Home Икономика Обективна невъзможност за неизпълнение

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Обективна невъзможност за неизпълнение ПДФ Печат Е-мейл

ОБЕКТИВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Обективното неизпълнение може да се изрази в невъзможност или временно възпрепиятстване на изпълнението по обективни причини. В първия случай облигационното отношение се погасява, а във втория- има временни обстоятелства, които пречат на изпълнението, но след като те отпаднат, изпълнението вече ще бъде възможно. Така се отсрочва задължението от страна на длъжника, без да се отчита че той изпада в забава. ЗЗД урежда обективната възможност за неизпълнение в чл.81. тъй като предмета на престацията е станал невъзможен и тя не може да се изпълни. Изрично се посочва, че обективната невъзможност за неизпълнение настъпва независимо от волята на длъжника. Тези причини са едно случайно събитие, наречени още форсмажорни обстоятелства. При настъпването на такива обстоятелства те не могат да се вменят във вина на длъжника. Обстоятелства, които са обективни се обозначават още като непреодолима сила (като термин е заложен в ТЗ). Правната уредба на непреодолимата сила е по- детайлна в сравнение с правната уредба на форсмажорните обстоятелства в ЗЗД.

Непреодолимата сила според ТЗ са събития, които са    непредвидими, непреодолими и от извънреден характер.

Какво е съотношението между случайното събитие и     непреодолимата     сила? Дали са тъждествени или едното явление е разновидност на другото? Две са становищата! Според едното- те са тъждествени. След влизането в сила на правилата на ТЗ се оформя и виждането, че непреодолимата сила е квалифицирана теза на случайното събитие. Случайно събитие могат да бъдат обстоятелства, които имат извънреден характер- пожар, кражба и т.н. Когато се прецени дали дадени обстоятелства са направили изпълнението невъзможно (обективно) или не се изхожда от една абстрактна възможност, каквато има всяко едно лице- да предвиди настъпването на такива обстоятелства.

  1. Последици от настъпванетона обективна невъзможност за изпълнение.

-                                    погасява се облигационното отношение;

-                                    погасява се задължението на длъжника и вземането на кредитора;

-                                    погасява се правото на кредитора да търси отговорност за неизпълнението.

Правната връзка между длъжника и кредитора престава да съществува и това става по силата на закона, без някои от тях да предприема някакви действия. Освен че вече длъжникът не дължи, от него не може да се търси и отговорност.

В случай обаче, че длъжникът не е уведомил кредитора за настъпилите форсмажорни обстоятелства то:

-                                    кредиторът придобива право на заместваща облага (застрахователно обезщетение);

-                                    в полза на кредитора може да възникне право на деликтно обезщетение, което представлява заместваща облага;

-                                    винаги, когато има обективна невъзможност за изпълнение възниква проблема за риска. Въпреки това няма да се сбъднат очакванията на страните, а това са неблагоприятните последици, които ще рефлектират върху имуществото. Те трябва да бъдат поети от една от страните- кредитора или длъжника. Това възлагане представлява риск.

-                                    Рискът- това са и правилата, съобразно които се разпределят неблагоприятните последици. Това става по икономическа целесъобразност, съобразно критерия справедливост (за когото са ползите, за  него са и вредите).

Кой ще понесе последиците зависи и от вида на облигационното отношение- дали е едностранен или двустранен договор.

При едно странните договори последствията се поемат само от кредитора, защото при тях правата са само за едната страна, а задълженията- само за другата.

При двустранните договори (всяка една от страните е титулярна права и задължения) длъжникът се освобождава от изпълнение, но той няма да получи това, което се надява да получи от другата страна. От своя страна кредиторът нямада получи това, което иска, но той запазва това, което е трябвало да даде.

При облигационни отношения, на които предмет е някаква вещ, и при които има прехвърляне на права, понасянето на риска е за собственика на веща. Тя погива за собственика (съгласно Римското право).

От правилата за продажба можем да направим извод, че рискът преминава върху купувача с продажбата на веща. Рискът и собствеността вървят заедно- това е принципа.

Рискът може да се отдели от собствеността само в случаите изрично предвидени от закона (чл.86а от ЗЗД).

Изключение има тогава, когато купувача не се яви на определеното място в определеното време, за да му бъде предадена родово определената вещ. В този случай продавачът остава собственик на веща, но отговорността се носи от купувача.

Ако има временни причини, обективни по своя характер, всяка една от страните може да иска прекратяване на договора.

  1. Приложение на обективната възможност за неизпълнение

Предмет на изпълнение са индивидуално определени вещи. Не се прекратява възможността на длъжника да намери вещи от същия род, защото родът не погива. Това се отнася за родово определени вещи. ЗЗД установява този принцип, но в по- тесни рамки (чл.81, ал.2). института за обективната невъзможност не се прилага, когато се отнася за парични средства, но ще намери приложение за родово определени вещи, когато обаче са от по- ограничен род.

За да се оневини длъжникът съдът трябва да установи, че действително са налице обстоятелства, независимо от неговата воля. А тези обстоятелства трябва да се докажат. Тежестта на доказването пада върху длъжника. Той трябва да обори презумпцията за вина като представи различни доказателства.

СЪПОСТАВКА МЕЖДУ ОБЕКТИВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ

Това са два различни института. Стопанската непоносимост води своето начало след Първата световна война. Тя сега е уредена само в ТЗ, не и в ЗЗД. Но се приема че тези правила могат да се прилагат и при гражданските сделки. Между тези два института има прилика. Общото между тях е че след сключване на договора настъпват обстоятелства независимо от волята на длъжника- те не са могли да бъдат предвидени и предотвратени. Разликата е че при обективната невъзможност за изпълнение настъпването на тези обстоятелства прави изпълнението невъзможно т.е. предметът на престация е невъзможен. При стопанската непоносимост престацията е все още възможна, но ако се изпълни задължението, то променените стопански условия ще противоречат на принципа на справедливостта, или пък ще е прекалена тежест за една от страните и така ще се наруши принципа на еквивалентност при облигационните отношения. Това е съществената разлика между тези два института. В такъв случай засегнатата страна може да се обърне към съда за промяна или прекратяване на договора. При обективната невъзможност договора се прекратява веднага. Не е нужно да се предяви съдебна претенция.

Съпоставяне между обективната невъзможност за изпълнение и стопанската непоносимост

Това са два различни института. Стопанската непоносимост води своето начало след 1-та св.в. сега е уредена в ТЗ, но не и в ЗЗД. Приема се обче, че тези правила могат да се прилагат и при гражданските сделки.

  1. Прилики- общото между тези два институа е, че след сключването на договора възникват обстоятелства, които настъпват независимо от волята на длъжника. Те не са могли да бъдат предвидени, нито- предотвратени.
  2. Разликата е, че при обективната невъзможност за неизпълнение, настъпването на тези обстоятелства прави изпълнението невъзможно т.е. предмета на престацията е невъзможен. При стоп. непоносимост престацията е все още възможна, но ако се изпълни задължението при вече променените стопански условия, това би противоречало на принципа на справедливостта, или пък ще е прекалена тежест за една от страните и така ще се наруши принципа на еквивалентност при облигационните отношения, тъй като са се промрнили стоп. усл-я. В такъв случай засегнатата страна може да се обърне към съда за промяна или прекратяване на договора.

При обективната невъзможност не е нужно да се предявява съд. претенция- договора веднага се прекратява.

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG