсобствеността е дялова. Може ли идеална част да се прехвърля свободно на друго трето лице? Когато някой от съдружниците иска своя дял от общата собственост, дружеството се прекратява, или със съгласието на другите съдружници може да прехвърли собствеността на друго лице. Поначало участието в гражданското дружество е д-р интуито пресоне. Затова персоналната субституция е допустима само със съгласие на другите съдружници. Ако те не са съгласни – дружеството се прекратява. Но не може да се наложи нов заместник или без съгласието на другите, съдружника да прехвърли дела си. Възможно е в д-ра да е уговорено, че когато съдружник иска да прехвърли дела си, да се прекратява неговото членство, но не и дружеството

Как се разпределят печалбите и загубите?

  1. печалбите и загубите да се разпределят поравно – дяловете в придобитата обща собственост да бъдат равни. И ако не е уговорено друго, диспозитивната правна норма на чл. 359 предвижда равенство на дяловете
  2. разпределение м/ у съдружниците съразмерно на дела им. А дела им зависи от уговореното в д-ра или от съотношението м/ у направените вноски;
  3. да се уговори друго съотношение, което не зависи от стойностите на вноските. Единственото, което е забранено е изключването на някой от съдружниците пълно от участие в загубите или в печалбите. Законът (чл. 361, ал. 2) казва, че такава уговорка е недействителна. И нормата е императивна. Тя може да прояви действието си тогава, когато се влошат отношенията м/ у съдружниците, прекрати се д-ра за дружество и трябва да се разпредели общото имущество. Тогава чак би била релевирала една такава норма.

Представителство и управление при д-ра за дружество.

Разгледаните по-горе са вътрешни отношения м/ у съдружниците. Но при съвместното осъществяване на стопанската дейност те осъществяват контакт и с други лица. Те сключват д-ри със съконтрахенти и може да възникнат спорове. Д-р, сключен от една страна участници в гражданско дружество, а от друга страна- друго лице. Третото лице предявява иск за изпълнение на сключения д-р. Но към кого? Гражданското дружество не е юл. трябва да се види с кого в сключен д-ра и как е сключен д-ра. Затова е важен въпроса за управлението на дружеството. Тъй като няма юл, отделните съдружници отговарят лично и неограничено. От значение е кой е сключил д-ра с третото лице. Всеки съдружник има право да управлява общите работи. Следователно всеки съдружник може да сключи д-ра с третото лице. Тъй като го сключва от свое име – носи лична отговорност

втория вариант е да се сключи м/ у третото лице и всички съдружници. Тогава иска ще се предяви общо срещу всички участвали в сключването на д-ра съдружници.

Третия вариант е останалите съдружници да упълномощят един да ги упълномощава пред третото лице. Тогава те също са страна по д-ра и иска се предявява и срещу тях.

В процеса съдружникът участва само в лично качество или като упълномощено лице.

Що се отнася до управлението на общите работи – извършва се по съгласие, единодушие на всички съдружници, освен ако д-ра за дружество не предвижда друго – може например да предвижда управлението да се осъществява на принципа на решения с мнозинство. Това управление е пак с вътрешен х-р. Външен израз има само представителството.

Прекратяване на д-ра за дружество

1. Поради обстоятелството, че целта е иманентна част на д-ра, с постигането й д-ра се прекратява без да е необходимо да се прави волеизявление. Това е възможно само при безспорни индикации, че тя е реализирана. При спор, съда трябва да се произнесе дали е постигната целта

2. Д-ра се прекратява и когато постигането на целта е станало невъзможно. Но невъзможността трябва също да е дефинитивна, а не временна или преходна

3. При смърт или поставяне под запрещение на някой от съдружниците, както и при прекратяване на юл – но чрез ликвидация и несъстоятелност, а не чрез преобразуване;

4. С едностранно волеизявление на съдружник. Трябва да се разграничат два момента:

1.) когато д-ра за дружество е безсрочен (не е фиксиран в него краен срок) – всеки от съдружниците по всяко време с едностранно волеизявление може иска прекратяване на дружеството, като направи съответно предизвестие и определи срок, след изтичането на който дружеството се смята за прекратено. Законът не казва колко да е дълъг този срок – той говори за подходящ срок. Следователно това трябва да се прекратява за всеки конкретен случай в зависимост от извършваната дейност.

2.) когато д-рът е срочен тогава съдружникът не може извънсъдебно с едностранно волеизявление да прекрати дружество, а само по решение на съда постановено по иск на съдружника – конститутивен иск за прекратяване на съдружието. Основанието за прекратяване е наличието на основателна причина. Тази причина може да бъде виновна или невиновна, в сферата на съдружника или не. Основателността на причината трябва да се доказва от ищеца и съда преценява.

СПОГОДБАТА

Определение - Д-р, с който страните прекратяват  съществуващ спор или избягват възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

Следователно целта на спогодбата е решаването или предотвратяването на един материалноправен спор, като средството за постигането на тази цел е правенето на отстъпки

Дали и двете страни трябва да направят отстъпки от претендираното от тях право? Спогодба е налице и тогава, когато една от страните учредява ограничено вещно право в/ у недвижим имот, или когато страните изменят или погасяват правоотношения. Спогодбата може да бъде основание за възникване на ново право. Може да  се сключи във формата на нотариален акт с който да се учреди право на строеж от едната страна. А другата страна ще направи отстъпка от претендираното от другата страна право.

По своята правна същност спогодбата е д-р за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение между страните, които я сключват. Неправилно е становището, че тя е установителен д-р, защото по дефиниция се прави чрез нея някаква отстъпка – т.е. не се установява действително положение или истината. Страните отстъпват от първоначалните си твърдения с цел да предотвратят спора м/ у тях.

Спогодбата е д-р: страните се съгласяват за две неща:

-                      да прекратят спора

-                      да направят отстъпки

Съдебната спогодба е същински д-р за спогодба, но сключена в един висящ съдебен или арбитражен процес. По всяко време на делото, във всяка инстанция страните могат да постигнат спогодба. Обикновено самата спогодба се сключва извънсъдебно. Страните после заявяват до съда, че са постигнали спогодба и искат прекратяване на делото. Тук съда не се произнася с решение, а се съставя протокол, с който се одобрява от съда спогодбата, ако не противоречи на норми на закона или морала. Протокола се подписва от страните и от съда. Ако в делото участва прокурор като страна, съдът одобрява спогодбата след като вземе мнението на прокурора. Мнението му не обвързва съда и той не се подписва.

Съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение – необжалваема е пред по-горен съд. С нея се прекратява висящия процес. Но по своята същност е един облигационен д-р. Затова тя може да бъде унищожаема, нищожна, независимо, че е одобрена от съда. Съда може да я одобри и когато тя е нищожна. Т.е. одобрението на съда не заздравява порока на спогодбата

Съд. спогодба поражда материалноправни последици – правопрекратителни, правопораждащи.

За да се сключи спогодба в съда е необходимо изрично пълномощно, в което да се посочва изрично, че адвоката има право да сключва такава спогодба. Не е достатъчно само общото пълномощно, с което се упълномощава адвоката да представлява страната по даденото дело.

ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПОРЪЧКА

Воденето на чужда работа без поръчка е един древен институт, познат още от римското право, но със съвременно значение. Макар че няма богата съдебна практика у нас, по повод на него възникват много ПО.

Целта на този институт е да стимулира, извършени в чужд интерес – действия необходими за запазване на интересите на други лица. той урежда фактически отношения, които възникват ако едно лице без да има правно задължение извършва действия – правни или фактически – в интерес на друго лице. Липсва възлагане, липсва поръчване, упълномощаване – другото лице е възложило извършването на тази работа.

Законът не е безразличен обаче към такава дейност.

Гесторът (който извършва действията в чужд интерес) може съзнателно да помага и да извърши една полезна дейност, но да е направил разноски. Тези разноски, които справедливо са направени, трябва да се покрият – да се възстановят. Затова се намесва законодателя – да помогне на гестора.

Втората причина: гесторът може да се е намесил неоснователно в чужда правна сфера. Тогава, той, под прикритието на алтруистично действие, може да се намери и да извърши незаконно вмешателство, да накърни неприкосновеността на други граждани. В този случай законодателят трябва да го спре и да го санкционира по някакъв начин.

Тези два момента обуславят необходимостта от правна уредба на тези фактически отношения.

В този смисъл може да се направи класификация на фактическите състави на воденето на чужда работа без поръчка.

1. Гестиото (воденето на чужда работа без поръчка) може да бъде истинско. Такова е когато гесторът съзнава и иска извършването на правните и фактически действия в чужд интерес. Той има съзнание, че извършва чужда работа и в чужд интерес.

2. неистинско – когато едно лице мисли, че извършва действие за своя сметка, но обективно е за чужда сметка. Обективно и работата е чужда. А субективно той мисли, че е негова собствена.

Друго деление:

  1. Оправдано гестио – когато гесторът извършва действия, които отговарят на интересите и на волята на доминоса (заинтересованото лице);
  2. неоправнадано – когато извършената работа не отговаря на интересите и волята на доминоса, или когато гестора действа против волята и интересите а доминуса.

Всички тези фс пораждат определени правни последици:

Истинското оправдано гестио поражда следните правни последици:

1.гесторът извършва правни или фактически действия, чиито последици настъпват в правната сфера на доминуса. Той действа само в чужд, но не и в собствен интерес. Съгласно чл. 60, ал. 1 гесторът е длъжен да продължи работата: той е длъжен да я продължи докато заинтересования може да я поеме. След като я е започнал в чужд интерес, няма право да я прекъсва, спира, а трябва да я довърши. Границата е грижата на добрия стопанин. Гесторът извършва работата все едно , че е имал договорно задължение (натоварен е). макар, че не е бил натоварен, се презумира, че му е възложена поръчката.

2.Доминуса трябва да поеме продължението на започната работа и да приеме последиците от извършваната работа;

3. Ако гесторът виновно причини вреди на доминуса, той е длъжен да и обезщети. Но съгласно чл.60, ал. 3, неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които е поел грижата за чужда работа.

4. Доминуса е длъжен да обезщети разноските, направени от гестора, независимо дали се е обогатил от работата или не. Той е длъжен да ги възстанови, дори в резултат на извършената работа да е намаляло неговото имущество.

5. доминуса може да дължи възнаграждение за извършената работа. Критерият е обичаите в практиката за това (обичайната практика).

Неоправданото, но истинско гестио –

1. при него гесторът няма право да извършва дейност, защото нарушава неприкосновеността на друго лице. Поради това, той е длъжен да я преустанови.

На второ място гесторът е длъжен да обезщети вредите от незаконната намеса в чужда правна сфера.

  1. Доминуса е длъжен да върне на гестора само това, с което се е обогатил – чл. 61, ал. 3

Неистинско гестио – то не е водене на чужда ранота без поръчка и затова не се прилагат чл. 60 – 62, а само правилата на неоснователното обогатяване. Т.е. тук домуниса дължи само това, с което се е обогатил.

Водене на чужда работа без поръчка и в свой интерес

Тук гесторът съзнава, че управлява чужда работа, предприема работа в чужд интерес, но особеното е, че го прави и в собствен интерес – чл. 61, ал. 2. тук доминуса отговаря до размера на обогатяването. Прилагат се правилата за неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД).

НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГЯТЯВАНЕ

Неоснователното обогатяване може да се разгледа като фс и като ПО, при което 1 лице се обогатява и в същото време едно лице се обеднява, като м/ у обогатяването и обедняването има причинна връзка, но няма правно основание=>

Обогатяване на 1 лице     - де факто е получена и предадена имуществената облага без правно основание за това

+ обедняване на др. лице

+ причинна връзка

+липса на правно основание = неосн. обогатяване.

Липсва правно основание, затова- неоснователно обогатяване.

Съдържанието на вс. тези елементи. В ЗЗД няма легални дефиниции. Всичко е от теорията и съдебната практика, която тук е богата.

Обогатява*:

-                      всяка имуществена придобивка, придобиване на вещно права, облигационно права, търг.права. т.е. едно материално право – оценимо в пари право. То води до увеличаване на актива от имущ. на едно лице.

-                      На следващо място – получаване на владение - упражнява факт .власт с намерение да свои вещта – това също е ф-ма на обогатяване.

-                      ІІІ. Ползване на една вещ –

-                      ІV. Придобиване на благоприятни стопански позиции, получаване на безплатни услуги.

-                      Намаляване на пасива – обикн. чрез изпълнение на задължение от незадължено лице. Т.е. изпълнение от недлъжник.

Следователно, всяко увеличаване на актива или намаляване на пасива на едно лице е обогатяване.

Независимо от ф-мата на проявление.

Обедняване*

-                      намаляване на актива на лицето

-                      увеличаване на пасива

-                      всички форми, реципрочни на обогатяване.

Всяко обогатяване на едно лице, което се дължи на обедняване на едно лице без правно основание е неоснователно обогатяване. Важно е да се установи кой се е обогатил и кой се е обеднил

Правното основание* това е ПО, от което възниква правото да се иска получаване на имуществена облага. ПО е отношението, от което произтича задължението да се престира или да се даде нещо на друго лице. Тъй като при НО трябва да има причинна връзка, правното основание е ПО, от което произтича правото на едно лице да иска получаването на имуществена облага, и насрещното задължение на друго лице да предостави тази имуществена облага. Когато липсва това ПО, говорим за НО. Т.е. обогатилия се е нямал право да иска да получи имуществената облага, а обеднилия се е нямал задължение да я предостави.  В същото време де факто имуществената облага е получена без да има такова ПО.

НО у нас е уредено като отделни фс, но можем да говорим и за родово определение, което обхваща общото във всички тях. Това е разместването на имуществени блага от една правна сфера в друга без правно основание. Разликата в отделните фс е как е извършено това размества и по-точно кой го е извършил, кой е дал материалната облага, кой е получил материалната облага и как я е получил.

Ако обеднелия е дал материалната облага в изпълнение на някакво задължение, т.е. в резултат на престиране на задължение на задължения, са налице фс по см. на чл. 55.

Ако някой е взел, сам или чрез другиго материалната облага от обеднелия, или отнемането е станало в резултата на действието на природни сили или трети лице, с други думи разместването на материалните блага се извършва по др. начин, а не чрез престиране от страна на обеднелия, е налице фс по чл. 59.

І. Предаване на материалната облага в резултат на престиране, поради което тези фс се означават с термина „престационна кондикция” (кондикция –лат. наименование на НО). Това е т.нар. condictio in debiti, известно от Римското право. (чл. 55) тук няма правно основание за престирането.

- Първия фс на condictio in debiti е при липса на първоначално основание, или по-точно при първоначална липса на основание – има се предвид фактическо действия на обеднилия се спрямо обогатилия се без да има задължения към момента на престирането, но обеднилия се предава на обогатилия се. Няма д-р, не е сключил такъв изобщо. Обеднилия се мисли, че е сключен д-р, но такъв няма изобщо. Втория вариант е за първоначална нищожност на д-ра. Тя е уредена в чл. 26 ЗЗД => всички основания на първоначална нищожност на д-ра представляват липса на правно основание.

- престиране при неосъществено основание. Има се предвид наличието на условие (чл. 25 ЗЗД). Основанията може да бъдат 2 вида: прекратително или отлагателно. Т.е. задължението ще възникне, ако се сбъдне условието, или при прекратителните- ако се сбъдне условието, д-ра се счита за нищожен от самото начало.

- отпаднало основание – към момента на престирането основанието е съществувало и престацията е била в изпълнение на едно съществуващо задължение. В последствия в резултата на упражнено потестативно право, по съдебен или извънсъдебен ред, д-ра е заличен с обратна сила от момента на сключването на д-ра. Затова, това, което е дадено, е дадено без правно основание. Тук влизат унищожен д-р или развален. Но само когато развалянето и унищожаването имат обратно действие.

При престационната кондикция възниква право на този, който е дал без правно основание, да иска неговото връщане. Това е ПО, което възниква от фс по чл. 55.

ІІ. Непрестационна кондикция (чл. 59 ЗЗД)– едно лице получава без правно основание по друг начин, т.е. по начин, различен от начините по чл. 55 – чрез престиране. Чл. 59 гласи: „Вън от горните случаи всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.” Тук е от значение получаването. Важното е, че едно лице се  е обогатило, че е получило без правно основание и се е обогатило по този начин. Обогатяването трябва да стане по начин, различен от посочените в чл. 55. Тези различни начини могат да се сведат до следните хипотези:

1)обогатилият се сам си взема материалната облага - посяга на чуждо материално благо. То може да отнеме чуждото материално благо или само да ползва чужда вещ, тъй като чрез ползването то си е спестило плащането на наем. При този начин обогатилия се извършва вмешателство в чужда правна сфера без основание.

2) ако трето лице престира на кредитора вместо длъжника. Длъжникът се обогатява поради действието на трето лице. Третото лице се обеднява, защото то не е имало това задължение. Следователно третото лице има право на неоснователно обогатяване срещу длъжника. Тук разликата е, че пак има престация, но тя не е на обогатилия се

3) длъжникът престира на трето лице вместо на кредитора. Третото лице се е обогатило. Длъжникът се е обеднил, защото задължението му към кредитора остава. Длъжникът има иск за Н.О. с/у третото лице.

4) едно лице получава имуществена облага в резултат на бездействие на лицето, което се е обеднило. Пр. ползване на чужда вещ без правно основание поради това, че бездейства обеднилото се лице.

5) когато разместването на материални блага е резултат от действието на природни сила.

Във всички тези случаи има причинна връзка м/у обогатяването и обедняването.

Н.О. при извършване на престъпление, правонарушение, адм. правонарушение – Н.О. е чрез отнемане (при имущ. измами); реституция при правонарушението – отнето е нещо неправомерно (пр. кражба на МПС, което с това е и унищожено) – пак може да се предяви иск за Н.О.

Съдържание на правото при Н.О. (какво трябва да се претендира от обеднелия)

Обеднелия има правото по чл. 55 да иска връщане на даденото без правно основание. Пр. ако е сключен д-р за покупко-продажба на недв. имот и се окаже, че той има съществени недостатъци. Тогава купувача може да развали д-ра (след 4 г го прави). Д-ра се разваля по съдебен ред поради съществени недостатъци на изпълнението. Обратна сила на развалянето. Купувачът може да иска връщане на цената. Но купувач също е и ползвал жилището. Това няма значение. Той може да иска само връщането на цената + законната лихва. (?)

По чл. 59 възниква праворо да се иска онова, с коетодругото лицето се е обогатило, но до размера на обогатяването. Присъжда се сума, равна на по-малкото от двете – обогатяването или обедняването

По чл. 56(Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.) – възниква правто на трето лице, изпълнило по грешка срещу кредитора. В този случай третото лице няма право, ако кредитора се е лишил добросъвестно от докумнта и обезпечениеията на вземанията.

Чл. 57 Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.  Плодовете се дължат от момента на поискването на вещта от кредитора. Ако вещта е преработена, консумирана, отчуждена, ... обогатилия се дължи действителната стойност на вещта, ако погиването, отчуждаването, консумирането е станало след поканването , и това, от което се е възползвал, ако действията или събитията са настъпили преди поканата.

Когато обогатилия се е недееспособен, по ч. 58 той дължи само това, което е отишло в негова ползва – специална защитна норма, отнасяща се само за лица. получили без правно основание, ако те са недееспособно (-18 или поставени под запрещение).

І. Отговорността по чл. 47 ЗЗД – отговорност за вреди, причинени от неспособни.

Неспособни* - това са лица, които са невменяеми към момента на извършване на НУ. ФС включва:

1.вреди, причинени от неспособни – т.е. налице е лично деяние на неспособен (да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си). За да бъде едно лице отговорно за своето лично деяние, то трябва да е психически годно да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. За отговорност по чл. 47 говорим когато е налице волеви или интелектуален елемент;

2.причинна връзка с причинените на друго лице вреди – единствената причина за настъпилите вреди е деянието на неспособния;

3.наличието на лице, което е правно задължено да упражнява надзор в/ у неспособния. Правното задължение може да произтича от договор, договор за поръчка или ненаименован договор, АА, съдебно решение или друг юф, като съществено е наличието на правно задължение на лицето и то задължение да упражнява надзор над лицето. Не говорим за грижа, прехрана или др., а за надзор.

4. наличието на вина на лицето, което е посочено в т.3. Пострадалият (ищеца в един граждански процес) е длъжен да докаже 1,2 и 3 от фс.

Вината на лицето, което е задължено да упражнява надзор се предполага, защото то носи отговорност за личните действия на лицето. То може да докаже, че не е виновно при упражняването на надзора, и че не е било в състояние да предвиди или предотврати настъпването на вредите. Вината обхваща не причиняването на вреди от неспособното лице, а в недостатъчния надзор на отговарящото за това лице. Лицето, което носи отговорност по чл. 47 е виновно само за непредотвратяване на настъпилите вреди. Тази вина да се преценява към момента на извършване на вредоносното деяние от невменяемия.

Невменяемия не отговаря за своето лично вредоносно деяния по чл. 45 ЗЗД (виновно причиняване вреди другиму). За да има вина, лицето трябва да е вменяемо. Вместо него, по чл. 47 отговаря лицето, което правно задължено да упражнява надзор над неспособния – учители, надзиратели, лекари, психиатрични лекари и т.н. неспособния, той трябва да е неспособен към момента на НУ, дори това да е временно състояние. Не е необходимо задължително лицето да е поставено под запрещение. Но чл. 47 обхваща и лица, които не са поставени формално под запрещение. Невменяемостта може да се дължи на болест. Но може и да е в лицето на едно психично здраво лице в момент на пристъп. Основното, което е релевантно за правото, е лицето да не се е поставило само виновно в такова състояние – употреба на алкохол или наркотици. Самото поставяне в това състояние е противоправно. В този случай лицето е било невменяемо, но ще носи деликтна отговорност по силата на чл. 47. то може да носи и наказателна или административно-наказателна отговорност, независимо че не е било обективно в състояние да осъзнава и управлява постъпките си.

Възможно е правно задължени за упражняването на надзор да са две или повече лица – те отговарят солидарно. Отговорността може да бъде насочена към всяко едно от тях.

В случаите на чл. 47, отговорното лице няма регресен иск срещу неспособното. Причината е, че съгласно чл. 47, ал. 2 той отговаря за своето виновно поведение, затова че не е положил необходимите грижи да предвиди и предотврати настъпването на вредите чрез упражняването на контрол в/ у лицето.

ІІ. Отговорност по чл. 48 – отговорност за деликти, извършени от непълнолетни и за вреди, причинени от малолетни:

Включва:

  1. лично деяние на деца (ненавършили пълнолетие – до 18 г.).
  2. личното деяние причинява вреди на друго лице, т.е. причинна връзка с вредите;
  3. упражняване на родителски права – родителските права се упражняват от двамата родители поначало, или от единия от тях по съдебно решение, или поради смърт на единия от тях;
  4. децата живеят при родителя, който упражнява родителски права;
  5. Лицата, които упражняват родителските права са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, причинени от детето.

1,2,3,4 се доказват от ищеца. 5 се предполага, освен ако те не докажат, че липсва вина – че не е могъл да предвиди или предотврати настъпването на вредите.

Отговорността по своя характер е лична и виновна. Родителят няма регресен иск за вредите срещу детето.

Разликата м/ у отговорността по чл. 47 и чл. 48

При чл. 47 имаме лице, което в мига на НУ е неспособно. Не се интересуваме от възрастта. Там има лице, което осъществява надзор, защото дееца е невменяемо.

При чл. 48 имаме вреди, причинени от дете. Не се интересуваме от това, дали то разбира постъпките и контролира деянията си. Родителите отговарят, защото те са тези, които отговарят за контрола и надзора на децата си. Не поради това, че те самите пряко са увредили третото лице, а затова, че не са упражнили родителските си грижи. В този смисъл чл. 48 дерогира чл. 47 макар да няма норма, която да определя единия състав като общ, а другия като специален. Всичко се преценява за момента.

Родителите могат да дерогират вината, ако докажат, че не са могли да предотвратят вредите, защото детето не е било при тях – било е на училище, на бригада. Тогава отговорност носят надзирателите, организаторите на бригадата, учителите.

ІІІ. Отговорност по чл. 49 – отговорност на възложителя на работа за вреди, причинени от изпълнителя:

Предпоставки:

  1. Лично виновно деяние на едно вменяемо лице (лице, което отговаря по чл. 45);
  2. Причинна връзка с вредите;
  3. По време  или по повод на възложена работа в интерес на възложителя на работа;

Всичко това води до отговорност на възложилият работа (възложител, работодател), която отговорност не е за лично виновно поведение, а е за чуждо действие. Т.е. възложителят нито е причинил вредите, нито лично той е виновен за тяхното настъпване. Той отговаря само заради това, че вредите са настъпили по време на изпълнение на възложена от него на прекият причинител работа. Отговорността е за чуждо действие или бездействие, и вината на възложителят не е елемент от фс. Възложителят може да се защити, само ако докаже липсата на 1,2 и 3. възложителят на работа отговаря, защото той носи ползите от извършената работа. Тя се върши в негов интерес.

Възлагането на работата може да е неправомерно, незаконосъобразно. Може виновното лице да е извършило правонарушение, да не е спазило трудовата дисциплина или др. Това е без значение. Т.е. възложителят няма да може да се освободи от отговорност, дори ако докаже, че изпълнителя е нарушавал грубо правилата на работа, дори че го е предупредило, санкционирало и пр. Важното е да се докаже, че работата е в ползата на възложителя, за да кажем, че той отговаря. Това е отговорност за чужди действия. И затова по силата на чл. 54 той има регресен иск за причинените вреди.

При хипотезата на чл. 49 сме изправени пред една обезпечителна отговорност. Пострадалото лице получава двама длъжника. Той може да причини иск срещу прекия причинител на вредите (иск по чл. 45) или иск срещу възложителя (по чл. 49).

Обезпечителната отговорност на възложителя на работа е установена в интерес на пострадалото лице.

Възлагането на работа може да стане устно или писмено и не е задължително да стане по силата на д-р. Може да е и с друг акт, включително и с нищожен договор. Гражданскоправните отношения, техния характер, действителност, развален ли е д-ра, е без значение. От значение е фактическото положение възлагане на работа и причинени ли са вредите. Обратното, няма да се носи отговорност от възложителя, ако вредите са причинени не по повод изпълнението на възложената работа. Тогава отговорност ще се носи само по чл. 45 – от лицето, което лично е причинило вредите.

Когато анализираме чл. 45, трябва да се има предвид и отговорността по КТ. КТ урежда всички отношения м/ у работодател и работник или служител. Включително и имуществената отговорност на работника/ служителя за вреди, причинени по време на изпълнение на трудовите му функции. В тези случаи, ако работникът причини трудова злополука- смърт, телесннна повреда или неработоспособност над 50% на друг работник, тогава отговорността се поема на основание чл. 200 КТ от работодателя, без значение дали орган на работодателя или негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите или не. Включително и при непреодолима сила и когато увреждането е станало без да има изрично нареждане за изпълнение на увреждащото действие или в почивката. Единственото изискване е вредата да е настъпила в процеса на изпълнение на работа в интерес на работодателя. Тогава последния понася т.нар. стриктна/ безвиновна отговорност, а работникът отговаря пред работодателя по пътя на регресен риск. Работникът, ако е действал небрежно отговаря до размера на едномесечното му възнаграждение или размера на вредата ако е по-малко, а ако е ръководител или др. ръководен персонал – до 3 месечното работно възнаграждение. При умисъл, работникът носи пълна отговорност. Чл. 203 КТ- урежда ограничената отговорност на работници и служители спрямо работодателя.

ІV. Отговорността по чл. 50- за вреди, причинени от вещи

Носи се от собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта. Произхода на тази отговорност е Френския граждански кодекс – чл.1383. Отговорността е невиновна, обективна безвиновна и носителя й не може да се освободи, ако докаже, че е направил всичко необходимо, положил е грижата на добър стопанин да предотврати вредите. Отговорността е изключително широка по обхват – такава, че под нея могат да се приведат всички случай на безвиновна обективна отговорност. По принцип по българското законодателство няма друг състав на безвиновна отговорност. И по чл. 45, и по чл. 47, 48 и 49 става въпрос за виновна(?) отговорност (при чл. 49 е безвиновна? отговорност, но за чужд дълг). Освен това широкият обхват се подчертава от това, че вредите могат да се причинят от каквито и да е вещи – т.е. всички видове вещи – движими и недвижими, вкл. и енергията; вещи с или без недостатъци. Т.е. вещ без никакви недостатъци пак може да ангажира отговорността на собственика.

И най-вече това, че по времето на Наполеон (1804 г.) – на създаването на ФГК, не са били известни източниците на повишена опасност, и в нашето законодателство липсва този термин – източник на повишена опасност. За разлика от това, тази безвиновна отговорност се постановява само от източници на повишена опасност в други законодателства (съветското и др.). такива източници на повишена опасност са МПС. У нас обаче отговорността е виновна, и ако един водач успее да докаже, че той е действал безвиновно с грижата на добрия водач, пострадалото лице няма да може да получи обезщетение. Затова целта на ищците е да докажат, че водачът е виновен.

Тази отговорност се търси само там, където причината за вредата е самата вещ като такава – нейният вътрешен механизъм на действие, нейната същност каузално е такава. Тогава, според преобладаващата съдебна практика, само е налице чистата деликтна отговорност за вреди причинени от вещи на основание чл. 50.

Според преобладаващото мнение, не се носи отговорност от собственика или от отговарящото лице в 3 хипотези: :

- Когато вредата се дължи на непреодолима сила;

- Когато вредата се дължи на изключителната вина на пострадалия;

- Когато вредата се дължи на изключителната вина на трето лице.

Тогава се приема, че няма причинна връзка м/ у каузалното действие на вещта и вредата. Т.е. липсата на причинна връзка отхвърля отговорността.

Солидарно отговарят собственикът и лицето , което има задължение да упражнява контрол над вещта (пазач, монтьор, влогоприемателя – всяко лице, което има правно задължение да упражнява надзор над вещта по силата на някакъв акт). Обикновено на надзираване подлежат вещи, които са източник на повишена опасност. Не е предвиден регресен иск – пострадалият може да търси отговорност или от собственика, или от отговарящия. Най-практично е да съедини двата иска.

За вътрешните отношения м/ у тях закона нищо не казва. Може да се приложат нормите на чл. 127, ал. 2 – за солидарните длъжници. Тази норма се прилага, когато не може да се установи друго от вътрешните отношения на двата солидарно отговорни длъжника

По чл. 50 са уредени 2 състава:

-                                  отговорност за вреди, причинени от вещ

-                                  отговорност за вреди, причинени от животно.

Няма значение вида на животното. Отново отговорността се носи от собственика или от лицето, което отговаря за надзора в/ у животното. Според изр.2 на чл. 50 собственика и надзираващия животното отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Смисъла на закона е, че животното е избягало или се е изгубило след НУ.

Отговорност на държавата (ЗОДВ)

Отговорността на д-вата е била уредена още 1988 г. Закон за отг. на държавата за вреди, причинени на граждани. Т.е. ограничава се отговорността само за вреди, причинени на фл. след това идва в сила КРБ’91, която изрично прокламира и отговорността на държавните служители. ТР на ВКС налага промяна на ЗОДОВ – д-вата отговаря за вреди, причинени на граждани или юл, причинени о актове, действия или бездействия на държавни, общински органи и на длъжностни лица при и повод на административна дейност. Сега законът се нарича Закон за отговорност на държавата и общините за вреди. И в чл. 1 изрично са посочени и юл.

В този закон са уредени два фс:

1. за вреди, причинени в процеса на извършване на административна дейност – от незаконосъобразни актове, действия или бездействия. За да се търси тази отговорност е необходимо по надлежния начин и ред да бъде отменен незаконосъобразния акт или да бъде отменено незаконосъобразното действие или бездействие. Т.е. компетентния съд не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на акта. Този състав се реализира като гражданската отговорност се търси по административен ред (по АПК). Само административен съд е компетентен да присъди отговорност за вреди, причинени от органи и длъжностни лица. целта е процесуална икономия и в едно производство съда да отмени незаконосъобразния акт и да присъди вреди. Затова ищецът трябва на първо място да иска обявяване на незаконосъобразността, и втора да иска обезщетение в едно такова производство.

2. Отговорност за дейността на правозащитните органи – органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда. Отговорност поради незаконно задържане под стража, когато то е отменено поради липса на законно основание, обвинения или обвиняемия е оправдан, налагане на принудителни медицински мерки (настаняване в психиатрично заведение) без законово основание; или лишаване от свобода над определения срок. Тук се визира отговорността на държавата само за действия на правозащитните органи. И това са само действия, свързани с наказателното производство. Изключени са гражданското и административното производство от тази хипотеза.

Подобно на първия състав, и при втория незаконосъобразния акт трябва да бъде отменен по надлежния ред (оправдателна присъда, отмяна на решението за налагане на принудителна мед.мярка). тези дела за отговорността на държавата се водят пред гражданските съдилища. Пред гражданския съд трябва да се представи документ, който доказва, че е отменен незаконосъобразния акт.

ЗОДОВ е един изключителен закон, защото обезщетение на такива вреди може да се търси само реда на този закон – самия закон изключва общия ред за търсене на деликтна отговорност.

Д-вата не отговаря, ако вредите са причинени поради изключителна вина на пострадалия или на трето лице (т.е. неправомерно поведение на самите тях – пр. пострадалия е представил недостоверни документи и така е поставил държ. служител в заблуждение. Така липсва причинната връзка). При принос на пострадалия, обезщетението се намалява.

Д-вата плаща вредите в пълен размер. Няма ограничения на обхвата на отговорността. А след като обезпечи пострадалия, тя има регресен иск за търсене на отговорност от длъжностното лице. Регресният иск се предявява срещу длъжностните лица, които са на трудово (по КТ) или служебно правоотношение (Закона за държавния служител), а там отговорността е ограничена.

Правозащитните органи отговарят само ако действието или бездействието за причинените в резултат на извършено престъпление, установено по съдебен ред. Т.е. трябва да има осъдително решение срещи съответния прокурор, съдия, следовател и т.н.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG